Решение по дело №13329/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 03 .05.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд,,V-"А" въззивен състав, в открито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                             мл.с.ПАВЕЛ  ПАНОВ

при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 13329 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

                 С решение от 05.06.2018 г. по гр.д. № 79800/17 г., СРС,  ГО, 41 с-в ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление ***, срещу О.Д.Г., ЕГН:**********, с адрес *** и съдебен адрес ***, искове с правна квалификация чл.124, ал.1 във вр.чл.415 ГПК и чл.422 ГПК във вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.150 ЗЕ и чл.124 във вр.чл.415 ГПК и чл.422 ГПК във вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че О.Д.Г. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 2 554,77 лева главница, начислена за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2016 г„ включваща 2 458,03 лева, представляващи стойност на доставена до апартамент № 4, находящ се в гр. София, ул. „********с аб. № 234754 и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ и 96,74 лева дължима сума за дялово разпределение на ТЕ, сумата от 502,87 лева, представляваща лихва и начислена за времето от 15.09.2014 г. до 26.07.2017 г„ включваща 477,73 лева лихва върху главница за доставена ТЕ и 25,14 лева лихва върху главница за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 09.08.2017 г. по ч.гр.д. № 53126/2017 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 41 - ви състав.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.З ГПК, „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на О.Д.Г., ЕГН:**********, с адрес *** и съдебен адрес ***, сумата от 544,03 лева, представляваща сторени в производството разноски за тази съдебна инстанция.

                      Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца с мотиви, изложени в нея. Развиват се доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.Сочи,че неправилно съдът приел,че ответникът не е титуляр на вещно право на  ползване,нито  собственик на топлоснабдения имот ,поради което отхвърлил претенциите.Въззивникът счита,че е доказал качеството потребител на ответната страна.По делото имало доказателства,от които да се направи извод ,че ответникът е потребител на топлинна енергия за топлоснабдения имот.

                       Моли да бъде отменено решението на СРС  и исковете да бъдат уважени.   Претендира   присъждане   на   направените    разноски.

                       Въззиваемият   представя отговор на въззивната жалба ,с който я оспорва.Претендира разноски.

                      Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи   вземането   така,   както   е   предявено   в   заповедното   производство. Ответникът оспорва исковете.

              По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

С доклада по делото и при спазване нормата на чл. 146, ал. 1 т.5 от ГПК съдът е дал указания на ищеца ,  че следва да докаже наличие на валидно правоотношение между страните . Твърдението на ищеца, че ответникът е потребител на ТЕ не е прието за безспорно между страните и на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК следва да бъде доказано от страната, която се позовава на него (в случая „Т.С." ЕАД).

Правилото е, че собственикът на толофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятетие за доставената в имота топлинна енергия и това правило е приложимо винаги, когато собственикът е носител на всичките три елемента от сложното вещно право на собственост - право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. Когато по отношение на топлофицирания недвижим имот е учредено право на ползване върху имота, законодателят ангажира отговорността само на ползвателя за формираните към топлопреносното предприятие задължения, който извод  се подкрепя от употребата на съюза "или" - т.е отговорността на собственика и ползвателя е алтернативна, а не кумулативна -първият ще отговаря не едновременно и наравно с ползвателя, а само ако липсва фигурата на "ползвател". Последното е оправдано, защото само на ползвателя, а не и на собственика принадлежи правото да ползва топлоснабдения имот, в това число да се ползва от предоставената от ищеца в същия имот услуга. Поради това само ползвателят, а не и голият собственик на топлофициран недвижим имот притежава качеството „потребител на топлинна енергия" в хипотезата, при която съществува учредено право на ползване върху топлоснабдения имот и само носителят на това право, в качеството му на страна по възникналото облигационно правоотношение дължи изпълнение на задължението за заплащане на стойността на доставена в имота топлинна енергия. Правноирелевантно е обстоятелството дали ползвателят реално е ползвал имота. Законът ангажира неговата отговорност поради притежаването на вещното право на ползване, без да се интересува по-нататък дали това право е било ефективно упражнявано или не. Предвид факта, че законът не предвижда изрично солидарна отговорност, следва да се приложи разпоредбата на чл.121 ЗЗД и чл. 30 от ЗС.

От представените по делото :списък от 1971 г. на живущите в сграда с адрес .гр.София,,ул.********/записано лице с други имена/,списък към протокол на ОС на етажните собственици от етажната собственост от 08.11.2001 г. /ответникът е вписан срещу апартамент 8/,издаваните индивидуални справки за използвана топлоенергия на името на ответника не могат да удостоверят,че О.Г. е собственик или ползвател на топлоснабдения имот.

            Въззивникът О.Г.  не отговаря на легална дефиниция на понятието „потребител"/ползвател/ на топлоснабден имот. Няма доказателства да е титуляр на вещно право на ползване или притежател на собствеността върху процесния имот.Като е стигнал до този извод съдът е постановил законосъобразно решението си.

              Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то ,като законосъобразно , следва да бъде потвърдено.

              Въззиваемият претендира  разноски пред настоящата инстанция в размер на 1760 лв.Направено е възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар. Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът редуцира платения хонорар на сумата 440 лв.,съобразно Наредба №1/2004  г.за  МРАВ

  Водим от гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И:

        ПОТВЪРЖДАВА решението от 05.06.2018 г. по гр.д. № 79800/17 г., СРС,  ГО, 41 с-в .

       ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД ***, адрес на управление:***, с ЕИК ******** да заплати на О.Д.Г., ЕГН:********** на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата 440 лв. разноски  пред въззивната инстанция.

        РЕШЕНИЕТО  не подлежи  на обжалване .

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.     

 

                                                                                          2.