№ 552
гр. Благоевград, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Катя Сукалинска
Моника Х.
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20221200500333 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „***“ЕАД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление София, р-н „**, Офис-сграда Лабиринт, ут.2,
офис 4, против решение №906174/17.02.22г на РС-Благоевград по гр.д.
№617/21г, подадена чрез процесуален представител, с пр. осн.чл. 258 и сл.
ГПК.
С атакуваното решение отхвърлени като неоснователни исковете по
чл.422 ГПК, ведно със всички произтичащи от това последици.
Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателя, който го счита за
незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.Настоява
за неговата отмяна и уважаване на исковит епретенции.
Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата въпреки
осигурената й възможност за това.
Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно,
налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради
това настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на
същата и препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на
обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е
приела, че на 25.04.2016 г. между „***“ ЕООД, опериращ на пазара на
финансови услуги под търговската си марка „Вивус“, и въззиваемия А. В. Н. е
бил сключен договор за потребителски кредит №***, по силата на който
дружеството е предоставило на последния потребителски кредит в размер на
800лв, срок на кредита – 30 дни, дата на получаване – 25.04.16г, дата на
връщане на сумата – 25.05.16г, обща дължима сума – 826,95лв. Договорът е
сключен при лихвен процент 40,99 % и ГПР 49,6%.
С друг договор от 05.05.2016 г. между „***“ ЕООД, опериращ на пазара
на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“, и въззиваемия,
въззивника му е предоставил потребителски кредит в размер на 1000лв, със
срок на кредита – 30 дни, дата на получаване – 25.04.16г, дата на връщане на
сумата – 25.05.16г, обща дължима сума – 1074,56лв, лихвен процент – 40,88
%, ГПР- 49,80%. Договорът е сключен електронно и към същия са
приложими Общи условия на договора за кредит.
Съгласно чл. 13.2 от ОУ на договора за кредит в случай на забавяне на
плащания по договора за кредит от страна на кредитополучателя, кредиторът
има следните права: а) Кредитополучателят дължи надбавка за наказателна
лихва, прибавена към договорения лихвен процент, в размер на законовата
лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие. Към датата на
сключване на договора за кредит, наказателният лихвен процент за просрочие
възлиза на 10.00 %. Наказателната лихвена надбавка за просрочие подлежи на
изменение въз основа на изменението на основния лихвен процент, определен
от БНБ. Поради съществуващите пропуснати ползи от неплащането на
кредитополучателя, страните се съгласяват, че уговорената лихва, която се е
начислявала до момента преди кредитополучателят да изпадне в просрочие,
ще продължи да се начислява. б) Да използва услугите на фирми за събиране
на вземания, като страните се уговарят, че кредиторът има право да
прехвърля вземанията си по договора за кредит в полза на трети лица. в) Да
предоставя информацията, изискуема по закон, на Централния кредитен
2
регистър относно задлъжнялостта на кредитополучателя. г) Да завежда
процедура за събиране на дългове чрез съдебни или други законови
процедури съгласно българското право.
От разписка за извършено плащане №***/25.04.2016 г. се установява, че
„***“ ЕООД е наредило превод чрез „Изипей“ в полза на ответника Ат.Н. на
сумата от 800лв, а с разписка за извършено плащане номер ***/05.05.16г
„***“ ЕООД е наредило превод чрез „Изипей“ в полза на ответника А. В. Н.
на сумата в размер на 200лв.
На 19.11.19г. чрез рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания кредитодателят е цедирал на въззивното ЕАД вземанията към
потребителите, произтичащи от договори за предоставяне на паричен заем в
състоянието им към датата на подписване на договора, посочени в
Приложение №1 към Договора, наричано „Кредитен портфейл“. В чл. 1.1,
изр. трето от Договора, страните изрично уточняват, че кредитният портфейл
включва неизплатената главница по договорите за кредит, дължимите
възнаградителни и наказателни лихви и такси. Под №5 в Приложение №1 към
Договора са описани задълженията на въззиваемия по договора от 25.04.2016
г. в размер на 772, 44 лв. Според чл. 1.4 от договора за цесия, момента на
подписване на договора се счита за надлежна дата, на която вземанията са
валидно прехвърлени. С чл. 7.1 от договора, цедентът е оторизирал цесионера
да изпраща писмени уведомления до длъжниците за цесията, като е посочено,
че допълнително ще бъде издадено и изрично пълномощно в тази насока.
Видно от пълномощното, с нотариална заверка от 18.11.2019 г. (л. 41 от
първоинстанционното дело), че старият кредитор е упълномощил новия да
уведоми от негово име всички длъжници с цедирани вземания за цесията, с
оглед изпълнение законовите изисквания на чл.99, ал.3 ЗЗД. В тази връзка е
изготвено уведомително писмо от цесионера с изискуемото се от цитираната
норма съдържание до въззиваемия, което му е изпратено, но останало
невръчено, като непотърсено (вж. доказателствата от „Български пощи“ ЕАД
на л.л. 42 и 43 от първоинстанционното дело). Уведомлението, ведно с
исковата молба обаче, са надлежно връчени на кредитополучателя (лично) и
по тези въпроси не се спори.
По делото са приети като доказателства разписки за плащане от Изипей
за извършени плащания от ответника с основание „***“ за следните суми:
3
100лв. – 14.07.16г, 106лв. – 18.08.16г, 105лв. – 15.09.16г., 107лв. – 03.10.2016г,
107лв. – 06.01.17г., 106лв. – 08.03.17г, 300лв. – 30.08.17г, 200лв – 03.07.17г.
От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на
предоставения кредит по процесния договор за потребителски кредит е
1000лв, от които 800лв на 25.04.16г и 200лв на 05.05.16г. Установява се още,
че въззиваемият е върнал по процесния договор сумата в общ размер на 1 130
лв. С внесените суми са погасени както следва: главница – 663,64 лв.,
наказателна лихва – 306,80 лв. за периода от 26.05.2016 г. до 30.08.2017 г.,
31,43 лв. – договорна лихва, 85,00 лв. – заплатени такси, 43,13 лв. – заплатена
такса експресно разглеждане на допълнителна сума по кредит от 05.05.2017 г.
Експертът дава заключение относно размера на задължението, както следва:
главница - 336,36 лв., непогасена лихва – 26,95 лв., наказателна лихва в
размер на 380, 37 лв. за периода 31.08.2017 г. -19.11.2019 г. при 50,88 %, 75,77
лв. законна лихва за забава за периода от 31.08.2017 г. до 19.11.2017 г.
В допълнително заключение вещото лице сочи, че: при дължима
главница в размер на 800 лв., дължимост на законна лихва за периода във
връзка с падежа на датите по извършено плащане е налице недължимост по
отпуснатия кредит, а е налице надвнесена сума в размер на 273, 97лв.; в
резултат на начислената законна лихва при дължима главница в размер на
1000 лв. с посочени падежни дати е налице погасяване на главница до
размера на 997, 34 лв. и дължима главница в размер на 2, 66 лв. при заплатена
такса експресно разглеждане в размер на 43, 13 лв.; при дължима главница в
размер на 800 лв. при изчислима законна лихва и начислена наказателна
лихва, не са налице задължения за ответника, като същият е надплатил 150,
54 лв.; при дължима главница в размер на 1000 лв. при начислена законна
лихва, наказателна лихва, дължима такса експресно разглеждане на кредит, от
общо внесените от ответника 1130 лв., е налице задължение по главница в
размер на 201, 55 лв. и лихва в размер на 69, 81 лв.; при дължима главница в
размер на 1000 лв., без дължима такса експресно разглеждане на кредит, при
начислена законна лихва и лихва за забава (наказателна лихва) от общо
внесените от ответника 1130 лв. е налице задължение по главница в размер на
141, 40 лв. и лихва в размер на 48, 99лв.
Видно от приложените по делото материалите по ч.гр.д.№245/2021 г. по
описа на РС-Благоевград, със заявление за издаване на заповед за изпълнение
4
по чл.410 ГПК ищцовото ЕАД е поискало и респ. получило заповед за
изпълнение срещу въззиваемия за следните суми: сумата в размер на 346, 36
лв. главница по сключения договор за паричен заем №***/25.04.2016 г. между
„***“ ЕООД и А. В. Н. и подписаното на 19.11.2019 г. Приложение №1 към
Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.11.2019
г. между „***“ ЕООД и „***“ ЕАД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението (29.01.2021 г.) до
окончателното изплащане на дължимото; сумата от 432, 99 лв., обезщетение
за забава за периода от 26.05.2016 г. до датата на подаване на заявлението в
съда (29.01.2021 г.); сумата от 25 лв. – заплатена държавна такса и сумата от
75 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК. В предвидения от закона срок и ред от длъжника е постъпило
възражение, в което отрича дължимостта на посочените суми.
При тези данни РС правилно е отрекъл по реда на чл.422 ГПК
съществуването в полза на въззивното дружество на претендираните
вземания. Настоящият състав обаче не споделя изложените в тази връзка
съображения на районния съд и счита исковите претенции за неоснователни,
поради следното:
В производството по делото ищецът претендира заплащане на сумата от
346,36лв, представляваща главница по процесния договор за банков кредит,
както и сумата в размер на 432,99лв, представляваща обезщетение за забава за
периода от 26.05.16г до датата на подаване на заявлението в съда. В случая не
се претендира нито възнаградителна лихва, нито такса за експресно
разглеждане на кредита, поради което изложените от районния съд
съображения за нищожност на уговорките, уреждащи договорната
(възнаградителната) лихва и таксата за експресно разглеждане на кредита, са
ирелевантни по делото и не следва да бъдат обсъждане.
Въпреки горното обаче, съдът намира, че крайният извод на районния
съд за неоснователност на исковите претенции е правилен.
Материалите по делото установиха по категоричен начин
съществуването на поддържаните облигационни отношения по договора за
кредит и цесионния договор.Тези изводи се обосновават от представените
договори, очертаващи в пълна степен техния предмет, права и задължения,
срокове и пр.
5
По делото липсва спор, че въз основа на договора от 25.04.2016г и
допълнително сключения такъв от 05.05.2016г, ответникът е получил от „***“
ЕООД сумата в общ размер на 1000лв, която сума е изцяло усвоена от
ответника (вж. отговор на въпрос №1 от основното заключение на
съдебносчетоводната експертиза). Установява се също така, че с представения
цесионен договор кредиторът „***“ ЕООД е прехвърлил по реда на чл. 99, ал.
3 ГПК вземанията си, произтичащи от двата договора, на ищеца. Така
сключеният цесионен договор е породил целените правни последици спрямо
кредитополучателя с надлежното връчване на исковата молба и приложенията
й (вкл. уведомлението от стария кредитор).
Както се посочи по-горе, в случая се претендира главница и обезщетение
за забава за периода от 26.05.2016г до датата на подаване на заявлението. Ето
защо и следва да се разгледа дължимостта единствено и само на посочените
вземания, без да се разглежда въпроса за дължимостта на възнаградителна
лихва и такса за експресно разглеждане на кредита.
По делото, на първо място, не се установи въззиваемият да дължи
претендираната главница. Анализа на съдебносчетоводните експертизи
(основна и допълнителна), по отделно и в съвкупност с останалия
доказателствен материал сочи, че въззиваемият е заплатил по сметка на
цедента сумата в общ размер на 1 130лв(вж. отговора на въпрос №3
основното заключение). С тази сума, като се изключи дължимостта на
начислената експресна такса за разглеждане на кредита, ответникът е погасил
цялата дължима от него главница по кредита и е налице надплатена сума в
размер на 45, 66 лв. (вж. Таблица №2 от допълнителното заключение). Ето
защо и искът за заплащане на неплатена главница в размер на 346,36лв се
явява неоснователен.
Що се касае до иска за заплащане на лихва за забава, то същият е
неоснователен, тъй като се основава на неравноправна клауза, поради което
също подлежи на отхвърляне.
Според чл. 13.2, б. „а“ от ОУ кредитополучателят дължи надбавка за
наказателна лихва, прибавена към договорения лихвен процент, в размер на
законовата лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие.
Посочено е, че към датата на сключване на договора за кредит наказателният
лихвен процент за просрочие възлиза на 10.00 %. От така посоченото следва,
6
че неизплатената част от главницата се олихвява с договорения лихвен
процент и с надбавка за забава от 10 процентни пункта.
Следователно вземането за обезщетение за неточно изпълнение на
задълженията по договора за кредит в темпорално отношение не е в размер на
законната лихва по смисъла на чл. 86, ал.1 ЗЗД, а представлява неустойка за
неточно изпълнение по чл. 92 ЗЗД, в който смисъл следва да се определи
правната квалификация на претендираното вземане, неправилно определена с
доклада по делото по чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съдът намира, че клаузата на чл. 13.2, б.“а“ от ОУ на договора,
установяваща задължение за заплащане на наказателна лихва, формирана от
стойността на договорната възнаградителна лихва плюс наказателна надбавка
от 10 пункта, е нищожна и не поражда права и задължения за страните.
Доколкото договорът за кредит е сключен при действието на ЗПК, нормите
му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално
императивното правило, установено в разпоредбата на чл. 33, ал.1 и ал.2 ЗПК.
Цитираната норма в ал.1 предвижда, че при забава на потребителя,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Според ал.2 на чл.33 ЗПК, когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Съдът намира, че тази клауза е установена в
нарушение на ограничението, установено в разпоредбата на чл. 33, ал.2 ЗПК.
В случая с клаузата на чл.13 от ОУ на договора, е установена наказателна
лихва, която по своята правна природа представлява неустойка за неточно
изпълнение на задължението на кредитополучателя да върне в срок съобразно
установения погасителен план предоставения за временно възмездно
ползване финансов ресурс, поради което в случая следва да бъдат съобразени
и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т.3 от ТР № 1/15.06.10г
по тълк. д. № 1/09г на ОСТКВКС, съгласно което неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.Впредвид
цитираната задължителна съдебна практика, съдът намира посочената клауза
за противоречаща на добрите нрави. Това е така, тъй като размерът на
последната се формира от размера на годишния лихвен процент, към който се
добавя надбавка от 10 пункта, като така установения размер на неустойката се
7
начислява за всеки ден забава върху всяка просрочена вноска, което води до
несъответствие на така установеното обезщетение с добросъвестността, тъй
като последното излиза извън присъщите за всяка неустоечна клауза
обезщетителна и санкционна функции.
Поради изложеното горната клауза не поражда права и задължения за
страните, което налага отхвърляне на предявеният иск за произтичащите от
нея вземания за заплащане на обезщетение за забава.
По изложените съображения, различаващи се съществено от тези на РС,
настоящият състав счита решението като краен резултат за правилно и
законосъобразно, което налага потвърждаването му изцяло.
Разноски не се претендират, поради което не следва да се присъждат.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №906174/17.02.22г. на РС-Благоевград по
гр.д.№617/21г. по описа на с.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8