Р Е Ш Е
Н И Е
№ 5
Гр.Оряхово, 20.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховският районен съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети
януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:И.КЪНЕВА-САНКОВА
при секретаря А.Бориславова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 591 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
От „Теленор България“ ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.“Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от М.п.ф., чрез
пълномощника си адв. В.н. против Д.Р.Я., с ЕГН **********,***, е предявен иск с
правно основание чл. 415 ал.1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, вр.чл.79 ЗЗД
за приемане
за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумата от
сумата от 1 132.76 лв., от които 103.43лв. - неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период от 28.12.2015 г. до 09.03.2016 г. по
Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* от 28.12.2015г., неустойка в размер на 708,49лв. -
начислена във фактура № ********** от 10.05.2016 г., 320.84 лв. представляваща
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 28.12.2015г. за периода от
28.12.2015 г. до 09.05.2016 г. – ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 24.11.2017 г. /датата на
пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни
разноски - 25.00лв. внесена държавна такса и 360.00 лв. адвокатско
възнаграждение, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 572/28.11.2017 г. по ч.гр.д. № 796/2017
г. на ОРС.
Претендират се и направените по делото
разноски в заповедното и исковото производство.
В исковата молба се твърди, че
между „Теленор България“ ЕАД и ответника Д.Р.Я., на 28.12.2015 г. е
сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, с избрана абонаментна програма Резерв Стандарт
39.99 лв., с тарифиране на интервали 60 секунди, със стандартен месечен
абонамент в размер на 39.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца-до
28.12.2017 г.
На същата дата,
страните са сключили Договор за лизинг към договор с номер ++359********* с
който лизингодателят предоставя на ответникът мобилно устройство марка Samsung
Galaxy Grand Neo Plus Dual Black с обща
лизингова цена в размер 312.57 лв. на изплащане, посредством 23 месечни
лизингови вноски, в размер на 13.59 лв. всяка съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договор.
Въз основа на посоченият договор, ответникът е ползвал
предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението е за
предпочетен мобилен № ++359********* и е фактурирано под абонатен № *********.
За потребените от абоната/настоящ ответник/ услуги за мобилен
№ ++359*********, ищеца е издал следните фактури:
-фактура № **********/10.01.2016 г. за отчетен период на
потребление 28.12.2015 г. до 09.01.2016 г. с начислена за периода сума за
неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингови вноски в размер на
54.31 лв., от които сумата от 40.72 лв.
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен № ++359*********,
13.59 лв. – лизингова вноска за предпочетен № ++359*********, платима в срок
25.01.2016 г. Към фактурата е приложено извлечение за потреблението на
ползвания мобилен номер.
Вследствие на извършено частично плащане в размер на 0.10
лв., се претендира сумата от 54.21 лв. по процесната фактура.
-фактура № **********/10.02.2016 г. за отчетен период на
потребление 10.01.2016 г. до 09.02.2016 г. с начислена за периода сума за
неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингови вноски в размер на
61.05 лв., от които сумата от 47.46 лв.
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен № ++359*********,
13.59 лв. – лизингова вноска за предпочетен № ++359*********, платима в срок
25.02.2016 г. Към фактурата е приложено извлечение за потреблението на
ползвания мобилен номер.
-фактура № *********/10.03.2016 г. за отчетен период на
потребление 10.02.2016 г. до 09.03.2016 г. с начислена за периода сума за
неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингови вноски в размер на
28.94 лв., от които сумата от 15.35 лв.
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен № ++359*********,
13.59 лв. – лизингова вноска за предпочетен № ++359*********, платима в срок
25.03.2016 г. Към фактурата е приложено извлечение за потреблението на
ползвания мобилен номер.
-фактура № **********/10.04.2016 г. за отчетен период на
потребление 10.03.2016 г. до 09.04.2016 г. с начислена за периода сума за
неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингови вноски в размер на
8.27 лв., представляваща остатък от неплатена лизингова вноска за предпочетен №
++359*********. Към фактурата е приложено извлечение за потреблението на
ползвания мобилен номер.
Поради неизпълнение от страна на абоната – настоящ
ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност
152.47 лв., на осн. чл.75 вр.чл.19б, б.в от ОУ на мобилния оператор, „ТЕЛЕНОР“
е прекратил едностранно индивидуалния договор на Д.Я. за ползвания абонамент и
е издал крайна фактура № **********/10.05.2016 г. за отчетен период на
потребление 10.04.2016 г. до 09.05.2016 г. с начислена за периода неустойка и
лизингови вноски в размер на 980.29 лв., от които сумата от 271.80 лв. лизингови вноски начислени накуп за
предпочетен № ++359*********, 708.49 лв. – неустойка за предпочетен №
++359*********, платима в срок 25.05.2016 г.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени
доказателства.
Приложено е ч.гр.д. № 796/2017
г. на РС Оряхово.
В срока за отговор, от особения
представител на ответника –адв. Г.С.-***, е постъпил писмен такъв. В отговора
се признава предявеният иск. Направено е искане за прилагане разпоредбата на
чл. 78 ал.2 ГПК.
Предявеният
иск e с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК и има за предмет
да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В съдебно заседание ищеца не
изпраща представител. В становище преди откритото съдебно заседание,
пълномощника на ищеца – адв.В.н. поддържа изцяло предявения иск. С оглед
направеното признание на иска от страна на особения представител адв. Г.С.,
прави искане съдът на осн.чл.237 ГПК, да постанови решение при признание на
иска, като уважи изцяло исковата претенция. Претендира направените в
заповедното и исковото производство разноски.
В съдебно заседание ответника
не се явява. Представлява се от особения си представител адв. Г.С.-***, който поддържа
писмени отговор, с който признава иска. Сочи, че се е свързал по телефона с
ответницата, която признава изцяло иска, като твърди, че е изпаднала в
състояние на безработица. Заявила, че има две деца, за които се грижи, не
работи и поради тази причина не е започнала да изплаща сумите по договорите.
Същата счита, че не е получила призовките за делото, които са били връчвани
неизвестно за нея къде и на кого и поради тази причина счита, че с поведението
си не е станала причина за завеждане на делото, а са могли да сключат
споразумение.Поради тази причина, особения представител прави искане за
прилагане на чл. 78 ал.2 ГПК при обявяване на решението.
Съдът
намира предявеният иск за допустим - предявен е от и против надлежни страни по
спора при наличие на положителните процесуални предпоставки за правото на иск и
отсъствие на отрицателни такива.
Допустими са и направеното
признание на иска и искането на ищеца за постановяване на решение при признание
на иска.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По ч.гр.д. № 796/2017 г. по описа на Районен съд Оряхово,
е издадена на осн.чл.410 ГПК Заповед за изпълнение № 572/28.11.2017 г. в полза
на заявителя – настоящ ищец, против ответницата Д.Р.Я., с ЕГН **********,***,
за сумата от 1 132.76 лв. /хиляда
сто тридесет и два лева и седемдесет и шест ст./, от които 103.43лв. /сто и три
лева и четиридесет и три ст./- неплатени абонаментни такси и използвани услуги
за отчетен период от 28.12.2015 г. до 09.03.2016 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* от 28.12.2015г., неустойка, в размер на 708,49лв. /седемстотин и
осем лева и четиридесет и девет ст./- начислена във фактура № ********** от
10.05.2016 г., 320.84 лв. /триста и двадесет лева и осемдесет и четири ст./ -
дължима за отчетен период от 28.12.2015 г. до 09.05.2016 г. – по Договор за
лизинг от 28.12.2015г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 24.11.2017 г. /датата на пощенското клеймо/
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25.00лв.
/двадесет и пет лева и нула ст./ държавна такса и сумата от 360.00 лв. /триста и шестдесет
лева и нула ст./адвокатско възнаграждение.
Същият не е открит на
постоянния си адрес, като Заповедта е връчена чрез залепване на уведомление по
чл. 47 ал.5 ГПК на 02.07.2018 г. и същата не се е явила в двуседмичен срок, за
да и бъде връчена издадената заповед, а
от приложената по делото справка от НАП е видно, че същата няма действащ регистриран трудов договор.
С оглед нормата
на чл.415 ал.2, вр.ал.1, т.2 ГПК, съдът с Разпореждане от 14.08.2018 г. е
указал на Заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Искът на Заявителя основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок.
Съдът, като съобрази становищата на страните, намира, че
са налице предпоставките за произнасяне на решение при признание на иска по
реда на чл. 237 ал.1 ГПК, тъй като ответника чрез особения си представител
признава иска, а ищецът чрез пълномощника си, изрично е поискал съдът да се
произнесе с решение при признание на иска.
Спазени са изискванията на чл.237 ал.3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, а от друга страна е
такова с което страната може да се разпорежда;
Настоящето решение се основава
на признанието на иска от страна на ответника по делото. Съдът приема от
фактическа и правна страна, че предявеният иск е допустим и основателен,
съответно признат от ответницата чрез особения и представител и следва да бъде
уважен.
С оглед направеното признание
на иска и установеното от фактическа страна а именно: че между страните има
сключен валиден Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 28.12.2015г и
Договор за лизинг от 28.12.2015г. които не противоречат на морала и закона. Настоящият
съдебен състав и с оглед разпоредбата на чл. 237 ал.2 ГПК намира, че не е
необходимо да мотивира същото.
Ищеца претендира и направените
по делото разноски, които възлизат в размер на 1 029.29 лв., от които: 25.00
д.т. в заповедното производство, 360.00 лв. адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, 25.00 лв. д.т. в исковото производство, 309.29 лв.
адвокатско възнаграждение в исковото производство и сумата от 310.00 лв.
възнаграждение за особен представител в исковото производство.
По отношение искането на
особения представител за приложение на разпоредбата на чл. 78 ал.2 ГПК: Предпоставките
за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са
посочени в чл.78 ал.2 ГПК и те са две: ищецът да не е дал повод за предявяване
на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се
преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата
е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение
нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени
правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на
субективни права на ищеца , признанието на иска не е достатъчно, за да се
освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата
предпоставка на чл.78 ал.2 ГПК. Въпреки, че искът е признат от ответника, той с
поведението си е дал повод на ищеца за завеждането му предвид на факта, че
задълженията не са заплатени на падежа. В този смисъл по отношение на
разноските чл. 78 ал. 2 ГПК е неприложима.
При този изход на делото
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата направените от него
деловодни разноски в заповедното и исковото производство в пълен размер, а
именно : 25.00 внесена д.т. и сумата от 360.00 лв. адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, както и сумата от 25.00 лв. внесена д.т. в исковото
производство, сумата от 309.29 лв. платено адвокатско възнаграждение в исковото
производство и сумата от 310.00 лв. за възнаграждение за особен представител в
исковото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, Оряховският районен
съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Р.Я., с ЕГН **********,***, че дължи на „Теленор
България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от М.п.ф.,
чрез пълномощника си адв. В.н.,
сумата от1 132.76 лв., от които 103.43лв. - неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период от 28.12.2015 г. до 09.03.2016 г.
по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от 28.12.2015г., неустойка в размер на
708,49лв. - начислена във фактура № ********** от 10.05.2016 г., 320.84 лв.
представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 28.12.2015г.
за периода от 28.12.2015 г. до 09.05.2016 г. –
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 24.11.2017 г.
/датата на пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, както и
деловодни разноски - 25.00лв. внесена държавна такса и 360.00 лв. адвокатско
възнаграждение, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 572/28.11.2017 г. по ч.гр.д. № 796/2017
г. на ОРС.
ОСЪЖДА Д.Р.Я., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ „Теленор
България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от М.п.ф.,
чрез пълномощника си адв. В.н., направените по делото разноски в общ размер на
644.29 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: