Присъда по дело №395/2021 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 13
Дата: 13 май 2022 г.
Съдия: Димитър Стефанов Михайлов
Дело: 20213130200395
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 13
гр. Провадия, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря М. Янч. М.
и прокурора Т. Б. М.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Наказателно дело от
общ характер № 20213130200395 по описа за 2021 година
ПРИЗНАВА подсъдимия СВ. Ж. Ж., с ЕГН: **********, роден на 04.05.1989 г. в гр. И.,
обл. Разград, живущ в гр. Варна, ул. „Г.С.“ № 67, ет. 1, ап. 47, българин, български
гражданин, средно образование, разведен, осъждан, безработен, за ВИНОВЕН в това, че за
периода от 06.11.2017 год. до 25.10.2021 год. в град Провадия, област Варна след като е бил
осъден с Решение № 234/06.11.2021 год. по гр.д. №598/2017 год. по описа на PC-Провадия, в
сила от 06.11.2017 год. да издържа свой низходящ - дъщеря си М. С. Ж.а, родена на
28.01.2013 год. чрез нейната майка С. Ш. З., като й заплаща месечна издръжка в размер на
150 лева, съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни
вноски, а именно - 24 месечни вноски, или общо сумата от 3 600 лева поради което и
ПРИСЪДИ:
на осн. чл. 183, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което, на основание чл. 57, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът ПРИВЕЖДА в изпълнение отложеното
наказание със Споразумение по НОХД № 5161/2018 г. по описа на РС Варна в сила от
15.01.2019 г. с наложено наказание „ Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което
следва да изтърпи отделно при първоначален ОБЩ режим.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
по НОХД № 395/2021 г. по описа на Провадийски районен съд

Обвинението е против подсъдимият СВ. Ж. Ж., с ЕГН: **********,
роден на 04.05.1989 г. в гр. И., обл. р., живущ в гр. В., ул. „Г.С.“ № 67, ет. 1,
ап. 47, българин, български гражданин, средно образование, разведен,
осъждан, безработен, а именно затова, че за периода от 06.11.2017 год. до
25.10.2021 год. в град П., област В. след като е бил осъден с Решение №
234/06.11.2021 год. по гр.д. №598/2017 год. по описа на PC-П., в сила от
06.11.2017 год. да издържа свой низходящ - дъщеря си М. С. Ж.а, родена на
28.01.2013 год. чрез нейната майка С. Ш. З., като й заплаща месечна издръжка
в размер на 150 лева, съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на
повече от две месечни вноски, а именно - 24 месечни вноски, или общо
сумата от 3 600 лева-престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Подсъдимият се признава за виновен по предявеното му обвинение,
като в последната си дума заявява, че не се е отказал да плаща, но имал
намерение да плаща по няколко вноски на месец.
Представителят на обвинението поддържа предявеното на подсъдимия
обвинение и моли съда да му наложи наказание “Лишаване от свобода” за
срок от четири месеца, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален
общ режим.
От събраните по делото и приобщени към доказателствения материал
по реда на чл. 283 от НПК и чл. 372, ал. 4 от НПК доказателства, събрани в
хода на досъдебното и съдебното производство: обяснения на подсъдимия,
свидетелски показания, свидетелство за съдимост, Решение
№234/06.11.2017г. по описа на ПРС, справка от Дирекция „Бюрото по труда“-
П., протокол за предупреждение от 01.02.2021г., копие на трудов договор
№00014/24.09.2020г. и др., съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият СВ. Ж. Ж. живеел в град В., област В..
На 19.08.2012 год. същият сключил граждански брак със св.С. Ш. З.,
като от този брак двамата имали родено на 28.01.2013 год. дете - М. С. Ж.а. С
Решение №234/06.11.2017 год. по гр.д.№598/2017 год. по описа на PC-П., в
сила от 06.11.2017 год. бракът между подс.Ж. и св.З. бил прекратен поради
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите. Съгласно
постигнатото между същите споразумение упражняването на родителските
права спрямо роденото през брака дете М. било възложено на майката, а
бащата приел да заплаща в полза на детето чрез неговата майка С.З. месечна
издръжка в размер на 150 лева, считано от влизане на решението в сила.
След прекратяването на брака св.З. и детето М. заживяли в град П.,
община П., област В., ул.“Дунав“№36, вх.А, ет.З, ап.6.
Първоначално подс.Ж. заплащал регулярно дължимите суми по
1
постановената издръжка, като извършвал парични преводи чрез куриер
„Еконт Експрес“ООД - гр.Русе до св.З., но в началото на 2020 год. престанал
да изпълнява задължението си, поради материална затрудненост. В началото
на 2021 год., предвид това неизпълнение майката на детето - св.З. инициирала
образуването на изпълнително производство срещу него - №20213130400006
по описа на ДСИ при РС- П.. Видно от писмо изх.№247/30.03.2021 год. по
делото няма постъпили от длъжника суми по издръжката.
Видно от писмо с приложения изх.№ 10856/17.05.2021 год., съгласно
електронната база данни на „Еконт Експрес“ООД - гр.Русе и приложени
таблици във файлов формат за периода от 01.11.2017 год. до 05.02.2020 год.
подс.СВ. Ж. Ж. е извършил плащания на общо 24 месечни вноски, всяка по
150 лева за времето от 07.11.2017 год. до 05.02.2020 год. вкл., както и
еднократно на 02.12.2017 год. - сумата от 100 лева, което не покривало
задължението за една месечна вноска. Така, подс.Ж. заплатил по дължимата
издръжка общо сумата от 3 700 лева.
От приложена по делото справка на Служба по вписванията - гр.Г. О.
към 01.04.2021 год. подс.СВ. Ж. Ж. е притежавал 1/2 ид.ч. от недвижим имот
- масивна двуетажна жилищна сграда и гараж, построени върху държавна
земя, както и право на строеж върху 125, 45 кв.м.
Видно от писмо вх.№ 10-03-11-228#2 от 18.02.2021 год. на Д „БТ“- П.,
през инкриминирания период подс.Ж. нямал регистрации в Д „БТ“-П..
Налична била регистрация в Д „БТ“-В. за времето от 08.02.2013 год. до
14.03.2013 год.
По делото е приложено заверено за вярност копие от трудов договор
№00014/24.09.2020 год. на „МИК СТРОЙ“ДЗЗД, съгласно който считано от
25.09.2020 год. подс.СВ. Ж. Ж. е заемал длъжността „общ работник,
строителство на сгради“ при установено пълно работно време.
По така описания начин, с деянието си подсъдимият СВ. Ж. Ж. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.
183 ал. 1 от НК.
От субективна страна престъпното деяние е извършено от подсъдимия,
при пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено-опасния характер на
деянието, предвиждал е, и е искал настъпването на обществено-опасните
последици от престъпното деяние.
Подсъдимият се признава за виновен, като дава обяснения в съдебно
заседание, че преди три дни е започнал работа и поради тази причини към
датата на обясненията си не е възстановил дължимата издръжка.
Твърди, че детето си не го е виждал от една година. През този период е
бил в чужбина. Причината да не вижда детето си били финансови
затруднения и лични проблеми. Последна вноска по присъдената издръжка
към детето е направил през месец февруари в размер на 500 лева. Имал друго
семейство и още едно дете, което щяло са направи три годинки и още едно за
2
което се грижел. Успявал да ги издържам. Заявява, че не е регистриран в
бюрото по труда, като безработен.
Разпитана в хода на делото, св.С. Ш. З. заявява, че имала сключен
граждански брак с подсъдимия, но се разделили преди 4-5 год. Съгласно
решението на съда подсъдимия е бил осъден да заплаща издръжка на детето
йм М. С. Ж.а в размер на 150 лв. на месец. След развода той плащал издръжка
до януари 2020 г., като от тогава до настоящият момента не е плащал. Водила
разговори с него много пъти да заплаща издръжката си, но без резултат и вече
се отказала да говори с него. От месец 05.2021 г. до месец ноември 2021 г.
той бил в чужбина за да работи. До януари.2020 г. винаги плащал дължимата
издръжка чрез „Еконт“, като на ръка никога пари не е давал. В началото
взимал детето по често, но от както му се родило второто дете разредил
срещите си с него и от година и половина не е вземал детето изобщо.
Обещава на детето да дойде да го вземе, но така и не идвал. Имало образувано
изпълнително дело, но по него суми не са били събирани.
Твърдението на подс.Ж., че през м. февруари е привел 500 лева за
издръжка на детето се опровергават от показанията на св.З., които съдът
кредитира изцяло.
От приложена по делото справка на Служба по вписванията - гр.Г. О.
към 01.04.2021 год. подс.СВ. Ж. Ж. е притежавал 1/2 ид.ч. от недвижим имот
- масивна двуетажна жилищна сграда и гараж, построени върху държавна
земя, както и право на строеж върху 125, 45 кв.м.
Видно от писмо вх.№ 10-03-11-228#2 от 18.02.2021 год. на Д „БТ“- П.,
през инкриминирания период подс.Ж. нямал регистрации в Д „БТ“-П..
Налична била регистрация в Д „БТ“-В. за времето от 08.02.2013 год. до
14.03.2013 год.
По делото е приложено заверено за вярност копие от трудов договор
№00014/24.09.2020 год. на „МИК СТРОЙ“ДЗЗД, съгласно който считано от
25.09.2020 год. подс.СВ. Ж. Ж. е заемал длъжността „общ работник,
строителство на сгради“ при установено пълно работно време.
Безспорно установено е по делото, че по инициатива на св.З. е било
образувано изпълнително дело, като до настоящия момент по него не са
постъпвали суми.
По делото безспорно се доказа обстоятелството, е подс.Ж. не е плащал
никакви издръжки на детето си, което не се оспорва и от самия него.
В разпоредително заседание от 14.12.2021г. подс.Ж. е направил искане
да му бъде предоставен срок от два месеца за да заплати дължимите
издръжки. Съдът отложи делото за 01.03.2022г., за която дата Ж. не се яви и
не предостави уважителна причина за неявяването си. Производството по
делото бе отложено за 05.04.2022г., като в това съдебно заседание подс.Ж.
поиска последна възможност за да заплати дължимите издръжки.
В последното проведено заседание, подс.Ж., след закъснение се яви,
3
като отново заяви, че не е имал тази възможност, тъй като започнал работа
преди три дни, за което не представи никакви доказателства.
С оглед на всичко гореизложено съдът счете, че подс.СВ. Ж. Ж. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.183, ал.1 от НК.
Факта, че същият се грижи за други две деца и е започнал работа в
близките дни, не оправдават по никакъв начин неговото поведение и не го
освобождават от задължението да изплаща дължимата за детето си издръжка.
По делото има данни, че в периода месец май 2021 г. до месец ноември 2021
г. той бил в чужбина за да работи и въпреки това, не е предприел никакви
действия по изплащане на дължимата издръжка.
По делото не са налице никакви доказателства за направени дори и
минимални и инцидентни плащания, които по някакъв начин да дадат на съда
основание да счита, че действително подс.Ж. има волята да изпълнява това
свое задължение. Факта, че същият по някакъв начин от 06.11.2017г. до
настоящия момент преживява дава основание на съда да счита, че подсъдимия
не е направил необходимото за да изпълни това свое задължение.
Отделно от всичко изложено, съдът е предоставил срок от около пет
месеца на подсъдимия да изпълни задължението си, което той не е сторил и за
което не е положил и минимални усилия.
Поради тази причина съдът счита, че подс.Ж. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл.183, ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с
двата основни принципа на наказателно-правната ни система, а именно
принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на
наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на наказателно-правната ни система в
специалния текст на чл. 183 ал. 1 от НК, се предвижда наказание лишаване от
свобода до една година или пробация.
При индивидуализация на наложеното наказание, съдът се съобрази с
обществената опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване на
престъплението, степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на Закона.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът взе предвид тежкото му
материално-битово положение за което по делото не са налице доказателства,
а само се твърди.
Като отегчаващи вината обстоятелства, бе отчетена пълната
дезинтересираност към детето предвид липсата на каквито и да са направени
постъпления за дори минимални плащания, както и наличието на предишни
осъждания, а и факта, че деянието е извършено в изпитателния срок на друга
присъда.
Предвид тези обстоятелства, съдът счита, че на подсъдимия следва да
4
бъде наложено наказание при наличието на превес на отегчаващи вината
обстоятелства, при условията на чл. 54, ал.1 от НК, поради което наложи на
подсъдимия СВ. Ж. Ж. наказание лишаване от свобода за срок от четири
месеца, изпълнението на което, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС
следва да изтърпи при първоначален общ режим.
Предвид обстоятелството, че настоящото деяние е извършено в
изпитателния срок на наложеното наказание със Споразумение по НОХД №
5161/2018 г. по описа на РС В. в сила от 15.01.2019 г. с наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което е било отложено с
изпитателен срок от три години, на основание чл.68, ал.1 от НК съдът приведе
в изпълнение това наказание, като определи режима на изтърпяването му-
общ.
Съдът счита, че така определеното и наложено на подсъдимия
наказание ще постигне целите на наказанието визирани в чл. 36, ал. 1 от НК,
при строго съблюдаване на нормата на ал. 2 на чл. 36 от НК, като на същия
ще бъде предоставена възможност да търси начин за собствено препитание, и
най-вече да изпълнява задълженията си към детето си.
Предвид гореизложените си мотиви съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5
Съобщи за изтекли лични данни