№ 543
гр. С., 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20241000501581 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1474 от 13.03.2024 год., постановено по гр.д.№ 10955/2022 год. по описа на
СГС, ГО, 7-ми състав, ЗАД „ОЗК-Застраховане” е осъдено на правно основание чл.432, ал.1
от КЗ да заплати на П. Н. И. сумата от 30 000 лева, представляващи обезщетение на
причинени неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало
на 21.06.2022 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.07.2022 год. до
окончателното изплащане, като с решението са разпределени и разноските между страните.
Решението е обжалвано от ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“, чрез процесуален
представител, в частта с която искът за неимуществени вреди е уважен за разликата над 15
000 лева до пълния размер от 30 000 лева, като излага доводи за неправилно приложение на
чл. 52 ЗЗД, тъй като определеният размер е силно завишен с оглед получените увреди и
търпените болки и страдания. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и
постанови ново, с което искът за причинените неимуществени вреди бъде отхвърлен над
сумата от 15 000 лева, като претендира и разноските по делото.
Въззиваемият П. Н. И., чрез процесуален представител оспорва наведените по жалбата
оплаквания, като неоснователни и моли за потвърждаване на решението. Претендира
разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
1
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение.
Ищецът П. Н. И. е пострадал в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на
21.06.2022 год. и причинено виновно от водача С. В., който е управлявал лек автомобил
„Кия Сиид ” с ДК № ********. Ответникът е застраховател на гражданската отговорност на
делинквента. Механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача В.,
телесните увреждания на пострадалия ищец и причинната им връзка с произшествието са
установени от събраните пред първата инстанция доказателства и са безспорни пред
настоящата.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетата пред първоинстанционният съд медицинска експертиза, изготвена от вещо лице
травматолог, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните се
установява, че ищеца вследствие на произшествието е получил множество разкъсно-
контузни рани на главата в теменната област, открита рана с хематом на дясната лакътна
става, охлузвания в дясната лакътна област, което е наложило болнично лечение, по време
на което е бил опериран и са били извършени следните манипулации: 1/ отваряне на
торбичка на десния лакът; 2/ евакуация на събралата се кръв, лаваж, дренаж и 3/ обработка и
шев на раните на главата. По време на домашно-амбулаторното лечение ищецът е ходил на
превръзки и е провеждал раздвижване на десния горен крайник. Установява се, че целостта
на скалпа при ищеца е възстановена, като видими са белези от рани. Раната по задната
повърхност на левия лакът е зарастнала и движенията на ставата са възстановени, а
движенията на десния лакът се извършват в нормален обем. Установява също така, че
пострадалия е претърпял болки и страдания с голям интензитет за около 7-8 дни, болки с
умерен интензитет от около 30-40 дни, след което интензитетът на болките постепенно е
намалял. При извършения преглед е установено, че ищеца има парализа на лицето, като
устният ъгъл виси надолу и са налице затруднения при движенията с дясната ръка, където е
била раната в десния лакът.
От приетата пред първоинстанционният съд допълнителна медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице невролог, която съдът отново кредитира като обективно дадена и
неоспорена от страните се установява, че ищеца вследствие на произшествието е получил
травма на главата с кратка загуба на съзнание - мозъчно сътресение с множество разкъно-
2
контузни рани по главата, наложили хирургична обработка контузия на десен лакет и ляв
крак. Уврежданията при пострадалия са от директно травматично въздействие в областга на
главата и дясна лакетна става и ляв крак. Установява се, че са налице остатъчни явления
изразяващи се в световъртеж, нарушено равновесие, главоболие, нарушение на съня,
обуславящи церебрастепен посттравматичен синдром, както и поява на персистиращи болки
с болезнени ограничени движения в лявата тазобедрена става - лек двигателен дефицит за
леви крайници. Вещото лице невролог обосновава, че няма пряка причинно следствена
връзка между получените при ПТП увреждания и остатъчните явления - лицева парализа в
ляво, безсилие и слабост в левия крак, изтръпване в лява половина на тялото, но същите
могат да са проява на рискови фактори за настъпване на мозъчен инсулт, а именно
психоемоционален стрес от преживяното ПТП. Пояснено е, че диагностицираният
церебрастепен посттравматичен синдром е усложнение от преживяната черепно мозъчна
травма при процесното ПТП.
От разпитания пред първоинстанциония съд свидетел Р. И., съпруга на ищеца, чийто
показания съдът цени съобразно чл.172 от ГПК се установява, че след болничния си престой,
ищецът бил в стрес, не е могъл да спи, а по-късно са започнали раните на крака и лакътя да
гноят. Ищецът изпитвал болки след премахването на шевовете и се е наложило да бъде
обгрижван от свидетеката. Сочи, че на по-късен етап ищецът е получавал световъртежи и се
е стигало до загуба на съзнание. Посочва, че вследствие на падането по-късно получил
пареза на лявата част на тялото.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП – юни 2022 г., лимитите на
отговорност, възрастта на пострадалия, периода на възстановяване, както и че травмите все
още създават му дискомфорт и не на последно място съдебната практика за подобни случаи,
намира, че сумата от 30 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца
неимуществени вреди.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския
окръжен съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част. В необжалваната осъдителна
част решението е влязло в сила.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция ответника следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно представителство, което съдът определя на 300 лева,
съобразявайки правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални
действия пред въззивния съд.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1474 от 13.03.2024 год., постановено по гр.д.№ 10955/2022
год. по описа на СГС, ГО, 7-ми състав.
3
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане” да заплати на адв.С. Н.а-САК, на правно основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 300 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4