Р Е Ш Е Н И Е
№ 890/18.06.2021 година, град Б.,
Административен съд – Б., в съдебно заседание на първи
юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.
С., разгледа адм.д. № 676/2021 година.
Производството е по чл. 145 - 178 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от адвокат Т.Р. от АК – Видин,
като процесуален представител на П.Т.Н. с ЕГН ********** ***, против решение
изх. № 1012-02-20#1/11.02.2021 година на директора на ТП - Б. на НОИ
(лист 82 - 85), с което е оставено в сила разпореждане № Ц1023–02–76#1/09.12.2020 година (лист 76 - 77)
на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП – Б. на НОИ – за отказ за възобновяване
изплащането на отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ПОСВ) на
жалбоподателя.
Адвокат Р. оспорва отказа. Твърди, че нормата от КСО,
на основание на която е издаден отказа, не е действащо право от 01.01.2021
година. Поддържа, че за шест години – от датата на спиране на пенсията – П.Н.
търпи „огромни имуществени и неимуществени вреди“ от действията на ответната
администрация, които „застрашават неговото здраве и живот“. Заявява, че
„абсурдността, която предлага настоящият административен казус е несъизмерима
със здравия разум“. Коментира политиката на ТП – Б. на НОИ с извод, че тя е
„насочена против живота и здравето на пенсионерите с цел да се опази бюджета на
ДОО“. Изтъква, че не е установена неистинност на документите, представени от Н.
към заявлението, с което му е била отпусната ПОСВ. Позовава се на чл. 127 ал. 2
от АПК и иска съдът да задължи пенсионния орган да възобнови изплащането на
пенсията от датата на спирането ѝ.
Иска отмяна на решението и на разпореждането. Претендира
разноски. Не представя доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата. Представя административната преписка. Иска жалбата да бъде отхвърлена
и да му бъдат присъдени разноски – за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена срещу акт, за който е предвидена
възможност за съдебен контрол, в законоустановения срок и от надлежно
упълномощен процесуален представител на лице, чиито права и законни интереси са
засегнати от издаването му. Затова съдът приема, че жалбата е допустима.
След като се запозна с материалите по делото, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка.
Със заявление вх. № МП-4685/30.01.2014 година до
директора на ТП - Б. на НОИ П.Н. е поискал отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Към заявлението Н. приложил трудова книжка,
войнишка книжка, УП-2 № 27/22.01.2000 година и УП-2 № 26/22.01.2001 година – и
двете издадени от държавна фирма „Строймашинженеринг“ – С. (ДФ СМИ) и УП-3 № XVI-71-35 от
03.04.1989 година от железопътен завод „Георги Димитров“ (ЖПЗГД) - С. (лист 9 –
10, 14 – 15, 31 – 32, 34 – 35 и 38).
Според представените удостоверения, Н. работил на
следните места със следната продължителност:
-
01.10.1972
– 01.09.1976 година – шихтовчик в леярен цех в ЖПЗГД (според УП-3);
-
01.12.1978
– 31.12.1989 година – шихтовчик в леярен цех в ЖПЗГД (според УП-3);
-
01.01.1990 – 30.04.1999 година – шлосер по ремонт на машини в
леярен цех в СМИ (според УП-2 № 26 от
ДФ СМИ),
а едновременно с това
удостоверил, че е работил в периодите:
-
01.01.1990 – 31.12.1992 година – шлосер по ремонт на
машини в леярен цех в СМИ (според УП-2 №
27 от ДФ СМИ);
-
01.01.1997 – 31.12.1997 година – шлосер по ремонт на
машини в леярен цех в СМИ (според УП-2 №
27 от ДФ СМИ);
-
01.01.1998 – 31.12.1998 година – шлосер по ремонт на
машини в леярен цех в СМИ (според УП-2 №
27 от ДФ СМИ) и
-
01.01.1999 – 30.04.1999 година - шлосер по ремонт на машини в леярен цех в
СМИ (според УП-2 № 27 от ДФ СМИ).
На 27.02.2014 година с разпореждане № **********
ръководителят на ПО в ТП – Б. на НОИ отпуснал на П.Н. ПОСВ (лист 21).
На 20.06.2014 година в ръкописна декларация П.Н.
заявил, че е работил в ЖПЗГД в периода 1972 – 1976 година, а „след казармата“ в
периода 1978 – 1989 година, съответно - в периода 01.01.1990 – 30.04.1999
година е работил в ДФ СМИ (лист 37).
На 30.06.2014 година, във връзка с извършвана проверка
от сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ в ОД – Търговище на
МВР, директорът на областната дирекция изискал от ТП – Б. на НОИ справка за
това какъв трудов стаж (като категория) и от кои фирми/предприятия са
предоставили към заявленията си за отпускане на ПОСВ две лица, едното от които
- П.Н. (лист 24).
С писмо – отговор от 14.07.2014 година от ТП – Б. на
НОИ била изпратена поисканата информация с допълнението, че в ТП са открити още
шест случая на отпуснати пенсии, въз основа на издадени документи от ЖПЗГД и ДФ
СМИ (лист 25).
Във връзка с получената информация от МВР, органите на
ТП – Б. предприели допълнителна проверка по установяване на стажа на П.Н.. В
рамките на тази проверка, на 17.10.2014 година с УП – 3 „Слънчев бряг“ АД –
к.к. „Слънчев бряг“, община Несебър с ЕИК ********* удостоверило, че П.Н. е
работил като служител в дружеството през периода 16.03.1982 – 01.05.1989 година на длъжност „ст. катер - плажа“, а
за положения труд са били преведени средства по ДОО (лист 36).
На 24.10.2014 година с писмо изх. № 94П-5457-6
директорът на ТП – Б. на НОИ сезирал ОД – Б. на МВР за възникналите съмнения относно
неправомерно облагодетелстване на
граждани с отпуснати ПОСВ, представили удостоверения, издадени от ДФ СМИ и
ЖПЗГД, сред които и П.Н. (лист 27 - 29).
На 30.10.2014 година, на основание чл. 95 ал. 2 от КСО, ръководителят на ПО в ТП – Б. на НОИ е издала разпореждане за спиране на
отпуснатата пенсия на Н., тъй като са представени доказателства, които могат да
доведат до нейното прекратяване, съгласно чл. 96 ал. 1 от КСО. Разпореждането
не е било обжалвано от Н. и е влязло в сила (лист 42).
По сигнала, подаден от ТП – Б. на НОИ, а и във връзка
с други идентични сигнали от страната, данните са били обобщени от управителя
на НОИ, който е изпратил до директорите на съответните ТП писмо с искане за
предоставяне на информация на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) по
откритите случаи на територията на ТП (лист 45 - 46).
На 24.06.2015 година, в изпълнение на указанията,
дадени от директора на НОИ, директорът на ТП – Б. на НОИ е изпратил на ДАНС
писмо – справка за откритите случаи на използване на УП, издадени от ДФ СМИ и
ЖПЗГД, в това число и за случая на П.Н. (лист 47 - 51).
Въз основа на събраните данни, с постановление от
29.03.2016 година прокурор от РП – С. е образувал досъдебно производство № 11353/2016
година по описа на РП - С. срещу неизвестен извършител за престъпления по чл.
316 във връзка с чл. 308 от Наказателния кодекс, затова, че в периода 2012 –
2014 година пред НОИ съзнателно се е ползвал от неистински документи и от документи
с невярно съдържание – удостоверения за пенсиониране, образец УП – 2 (лист 63 -
64).
С последователни писма до различни прокуратури,
изпратени през 2018 и през 2020 година, органите на НОИ са се информирали за
развитието на разследването по подадените сигнали. От получените отговори е
било установено, че разследването е със значителен мащаб и продължава, като е
прехвърлено в С. градска прокуратура, че са налице данни за общо 143 лица от
цялата страна, подали заявления до НОИ при използване на документи за
осигурителен стаж, издадени от името на ДФ „Транстехника“ – СО „Вагоностроене“,
СО „Вагоностроене“, ДФ СМИ и ЖПЗГД, а след извършена графична експертиза, е
констатирано, че издадените удостоверения УП – 2 и УП- 3 от името на „И.
Радев“, като представляващ ДФ СМИ, са неистински документи по смисъла на чл. 93
т. 6 от НК, доколкото на същите е придаден вид, че изхождат от лице, различно
от лицето, подписало документа (лист 59 – 60, лист 60 – 64 и лист 70 - 72).
На 13.08.2020 година П.Н. подал молба до директора на
ТП – Б. на НОИ с искане за възобновяване на изплащането на отпуснатата ПОСВ. В
молбата Н. се мотивирал, че пенсията му е спряна за неоправдано дълъг период от
време, че това е недопустимо и представлява административен произвол, и „форма
на геноцид срещу един възрастен човек“, чиито „конституционно – установени
човешки права“ не се спазват (лист 75).
След като се запознала с молбата, ръководителят на ПО
в ТП – Б. на НОИ е издала разпореждане - отказ изх. № Ц1023-02-76#1/09.12.2020 година, като се
мотивирала, че разследването продължава и то се отнася до истинността на
документи, представени от жалбоподателя, въз основа на които е отпусната
пенсия, а при установяване на тяхната неистинност или невярно съдържание,
разпореждането на отпускане на пенсия следва да се отмени или измени, поради
което не е отпаднало основанието за спиране (лист 76 - 77).
Разпореждането е обжалвано по административен ред от Н.
и с решение изх. № 1012-02-20#1/11.02.2021 година директорът на ТП - Б. на НОИ
е отхвърлил жалбата, като е потвърдил отказа (лист 82 - 85).
С постановление от 02.03.2021 година по пр. пр. № 17
672/2019 година на прокурор от С. градска прокуратура (СГП) образуваното
наказателно производство е било прекратено (лист 117 - 129).
С определение № 261210/31.03.2021 година по н.ч.д. №
1128/2021 година на СГС постановлението за прекратяване е отменено, а делото е
върнато в СГП за продължаване на процесуалните действия (лист 114 - 116).
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи.
Съгласно чл. 98 ал. 1 т. 1 от КСО, пенсиите и
добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват,
прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица,
определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт; разпореждането се издава в срок до 4 месеца от
подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или
данни съгласно предвиденото в наредбата по чл. 106; в случаите на прилагане на
международен договор, по който Република България е страна, или на европейските
регламенти за координация на системите за социална сигурност разпореждането се
издава в срок до един месец от получаването на всички необходими документи и
данни.
Разпореждането, с което е отказано възобновяване
изплащането на пенсия за осигурителен стаж и възраст е издадено от компетентен
орган – ръководител на „Пенсионно осигуряване“ в ТП – Б. на НОИ.
Разпореждането и потвърждаващото го решение отговарят
на изискването за форма на акта, защото съдържат необходимите реквизити.
В производството по заявлението на П.Н. за възобновяване
изплащане на отпуснатата му пенсия за ОСВ не е допуснато съществено процесуално
нарушение.
Обжалваният отказ е съобразен с приложимото материално
право.
Съгласно чл. 95 ал. 2 от КСО (в редакцията към датата
на отказа - 09.12.2020 година), длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на
Националния осигурителен институт, може да издаде разпореждане за спиране на
пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да
доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1. Разпореждането се
издава в 14-дневен срок от представяне на доказателствата. Ако се установи, че няма основание за прекратяване
на пенсията, тя се възобновява от датата на спирането.
След изменение, направено с ДВ, бр. 103 от 2020 година
(в сила от 01.01.2021 година), нормата на чл. 95 ал. 2 от КСО е отменена, но в
чл. 95 ал. 1 от кодекса е създадена нова ал. 6 с идентично съдържание.
Според чл. 95 ал. 1 т. 6 от КСО, изплащането на
пенсията се спира с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато са
представени или се установят данни за обстоятелства, които могат да доведат до
нейното прекратяване на основанията по чл. 96, ал. 1 от КСО (едно от които е
отпадане на основанието за получаването на пенсията).
Между страните се спори отпаднало ли е основанието за
спиране на пенсията на П.Н..
Според настоящия съдебен състав то не е отпаднало.
От доказателствата, събрани в административното
производство, се констатира, че при подаване на заявлението за отпускане на
пенсия в НОИ П.Н. е декларирал с УП-2 № 26 и УПИ–2 № 27, издадени от „И. Радев“
за ДФ СМИ, че е работил в това дружество от 1990 година до 1999 година, без
прекъсване (според УП-2 № 26) и едновременно с това - от 1990 година до 1992
година, а след това от 1997 година до 1999 година (според УП-2 № 27), т.е.
налице е очевидно разминаване в данните между двете удостоверения.
По повод използването на тези удостоверения, както и
на подобни - от множество други лица в страната, е образувано наказателно
производство, което към момента на издаване на отказа не е прекратено. В
рамките на това наказателно производство – със способите по НПК – е установено,
че всички удостоверения УП - 2 с посочен издател „И. Радев“ от ДФ СМИ (каквито
именно са и представените от П.Н. пред НОИ – лист 14-15 и 34) са неистински
документи, без да е установена самоличността на действителния им създател.
Отделно от тези данни, според УП – 3, издадено от „Слънчев
бряг“ АД – к.к. „Слънчев бряг“, П.Н. е работил като служител в дружеството през
периода 16.03.1982 – 01.05.1989 година, който период съвпада с част от
кариерата му в С. като „шихтовчик в леярен цех“ в ЖПЗГД, съгласно представено
УП – 3 (лист 35 и 36). По повод сходни удостоверения също се извършват
процесуални действия в рамките на неприключилото пр. пр. № 17672/2019 година на
С. градска прокуратура.
В обобщение настоящият съдебен състав приема, че всички
твърдения в жалбата на П.Н. – за административен произвол с издадения отказ; за
нарушаване на основни принципи в международни актове, по които Република
България е страна, за „геноцид“ към „възрастни хора“ и т.н., са неоснователни и
в очевидно противоречие с периодичните усилия на ответната администрация да
получи информация по движението на наказателното производство, с оглед
предприемане на последващи действия по преписките на гражданите, представили
доказателства за осигурителен стаж от ЖПЗГД и ДФ СМИ.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че с
оспорения отказ се нарушава основния принцип на съразмерност в административния
процес, както и че поради липса на приложима правна норма, ограничаваща във
времето спирането на ПОСВ от административния орган, Н. е бил лишен от
правосъдие.
В конкретния случай, спирането на отпуснатата ПОСВ е
временна (макар и продължаваща значителен период от време) мярка, имаща за цел
предотвратяване на възможността Н. да получава неправомерно пенсия, въз основа
на документи за осигурителен стаж с противоречащо си съдържание, които е
представил пред НОИ и за които има данни, че не са съставени от лицето,
посочено като техен издател (т.е. че са „неистински“ по смисъла на НК). Дали
самият Н. е участник в образуваното наказателното производство пред СГП или не
и дали му предстои (или не) привличане като такъв в това или в друго
наказателно производство, с оглед декларираните от него обстоятелства и представените
документи, е въпрос, ирелевантен за настоящия спор. За законосъобразността на отказа е достатъчно да бъде установено, че към
момента на издаването му не е отпаднало основанието за спиране на ПОСВ на Н..
Този отрицателен факт, констатиран от ответника не е опроверган от
жалбоподателя с доказателствените средства, допустими в процеса.
Съгласно чл. 142 ал. 1 от АПК, съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му.
В периода след постановяване на разпореждането – отказ
и преди обжалването му пред директора на ТП - Б. на НОИ е настъпила
законодателна промяна, според която нормата на чл. 95 ал. 2 от КСО е отменена. Идентичен
текст, обаче, е въведен в чл. 95 ал. 1 т. 6 от КСО и макар и съдържаща се на
друго място, правната норма, която е основание за спиране на ПОСВ на Н.,
съществува и се прилага. Затова, както към момента на издаване на
разпореждането, така и към момента на приключване на устните състезания по
настоящото дело, издаденият отказ за възобновяване изплащането на пенсията на П.Н.
е материално законосъобразен.
Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на оспорването, основателно е и
своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на разноски по делото. Жалбоподателят следва да заплати на
Националния осигурителен институт – юридическото лице по чл. 2 ал. 1 от
Устройствения правилник на НОИ, в чиято структура е органът – ответник, сумата
от 100 (сто) лева разноски - юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 37 ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение № 3/13.05.2010 година
по т д. № 5/2009 година на Върховен административен съд.
Затова, на основание чл. 118 от КСО, във връзка с чл.
172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалба от адвокат Т.Р. от АК
– Видин, като процесуален представител на П.Т.Н. с ЕГН ********** ***, против
решение изх. № 1012-02-20#1/11.02.2021 година на директора на Териториално
поделение - Б. на Националния осигурителен институт, с което е оставено в сила
разпореждане № Ц1023–02–76#1/09.12.2020 година на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при Териториално поделение – Б. на Националния осигурителен
институт.
ОСЪЖДА П.Т.Н. с ЕГН ********** ***
да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 100 (сто) лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: