Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. София, 03.03.2019 г.
В
И
М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на осми февруари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9747/ 2017 г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
Предявени са обективно и пасивно
субективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.49, вр. с
чл.45 от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ- В.С.С., ЕГН **********,***, чрез адв. Д.Д. твърди, че репутацията му в
обществото била силно накърнена, което от своя страна довело до настъпване на
силни душевни болки и страдания от отправените срещу него нападки,
клеветнически твърдения и оскърбления, съдържащи се в публикации във вестник
„СЕГА“, както следва: “В. С.: Кой знае
какви майтапчийски снимки от "Бухенвалд" имам?!” брой 5877 (111)
17 май 2017 г. на вестник “Сега”; - "Сега”:
Категорично стоим зад статията” - в
брой 5878 (112) от 18 май 2017 г. на вестник “Сега” (без посочен автор); “Джумбуш
в "Бухенвалд” - Озверели човекоподобни не си знаят смешките” в брой
5878 (112) от 18 май 2017 г. на вестник “Сега” (не е посочен автор); “Майтап за Бухенвалд и... гробно мълчание
на властта” в брой 5878 (112) от 18 май 2017 г. на вестник “Сега” (посочен
автор Светлана Георгиева). Ищецът твърди, че в статия, публикувана в брой
5877(111) от 17.май.2017 г. на вестник „СЕГА“, със заглавие „ В. С.: Кой знае
какви майтапчийски снимки от „Бухенвалд“ имам?“, е изложен следния текст:
„Малко по –късно сам телефонира и допълни, че през 70-те години на миналия век
като студент го били завели в лагера „ Бухенвалд“. Като се замисля, кой знае
какви майтапчийски снимки сме си правили там… Дали някой не може сега да каже :
Подавай оставка и се прибирай на село“ заяви В.С.. Излага, че не е правил
такова изявление пред репортер и никога не е изказвал предположение, че въз
основа на негови майтапчийски снимки в лагера Бухенвалд могат да го накарат да си подаде оставката.
Освен това твърди, че изобщо няма такива снимки, които да изразяват майтап от негова
страна с жертвите на геноцида, не е правил такива нито в миналото си като
студент, нито сега, а в политическата си кариера нееднократно се е
противопоставял на всякакви действия, които омаловажават или отричат проявите
на геноцид, включително е участвал активно в разобличаването на подобни
ревизионни политики, отричащи фактите за арменския геноцид през 1915-1922 г.
или за българския геноцид през 1876-78 г. Намира твърденията, изложени в
посочената статия, за отвратителни клевети, които насаждат в обществото
мнението, че си е признал за извършени от него позорни действия на подигравка с
жертвите от лагера Бухенвалд. Твърди, че действително е посещавал този лагер с
научна цел и от това, което е видял там, заявява, че нито един човек със съвест
и морал не би бил способен да се подиграе със случилото се там и съдбата на
хората от това място. Навежда, че разпространеното от ответниците в публичното
пространство, посредством процесната статия, силно е накърнило личното му
достойнство, както и репутацията му в обществото. Твърди, че ответниците не
преустановили противоправното си поведение с публикуването на посочената
статия, а напротив - дори след като той публично опровергал изнесената от тях
информация, във вестника била публикувана (брой 5878) нова статия, със заглавие: „ СЕГА“: Категорично стоим зад
статията“, с която се излага, че официалната позиция на медията е, че
публикуваното в първата статия е напълно достоверно. Потвърждава се и твърдението, че с ищеца са проведени два
разговора и той действително е направил посоченото изявление. Всичко това обаче
и до момента не било подкрепено от представянето на запис на неговото изявление
или фонограма на такова. Не е посочено и кой е репортерът, пред който уж са
дадени двете му изявления в посочения в първата статия смисъл. Ищецът излага,
че с оглед втората статия, публикувана във вестник „СЕГА“, е поискал от главния
редактор на същия да му предостави копия от автентични звукозаписи от
твърдяното интервю или, ако такива не са налице, да се публикува официално
опровержение на статиите. Отговор на тази му претенция не последвал, а
противоправното поведение на ответниците даже се надградило като във вестника
били публикувани още материали, с които се целяло да се подсили още
клеветническата кампания срещу него и той да бъде обруган и характеризиран като
убеден нацист, ревизионист и защитник на геноцида. В тази връзка посочва следните статии: “Джумбуш в "Бухенвалд”
- Озверели човекоподобни не си знаят смешките” брой 5878 (112) 18 май 2017 г.
на вестник “Сега” (не е посочен автор) и “Майтап за Бухенвалд и... гробно
мълчание на властта” брой 5878 (112) 18 май 2017 г. на вестник “Сега” (посочен
автор - Светлана Георгиева). Излага, че в първата статия освен че се повтаря и
затвърждава твърдението, че е направил изявление, че има майтапчийски снимки от
процесния лагер, му се приписва и, че се е отрекъл от него и се опитва да
прикрие изказването си. Във втората
статия пък освен всичко друго му се приписват и гаври и майтапи за Бухенвалд,
както и нацистки цинизъм, при това като вече доказан факт, като се излага, че
той е напълно непригоден да управлява предвид проявеното от него поведение. Не
стигало това, но и други медии започнали да експлоатират, написаното във
вестник „СЕГА“, което допълнително накърнява негова репутация. Налага се
постоянно да обяснява, дори и на близките си, че не е правил подобни изявления,
както и че не се подигравал с геноцида. Твърди, че заради изложеното в
посочените статии, цитирано подробно в исковата молба, е принуден да търпи
постоянно подигравки, изпитва постоянно нервно напрежение от обругаването на
личното му достойнство и репутацията му в обществото, като изпитва отрицателни
емоции, които впоследствие се превърнали в потиснатост, апатия, емоционално
изтощение, които и до сега не може да преодолее. Намира, че посоченото
съставлява неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени от ответниците
при условията на солидарност. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИЦИТЕ – „С.“ ЕАД, с ЕИК ********** и
Т.С.П. оспорват предявените искове по
основание и размер. Заявяват, че твърденията на ищеца са напълно неоснователни
и че информацията, която е изнесена в процесните статии, е напълно достоверна и
идва от негово лично изявление. Евентуално прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца.
Съдът,
като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното:
В
исковата молба ищецът представя копия от
печатни материали, относимите към иска - публикации на вестник "Сега- а
именно: “В. С.: Кой знае какви
майтапчийски снимки от Бухенвалд"имам?!” брой 5877 (111) 17 май
2017 г. на вестник “Сега”; "Сега”: Категорично стоим зад статията”
- в брой 5878 (112) от 18 май 2017 г. на вестник “Сега” (без посочен автор); “Джумбуш в "Бухенвалд” - Озверели
човекоподобни не си знаят смешките” в брой 5878 (112) от 18 май 2017 г.
на вестник “Сега” (не е посочен автор); “Майтап
за Бухенвалд и... гробно мълчание на властта” в брой 5878 (112) от 18
май 2017 г. на вестник “Сега” (посочен автор Светлана Георгиева). Процесните
статии и изложените в тях твърдения не се оспорват от ответниците.
Представена е покана на ищеца В. С. до ответниците- „С.
„ЕАД и Т.П., гл. редактор на в-к“Сега“, с
която ги моли да му предоставят записите
от двата проведени разговора на 16 май 2017 г. в пълния им автентичен вид.
Представени
са от ответниците копие от
публикувано на интернет страницата на агенция „ПИК“ изявление на В.С. със
заглавие „САМО В ПИК! В.С. избухна пред медията ни за спекулациите на
опозицията с фашизма: БСП вдигат шум, просто да ги забележат", копие от
публикуваното на интернет страницата на агенция "ПИК" интервю с В.С.
от 18.05.2017 година; копие от стр. 9 на брой 114 (5880) на вестник „Сега"
от 20-21.05 2017 година с публикувано в цялост интервюто на ищеца в предаването
"Здравей България" по „Нова телевизия; извлечение от скайп
кореспонденция между репортера на в."Сега", провел разговор с ищеца и
редактор на вестника.
Представено
е и решение №638 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. дело №7229/2018 г., с което е
прието, че В. С. не е виновен за нарушения по закона за защита от дискриманиция
и се отменя решение от 23.03.2018 г. , постановено
по адм. дело №1786/2017 г. на АС- Бургас.
Събрани са
гласни доказателства.
Свидетелят
на ищеца Д.Д.Х.сочи, че познава
ищеца лично от почти 50 години- съученици, познати и приятели са от
студентските години. Знае за поредица от публикации във вестник „Сега“, които
го злепоставили, тъй като ги прочел, но и не повярвал на изнесеното, защото
познава добре С.. Многократно коментирал с него тези статии. Изтъква, че работи
в телевизия „Скат“, съдружници са с ищеца. Като медиен човек следял както
публикациите във вестник „Сега“, така и последващата вълна от реакции в другите
медии. Във всички телевизионни предавания и сутрешни блокове в продължение на
повече от десетина дни непрекъснато се цитирало статията от вестник „Сега“,
конкретно вменения на С. цитат, че си е правил майтапчийски снимки в Бухенвалд
по време на посещение в Източна Германия през 70-те години. Чрез интернет
многократно било мултиплицирано, в сайтове, във форуми, във фейсбук, снимките
също били разпространени, в трета публикация имало съвсем ясни и недвусмислени
текстове и снимки, очернящи С. и отдолу надпис „В.С. -вицепремиер шегобиец“,
във връзка с текста, че си е правил майтапи с жертвите в Бухенвалд на нацисткия
режим и до тази снимка с лицето, образа и името, изписано на С., имало снимка
на два или три реда многоетажни нарове от концлагер. Всичко това било
разпространено буквално в цялата медийна среда. Сочи, че около десетина дни
това било гореща новина. В този период свидетелят твърди, че бил до С.. В същия
ден, кагато излязла статията, говорили по телефона и ищецът бил ужасно
възмутен, че могат да му се вменят такива думи, които не е произнасял. Още
същия ден дал пресконференция, в която отрекъл да е произнасял такива думи и поискал
реакция от вестника да му посочат защо го цитират така, да му дадат запис от
неговото изказване, защото всеки можел да напише всичко за всекиго по този
начин. На другия ден във втора статия, в същия вестник, излязъл редакционен
коментар и съвсем недвусмислена позиция, че редакцията категорично стои зад
публикуваното в статията от предишния ден и че думите на В.С. са били точно
такива при вземането на интервю. До вестник „Сега“ изпратили искане до главния
редактор за фонограма. От вестника нито предоставили фонограма, нито някакъв
отговор. Напротив, след два-три дни във вестник „Сега“ излезли в един брой още
две статии в същия дух. В едната статия имало съпоставени снимките „В.С. –
шегобиец, вицепремиер“ с изнемощели жертви на нацисткия режим на два-три реда
нарове, които гледат жално – снимки на страдащи хора от концлагерите и до нея
или някъде там наблизо още един коментар, който казвал, че В.С. вместо да има
някаква адекватна реакция, която според тях е да подаде оставка. Тоест статията
била критична към него, окачествявайки го като циник, който не подавал оставка.
Още веднъж му било потвърдено и вменено, че наистина е произнесъл такива думи. Твърди,
че ищецът бил изключително огорчен, направо сломен, че е възможно такова
вероломство на медиите, да му преписват думи, които никога не е произнасял. Изтъква,
че такива думи С. не би могъл да произнесе, защото е в пълен разрез с неговите
разбирания по въпроса с нацизма, концлагерите, ксенофобията, расизма. Освен
това като медиен човек е напълно наясно със стандартните на журналистическия
труд, който изисква да получиш право на отговор, ако имаш реакция да бъдеш
потърсен най- малкото, да ти предоставят материалните доказателства, за това,
че наистина си казал нещо, с което не си съгласен. Той нямал никаква възможност
да се защити. Навежда, че е виждал този
цитат в сутрешните блокове на „Нова телевизия“, на „Би Ти Ви“, на „Он ер“. Това
продължило много дълго време. Твърди, че
ищецът се интересувал какво е мнението на хората по няколко линии. Първо
за колегите му в общата фирма, като съдружник във фирмата, какво казват
колегите, които са журналисти. Мисли ли някой от тях, че наистина може да бъде
такъв, това е много очернящо твърдение. След това- за партийните членове на парти
НФСБ, тъй като са написали програма, в която категорично са против всякакви такива
прояви. След това- зрителите на телевизия „СКАТ“, които редовно се обаждат и
коментират зловонните събития. Интересувал се за общи им познати, приятели,
каква е реакцията. Много се притеснявал, че някой би могъл да повярва на това.
Интересувал се какво казват съгражданите им, там имало една странична линия -
детството и юношеството е минало в гр. Ямбол и в една детска компания с
издателя на вестник „Сега“ -С.Д., хора, с които са играли заедно на стражари и
апаши, от тях изведнъж да получи такъв удар. Чувствал се безсилен, че не може
да се защити и ужасно се потиснал, че българите, в които той дълбоко вярвал,
могат да имат такива отрицателни качества, хеле пък журналисти колеги. Станал
раздразнителен и избухлив. Продължавало да витае това клеймо от жестока обида. Сочи,
че С. е открит човек и казва това, което мисли. Бил болезнено засегнат от това,
че би могъл, първо, да произнасял такива думи „кой знае какви майтапчийски
снимки съм си правил в Бухенвалд“ и по същия начин, от друга страна, че се
стараел да скрие това, че може да излезе някой ден, някаква зловеща тайна,
скрита от миналото, която може да излезе едва ли не, че има някакъв компромат.
Твърди, че има неща, за които ищецът никога няма да си направи шега по
отношение на проблемите с расизма и геноцида, осъществен над определен народ. Сочи,
че С. е от радетелите за признаването на масовото изтребление на арменците в
османската империя, гласувано от българския парламент. Той бил от инициаторите
за това. Освен това сочи, че като председател на общинския съвет в Бургас преди
десетина години, успял да прокара такова решение за арменския геноцид и в
общинския съвет в Бургас. Доколкото знае работил много добре с общността на
евреите в Бургас и по негова инициатива един скромен паметен знак бил уголемен
и получил достатъчно монументално присъствие в градската среда в памет на
загиналите бургаски евреи. Работил много преди статията с Р.А.- съжителката на А.Й..
Работил с еврейските общности, с дружеството на приятелите българи-евреи. Той
имал познати евреи и арменци. Навежда,
че естествено е да има притеснения, защото не всички евреи или арменци в
България го познат лично и знаят за какво става дума. Категорично в партията
многократно и на партийни форуми, и на събрания, и на всякакви обществени
прояви В.С. се е разграничил от някой екстремни прояви на партии от така
наречения патриотичен сектор, има предвид пария „Атака“, която залитала в тази
посока, на антисемитски, на търсене на цялата вина за злините на човечеството у
еврейската общност.
Свидетелят
(на ищеца) В.К.К.сочи, че
познава С. от 1990-та година и са едни от основателите на опозицията в Бургас-
на СДС. Знае за публикациите, разисквали го в групата на народните
представители в парламента. Това било повод дълго време да се дава обяснение от
страна на В.С., защото постоянно ходели и ходят на срещи с избирателите в
цялата държава. Сочи, че В.С. бил човекът, който наложил в Бургаския общински
съвет, като председател тогава, да се отбелязва геноцид над българския народ. Твърди,
че С. е човек, който е бил против геноцида не само над българите, но и над
арменците, евреите. В един момент му преписвали неща, което е противопоказно
срещу неговата присъща даденост. Това било драма за този човек. Той първо
вдигнал кръвно, чувствал се в ужасно състояние. Още повече в тези срещи
непрестанно го питали истина ли е, за какво става въпрос, хората чули-недочули,
всичко това са били обяснения, обяснения, обяснения, които коствали нерви,
здраве и какво ли още не. И това било дълго време, повече от месец-два. Част от
хората имали враждебно отношение. Как да обяснят всъщност, че В.С. е човекът,
който се бори срещу всякаква диктатура. Това се отразило на неговото здраве,
вдигнал кръвно, не се чувствал добре. Често пъти като са ходили по разни
командировки той му е споделял, че не може да спи през нощта. Доколкото знае бил
започнал хомеопатично лечение. Имало момент, когато той се затворил в себе си. Опитвали
се да го разсеят, той е човек с чувство за хумор, но не поддавал и не желаел да
говори по темата. Опитвали се да му обяснят, че това е част от играта, част от
спектакъла, част от огромната манипулация на медиите, още повече, че той е
медиен човек, но самият той не се чувствал добре, защото това е било извън
неговата същност.
Свидетелят
(на ищеца)Х.Р.М.познава В.С.
от 10 години. Твърди, че непосредствено след публикацията С. бил ядосан,
гневен. Сочи, че работят заедно- бил юрисконсулт в дружеството, на което С. бил управител -
„Скат“ ООД. Твърди, че ищецът бил изключително разочарован от публикациите и не можел да разбере защо и от какво е
провокирана тази реакция. Споделил му, че напоследък имал високо кръвно и искал
някакъв медикамент, който може бързо да свали кръвното.
Свидетелят
на ответниците Д.Б.И.,
журналист и работещ във вестник „Сега“ от 2006 година, сочи, че получил задача от
ръководството на в-к „Сега“ да проучи мненията относно снимка с нациски поздрав
на зам.министъра П.Т.в МРРБ, ще бъде ли оставен този човек на поста, няма ли да
бъде оставен, какво е мнението на политиците. Започнал да се опитва да събира
мнения и да търси политици от управляваща коалиция и съответно позиционни, да
види кой какво е казал от опозицията, за да сглоби материала. Потърсил контакт
с премиера Б.Б. на неговия фейсбук профил, в чата, където е, защото знаел от
колеги, че той отговарял там, както и от други политици. Един от тези политици бил
В.С. като член на коалиция, която е в рамките на управляващите. Обадил му се по
телефона, но той не му вдигнал. След около час сам му се обадил. Представил се
по телефона, че е журналист от вестник „Сега“. Попитал С. за коментар по повод
на изразеното от А.С. мнение, че този зам. министър трябва да се махне. Той
отговорил нещо от рода на : „До нивото на С. ли ще паднете? Няма фейсбук.
Сериозно ли, страсти ли има?“ и неглижирал нещата по телефона, като разговорът
приключил. След известно време, след около 15-20 минути, С. му се обадил втори
път и казал нещо от рода: „да ви кажа, сещам се, че и аз като студент бях ходил
и са ни водили в Бухенвалд и сега като се замисля кой знае какви майтапчийски
снимки съм си правил, и сега някой да дойде тук да ги извади и да каже - отивай
си на село, несериозна работа“. Това му били в общ смисъл думите. После
приключил разговорът. Твърди, че записвал това, което той му казал С.. Разбрал
го в смисъл, че той не смята, че случката с тези снимки е нещо сериозно за
него, той смята да омаловажи целия скандал.Твърди, че не е вадил от контекст
текста, който е написан, той хронологично следвал разговора с В.С.. Допуснал, че
той може да има всякакви снимки там. Не е разсъждавал по въпроса дали той може
да е изпаднал в ситуация на човека, който се е опитал да защити и да неглижира
ситуацията. Твърди, че написал това, което той му казал. Едно към едно
възпроизвел в цитираните кавички казаното от С.. Употребил определението
„майтапчийски снимки“, но това е цитат. Записал разговора на компютъра си, на
файл. Сочи, че, за да бъде записван човек, да се направи аудио - запис, трябва
да се иска неговото съгласие. Изтъква, че С. му се обаждал. Когато звъннал
телефонът, не е бил сигурен кой звъни, нямал техническата подготовка да
записва. Не е искал неговото разрешение да прави аудио запис. Сочи, че С. знаел,
че за това го търсят, представил му се, че е журналист, не мисли, че следва да му
иска разрешение да публикува разговора. Само по телефона разговаряли. Не е искал
среща с него. Б.Б. не отговорил. Направил опит да се свържа с К.К., но и там не
станало, не установил контакт с него. БСП е била цитирана от С. на фейсбук,
където той си изразил мнението. Изтъква, че имал разговор с М.С., първи зам.
главен редактор на вестник „Сега“, по повод предложения от него материал, тя го
попитала дали това е казано от С. и той потвърдил. След публикацията на този
материал във вестник „Сега“ В. С. не е
искал контакт с него. Не се е обаждал да го попита защо така го цитира, не е искал
среща с него, не му е поискал обяснения или разяснения и да го пита защо е
извадил нещо от контекста, или защо е направил нещо неправилно. Доколкото знае по-
късно е имало опит за комуникация с редакторите, но с него не е искал контакт.
Твърди, че познавал служебно С.. По служебен повод му е звънял, но не може да кажа
преди колко време. Не може да каже дали от личен телефон му е звънял или от
служебен телефон. Може би минута-две-три протекъл разговорът. Може би
три-четири въпроса му задал.Твърди, че в практика му като журналист, когато
контактува с някой, записва и след това пита еди-какво си така ли е? Каквото го
е казал, просто повтаря. Сочи, че стенография не владее. Каквото е чул от С.,
това е записал. Не е уведомил С., че записва отговора му. Твърди, че чул С. да казва
за майтапчийските снимки и когато чул тази фраза от него не си спомня дали я
повторил пред С., за да разбере дали правило я чул. Не е задавал въпрос дали
наистина е имало майтапчийски снимки. В такъв момент репортерът действал
машинално. Сочи, че този отговор на С. го възприел, не е разсъждавал дали той
наистина си е правил, не си ли е правил такива снимки. М.С. поискала от него да
потвърди точен цитат. Няма информация дали някой от редакцията се е свързал със
С. и да са му потвърдили, че това е цитат. Аудио запис не е правен и не е
казвано на В.С., че е правен такъв.
Свидетелят
на ответниците М.Д.С.,
изтъква, че е първи заместник главен редактор на вестник „Сега“. По
публикуваната статия за В.С. сочи, че обстоятелствата били следните. Предния
ден избухнал общ медиен скандал с току- що предложения и назначен зам.министър
на Регионалното министерство Павел Тенев, от квотата на Обедините патриоти, за
негова снимка в профила му във фейсбук, на която той се е снимал в музей „Гревен“
в Париж с восъчни фигури с нацистки поздрав. По този повод на другия ден в
редакциите се правели редакционни заседания, планьорки, обсъждат какво ще правят и този случай също бил
обсъден. Тогава било възложено на завеждащия отдел да съобщи на журналиста Б.
да събере мнения по повод назначението на зам.министъра от пряко отговорните за
неговото назначение, както и от опозиционни политици. От там нататък Б. и други
негови колеги, защото в целия текст не ставало дума само за В.С., ставало дума
и за други зам. министри, които били спорни към онзи момент. Затова и текста
имал трима автори. Б. се занимавал със случая П.Т.и коментарите, бил звънял на
няколко политици. На следобедната планьорка разбрала, че има текст, видяла какво казвал С. за майтапчийските
снимки. Обадила се на Б., въпреки че му имала голямо доверие, да потвърди още
веднъж това ли са думите на С.. Той потвърдил, разказал й допълнителни
подробности, които не са били описани пред всички читатели, колко пъти му е
звъннал С., два пъти. Свидетелката изтъква, че това не са думи на обикновен
човек, това са думи на вицепремиер и естествено, че била скандализирана и
шокирана от тези думи. Съвсем ясно попитала Б. за скандалните думи, въпреки че
му имала огромно доверие, бил колега, с когото работила 12 години и нито веднъж
не е имало и най- малък повод някой от засегнатите от журналистическата му
работа да оспорват това, което той цитирал, разследва и т н., Сочи, че В. С.
месец преди това получил административна глоба от комисията за защита от
дискриминация по повод негово изявление от парламентарната трибуна, в което той
нарекъл ромите човекоподобни, а ромските майки, че имали майчин инстинкт като
на улични кучки. Само месец преди това той бил глобен за такова изказване, а
малко преди това бил осъден от бургаския съд. Не се е усъмнила, но искала ясно
потвърждение. Изтъква, че този отговор на С. сам по себе си е била една
абсолютна провокация. Когато той направил изявлението в парламента по повод
ромите, той е бил депутат от опозицията. Сега го казвал като вицепремиер, това
е било доста по- различна позиция от опозиционен депутат. Един вицепремиер се
обажда два пъти по телефона, за да каже: „какви ли майтапчийски снимки съм си
правил в Бухенвалд. Айде сега да не разваляме кариерата на това момче“. Ето
затова била скандализирана. Сочи, че Д.Б.имал три журналистически награди. Две
от тях са от фондацията Валентина Крушкина, покойната журналистка на БНТ,
награди, които са за обективна журналистика, имал и една награда от СБЖ. След публикацията С. не потърсил нито
главния редактор, нито нея, нито колегата й Б.. Започнал да дава изявления пред
други медии, в които отричал казаното, не отричал, че имало телефонен разговор,
но не уточнявал два. Единственото, което оспорвал било, че не бил казал
майтапчийски снимки. Майтапчийски, което само по себе си в контекста на цялото
му изявление, дали въпросното определение „майтапчийски“ или не, не намалявало
казано от него и смисъла, тъй като споменаваш Бухенвалд и снимки. Кой ходи да
си прави снимки на Бухенвалд и защо- пита свидетелката. Снимките не били за
красивата природа или историческата забележителност, а били майтапчийски-сочи
свидетелката. Твърди, че това го е казал С.. Упреквал ги в лъжа, в манипулация.
Изтъква директен негов цитат: „аз съм толкова добър и наивен и вдигам телефона
си на журналисти, но ето сега ще сложа вестник „Сега“ във фризера“. Но това не му попречило няколко месеца
по-късно отново да дава изявление на техни колеги от вестника по други поводи.
Сочи, че имало втора публикация във връзка със същия случай, тъй като негови
изявление пред телевизии, пред сайтове станали доста изобилни, затова публикували
цяла страница негово интервю пред Нова телевизия по същия повод, дадено и свалено
едно към едно. Направили го, защото искали да стане ясно как говори, какво
говори и в какво ги обвинява. Навежда, че това също е и право на отговор,
защото С. в първите осем дни изобщо не потърсил вестника, не изпратил право на
отговор, нищо. Публикували интервюто за Нова телевизия, защото той говорил пред
чужда медия без тяхна намеса, свалено едно към едно, пред голяма публика. За тях
това като обективно отразяване на развитието на скандала било много важно,
показвало тяхното отношение към него и не ставало дума за клеветническа
кампания. Право на отговор на С.- получили писмено искане за такъв отговор, с
ултимативен тон, свързан със заплахи. Твърди, че прочела лично поканата от С..
В тази покана пишело, че иска запис, да се докаже, че има запис на неговите
обаждания към журналиста на вестник „Сега“. Не отговорили на това искане,
защото сметнали, че са изпълнили всички ангажименти към С.. Не са писали на С..
Това било покана със заплаха, че ще започне дело срещу тях, което по никакъв
начин не се вписвало в традиционното право на отговор. Освен това преди да
получат неговото писмо-покана публикували това голямо интервю, което дори не е
било дадено пред тях. Да не му отговорят на поканата било решение на
ръководството. Сочи, че тя лично е съставила този текст в статията, обсъждали са
го. Снимка на С. от Бухенвалд не се публикували. Надписът под снимката на В.С.,
където е написано – шегобиец, го съставя авторът на коментара. Той минавал и
през редактор и редакторът го одобрявал.
Други относими доказателства по
делото не бяха ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Исковете с правно основание чл.49
вр. с чл. 45 от ЗЗД срещу „С.“ ЕАД и с правно основание чл.45 от ЗЗД срещу Т.С.П.,
която заема длъжността главен редактор на вестник „СЕГА“ са основателни.
Страните не спорят, че ищецът е лице с широка
обществена популярност - съпредседател на коалиция Обединени патриоти,
вицепремиер по икономическата и демографската политика в третото правителство
на Б.Б., към релевантния за спора момент. Дружеството-ответник е издател на
ежедневника вестник „Сега", ответницата П. упражнява журналистическа професия;
статиите, за чието съдържание ищецът търси обезвреда, са публикувани на
страниците на вестника на посочените от ищеца дати.
Спорен по делото е въпросът налице ли е противоиравно
поведение, претърпяна вреда и причинна връзка помежду им.
Ищецът се
стреми да ангажира деликтната отговорност на ответниците по реда на чл.45 ЗЗД и
чл.49 ЗЗД за претърпените от него неимуществени вреди във връзка с изнесени
неверни фактически твърдения.
Деликтната
отговорност няма субсидиарен характер, поради което не е необходимо клеветата и
обидата да са установени с влязла в сила присъда, за да се ангажира
отговорността за обезвреда (решение № 242/06.04.2010 г. на ВКС по гр. д. №
4431/2008 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 12/06.02.2013 г., по гр. д. №
449/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК). Това
обуславя допустимостта на производството по делото.
Нормата
на чл.39, ал. 1 от Конституцията на РБ провъзгласява основното право на
гражданите да изразяват мнение и да го разпространяват чрез слово – писмено или
устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Така признатото и гарантирано
от Конституцията на РБ право не е абсолютно и неговите предели са установени в
ал.2 на посочената норма – правото на свободно мнение и изразяване не може да
се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Конституцията
на РБ признава и гарантира също така правото на всеки да търси, получава и
разпространява информация, като осъществяването на това право не може да бъде
насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу
националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
Свободата
на изразяването на мнения, включително свободата да отстоява своето мнение, да
получава и разпространява информация и идеи без намесата на държавните власти
са регламентирани и в чл.10, ал.1 КЗПЧОС. Пределите, до които се простира тази
свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и
достойнството на гражданите.
При така
очертаната правна рамка се налага изводът, че когато не се касае за превратно
упражняване на горепосочените права или свободата на мнение не е използвана, за
да вреди на доброто име, правото на свободно изразяване на мнение, както и на
разпространяване на информация се упражнява надлежно и съответно не е налице
противоправност при изразеното мнение или разпространена информация.
При
преценка основателността на предявените искове следва да се съобрази също така,
че на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай, че
същите са неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за
ангажиране отговорността на лицето, автор на публикуваното. Мненията и оценките
от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват
конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да
ангажират отговорността на журналиста, само ако представляват обида. В този
смисъл са задължителните разяснения, дадени с постановени по реда на чл.290 ГПК
съдебни решения, съставляващи задължителна съдебна практика(решение № 85 от
23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., ГК, ІV ГО, на ВКС; решение № 86 от
29.012010 г. по гр. д. № 92/2009 г., ГК, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г.
по гр. д. № 1376/2011 г., ГК, ІV ГО на ВКС и др.). Съдът е длъжен във всеки
конкретен случай да подложи на изследване и преценка дали конкретната
публикация с негативно спрямо засегнатото лице съдържание освен оценка и мнение
по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт.
Само при наличие на твърдение за факт, което е невярно, следва да се прецени
дали разгласяването му е противоправно и виновно, дали съставлява злоупотреба с
право извън горепосочените нормативно установени предели.
От
ангажираните по делото доказателства се установи, че конкретната публикация с
негативно спрямо засегнатото лице съдържание освен оценка и мнение по обществен
въпрос, обективира и твърдение за
конкретен злепоставящ факт. Твърдението на ответниците, че ищецът В.С. е автор
на посочения злепоставяш израз „ Кой знае какви майтапчийски снимки
от "Бухенвалд" имам?!”, не беше доказано. Не се ангажираха никакви
доказателства в подкрепа на извода за добросъвестност или спазване на
елементарни правила на журналистическа етика, за добросъвестно журналистическо
разследване, или за верността на изнесената в публикацията информация.
От
показанията на свидетелката М.Д.С., първи
заместник главен редактор на вестник „Сега“, се установява, че е взето решение на
редакционни заседания, планьорки, журналистът
Б. да събере мнения по повод назначението на зам.мин. на Регионалното
министерство П.Т.от пряко отговорните за неговото назначение, както и от
опозиционни политици. Добросъвестното журналистическо проучване е изисквало да
се съберат убедителни доказателства, че изразеното мнение на политици е точно
такова, каквото е изложено в публикацията. Няма представени доказателства в
тази насока. В показанията си и двамата
свидетели на ответника сочат, че не
е направен запис на телефонното проучване. Няма запис, няма и твърдение, че ищецът е бил
предупреден, че е записван, което поставя под съмнение дали изразеното от ищеца
като политик по злободневен проблем е такова, каквото е отразено в
публикацията, поставя се въпросът дали не е манипулирано, дали е извадено от
контекста на целия телефонен разговор и му е предаден смисъл, какъвто
редакцията на вестника е искала, за
цели, които е целяла да постигне.
Неоснователно е релевираното
възражение на ответниците, позовавайки се на на чл.40 от Конституцията на Република
България, че свободата на печата и другите средства за масова информация дава
правото на личността и на социалната общност да бъде информирана и посочват, че
това е функцията на медиите. Действително
свободата на
печата и средствата за масова информация, както и правото на мнение и на
търсене и разпространяване на информация, са защитени от
чл.40, ал.1, чл.39, ал.1 и чл.41, ал.1
от Конституцията на Република България, но
правото на
ответниците да извършват тази публикация не може да се използва за накърняване на
правата и доброто име на ищеца- чл.39, ал.2 от Конституцията на РБ. Свободата на словото не
е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат чужди
субективни права и конституционни ценности, каквито са доброто име, честта и
правата на други граждани. 3аписаната в чл.40, ал.1 от Конституцията свобода на печата и
средствата за масово осведомяване е свързано с правото на личността да бъде
информирана по въпроси, които представляват обществен интерес. В нейното
съдържание не се включва възможност за разпространение на неверни данни,
засягащи лични граждански и човешки права/ В този смисъл р № 404/13.07.2010 г.
по гр. д. № 430/09 г. на ІІІ г.о. на ВКС/.
Въз основа на доказателствата и
анализа им съдът приема за установени твърденията на ищеца по исковата молба.
Доказано е негативното отражение на публикацията върху личния живот на ищеца и
претърпените от него неимуществени вреди. Настъпването на твърдените
неимуществени вреди и причинно- следствената им връзка с деянието се
установяват безспорно от показанията на разпитаните свидетели. Установи се, че
ищецът изпитвал неудобство от разпространяването
на процесната публикация.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи наличието на
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД. Разгласените с процесните публикации обстоятелство за ищеца са позорни от гледна
точка на съвременните обществени разбирания за морал и благоприличие. Деянието
не би било съставомерно и съответно- противоправно от гледна точка на
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, ако се беше установила истинността на
разгласените обстоятелства. Установяването на истинността на разгласените
обстоятелства е в тежест на ответниците съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК,
а доказателства по делото в тази връзка
не са представени, както вече беше споменато по-горе, поради което настоящият
състав приема, че деянието е противоправно по смисъла на чл.45, ал.1 от ЗЗД. В
случая не се установява да е извършена от ответниците каквато и да било
проверка за истинността на разгласените относно ищеца позорни обстоятелства,
което е в разрез и с елементарната журналистическа етика.
С оглед на изложеното съдът
намира, че по отношение на ответника „С. „ ЕАД са налице
предпоставките на чл.49 от ЗЗД за уважаване на претенцията -причинени вреди на
физическо или юридическо лице, противоправно и виновно поведение на физическо
лице, на което да е възложено извършването на определена работа от страна на
ответника, причинна връзка между вредите и това поведение, както и противоправното и виновно действие
на това физическо лице да е било извършено при изпълнението на така възложената
работа или във връзка с нея.
По отношение на ответницата Т.С.П. е налице хипотезата на чл. 45 от ЗЗД. Тъй
като същата е главен редактор на вестника, то тя отговаря за вида на печатните материали и за
съдържанието. Тя в лично качество е допуснала да бъде публикуван материал, който е неверен.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост на основание чл.52 ЗЗД. По делото не е установено влошаване на здравословното
състояние на ищеца. Свидетелите на ищеца възпроизвеждат свои възприятия, че ищецът е имал високо кръвно налягане, но те не са меродавни за установяване на
медицинския му статус. Наличието на определено заболяване и неговото евентуално
развитие би следвало да се установи със съответните документи и експертиза, тъй
като съдът не притежава специални знания по медицина, каквито доказателства не
са ангажирани. Тежестта на доказване на тези факти е възложена на ищеца и
непровеждането на пълно и главно доказване по този въпрос води на извод, че
така твърдените вреди не са настъпили.
Не се установява и притесненията и неудобствата да са търпени в продължителен
период от време. Не се събраха и доказателства тази публикация да е повлияло
негативно върху политическата кариера на ищеца. При това положение обезщетение в размер на
5 000лв. е справедливо по размер, за колко искът следва да се уважи,
а за останалата част като неоснователен
да бъде отхвърлен.
Съгласно
чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана, поради което и ответниците дължат лихва за забава от деня
на увреждането до пълното изплащане на обезщетението.
При този изход на делото и двете
страни имат право на разноски с оглед уважената, съответно отхвърлената част от
иска. С оглед уважената част от иска ищецът има право на 414.29 лв. от
направени 2 900лв. С оглед отхвърлената част на иска ответницата има право на 1
440 лв. от направени 1 680лв. След компенсация ищецът следва да заплати на
ответниците 1 025.71 лв. Възражението от ищеца за намаляване по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК поради прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение е неоснователно, тъй като то е съобразено с минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, както и с фактическата и правна сложност на делото.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.С.П.
и „С.“ ЕАД, ЕИК ********, представлявано от Т.С.П., адрес ***, пл.“********, солидарно да заплатят на В.С.С. с ЕГН:**********,***, на основание чл.45 от ЗЗД и чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД
сумата от 5 000 лв. (пет хиляди лева)-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикации във вестник „СЕГА“, както следва: “В. С.:
Кой знае какви майтапчийски снимки от "Бухенвалд" имам?!” брой 5877
(111) 17 май 2017 г. на вестник “Сега”; - "Сега”: Категорично стоим зад
статията” - в брой 5878 (112) от 18 май 2017 г. на вестник “Сега” (без посочен
автор); “Джумбуш в "Бухенвалд” -
Озверели човекоподобни не си знаят смешките” в брой 5878 (112) от 18 май 2017
г. на вестник “Сега” (не е посочен автор); “Майтап за Бухенвалд и... гробно
мълчание на властта” в брой 5878 (112) от 18 май 2017 г. на вестник “Сега”
(посочен автор Светлана Георгиева), ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на увреждането 17.05.2017 г.(датата на първата по време
публикация) до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за обезщетяване на неимуществени
вреди за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 35 000 лв.
ОСЪЖДА В.С.С. с
ЕГН:**********,***, да заплати Т.С.П. и „С.“
ЕАД, ЕИК ********, представлявано от Т.С.П., адрес ***, пл.“********, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 1
025.71 лв.(хиляда двадесет и пет лева и седемдесет и една стотики).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: