РЕШЕНИЕ
№ 484
гр. Пловдив, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300501764 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от
„Индустриален център Тракия“ АД град ****, ЕИК *****, чрез адв. С.Ж., с
която изцяло се обжалва решение №261325/26.04.2021 г., постановено по
гражданско дело №1613/2020 г. по описа на РС - Пловдив, IХ граждански
състав, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище гр. ****,
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК - за
признаване за установено, че „Индустриален център Тракия“ АД не дължи на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД сумата от 13531.50 лв. – едностранно
начислена сума - корекция на сметка за неизмерено количество електрическа
енергия за периода от 06.06.2018 г. до 31.07.2019 г., за която сума е издадена
фактура №**********/30.12.2019 г., и е осъден „Индустриален център
Тракия" АД да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД сумата от 285 лв. разноски в
първоинстанционното производство.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и
1
незаконосъобразност на съдебния акт, необсъждане и неправилно тълкуване
на доказателствата по делото, необоснованост и немотивираност, както и
противоречие с константната практика на ВКС, за което се излагат подробни
съображения. Твърди се, че до подаване на исковата молба ответникът не е
представил на ищеца констативните протоколи, не го е поканил за съставяне
на такъв, а представените не установяват несъответствия. Промяната на
сметката е без правно основание и противоречи на договореностите между
страните и правилата на ПИКЕЕ. Преизчислението е за период, по – голям от
една година, което е недопустимо. Иска се да се отмени решението и да се
уважи иска, като се присъдят и разноските за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят
чрез процесуалния си представител адв. Ж. поддържа жалбата.
Въззиваемата страна „Електроразпределение Юг“ ЕАД чрез
юрисконсулт К. оспорва въззивната жалба, моли да се потвърди решението на
първостепенния съд като правилно и законосъобразно. Претендира разноски
– присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на разноските на насрещната страна.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната
квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
2
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните
съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните
в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът е мрежови клиент на
ответното дружество по силата на договор за достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа от 04.07.2013 г., сключен при
действието на Общи условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение” АД. Доставчикът на електрическа енергия е трето
лице, а именно „Енерджи сънплай“ ЕООД, с което дружество ищецът има
сключен договор за осъществяване на доставката и на което заплаща такса
„задължения към обществото“, която е част от цената на електроенергията.
Сочи, че редовно изпълнява задълженията си към ответната страна,
включително тези по фактура №**********. С писмо от 30.12.2019 г. получил
фактура №********** от 30.12.2019 г., издадена от ответното дружество, с
която се претендира сумата от 13531.50 лв., начислена за периода от
06.06.2018 г. до 31.07.2019 г., поради установено неизмерване, непълно или
неточно измерване на количество електрическа енергия за електромер №
*****. Счита, че приложение следва да намерят Правилата за измерване на
количество електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. с ДВ, бр. 35/2019 г., в сила
от 23.10.2019 г., като основанието за едностранното начисляване на
електрическа енергия следва да е съставянето на констативен протокол по
реда на чл. 49, ал. 1 ПИКЕЕ, доколкото в случая е налице хипотезата на чл.50,
ал.4 ПИКЕЕ, изискваща съставяне на двустранен протокол. Към момента на
депозиране на исковата молба такъв протокол не е бил представен от страна
на ответника. При липса на съставени констативни протоколи, корекцията на
сметката е осъществена без наличие на правно основание, тъй като е
нарушена нормативно установената процедура за това. Не е изпълнено
изискването на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, тъй като не е спазен предвидения ред за
участие на потребителя в корекционната процедура и защита на неговите
права. Клиентът следва да бъде уведомен за изготвяне на констативния
протокол преди корекцията, а не след извършването . Ответникът
неправомерно е начислил и претендира заплащане на такса “задължения към
обществото”, тъй като тази такса се начислява и заплаща от търговеца –
доставчик на електрическа енергия. В случая не е налице неправомерно
въздействие върху средствата за търговско измерване от страна на ищеца, а и
периода, за който е начислено претендираното количество електрическа
енергия, е в противоречие с договора и Общите условия към него, в които е
установено, че електрическата енергия се начислява за период, не по-дълъг от
30 дни. Иска се да се признае за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 13531.50 лв. – едностранно начислена сума корекция на
3
сметка за неизмерено количество електрическа енергия за периода от
06.06.2018 г. до 31.07.2019 г., за която е издадена фактура №
**********/30.12.2019 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в който излага
подробни съображения за неоснователност на иска. Твърди, че на 23.10.2019
г. се установило, че за обекта на ищеца е необходима корекция за предходен
период – от датата на монтажа на електромера до датата на приключилия
сетълмент, тъй като в хода на проверката е констатирано, че от монтажа на
електромер с №***** показанията в системата за дистанционен отчет са
предавали погрешно данни за друг електромер на друг клиент - с №***** на
клиент „Хелиос Металург" ООД. Потребената от ищеца електрическа
енергия, поради техническа грешка в системата за дистанционен отчет не е
правилно фактурирана от доставчика му. Поради нормативните изисквания
на Правила за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) и ПИКЕЕ,
дружеството няма право да прави преизчисления на текущия сетълмент с
количества електрическа енергия от минали периоди, като процесното
доначисляване е осъществено по установените цени по чл.56, ал.1 от ПИКЕЕ.
Допълнително начисленото количество електрическа енергия е изчислено по
определената от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР)
прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на
технологичните разходи на дружеството. Считат, че съществува законово
основание за начисляване на допълнително количество електрическа енергия
- чл.83, ал.2 вр. ал.1, т.6 от Закона за енергетиката и раздел IX от ПИКЕЕ.
Стойността на дължимата сума е изчислена по определената от КЕВР пазарна
цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи на
дружеството в качеството му на оператор на разпределителна електрическа
мрежа, ведно с дължимата сума за мрежови услуги и за цена за задължения
към обществото. Твърди, че потребената, но незаплатена електрическа
енергия е дължима на общо основание по чл. 183 ЗЗД. За дължимостта на
сумата не следва да се установява виновно поведение на потребителя. Не
намират приложение клаузите на сключения между страните договор, тъй
като хипотезата на чл.45, ал.3 от Договора касае безвиновна повреда на
електромера, монтиран в обекта на ищеца, а този на ищеца е в изправно
състояние. Моли за отхвърляне на иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието, че ответникът, в качеството на собственик и оператор
на електроразпределителната мрежа, предоставя на ищеца, в качеството на
мрежови клиент, правото на ползване на електроразпределителната мрежа с
цел снабдяване на негови обекти с електрическа енергия, въз основа на
договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа от 04.07.2013 г., в който е посочено, че се
сключва на основание чл.14 от Правилата за търговия с електрическа енергия
4
(ПТЕЕ), както и на основание Правилата за измерване на количество
електрическа енергия (ПИКЕЕ).
В клаузите на договора е установено, че мрежовите услуги са
всички, предоставяни от оператора на електроразпределителната мрежа,
необходими за надеждната работа на мрежата, като, но неограничаващи се до:
услугите за достъп до разпределителната мрежа, пренос и разпределение на
електрическа енергия през разпределителната мрежа, планиране и оперативно
управление на електроразпределителната мрежа и режима ѝ на работа.
Според чл.26, ал.1 от договора, ответникът отчита средствата за
търговско измерване на обектите на мрежовия клиент за всеки период на
сетълмент. В разпоредбата на ал.2 е установено, че в случай на липсващи
почасови данни от отделните измервателни системи, ответникът може да
използва заместващи стойности съгласно ПИКЕЕ, изчислени на база на
предишен период на сетълмент. Според чл.28, ал.1 от договора, мрежовият
клиент заплаща на ответника дължимите суми за ползваните мрежови услуги
и допълнителните услуги в срок до 10 дни от издаване на фактурата.
Ответното дружество е издало фактура №**********/30.12.2019 г.
за сумата от 13531.50 лв., представляваща дължима сума вследствие на
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количество
електрическа енергия за електромер №***** за периода от 06.06.2018 г. до
31.07.2019 г. Фактурата е изпратена до ищцовото дружество с писмо, в което
е посочено, че след извършена на 23.10.2019 г. проверка е установено, че от
монтажа на електромер №***** показанията са подавани грешно от друг
електромер с № *****, поради което, след осъществяване на необходимите
корекции на основание чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ, е изготвена фактура на стойност
от 13531.50 лв.
От констативен протокол №422541/05.06.2017 г. се установява, че
на същата дата е подменен електромера на обекта на ищеца, като е поставен
такъв с фабричен номер *****.
От констативен протокол №584294/06.11.2019 г. се установява, че,
след осъществена проверка на обект в гр. *****, собственост на
„Индустриален център Тракия“ АД, са установени показанията на електромер
с фабричен №*****, като при проверката е констатирано, че схемата на
свързване е правилна и грешката е в рамките на класа на точност.
Констативният протокол е съставен в присъствието на представител на ищеца
– Г. Г.
Свидетелят Г. Г. – служител при ищцовото дружество със
специалност електротехник, сочи, че стопанисва трафопостовете при ищеца,
които са негова собственост. Свидетелят присъствал на проверката на
06.11.2019 г., на която служители на ЕВН замерили електромера и
установили, че последният е в рамките на нормата, за което бил съставен
5
протокол, подписан от свидетеля.
Свидетелят П. А. – служител при ответника - сочи, че на
06.11.2019 г. посетил обект на бул. *****, на клиент „Индустриален център
Тракия“ АД, поради осъществяване на периодична проверка след анализ на
системата за дистанционно отчитане. При проверката установили, че
електромерът мери в рамките на точност, за което бил съставен констативен
протокол, подписан от свидетеля, втория служител на ответника и
представител на ищеца.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета без
възражения на страните съдебно-техническа експертиза се установява, че
„Индустриален център Тракия“ АД и „Хелиос Металург“ ООД са дружества,
електрозахранващи се от разпределителна уредба 20 киловолта, ситуирана на
територията на ищеца, като електрическата енергия на ищеца се отчита от
електромер с фабричен №*****, а тази на „Хелиос Металург“ ООД - от
електромер с фабричен № *****. Двата електромера са разположени в две
съседни електромерни табла и са свързани в системата за дистанционен отчет
посредством един модем. Системата за дистанционен отчет е ползвала данни
за целите на фактурирането на електрическа енергия от отчета на електромер
с фабричен №***** за целите на фактурирането на електрическата енергия
както за „Хелиос Металург“ ООД, така и за „Индустриален център Тракия“
АД. Това обстоятелство вещото лице е установило и от анализа на данните на
електромерите, които са различни. Консумираната електрическа енергия от
двата електромера е установена, като са снети техните показания и е
определена разликата между реално отчетената от електромер №*****
електрическа енергия и тази по електромер № *****, с която неправилно е
таксуван ищеца, довело до неотчитане на част от неговото реално
потребление. При съпоставяне на данните от двата електромера, вещото лице
е установило, че след приспадане на електроенергията, отчетена от
електромер с фабричен №*****, от тази, отчетена от електромер с фабричен
№*****, е налице разлика от нетаксувана електрическа от 85734 кВтч, от
които 29757 кВтч по върхова тарифа, 52 908 кВтч по дневна тарифа и 3 069
кВтч по нощна тарифа. Вещото лице е уточнило, че установената с чл.56, ал.3
ПИКЕЕ цена за фактуриране на електрическа енергия при случаи на
преизчисляване е прогнозната цена на електрическа енергия за покриване на
технологичните разходи за дадения период, определена с решение на КЕВР,
като няма друга цена, различна от приложената по чл. 56 ПИКЕЕ за
калкулиране на процесната енергия. След установяване на количеството
незаплатена и реално потребена електрическа енергия, вещото лице е
определило нейната цена по действащите през процесния период решения на
КЕВР, като е посочило, че стойността на последната е в размер на сумата от
13531.51 лв. Вещото лице е достигнало до извод, че грешното отчитане на
електромер №***** води началото си от деня на неговото монтиране –
05.06.2018 г. и продължава до края на процесния период – 31.07.2019 г. Данни
6
за потребената електрическа енергия и предоставените мрежови услуги за
процесния период се съдържали в издадените от доставчика на ищеца
фактури, но последните не съвпадали с измерените количества електрическа
енергия от електромер №*****, от който се захранва потребителя. Вещото
лице е посочило, че доставчик на електрическа енергия на ищеца за
процесния период е „Енерджи Съплай“ ЕООД, към когото ответникът е
подавал ежемесечно данни за потребената електрическа енергия – на 1-во
(или 2-ро число) на месеца, следващ отчетния. Експертизата е установила, че
за процесния период електрическата енергия за клиент „Хелиос Металург“
ООД е правилно изчислена. Средството за търговско измерване е преминало
изискуемите проверки в установените за това срокове.
Съдът е възприел изцяло направените от вещото лице изводи, като
е приел, че експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, експертът
е изследвал пълно и задълбочено показанията на двата електромера и е
отговорил изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатата съдебно-
техническа експертиза.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че за периода от 06.06.2018 г. до 31.07.2019 г. е начислявана такса
„задължение към обществото“ от доставчика на електрическа енергия
„Енерджи Сънплай“ ЕООД, която е на стойност 8799.77 лв. без ДДС и е
заплатена от ищеца. Вещото лице е установило, че в издадената от ответника
фактура №********** от 30.12.2019 г. не е включена такса „задължение към
обществото“, а единствено цена за достъп и/или пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа.
Ответното дружество е оператор на електроразпределителна
мрежа по смисъла на §1, т.34б, б.А от ДР към ЗЕ ("Оператор на
разпределителна мрежа" е: а) лице - оператор на електроразпределителна
мрежа, включително и на затворена електроразпределителна мрежа, което
осъществява разпределение на електрическа енергия по
електроразпределителна мрежа и отговаря за функционирането на
електроразпределителна мрежа, за нейната поддръжка, развитието и на
дадена територия и за взаимовръзките и с други мрежи, както и за
осигуряването в дългосрочен план на способността на мрежата да покрива
разумни искания за разпределяне на електрическа енергия), а ищецът е
ползвател на мрежата в съответствие с §1, т.41а, б.а от ДР към ЗЕ ("Ползвател
на мрежата" е: а) физическо или юридическо лице - ползвател на
електропреносна и/или електроразпределителна мрежа, доставящо
електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителна
мрежа или снабдявано от такава мрежа). Както правилно е посочено и от
първостепенния съд, „краен снабдител“ съгласно §1, т. 28а, б. „а“ от ДР на ЗЕ,
се явява дружеството „Енерджи Сънплай“ ЕООД, което обстоятелство е
безспорно между страните. В случая следва да намери приложение
7
разпоредбата на чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, която установява, че крайните
клиенти използват електропреносната или електроразпределителната мрежа,
към която са присъединени, при публично известни общи условия, които
задължително съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно ПИКЕЕ.
Съдът е приел, че, съгласно чл.14, ал.2 от ПТЕЕ, договорът по
чл.11, т.3 от ПТЕЕ (за предоставянето на услугите "достъп до
електроразпределител-ната мрежа" и "пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа") се сключва между оператора на
електроразпределителната мрежа - в случая ответното дружество, и (т.1)
крайни клиенти, присъединени към съответната електроразпределителна
мрежа при общи условия.
Според чл.56, ал.1 и ал.2 от ПИКЕЕ (2019 г.), операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя фактура и справка
за преизчислените количества ел. енергия, както и информация за дължимата
сума за мрежови услуги (с изключение на цена на достъп до
електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена
мощност) и за „задължения към обществото“. Ползвателят на мрежата
заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от
същия този оператор.
Същевременно според чл.98а, ал.2, т.6, б.а от ЗЕ, общите условия
на крайния снабдител съдържат задължително ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6
от ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена ел. енергия в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия поради
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по
чл.120, ал.3 от ЗЕ.
Налице е противоречие между чл.56, ал.1 и ал.2 от ПИКЕЕ (2019
г.) и чл.98а, ал.2, т.6, б.а от ЗЕ, тъй като според ЗЕ сумата по корекцията се
дължи на крайния снабдител, докато според ПИКЕЕ (2019 г.) сумата се дължи
на оператора на електроснабдителната мрежа и той трябва да предвиди в
общите си условия ред за уведомяване на клиента за нея. Съгласно чл.15, ал.3
от ЗНА съдът е длъжен да приложи нормативния акт от по-висока степен, а
това в случая е чл.98а, ал.2, т.6, б.а от ЗЕ. Ответникът по жалбата не е
материалноправно легитимиран за процесното вземане за корекция, а такава
материално правна легитимация има крайният снабдител. В полза на това
разбиране е и факта, че съдебната практика на ВКС по чл.50 и чл.51 от
ПИКЕЕ (2013 г.) беше, че сумата по корекцията се дължи на крайния
снабдител, като именно поради тази причина е издаден чл.98а, ал.2, т.6, б.а от
ЗЕ във вр. с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ. В измененията на ЗЕ (ДВ, бр.41/21.05.19 г.),
с които е изменен чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ липсват други изменения на закона, от
8
които да се заключи, че е налице промяна на законодателството в полза на
оператора на електроразпределителната мрежа и чл.98а, ал.2, т.6, б.а от ЗЕ не
трябва вече да се прилага. При наличието на посочения текст, не може да се
приеме, че чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ делегира компетентност на КЕВР да
определи, че сумата по корекцията вече ще се дължи на оператора на
електроразпределителната мрежа, вместо на крайния снабдител. Нещо повече
– именно в насока, че сумите се дължат на крайния доставчик или крайния
снабдител, е и съдебната практика, постановена по реда на чл.290 ГПК –
решение №115/20.05.2015 г. по гр.д. №4907/2014 г. на ВКС, IV г.о. (което
обобщава трайно установена последователна практика на ВКС до този
момент), решение № 487/29.11.2012 г. по гр. дело № 1750/2011 г. на ІV-то г.о.
на ВКС, решение №111/17.07.2015 г. по т.д. №1650/2014 г. на ВКС, I т.о.
(касаещо сходен казус), решение №173/16.12.2015 г. по т.д. №3262/14 г. на
ВКС, II т.о., решение №203/15.01.2016 г. по т.д. №2605/2014 г. на ВКС, I т.о.,
решение №115/20.09.2017 г. по т.д. 1156/2016 г. на ВКС, II т.о., решение
№118/18.09.2017 г. по т.д. №961/2016 г. на ВКС, II т.о., определение
№556/21.06.2016 г. по т.д. №2378/2015 г. на ВКС, I т.о. и много други. Дори и
само на това основание - липса на материалноправна легитимация на
ответника да претендира процесната сума, искът се явява основателен.
Отделно от това, според настоящия състав не е спазена
процедурата по извършване на корекцията. Няма съставен констативен
протокол, още по – малко в присъствието на представител на жалбоподателя.
В писмо /л.38 от първоинстанционното дело/ е посочено, че е извършена
проверка на 23.10.2019 г. Констативен протокол обаче не е съставен, не е
изпратен и на жалбоподателя, а само фактура, към която не е приложена и
справка по чл.56, ал.1 от ПИКЕЕ. Констативният протокол от началото на
месец ноември действително е подписан от представител на жалбоподателя,
но той не установява нередовности и не е основание за извършване на
корекцията. Независимо от това обаче такава е извършена, без да е уведомен
клиента.
В посоченото вече решение №115/20.05.2015 г. по гр.д.
№4907/2014 г. на ВКС, IV г.о. е отбелязано, че доставчикът на електрическа
енергия не може да обосновава правото си на едностранна корекция на
сметките на потребителите с приетите от самия него общи условия, тъй като
подобни клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и
поради това са нищожни съгласно чл. 16, ал. 1 от З. и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. В
решение № 487/29.11.2012 г. по гр. дело № 1750/2011 г. на ІV г.о. на ВКС, е
прието, че доставчикът на електрическа енергия – лицензиант е длъжен да
осигурява, освен надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на
потребителите, с изключение на определени случаи, също и измерване и
отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в
изправност на средства за търговско измерване (СТИ) и назначаване на
квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства
9
(чл. 69, чл. 116, чл. 120 от ЗЕ, чл. 84 и чл. 87 от НЛДЕ); че при осъществяване
на тези дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага
дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен
отчет на подадената електрическа енергия; както и, че съгласно чл.120, ал.1
от ЗЕ, СТИ е собственост на доставчика на електрическа енергия, поради
което последният има задължение да осигури правилното и коректно
фунциониране на СТИ, да констатира своевременно грешката в измерването
или неизмерването. Освен това трайната съдебна практика предвижда и
необходимостта от уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване.
Съгласно чл. 89. (1) ПТЕЕ, всеки собственик на измервателна
система носи отговорност за отчитането на всички измерени стойности
съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и
Правилата за търговия с електрическа енергия. Чл. 182. (1) от същите правила
регламентират, че рекапитулация следва да бъде извършвана при промяна на
данните за сетълмент със задна дата само за обектите по чл. 86, ал.1, дължаща
се на неточности при отчитане, обработка и валидиране на информацията от
собствениците на средствата за търговско измерване, грешки при предаване
на информацията на независимия преносен оператор, неизправност на
средствата за търговско мерене, технически грешки при извършването на
сетълмента или изменения в нормативната уредба, а ал.(2) – че това се
извършва за период, не по-дълъг от два месеца, предхождащ датата на
установяване на промяната на данните за сетълмент, единствено по
отношение на засегнатите обекти.
Периодът, за който се претендира преизчисление, е от 06.06.2018
г., когато са действали само нормите на чл.48 – 51 от ПИКЕЕ от 2013 г.,
отменени с решение №2315/21.02.2018 г. по а.д. №3879/2017 г. на ВАС, обн.
ДВ, бр.97/23.11.2018 г., а от 30.04.2019 г. са в сила нови ПИКЕЕ. В същите са
предвидени различни случаи, в които могат да се осъществят преизчисления
на количествата електрическа енергия. За конкретния казус приложение
намира чл. 54. (1) от тези правила - в случаите на установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на количествата електрическа енергия, операторът на
съответната мрежа изчислява количествата електрическа енергия като разлика
между отчетеното количество електрическа енергия и действително
преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на
грешката до установяването . Периодът, за който се извършва
преизчислението, не може да бъде по-дълъг от периода от датата на
установяване на несъответствието до датата на последната извършена
проверка, но не повече от три месеца. (2) Преизчисляването по ал. 1 се
10
извършва въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. В
случая процедурата не е спазена – няма съставен протокол, а и
преизчислението е за период, по – голям от година, независимо от посоченото
в ПИКЕЕ от 2019 г. и ПТЕЕ. За по – кратък период е и преизчислението в
посоченото от първостепенния съд решение №50/17.03.2021 г. по гр. д.
№1845/2021 г. на ВКС, III г.о. В случая е налице бездействие на собственика
на измервателното средство, който не е изпълнил задълженията си за контрол
върху същото.
Съображенията на първостепенния съд са принципно правилни,
съответстват освен на цитираната в акта му съдебна практика, и на решение
№124/18.06.2019 г. по гр.д. №2991/2018 г. на ВКС, III г.о., решение № 21 от
1.3.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г. на I г.о. на ВКС, решение №150/26.06.2019
г. по гр.д. №4160/2018 г. на ВКС, III г.о., но те биха имали приложение в
случай, че бе извършена корекция от лице, което по закон има право на това.
Въз основа на гореизложеното предявения иск е основателен и
доказан и следва да се уважи, а решението на РС Пловдив – да се отмени.
Разноски са поискани от жалбоподателя, като с оглед изхода на
делото му се присъждат в размер на 870.63 лв. за въззивната инстанция и в
размер на 1444.30 лв. за първата инстанция. От въззиваемата страна бе
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което не може да се сподели. Касае се за оценяем иск, като според чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения същото следва да е в размер на 935.95 лв. за една инстанция,
а в случая е заплатено 830 лв. за първата инстанция и 600 лв. за въззивната
инстанция.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №261325/26.04.2021 г., постановено
по гражданско дело №1613/2020 г. по описа на РС - Пловдив, IХ граждански
състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че „Индустриален
център Тракия“ АД град ****, ЕИК *****, не дължи на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище гр. ****, сумата
от 13531.50 лв. – едностранно начислена сума - корекция на сметка за
неизмерено количество електрическа енергия за периода от 06.06.2018 г. до
31.07.2019 г., за която сума е издадена фактура №**********/30.12.2019 г.
11
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *****, със
седалище гр. ****, да заплати на „Индустриален център Тракия“ АД град
****, ЕИК *****, сумата от 870.63 (осемстотин и седемдесет лв. шестдесет и
три ст.) лева разноски за въззивното производство и разноски в размер на
1444.30 (хиляда четиристотин четиридесет и четири лв. и тридесет ст.) лева,
направени пред първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12