№ 113
гр. Благоевград, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20241210200058 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. С. Т., с ЕГН ********** и с адрес: гр.П.,
ул.“П.“ №, подадена чрез адв. П. Й. от АК - Благоевград против Наказателно
постановление № 23-1116-001897 от 24.08.2023г. на Началник група в
ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ - Благоевград, с което на
жалбоподателя за административно нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, на
основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и за административно нарушение по
чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50.00 (петдесет)
лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месец.
С жалбата се иска отмяна на наложеното наказателно постановление,
като жалбоподателят твърди, че процесните административни нарушения не
са доказани от обективна страна по безспорен и несъмнен начин, както и че
жалбоподателят е извършил деянията виновно. Развиват се съображения за
допуснати процесуални нарушение при издаване на АУАН и НП, изразяващи
се в нарушения на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Сочи, че не правилно е
отразена датата на съставяне на АУАН, което е съществено процесуално
1
нарушение, обуславящо отмяна на обжалваното НП. Иска се от съдът, да
постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от
процесуален представител адв. П. Й., който поддържа жалбата по
съображенията изложени в нея, ангажира доказателства в подкрепа на
защитната си теза и моли съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени
обжалваното наказателно постановление. Претендира заплащане на
разноските за един адвокат по делото.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура -
Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират представители
по делото и становище по жалбата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 28.07.2023г. около 19.20 часа жалбоподателя по автомагистрала №
А-3, управлявал собствения си лек автомобил Тойота Аурис 1.4 Д 4Д с рег.
№, като в община Симитли на автомагистрала Струма, км.104, с посока на
движение от гр.Благоевград към гр.Симитли се ударил в ляво в
напътстващата табели тип „С7“, изгубил управление на автомобила и се
ударил в дясно извън пътното платно в други напътстващи табели тип „С7“, с
което реализирал ПТП с материални щети. След настъпване на ПТП напуснал
мястото на произшествието без да уведоми за това контролните органи на
МВР, за да организирал превоза на автомобила си с пътна помощ до
гр.Петрич. След получен сигнал за настъпило ПТП, по разпореждане на
дежурен полицай, на място на произшествието бил изпратени автопатрул на
Сектор Пътна полиция – Благоевград, в състав А. Н. М. и В. К. М., който на
място установил единствено автомобила Тойота Аурис 1.4 Д 4Д с рег. №. по
телефон се свързали с жалбоподателя, който след известно време дошъл на
мястото на произшествието. След проучване на ситуацията и разговор с
жалбоподателя Д. С. Т., актосъставителя А. Н. М., в присъствието на
свидетеля по констатиране на нарушението В. К. М. и жалбоподателя,
съставил на последния АУАН серия АД № 162948 от 28.07.2023г., изведен
под № 23-1116-001897 (лист 6 от делото) за това, че на 28.07.2023г. около
19.50 часа по автомагистрала Струма, в района на км.104, с посока на
2
движение от гр.Благоевград към гр.Симитли управлявал собствения си лек
автомобил Тойота Аурис 1.4 Д 4Д с рег. № с несъобразена скорост спрямо
конкретната пътната обстановка, въведената временна организация на
движението в следствие на което се удря в ляво в напътстващата табели тип
„С7“, губи управление на автомобила и се ударил в дясно извън пътното
платно в други напътстващи табели тип „С7“, с което реализирал ПТП с
материални щети, като водача не изпълнява задължението си като участник в
ПТП, напуска мястото без да уведоми службите за контрол на пътя, като
квалифицирал две нарушения, съответно по чл.20 ал.2 от ЗДвП и по чл.123
ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. АУАН е предявен и връчен на нарушителя Т.
непосредствено след съставянето му, като същият го подписал без да посочи
възражения или обяснения по акта. В законоустановеният срок за това, пред
Сектор Пътна полиция – Благоевград били депозирани писмени възражения
от 01.08.2023г., с които посочвал, че е допуснал ПТП поради неправилна
маневра да друг водач на МПС и молел да не бъде санкционира по така
констатираните с акта нарушения. Във връзка с постъпилите писмени
възражения била извършено проверка от ст. инспектор Н. К., който с нарочна
Докладна записка № 1116р-6603 от 08.08.2023г. (лист 7 от делото) до
Началника на Сектор Пътна полиция – Благоевград, приел възраженията за
неоснователни и предложил преписката да бъде предадена на
административно-наказващия орган за вземане на отношение. Въз основа на
акта за установяване на административно нарушение, на 24.08.2023 година,
Началника група в ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ -
Благоевград, като надлежно упълномощен представител на административно-
наказващия орган, упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021г., издал
атакуваното Наказателно постановление № 23-1116-001897 от 24.08.2023г.
(лист 5 от делото), с което на жалбоподателя Д. С. Т., с ЕГН ********** за
административното нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179
ал.2 пр.1 от ЗДвП наложил административното наказание „Глоба” в размер на
200.00 (двеста) лева и за административно нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“
от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП наложил административно
наказание „Глоба” в размер на 50.00 (петдесет) лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от три месец. Наказателното постановление е
връчено на жалбоподателя Д. С. Т. с разписка, лично и срещу подпис на
17.12.2023г., като в законоустановеният срок, на 28.12.2023г. чрез пощенски
3
оператор (лист 8 от делото) пред административно-наказващия орган е
депозирана разглежданата в настоящото производство жалба УРИ 244000-267
от 03.01.2024г. (лист 18-19 от делото).
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се
потвърждават с показанията на разпитаните по делото актосъставителя А. Н.
М. и свидетеля по констатиране на нарушението В. К. М., които поддържат
изцяло констатации отразени в акта. Сочат, че при пристигането си на
мястото на ПТП жалбоподателя не бил на място, а само автомобила му
Тойота. Същият е бил извикан по телефона да се дойде на място, като това
станало в тъмната част на денонощието. Свидетелите са категорични, че
жалбоподатуля Т. дошъл за с пътна помощ за да прибере автомобила си, като
на място е съставен процесният АУАН. Сочат също, че е възможно акта да е
започнат да се пише на 28.07.2023г., а изготвянето му да е било приключено
на 29.07.2023г.
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че
жалбоподателят Д. С. Т. е правоспособен водач на МПС с категории В и АМ,
както и същия е наказвана за нарушения по ЗДвП.
Приложената Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР,
удостоверява материалната компетентност на съставителя на акта за
установяване на административно нарушение и на издателя на обжалваното
наказателното постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на разпитаните по делото свидетели, и от приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-
дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по
същество е частично основателна, по следните съображения:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
4
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В
преценката си дали да се издаде наказателното постановление,
административно-наказващият орган се основава на фактическите
констатации на акта за установяване на административно нарушение, които
при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на
противното. Изложените в тази връзка възражения на защитата за нарушения
свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН и на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН са неоснователни. Видно в акта за установяване на
административно нарушение е, че мястото на извършване на нарушението е
точно и конкретно посочено, като е записано “по автомагистрала Струма, в
района на км.104, с посока на движение от гр.Благоевград към гр.Симитли
…“. Точно този текст е възпроизведен и в обжалваното наказателно
постановление, поради което не може да се приеме наличието на такова
процесуално нарушение от категорията на съществените и неотстраними
такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото наказателното
постановление. В последното коректно е посочено въз основа на кое
административно-наказателно производство и въз основа на кой акт за
установяване на административно нарушение е съставено, като се препраща
към последния и се посочва и разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН,
регламентиращ издаване на наказателното постановление и в случай на
допусната нередовност в акта, но при безспорно установено нарушение,
самоличност на нарушителя и неговата вина. В тази връзка възражението, че
в АУАН № серия АД № 162948 от 28.07.2023г., изведен под № 23-1116-
001897 е отразено, че е съставен на 28.07.2023г., а в НП № 23-1116-001897 от
24.08.2023г. е отразено, че същият акт е от 29.07.2023г., съдът намира за
неоснователно, доколкото се касае за процесуално нарушение, което не е
съществено такова и не може да доведе до отмяна на санкционния акт.
Категорично номера на АУАН е този, който го индивидуализира и определя
като документ, съдържание и авторство и при липсата на друг такъв
конкуриращ го документ със същият номер, но от 29.07.2023г. и в контекста
на показанията на свидетелите, че акта е съставян от актосъставителя в
присъствието на свидетеля при констатиране на нарушението, в тъмната част
на денонощието преди изтичане на ден 28.07.2023г., като е възможно
5
изготвянето му да е приключило в първите минути на 29.07.2023г., съдът
приема, че няма каквито ида било съмнения, че административно-
наказателното производство е започнало именно със съставянето на
приложения по делото АУАН № серия АД № 162948 от 28.07.2023г. Както в
акт, така и в НК точно, ясно и конкретно са посочени и законовите
основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че се касае за
административно нарушение по ЗДвП и е наложил съответно наказание. Това
налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е съобразил
визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и
законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване
на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същата е била наясно
в какво именно нарушение е обвинена и въз основа на какви доказателства.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното НП са спазени и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството.
По отношение нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, районният съд намира,
че се установи по безспорен и категоричен начин, че именно жалбоподателят
Д. С. Т. е осъществила от обективна страна административното нарушение по
чл.20 ал.2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. От ангажираните по делото
гласни и писмени доказателства по категоричен начин се установи, че
жалбоподателят е осъществил вменените му административни нарушения.
/Самият жалбоподател също не оспорва, че именно поради несъобразяване с
пътните условия при управление на МПС е допуснала ПТП, като е описано в
6
жалбата и представите писмени възражения - молба/ Същият е управлявал
МПС, като не е избрал скоростта си на движение съобразно с пътната
обстановка и атмосферни условия, релефа, условията на видимост,
интензивността на движение и въведената временна организация на
движението, предвид които да употреби правилно и адекватно спирачката и
намалила скоростта или да спре, като именно се тези си действия е допуснала
осъществяването на ПТП с материални щети. Именно последното
обстоятелство е било очевидно за свидетелите А. Н. М. и В. К. М., които са
установили лекият автомобил на жалбоподателя в състояние на увреждане,
установили са пострадалия водач на МПС. Този извод се налага по несъмнен
начин от изложените твърдения от самата жалбоподател в разглежданите
писмени възражения, където се сочи, че е управлявал лекият си автомобил
Тойота Аурис, като се е стремял да го контролира в движението му, но
поради неправилна маневра на водача друг автомобил бил принуден да
осъществи процесното ПТП с материални щети, което се удря в ляво в
напътстващата табели тип „С7“, а след това се ударил в дясно извън пътното
платно в други напътстващи табели тип „С7“. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите А. Н. М. и В. К. М., които са очевидци на
последиците от допуснатото административно нарушение, доколкото същите
са логични, точни и последователни и взаимно допълващи се с останалите
писмени доказателства и отразената фактическа обстановка в АУАН. От
друга страна липсват по делото годни доказателства, които да формират
изводите на съда в обратна насока или да разколебават презумтивната
доказателствена сила на процесният акта за установяване на административно
нарушение, съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП.
Разглежданото нарушение е извършено виновно от жалбоподателя Д. С.
Т., който в качеството си на правоспособен водач на МПС е бил запозната със
задълженията си при управление на МПС, в това число и разглежданите
такива по чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Съобразявайки наложеното административно наказание на
жалбоподателя Д. С. Т. по чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП, а именно “Глоба” в
размер на 200 (двеста) лева съдът намира, че административно-наказващият
орган правилно е приложил закона и е определил процесното наказание по
вид и в императивно установен от законодателя размер. Предвид последното
7
обстоятелство съдът намира, че така наложеното наказание се явява
съобразено с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и може да постигне целите си по
чл.12 от ЗАНН, а обжалваното наказателно постановление в тази му част се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отношение на нарушението по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, районният съд намира,
че жалбоподателят Д. С. Т. не е осъществил от обективна и субективна страна
административното нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, като на
посочената дата и място, като водач на пътно превозно средство, който е
участник в пътно транспортно произшествие, при което са причинени само
имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, без да напуска
местопроизшествието, уведомява съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания. В случая от събраните
гласни и писмени доказателства по делото се установява по безспорен и категоричен начин,
че непосредствено след настъпване на процесното ПТП, настъпило в участък от пътя с
въведена временна организация на движението, поради това, че ПТП се осъществява с удар
на управлявания от жалбоподателя автомобил Тойота Аурис в ляво по посока на
движението му в напътстващата табели тип „С7“, а след това и удар в дясно извън пътното
платно в други напътстващи табели тип „С7“, без да се уточнява колко и какви, от което са
причинени материални щети. Не е спорно, че поради естеството на процесното ПТП в
същото не са участвали други водачи на МПС и техните автомобили, като материалните
щети са единствено по автомобила на жалбоподателя и неустановени такива по неопределен
брой напътстващата табели тип „С7“. Именно последното обстоятелство и отсъствието в
установените фактически обстановка на втори субект - участник в ПТП, обективно не
съответства на така повдигнатото с АУАН административно-наказателно обвинение, за
което с НП е санкциониран жалбоподателя. Тези обстоятелства са категорично установени,
както с оглед твърденията на самия жалбоподател и участник в ПТП, така и от събраните
гласни доказателства, чрез разпита на двамата полицейски служители - свидетелите А. Н. М.
и В. К. М., които са еднопосочни относно тези факти. Липсват в случая каквито и да е
доказателства установяващи реализирането на състава на административното нарушение по
чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, което налага извода, че жалбоподателя Д. С. Т. необосновано
и незаконосъобразно е санкционирана за това нарушение, което като правна последица води
до отмяна на обжалваното НП в тази му част.
По изложените съображения, съдът прие обжалваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, в частта относно
8
административното нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, в която като правна
последица се обуславя неговото потвърждаване, като в останалата си част,
относно административното нарушение по чл. чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП,
същото се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено в тази
останала му част.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 и т.9 във връзка с
чл.58д т.1 от ЗАНН, Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 23-1116-001897 от 24.08.2023г. на Началник група в
ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ – Благоевград в частта, с
която на Д. С. Т., с ЕГН ********** и с адрес: гр.П., ул.“П.“ №, за
административно нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, на основание
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 50.00 (петдесет) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от три месец, и ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-
1116-001897 от 24.08.2023г. на Началник група в ОДМВР – Благоевград,
Сектор „Пътна полиция“ – Благоевград в останалата му част, с която на Д. С.
Т., с ЕГН ********** и с адрес: гр.П., ул.“П.“ №, за административно
нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста)
лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд Благоевград
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9