№ 10466
гр. София, 01.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110126915 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба на Д. Т. Н - В.а против А. А. В., с която е
предявен иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК за заместване липсващо
съгласие на ответника за пътуване на детето на страните – А А. В., от
Република България до държавите-членки на Европейския съюз,
Великобритания, Сърбия, Турция и Македония, придружавано от майката Д.
Т. Н - В.а или от упълномощено от нея лице с цел екскурзия, участие в детски
лагери, пътувания с майката, без ограничение в броя на пътуванията и без
ограничения в продължителността на всяко пътуване, при евентуалност – за
срока на лятната и зимната ваканции, за срок от 7 /седем/ години.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на детето А А. В..
Бракът между тях е прекратен със съдебно решение, като двамата са в
продължителна фактическа раздяла още преди предявявана на иска за развод.
Твърди се, че ответникът се е установил в Република Германия, където
понастоящем живее и работи. Поддържа се, че е налице спор между
родителите по отношение на пътуването на детето в чужбина, като без
основание ответникът отказвал да подпише декларация - съгласие за
пътуването му. Сочи се да е в интерес на детето да пътува в чужбина с цел
екскурзия, участие в детски лагери, както и пътувания с майката.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната
страна, чрез назначения му особен представител, в който претенцията се
1
оспорва. Навеждат се доводи, че от страна на ищеца не се посочват конкретни
нужди от пътуване на детето в чужбина, както и не се излагат обстоятелства
относно условията за пътуване, средата, в която ще пребивава в съответната
държава, така и относно желанието на детето за пътуване. Софийски районен
съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно и от удостоверението за раждане се установява, че страните
по делото са родители на детето А А. В., роден на 15.12.2016 г. в Германия,
Единг. Спорен е въпросът за пътуване на детето в чужбина.
Съгласно чл. 127а от СК спорът между родителите за пътувания на
децата им в чужбина и за издаването на необходимите лични документи за
това, се решава от съда по настоящ адрес на децата. Съобразно разпоредбата
на чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД може да не се разреши напускането на страната
на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат
нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите
родители, настойница, попечители, като при разногласие между родителите
спора се решава по реда на чл. 127а от СК.
Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това при разногласие на родителите, е от
категорията на спорна съдебна администрация, при решаването на който
съдът прави преценка за целесъобразност. Съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК изискването за
съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването на
детето извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за
определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг
е определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз) или за
неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до
определени държави. Интересът на детето при дадено разрешение от съда за
неограничено като период от време и място на пътуване в чужбина, не е
защитен в достатъчна степен, защото не е извършена предварителна преценка
на мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден
момент, за да се прецени има ли конкретен и реален риск за детето. Освен
това текстът на чл. 127а, ал. 1 СК сочи, че съдът се произнася само по
отделен, конкретно възникнал между родителите спор, но не може веднъж
завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по
време и територия пътуване.
2
Възможните ограничения, при които съдът следва да разреши по реда
на чл. 127а СК за пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия
родител, са само гарантиращите опазването на най-добрия интерес на детето,
а това не може да стане, ако пътуването не е предвидимо във времето и
пространството. Преценката, която съдът следва да направи в производството
по чл. 127а СК, изисква да се съберат доказателства, включително и по
служебен път (по аргумент от разпоредбата на чл. 127а, ал. 3 СК), не само
относно фактите, обуславящи необходимостта от пътуване на детето извън
границите на страната, но и относно мястото, условията и средата, при които
то ще пребивава. Затова искането на разрешение за пътуване на детето извън
пределите на страната следва винаги да е конкретизирано така, че да
позволява събиране на необходимите доказателства за преценката за
наличието на конкретно защитения интерес на детето при излизането му в
чужбина.
По настоящото дело исканията са достатъчно конкретизирани, за да
изпълнят формалните изисквания за редовност на исковата молба и
насрещния иск.
В производството по спорна съдебна администрация по реда на чл. 127а
СК съдът не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой
пътувания, период от време и определени държави. В рамките на заявеното
искане с молбата по чл. 127а СК съдът разполага с власт да разреши
конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения,
и до определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши
неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи и най-
важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител
за пътуване в чужбина са интересите на детето /в този смисъл Решение №
403/29.02.2016 г. по гр. д. № 6903/2014 г. на ВКС, IV ГО, Решение №
86/13.09.2016 г. по дело № 4685/2015 на ВКС, IV ГО, и др./.
Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на Република България
„всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се
придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели”, като
според чл. 35, ал. 1, изр. 2 от КРБ „това право може да се ограничава само със
закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и
свободите на други граждани”. Правото на свободно движение в рамките на
държавите-членове на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, §2 от
Договора за Европейски съюз.
От показанията на свид. Верка Н, преценени с оглед възможната й
3
заинтересованост по реда на чл. 172 ГПК, които съдът кредитира в цялост,
тъй като са логични, непротиворечиви и необорени от други доказателства, се
установява, че ответникът не полага грижи за детето, не го вижда, не
контактува с него. Родителите също нямат никаква комуникация, като ищцата
няма контакт с ответника, не знае и точно къде в Германия живее. Вуйчото на
детето живее в Германия, канил го е на гости, детето желае да го посети, но
поради липса на дадено съгласие за пътуване от бащата, това е невъзможно.
Изложеното намира подкрепа и в изложеното по време на социалното
проучване, видно от социалния доклад.
Съдът приема, че в интерес на детето е да бъде дадено заместващо
съгласие да пътува извън територията на Република България. По този начин
ще придобива впечатления от други държави и ще се разширява неговия
мироглед. Ще може да общува със свои роднини и да упражнява езиковите си
познания. Това ще има положително влияние върху личностното му развитие.
Не се констатира вероятност да бъде поставено в риск. С исковата молба
са поискани са пътувания до държави, които са страни по Хагската конвенция
за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Не се
установява ищцата да има намерение да променя местоживеенето на детето
извън страната. Не е спорно, че тя е трудово ангажирана и със стабилна
социална среда в България.
С оглед приетите за установени по делото факти, първоинстанционния
съд приема, че е налице и нужда детето да пътува свободно с майка си Д. Т. Н
или упълномощено от нея лице до исканите държави. Досежно държавите-
членки на Европейския съюз, по отношение на които в случай на
неправомерно отвличане или задържане на дете между държави-членове на
ЕС, компетентността на съдилищата в държавата - член е уредена в глава III
от Регламент (ЕО) Регламент (ЕС) 2019/1111.
Относно Турция, Северна Македония и Сърбия, по отношение на които е
направено искането в сезиращата съда искова молба, следва да се посочи, че
са страни по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца от 25 октомври 1980 г., а с Република Северна Македония е
сключен договор за правна помощ с Република България и при евентуално
отклонение от съдебното решение, другата страна има възможност да се
ползва от защитата, която предвиждат посочените международни актове.
Съдът приема, че заместващото съгласие на бащата да бъде дадено за
следните цели - с цел екскурзия, участие в детски лагери, пътувания с
4
майката, без ограничение в броя на пътуванията и без ограничения в
продължителността на всяко пътуване.
Предвид доказателствата, че детето не познава баща си, не общува с него,
липсва комуникация между родителите, майката не знае адреса на ответника
(който впрочем не бе установен след продължително по всички законови
начини и от съда) в интерес на детето е заместващото съгласие да бъде дадено
до навършване на пълнолетие.
Съдът не намира основание пътуванията да бъдат ограничени, като при
регламентиране на режим на лични отношения на бащата с детето, то
задължение на отглеждащия родител е да обезпечи изпълнението им,
следователно за неотглеждащия родител липсва риск от нарушаване на
правата му.
По предварителното изпълнение на решението:
Съгласно чл. 127а, ал. 4 СК може да бъде постановено предварително
изпълнение на решението.
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане
на предварително изпълнение на решението, тъй като предвид предстоящата
лятна ваканция, е възможно да бъде реализирано исканото от детето пътуване
в Германия при неговия вуйчо.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА на основание чл. 127а, ал. 2 от СК съгласието на бащата А.
А. В., ЕГН **********, за пътуване на детето А А. В., ЕГН **********, извън
пределите на Република България, страните членки на Европейския съюз,
Република Сърбия, Република Северна Македония, Република Турция, с цел
екскурзия, участие в детски лагери, пътувания, придружавано от майката Д.
Т. Н - В.а, ЕГН ********** или от упълномощено от нея лице, за срок до
навършване на пълнолетие на детето, без промяна на местоживеенето му
извън Република България, без ограничения на броя и продължителността на
пътуванията.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд
в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6