РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. гр. Хасково, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20215640102085 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по исковa молба от „Агенция за събирания на вземания” ЕАД с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Д. П. АНД..
Ищецът твърди, че на 20.11.2019 г. „Микро Кредит“ АД като кредитор и ответникът
като кредитополучател сключили договор за заем Micro Credit № 9002-00009422, по силата
на който му бил предоставен заем в размер на 1 800 лв., срещу задължението да върне сума
в общ размер на 2 430,72 лв., представляваща чистата стойност на заема, ведно с
договорната лихва по него, при условията, посочени в договора и общите условия към него,
както следва: договорна лихва в размер на 630,72 лв., 18 равни месечни погасителни вноски
в размер на 135,04 лв., като първата погасителна вноска била платима на 20.12.2019 г. На
20.11.2019 г. между „Микро Кредит“ АД и ответникът бил сключен и Договор за
допълнителни услуги към заем Micro Credit № 9002-00009422, съгласно който дружеството
се задължило да му предостави пакет от допълнителни услуги, описани подробно в
Приложение № 1 към договора. Съгласно клаузите на сключения договор, клиентът дължал
заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 2 163,24 лв., като му била
предоставена възможността да я заплати на 18 бр. равни седмични вноски, всяка в размер на
1
120,18 лв., при първа погасителна вноска, платима на 20.12.2019 г. На длъжника била
начислена лихва за забава, както следва: по договор за заем: 32,04 лв. за периода от
21.01.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда; по договор за допълнителни
услуги: 29,54 лв. за периода от 21.01.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Срокът на договора бил изтекъл на 20.05.2021 г. с последната погасителна вноска и не бил
обявяван за предсрочно изискуем, като ответникът не бил заплатил изцяло дължимия
паричен заем към дружеството. На 08.05.2020 г. било подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на
основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания" ООД и „Микро Кредит“
АД, по силата на който вземанията на „Микро Кредит" АД срещу Д. П. А., произтичащи от
Договор за заем Micro Credit № 9002-00009422 и Договор за допълнителни услуги към заем
Micro Credit № 9002-00009422 и двата от дата 20.11.2019 г. били прехвърлени изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която урежда правото
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица, като „Агенция за събиране
на вземания“ АД /сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* била
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********. Ищецът в
качеството си на цесионер бил упълномощен от името на цедента и за своя сметка да
изпраща уведомления за извършената цесия, за което имал изрично пълномощно от
законният представител на „Микро Кредит“ АД. На ответника било изпратено писмо изх. №
УПЦ/УПИ-С-МКР/9002-00009422 от 15.01.2021 г. за станалата цесия от „Микро Кредит“
АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, изпратено чрез Български пощи с известие
за доставяне, което било получено от него на 21.05.2020 г., видно от обратната разписка.
Сочи се и че за заплащането на процесните суми подал заявление по чл. 410 ГПК, по което
било образувано ч. гр. д. № 1180/2021 г. По него била издадена исканата заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът подал възражение. Предвид изложеното се иска да
бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца следните суми: 1 703,88 лв. - представляваща неизплатена главница по
договора за заем Micro Credit № 9002-00009422; 511,80 лв. - представляваща договорна
лихва по договора за заем за периода от 20.01.2020 г. (падеж на първа неплатена погасителна
вноска) до 20.05.2021 г. (падеж на последна погасителна вноска); 2 043,06 лв.-
представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги към
договора за заем Micro Credit № 9002-00009422 за периода от 20.01.2020 г. /падеж на първа
неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 20.05.2021 г. /падеж на последна
вноска по договор за допълнителни услуги/; 32,04 лв. - представляваща лихва за забава по
договор за заем Micro Credit № 9002-00009422 за периода 21.01.2020 г. до датата на
подаване на заявлението в съда; 29,54 лв. - представляваща лихва за забава по договор за
допълнителни услуги към договор за заем Micro Credit № 9002-00009422 за периода от
21.01.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда; прехвърлени с Приложение № 1
от 08.05.2020 г. към рамков договор от 16.01.2015 г. за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД; ведно със
2
законната лихва за забава върху главницата от входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се и направените деловодни разноски в
настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
С молба вх. рег. № 2754/17.02.2022 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е
заявил, че поддържа исковете и е направил искане да бъде постановено неприсъствено
решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и
не е изпратил представител в първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 117/21.01.2022 г. на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете са вероятно основателни
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за
постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с което да бъдат
уважени предявените искове, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да
излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на
наличието на такива предпоставки.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този
момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1180/2021 г. по
описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че
те са действително направени и възлизат общо на 84,88 лв., от които 86,41 лв. за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв., определен
съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 26 от Наредбата
за заплащането на правната помощ /НЗПП/.
3
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за
разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК единствено
на същия следва да се присъдят такива в размер общо 313,74 лв., от които 213,74 лв. –
платена държавна такса и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено
съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, предвид
конкретиката на спора /липса на отговор на исковата молба и уважено искане за
неприсъствено решение/ и осъществената защита, изразяваща се в изготвяне на искова
молба и писмено становище.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
отношение на Д. П. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Х., ул. „****“ № *, че дължи на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. ”*****” № **, офис – сграда Лабиринт, ет. *, офис *, сумите от 1 703,88 лв. -
представляваща неизплатена главница по договора за заем Micro Credit № 9002-00009422 от
20.11.2019 г.; 511,80 лв. - представляваща договорна лихва по договора за заем за периода от
20.01.2020 г. до 20.05.2021 г.; 2 043,06 лв. - представляваща сума за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги към договора за заем Micro Credit № 9002-00009422 от
20.11.2019 г. за периода от 20.01.2020 г. до 20.05.2021 г.; 32,04 лв. - представляваща лихва
за забава по договор за заем Micro Credit № 9002-00009422 от 20.11.2019 г. за периода
21.01.2020 г. до 31.05.2021 г.; 29,54 лв. - представляваща лихва за забава по договор за
допълнителни услуги към договор за заем Micro Credit № 9002-00009422 от 20.11.2019 г. за
периода от 21.01.2020 г. до 31.05.2021 г.; прехвърлени с Приложение № 1 от 08.05.2020 г.
към рамков договор от 16.01.2015 г. за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между
„Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1180/2021 г. по описа на Районен съд Хасково -
31.05.2021 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. П. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Х., ул. „*****“ № *, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ”********” № **, офис – сграда
Лабиринт, ет. *, офис *, сумата от 450,15 лв., от която 313,74 лв., представляваща направени
разноски по настоящото дело и 136,41 лв., представляваща направени разноски по ч. гр. д.
№ 1180/2021 г. по описа на РС – Хасково, за които е издадена Заповед № 168/03.06.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
5