РЕШЕНИЕ
№ 3875
гр. Варна, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223110114531 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета”
от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „***” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу С. И. Я., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от „***”
ООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, срещу С. И. Я.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, за следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
12020/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 24-ти състав, а именно: сумата
от 1420,60 лв., представляваща главница за незаплатена стойност на ползвани
ВиК услуги за периода от 29.08.2019 г. до 25.08.2022 г. за обект на
потребление с абонатен № *** находящ се в гр. ***, за която сума са
издадени фактури в периода 27.09.2019 г. – 26.08.2022 г., ведно със законната
1
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.09.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 190,18 лв.,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 27.10.2019 г.
до 31.08.2022 г., в който не е включен периодът от 13.03.2020 г. до 09.04.2020
г.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът С. И. Я. е собственик
на процесния обект на потребление, придобит по силата на договор за
дарение от 2004 г., и потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги. Излага, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 5, т. 6 от
приложимите ОУ за заплащане на ползваните ВиК услуги в предвидения за
това в чл. 33, ал. 2 от ОУ 30-дневен срок, считано от датата на фактуриране, и
след изтичането на този срок е изпаднал в забава.
Поддържа, че за отчетния период от 29.08.2019 г. до 25.08.2022 г.
ответникът дължи главница в общ размер на 1420,60 лв. за ВиК услуги,
формирана като сбор от стойността на издадените в периода 27.09.2019 г. –
26.08.2022 г. 36 броя фактури, подробно описани в приложена справка за
недобора на частен абонат, както и лихва за забава в размер на 190,18 лв.,
начислена за периода от падежа на всяка фактура до 31.08.2022 г.
Твърди, че с фактурите са начислени служебно количества изразходвана
вода поради изтекъл срок на метрологична проверка на индивидуалния
водомер на абоната и неизпълнение на задължението му по чл. 34а във вр. чл.
11, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ да осигури метрологично годен
измервателен уред. Сочи, че ответникът не е оспорил чрез възражение по реда
на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ така начислените
количества ВиК услуги, нито е заплатил фактурираната тяхна стойност.
Твърди, че за посочените суми за главница и лихва е издадена в негова
полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която е
връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ.
заповедният съд му е дал указания за иницииране на исков процес по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. По изложените съображения по същество моли да
бъде прието за установено в отношенията между страните съществуването на
посочените вземания и претендира сторените в заповедното и в исковото
производство разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника депозира
2
отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове.
Сочи, че ответникът живее в чужбина, поради което няма как да
възрази по реда на чл. 40, ал. 2 Наредба № 4/2004 г. на МРРР срещу
начислените количества вода, като отделно счита, че тази хипотеза е
приложима за реално изразходвани количества вода, каквато в 3 случая не е
налице.
Оспорва предпоставките за извършеното служебно начисляване, както и
методиката на начисленията. Намира, че липсват доказателства в тази насока.
Оспорва иска и по размер.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцовата страна
чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли за
тяхното уважаване. Ответникът чрез особения си представител подържа
подадения отговор и моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От Решение № Ц – 37 от 23.12.2019 г., ведно с два броя обяви; Решение
№ Ц – 46 от 30.12.2020 г., ведно с два броя обяви; Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, справка №
805517/26.06.2023 г. от Агенция по вписванията се установява, че: ищцовото
дружество има качеството на оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и доставя ВиК
услуги за битови нужди в обект на потребление, находящ се в гр. В*** по
партида с абонатен номер 63228 на платец ответника. Ответникът е
собственик на процесното жилище – къща с РЗП от 180,50 кв.м.
Предоставянето на услугите се регулира от действието на Общи
условия. Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да
заплащат ползваните В и К услуги в срок. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите
условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след
изтичане на който срок той изпада в забава.
От справка за недобора, опис на отчети на абонат 27.09.2019 г. до
3
31.10.2022г. се установява, че ищцовото дружество е начислило процесните
суми за месечни отчетни периоди от 29.08.2019 г. до 25.08.2022г. служебно с
месечно количество от 12 куб.м. Посочено е, че в обекта няма живущи и че
водомера е повреден.
От уведомително писмо № *** от 30.03.2017 г. за повреден водомер се
установява, че на 30.03.2017г. ищцовото дружество е уведомило ответника, че
водомера му е повреден, за да предприеме действия по неговата смяна.
Ответникът е подписал уведомлението.
От неплатени фактури на клиент № 63228 от 27.09.2019 г. до
26.08.2022г. се установява, че ищцовото дружество е издало на ответника
следните
фактури:*************************************************************************************************
Сумите по горепосочените фактури не са заплатени от ответника.
От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че претендираните от ищеца месечни
задължения за главници по сметките към фактурите, издадени за периода от
27.09.2019г. до 26.08.2022г. за абонатен номер *** са посочени в Приложение
№1 в ССчЕ.
Претендират се вземания в размер на 1042,60 лв. общо задължения за В
и К услуги, представляващи главница с включено ДДС за абонатен номер ***
по фактурите, издадени за периода от 27.09.2019г. до 26.08.2022г.
Според извадка от счетоводните регистри на ищеца, месечните
задължения по главницата за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен
номер *** по посочените фактури в Справка неплатени фактури на клиент -
фирма от 27.09.2019г. до 26.08.2022г. възлиза на 1420,60 лв. общо.
Лихвите за забава от датата на падежа, върху задълженията по
фактурите до 31.08.2022г. възлизат на 190,18лв. общо.
След като се запозна със Справка неплатени фактури на клиент - фирма
от 27.09.2019г. до 26.08.2022г. за абонатен номер *** до 31.08.2022г. и с
извлечената от сайта на „***“ООД Справка за абонатен номер *** към
30.10.2023г., експертизата установи, че абоната не е извършил плащане и
задълженията по фактурите, посочени в Приложение №1 не са заплатени.
Начисленото служебно количество изразходвана вода е в размер на 12
4
куб. м. месечно, т.е. за претендирания период общо 432 куб. м.
В периода от 29.08.2019г. до 31.12.2019г. цените на услугите са
следните:
Вода - 1,786 лв./куб. без ДДС;
Канал -0,345 лв./куб. без ДДС;
Пречистване - 0,448 лв./куб. без ДДС.
В периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. цените на услугите са
следните:
Вода - 1,822 лв./куб. без ДДС;
Канал -0,376 лв./куб. без ДДС;
Пречистване - 0,479 лв./куб. без ДДС.
В периода от 01.01.2021г. до 30.06.2022г. цените на услугите са
следните:
Вода - 1,845 лв./куб. без ДДС;
Канал - 0,401 лв./куб. без ДДС;
Пречистване - 0,463 лв./куб. без ДДС.
В периода от 01.07.2022г. до 25.08.2022г. цените на услугите са
следните:
Вода - 2,452 лв./куб. без ДДС;
Канал - 0,586 лв./куб. без ДДС;
Пречистване - 0,752 лв./куб. без ДДС.
Формираните задължения по процесиите фактури включват цени за
вода, канал и пречистване, които се дължат общо за отчетения период;
За периода м.март 2016г. - м.февруари 2017г. средната отчетена
консумация за месец е в размер на 11 куб.м.
От ЧГД № 12020/2022 г. на ПРС се установява, че ищцовото дружество
е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
така подаденото заявление е образувано ч.гр.д.12020/2022г. на РС Варна и е
издадена Заповед № 5874/05.09.2022г. за суми в размер на в размер на 2147,01
лв. (две хиляди сто четиридесет и седем лева и една стотинки),
представляваща цена за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с
5
абонатен номер 63228, дължима за периода от 30.01.2018г. до 25.08.2022г., за
обект-имот находящ се в гр.*** за които има издадени фактури за периода
27.02.2018г. до 26.08.2022г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.09.2022г. до окончателното
изплащане на задължението, обезщетение за забава в размер на 445,26 лв.
(четиристотин четиридесет и пет лева и двадесет и шест стотинки), за
периода от 29.03.2018г. до 31.08.2022г., както и за направените по делото
разноски в размер на 101,85 лв. (сто и един лева и осемдесет и пет стотинки),
представляващи внесена държавна такса от 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение от 50 лв.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
като в указания срок заявителя е подал настоящия установителен иск.
Въз основа на така установените факти, Варненския районен съд,
като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от „***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, срещу С. И. Я., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. ***обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца, за следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12020/2022 г. по описа на Районен
съд – Варна, 24-ти състав, а именно: сумата от 1420,60 лв., представляваща
главница за незаплатена стойност на ползвани ВиК услуги за периода от
29.08.2019 г. до 25.08.2022 г. за обект на потребление с абонатен № ***
находящ се в гр. ***, за която сума са издадени фактури в периода 27.09.2019
г. – 26.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.09.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 190,18 лв., представляваща обезщетение за
забава, начислено за периода от 27.10.2019 г. до 31.08.2022 г., в който не е
включен периодът от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от
заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от
уведомяването му за подадено възражение от длъжника срещу издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
6
В тежест на ищеца е да докаже: 1.) наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между него и ответника, по силата на което
последният се явява потребител на ВиК услуги за процесния обект на
потребление; 2.) наличието на предпоставките за служебно начисляване на
количеството изразходвана вода по реда на чл. 34а, ал. 5 във вр. чл. 39, ал. 6 и
ал. 5 от Наредба № 4/2004 г., вкл. изтекъл срок по чл. 34а, ал. 1 за периодична
проверка на индивидуалния водомер в обекта на ответника и изтекъл
тримесечен срок по чл. 34а, ал. 5 за извършване на проверката; 3.)
начисляването на фактурираното количество вода по предвидения ред в
приложимата Наредба № 4/2004 г. и Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „*** ООД, според вида на
жилището (топлофицирано или не) и броя на обитателите; 4.) настъпила
изискуемост на главното вземане, респ. забавата на ответника; 5.) размера на
вземанията а главница и лихва.
В тежест на ответника е да докаже твърденията, с които обосновава
своите правопогасяващи и правоизключващи възражения.
От факта, че ответника е собственик на процесния обект на
потребление се доказва, че дружеството – ищец има качеството на оператор
на „ВиК” услуги по см. на чл. 2 от Наредбата, както и че доставката им се
регламентира от договор при общи условия, приети и влезли в сила по реда
на чл. 8 от Наредбата.
Според § 1., т.2, б.а от ЗРВКУ„"Потребители" са: юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят В и К услуги“.
От приетите писмени доказателства и от ССчЕ, се установява, че
ответникът е титуляр на откритата партида за имота с абонатен номер ***.
Като собственик на водоснабден имот и титуляр на партидата при ищцовото
дружество ответникът се явява потребител на В и К услуги /чл.2, ал.1 от ОУ/
и е задълженото лице за плащането на задълженията за консумираната в
имота вода и доставени В и К услуги.
Според чл.20, ал.2 от ОУ, когато представителят на ВиК оператора
установи повреда във водомер на потребител му прави предписание за
отстраняване на повредата на водомера и за срока за отстраняването й, като
демонтира пломбата на холендъра. След отстраняване на повредата
7
потребителят уведомява оператора и осигурява достъп до водомера за
извършване на първоначално отчитане и пломбиране на холендъра. В случая
ищцовото дружество е уведомило ответника на 30.03.2017г., с писмо
уведомление подписано от него, че водомера му е повреден и следва да бъде
подменен. В случая ответника не доказа, а и не твърди да е отстранил
повредата във водомера си. Видно от служебно начисляваната вода
ответникът не е изпълнил дадените му предписания.
При неизпълнение на предписанието съобразно чл.20, ал.7 от ОУ,
количеството изразходвана вода се определя по реда на чл. 25, ал. 8 и ал.10 от
ОУ - по 6 куб.м при топлофициране жилище и по 5 куб. м - при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател; по 0,1 куб. м за всеки куб.м.
застроен обем сграда за сезонно ползване (вила, бунгало и др.), жилища и
офиси, в които няма постоянен обитател.
В случая от справките за отчет се установява, че жилището е
необитаемо съответно дължимите суми за разходвана вода следа да се
начисляват по реда на чл.25, ал.8, т.2 от ОУ по 0,1 куб. м за всеки куб.м.
застроен обем сграда. От справка имотен регистър се установи, че жилището
на ответника представлява къща с РЗП 180,50 кв.м. Поради това дължимото
количество служебно начислена вода следва да е около 18 куб.м. за месец.
Ответното дружество е начислило за процесния период 29.08.2019 г. до
25.08.2022 г. по 12 куб.м. От приетата по делото ССчЕ се доказа, че за
периода м.март 2016г. - февруари 2017г., когато е последния с редовен отчет,
средната отчетена консумация за месец е в размер на 11 куб.м.
От приетата по делото ССчЕ се доказа, че за процесния период
29.08.2019 г. до 25.08.2022 г. на процесния обект на отчитане са издадени по
служебен отчет фактури на обща стойност 1420,60 лв., които са незаплатени.
Върху главницата от 1420,60 лева се дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 27.10.2019 г. (денят следващ падежа на първата
фактура) до 31.08.2022 г., както е поискан от ищеца в размер на 190,18 лв.
Този размер се доказа и от приетата по делото ССчЕ.
Предвид гореизложеното съда намира, че предявените искове като
основателни и доказани следва да бъдат уважени.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски в исковото и в
заповедното производство, и такива му се дължат на основание чл.78, ал.1 от
8
ГПК. Според доказателствата по делото за сторените разноски те са следните:
25 лева държавна такса и 50 лева юрсконсултко възнаграждение в
заповедното производство по ч.гр.д.12020/2022г. на РС Варна, 75 лева
държавна такса в исковото производство, 400 лева възнаграждение за особен
представител, 250 лева възнаграждение за вещо лице, като се претендира и
юрисконсултко възнаграждение. Съдът определя на основание чл.78, ал.8
ГПК вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство в размер на 100 лева предвид ниската правна сложност по
делото, малкия материален интерес. На ищецът следва да се присъдят 75 лева
разноски по заповедното производство и 825 лева в исковото производство.
Мотивиран от изложеното, Варненския районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в отношенията между „***” ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. *** и С. И. Я., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: гр. *** че ответникът С. И. Я., ЕГН **********,
дължи на ищецът „***” ООД, ЕИК *** следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение № 5874/05.09.2022г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
12020/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 24-ти състав, а именно: сумата
от 1420,60 лв., представляваща главница за незаплатена стойност на ползвани
ВиК услуги за периода от 29.08.2019 г. до 25.08.2022 г. за обект на
потребление с абонатен № *** находящ се в гр. ***, за която сума са
издадени фактури в периода 27.09.2019 г. – 26.08.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.09.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 190,18 лв.,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 27.10.2019 г.
до 31.08.2022 г., в който не е включен периодът от 13.03.2020 г. до 09.04.2020
г.
ОСЪЖДА С. И. Я., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
*** да заплати на „***” ООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. *** сумата от 75 лв., представляваща направени разноски по ч.гр.д. №
12020/2022 г. по описа на Районен съд – Варна и в размер на 825 лева
разноски по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
9
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10