№……….../…….. 01.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от
съдията
търговско дело № 1566 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано
по предявения от „Имекс Груп“ООД
със седалище и адрес на управление: Чешка Република, 702 00 Острава, Моравска
Острава, ул.“Миличова 1343/16, вписано в ТР, воден от
Окръжния съд в Острава с Идентификационен номер 25829050 срещу „Джайден Юнайтед България“ООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кирил и
Методий“7, ет. 1, ап. 1 и „ДДК Инвест“ООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Дунав“2, ет. 1, иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване
недействителност на апорт от 17.07.2018г. на
недвижими имоти с идентификатори ******, ******. и ******, внесен в капитала на
„ДДК Инвест“ООД.
В исковата молба
ищецът поддържа, че се явява кредитор на изискуеми вземания срещу ответника по
силата на Договор ******от 26.05.2011г. и
Договор ******. от 23.09.2013г.
за покупко-продажба на стоки, в общ размер на 1 172 537.26 щ.д., които са
предмет на арбитражни дела №200011-2018
и №600526-2018 по
описа на Арбитражната институция при Швейцарската търговска Камара. Поддържа,
че извършеният апорт уврежда интересите на ищцовото дружество, тъй като ответникът не разполага с
никакво друго имущество освен апортираните имоти и
няма налични средства по банкови сметки, към които да бъде насочено
принудително изпълнение. Налице е свързаност между страните по апорта, а сделката е извършена след уведомяването на
длъжника за издадената срещу него в полза на ищеца обезпечителна
заповед именно с намерение за увреждане на кредитора.
В срока по чл.367,
ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът „Джайден Юнайтед България“ООД потвърждава факта на образувани и висящи
арбитражни дела №200011-2018 и №600526-2018 с
предмет съответно вземанията на ищеца по Договор ******от 26.05.2011г. в размер на 650 051 щ.д. и по
Договор ******. от 23.09.2013г.
в размер на 248 500 щ.д. Поддържа, че ответникът е оспорил исковете и е
направил възражение за прихващане с насрещното си вземане в размер на
1 018 420 щ.д. Вземанията на ищцовото
дружество не са безспорни. В двата договора изрично е уговорен швейцарският
арбитраж като компетентен да решава споровете между страните, което означава,
че арбитражните спорове са преюдициални спрямо делото
в българския граждански съд. В случай на отхвърляне на исковете от арбитражния
съд, ще отпадне първата необходима предпоставка за установяване на правния
интерес на ищеца по предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД. Прави
искане за спиране на настоящото производство до приключване на арбитражните
дела. В условията на евентуалност ответникът оспорва предявения иск с твърдения
за липса на активна материална легитимация поради погасяване на вземанията на
ищеца с насрещното вземане на ответника в размер на 1 018 420 щ.д.,
представляващо обезщетение за вреди. Възражението е основано на твърдения, че в
резултат от договорното неизпълнение на ищеца по процесните
договори ответникът „Джайден Юнайтед България“ООД е поставен в
невъзможност да изпълни задълженията си по сключения със „Снабдяване и търговия – МО“ЕООД договор №40/06/2012 за покупко-продажба на стоката по
ЛОТ 3 от обществената поръчка, вследствие на което е претърпял загуби под формата
на дължими в полза на
„Снабдяване и търговия – МО“ЕООД неустойки в посочения размер, предмет на т.д. №1516/2018г. и №2876/2017г.
на СГС.
В срока по чл.372
от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която ищецът изразява становище
за неоснователност на искането за спиране на производството, тъй като според
цитирана съдебна практика в производството по чл.135 от ЗЗД не подлежи на пълно
и главно доказване качеството на кредитор и то не е обусловено от наличието на
влязло в сила решение, като преценката за качеството кредитор следва да се
направи на база твърдяните факти, поради което в
подобна хипотеза не са налице предпоставките за спиране на производството по
делото. Отделно от това качеството на кредитор многократно е признавано от
ответника в извънсъдебната кореспонденция между
страните, която не е оспорена в отговора на исковата молба. Вземането на ищеца
изрично се признава в отговора на исковата молба, но се прави правопогасяващо възражение за прихващане, което обаче е
недопустимо в настоящото производство, поради наличието на отрицателна
процесуална предпоставка – наличие на арбитражна клауза.
В постъпилия в
срока по чл.373 от ГПК отговор на допълнителна искова молба ответникът „Джайден Юнайтед България“ООД поддържа искането си за спиране на
производството по делото с аргументи, извлечени от цитирана съдебна практика,
според която ако е налице висящ спор за вземането, във връзка с което е
предявен искът по чл.135 от ЗЗД, производството по обусловения спор подлежи на
спиране, тъй като решението по първото дело е обуславящо за изхода на
второто.
Съдът след като се
запозна с материалите по делото и възраженията на страните, констатира, че са
налице временни процесуални пречки за надлежното упражняване на правото на иск,
обуславящи необходимост от спиране на производството по делото.
Съгласно чл.229,
ал.1, т. 4 от ГПК съдът спира производството когато в същия или в друг съд се
разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на
спора. Цитираната разпоредба предвижда временна процесуална пречка с абсолютен
характер, за наличието на която съдът следи служебно.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че вземанията, на които ищецът основава
качеството си на кредитор, са предмет на арбитражни дела №200011-2018
и №600526-2018
по описа на Арбитражната институция при Швейцарската търговска Камара.
Служебно
известно на настоящия съдебен състав е обстоятелството, че по повод постъпил
сигнал за създадена противоречива съдебна практика, със свое Разпореждане от
01.06.2017 г. председателят на ВКС е образувал тълкувателно дело № 2/2017 г. по
описа на ОСГТК, като единият от двата въпроса, по които предстои произнасяне с
тълкувателно решение гласи: „Налице ли е връзка на преюдициалност
по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен иск за
вземането му и предявения иск по чл.
135 ЗЗД за обявяване относителна недействителност на извършени от
длъжника действия, увреждащи кредитора?”. Към настоящия момент не е налице
задължителна за съдилищата практика по този въпрос, поради което същият следва
да бъде разрешен по вътрешно убеждение.
Настоящият
съдебен състав се придържа към разрешението, че висящият спор относно вземането
на ищеца има преюдициално значение спрямо
производството по отменителния иск по чл.135 от ЗЗД,
тъй като неговата основателност се предпоставя на първо място от доказване на
активната материална легитимация. Качеството на кредитор следва не само да бъде
твърдяно от ищеца, но и да бъде доказано при
условията на пълно и главни доказване. Това е така, тъй като твърденията
обуславят само активната процесуална легитимация, т.е. допустимостта на иска,
но неговата основателност се предпоставя от безспорната установеност на
твърдението, че ищецът се легитимира като титуляр на твърдяното
от него вземане. Застъпеното в съдебната практика друго разбиране, че съдът изхожда от положението, че
вземането съществува, ако то произхожда от твърдените
факти, противоречи на общия принцип в правото, че активната материална
легитимация произтича не от твърденията на ищеца, а от тяхната основателност.
Легитимацията на ищеца по отменителния иск като
кредитор на съществуващо и непогасено задължение
срещу ответника е първият елемент от фактическия състав на иска по чл.135 от ЗЗД и следователно подлежи на пълно и главно доказване. В противен случай
теоретично би могло да се стигне до неоправдано засягане на правната сфера на
ответниците по иск по чл.135 от ЗЗД, предявен от ищец без противопоставими
права.
Самостоятелно
основание за спиране на настоящото производство е постигнатата между страните
договореност за арбитражна клауза в чл.V, т. 2 от Договор ******от 26.05.2011г.,
респ. в чл. 11, т. 2 от Договор ******. от 23.09.2013г. В случая преюдициалният спор относно съществуването на вземането на
ищеца представлява имуществен облигационен спор, спрямо който на общо основание
е допустимо уговарянето на арбитраж (чл.19, ал.1 от ГПК). По делото липсват
данни арбитражното споразумение да е изгубило силата си или да не може да бъде
изпълнено. Напротив наличието на висящи арбитражни дела налага извод, че
страните не са се възползвали от възможността на дерогират
приложението на арбитражната клауза по взаимно съгласие. По изложените
съображения съдът намира, че не е компетентен да разгледа преюдициалното
правоотношение, от което ищецът черпи права, както и наведеното от ответника правопогасяващо възражение за прихващане, основано на
същото правоотношение, тъй като то не му е подведомствено. Наличието на
арбитражна клауза представлява отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане
от българския съд на спора относно съществуването на твърдяните
насрещни вземания и тяхната компенсируемост, което
обуславя необходимост от предварителното му разрешаване от компетентния
арбитражен съд.
Съдебният състав като съобрази обстоятелството, че съществуването, изискуемостта и ликвидността на
вземането на ищеца и насрещното вземане на ответника, които са предмет на арбитражни
дела №200011-2018
и №600526-2018
по описа на Арбитражната институция при Швейцарската търговска Камара, имат преюдициално значение по отношение на
първата предпоставка от фактическия състав на предявения отменителен
иск по чл.135 от ЗЗД, намира, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4
от ГПК за спиране на настоящото производство, до приключване на арбитражните
производства с влязъл в сила акт.
Мотивиран от
гореизложеното, Варненският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО по т. д. № 1566/2018г. по
описа на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, до окончателно приключване
на производствата по арбитражни дела №200011-2018 и №600526-2018 по описа на Арбитражната институция при Швейцарската
търговска Камара, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
УКАЗВА на страните задължението им да уведомят съда за отпадане на процесуалните
пречки за разглеждане на спора и по-конкретно за произнасяне на арбитражната
институция с окончателен акт, ведно с представяне на заверен за вярност и
легализиран на български език препис от документа.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: