РЕШЕНИЕ
№ 428
гр. Смолян, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20245440100523 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от А. В. Д. от с. ***, общ. *** срещу „***“ ЕООД.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 439 ГПК, с които се иска
да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи като погасени по
давност сумите по Изпълнителен лист от 25.01.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 37/2010 г. по
описа на Смолянски районен съд: главница 3000 лева; 1648,90 лева - моратория лихва за
периода 22.01.2009 г. -12.01.2010., както и 4476,67 лева законна лихва върху главницата,
считано от 13.01.2010 г. до 29.04.2024 г. - датата на подаване на исковата молба. Претендира
за направените разноски и за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3,
предл. 1 от ЗАдв.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното:
Въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК е
издаден изпълнителен лист от 25.01.2010 г. по гр. д, № 37/2010 г. по описа на РС-Смолян, с
който съм осъден да заплатя на кредитора „***“ АД, с ЕИК ***, сумата от 4709,70 лева,
дължими по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 68 РКО-А-1056/01.11.2007, от които:
главница в размер на 3000 лева; 1709,70 лева лихва за периода 22.01.2009 г. - 12.01.2010.,
ведно със законна лихва върху главницата от 3000 лева, считано от 13.01.2010 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и 94,20 лева за направените разноски по
делото за държавна такса за образуване на делото. Въз основа на изпълнителния лист е
1
образувано ИД № 223/2011 г. по описа на СИС при РС-Смолян, с взискател „***“ АД, ЕИК
***, която с договор за цесия от 14.11.2016 г. прехвърля вземането си на „***“ ЕООД, ЕИК
*********. По образуваното изпълнително дело има извършени плащания, видно от
отбелязванията направени върху изпълнителния лист, както следват: на 16.09.2011 г. - 75.00
лева; на 07.10.2011 г. - 50.00 лева; на 27.10.2011 г. - 50.00 лева; и на 28.11.2011 г. — 30.00
лева: С направените плащания са погасени поради плащане разноските по образуваното
изпълнително дело, изцяло разноските по гражданското дело, които са в размер на 94,20 лева
и част от неолихвяемите вземания.
След молба на взискателя делото е изпратено при ЧСИ ***, за продължаване на
изпълнителните действия по образуваното изпълнително дело, образувано на 03.10.2014 г.
под № 1081/2014 г. по описа на ***, и по което са извършени следните изпълнителни
действия: На 07.09.2016 г. Агенция по вписванията е получила разпореждането на *** за
налагане на запор на дружествени дялове; На 17.10.2016 г. има насрочен опис на движими
вещи, но същата не се е състояла; На 14.11.2016 г. е извършена цесия с която, „***“ АД,
прехвърля вземането си на „***“ ЕООД; На 15.02.2017 г. има наложен запор в „***“ АД; На
16.02.2017 г. също има наложен запор в „***“ АД; На 21.11.2018 г., когато е наложен запор
на трудовото възнаграждение при работодателя „***“ ЕООД.
Твърди, че от последното валидно извършено изпълнително действие, а именно
датата 21.11.2018 г. до момент на подаване на исковата молба е изтекла петгодишната
давност на вземането на взискателя, дори и отчитайки периода през който давността е
спряла да тече за времето 13.03.2020 г. - 21.05.2020 г. на основание чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва исковете като
недопустими поради липса на правен интерес, поради което моли производството да бъде
прекратено, а като неоснователни моли да бъдат отхвърлени. Твърди, че не е дал повод за
водене на делото, тъй като изпълнителното производство е било прекратено по силата на
закона на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Единствено е уведомил ЧСИ ***, че е правоприемник
на вземането на първоначалния взискател и е заявил искане за конституирането му като
такъв, поради което счита, че исковете са недопустими.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на
исковете поради липса на правен интерес за ищеца от водене на делото поради прекратяване
на изпълнителното производство, тъй като ответникът разполага с изпълнителен лист,
издаден в негова полза срещу ищеца, удостоверяващ материално притезание. Искът по чл.
439 от ГПК е средство за защита на длъжника срещу принудително изпълнение, но при
конкретно посочени от закона предпоставки. Оспорването на изпълняемото право от
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая с
предявените искове ищецът-длъжник по изпълнителното дело оспорва съществуването на
правото на принудително изпълнение в полза на взискателя поради изтекла погасителна
давност.
2
Възраженията на ответника за неоснователност на исковете се свеждат до следното:
След прекратяване по право на изпълнителното дело не са предприемани действия по
принудително изпълнение от кредитора повече от пет години. Погасителната давност не
води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено.
Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи,
но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл.
118 ЗЗД. Давността не погасява самото вземане, тъй като с изтичането на определения
период от време законодателят свързва друга правна последица, а именно невъзможността
едно вземане да бъде осъществено от кредитора по принудителен ред спрямо длъжника.
Възражението за изтекла погасителна давност следователно не сезира съда с искане за
произнасяне по въпроса за съществуването на вземането, поради което когато длъжникът се
позовава на давност предметът на предявения иск не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на
принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността.
Така Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г., III г. о., ГК.
В процесния случай в исковата молба не се оспорва неизпълнението по сключените
договори за кредит, нито дължимостта на сумите, а единствено липсата на притезателно
право на принудително изпълнение, което не следва да се приравнява на несъществуване на
вземането. Тъй като материалното право на кредитора продължава да съществува дори и
след изтичането на давностния срок, съдът не би могъл да установи в диспозитива по един
отрицателен установителен иск, че длъжникът не дължи, след като той продължава да
дължи и може да изпълни доброволно. Искът за признаване на установено, че ищеца не
дължи на ответника процесиите суми, тоест че не съществува вземане за сумите, е
неоснователен, защото вземането продължава да съществува, но е придобило едно ново
качество - естествено вземане. Разбирането, че след погасяването по давност кредиторът
губи субективното си право на вземане, а длъжникът „не дължи“, противоречи на
нормативната уредба на института на погасителната давност
Претендира присъждане на деловодните разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. К. – редовно упълномощена
поддържа исковете и моли да бъдат уважени.
Ответникът не се представлява.
Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и след като обсъди събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
По повод депозирано на 14.01.2010 г. заявление за издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от „***” АД срещу А. В. Д. е образувано
ч.гр.д. № 37/2010 г. по описа нa Районен съд - Смолян, по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
170/21.01.2010 г. С нея е разпоредено длъжникът А. В. Д., ЕГН ********** да заплати на
кредитора „***” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ****,
3
представлявано заедно от двамата изпълнителни директори М**** сумата от 4 709,70 лв.,
дължими по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 68 РКО–А-1056/01.11.2007 г., от
които: - 3 000 лв. главница; - 1 709,70 лв. лихва за периода 22.01.2009 г. – 12.01.2010 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 3 000 лв., считано от 13.01.2010 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и 94,20 лв. за направените разноски по делото за държавна
такса за образуване на делото.
Въз основа на заповедта за изпълнение, на 25.01.2010 г. е издаден изпълнителен лист
в полза на заявителя за присъдените суми.
Въз основа на издадения изпълнителен лист с молба от 13.04.2011 г. „***” АД е
поискало образуване на изпълнително дело срещу длъжника за събиране на вземането.
Образувано е изп.д. № 223/2011 г. на СИС при СмРС.
С молбата е заявено искане за проучване на недвижимо имущество на длъжника и
налагане на възбрана върху него, респ. за извършване на опис на движими вещи,
собственост на длъжника, находящи се в жилището му, както и да се извърши справка за
трудово правоотношение и да се наложи запор на трудовото му възнаграждение.
На 03.08.2011 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.
С молба от 12.08.2011 г. взискателят е поискал да бъда наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, като на 15.08.2011 г. ДСИ е разпоредил да се
наложи запор на трудовото възнаграждение на длъжника и да се изпрати запорно съобщение
за наложения запор.
Запорното съобщение е връчено на работодателя „***“ ЕООД на 17.08.2011 г.
Въз основа на извършените запори от трудовото възнаграждение на длъжника, на
16.09.2011 г.; 07.10.2011 г.; 27.10.2011 г.; 28.11.2011 г. на взискателя са били изплатени
сумите: 75 лв.; 50 лв.; 50 лв. и 30 лв.
На 10.04.2012 г. „***“ АД е подало нова молба за извършване на запори от трудовото
възнаграждение на длъжника чрез работодателя „Д. инженеринг“ ЕООД. На 24.08.2012 г.
ДСИ е разпоредил да се наложи запор на трудовото възнаграждение на длъжника и да се
изпрати запорно съобщение за наложения запор. Запорното съобщение е върнато в цялост,
тъй като на адреса не е имало офис или представител на посочената фирма.
На 24.09.2014 г. взискателят е поискал изпълнителното дело да бъде изпратено на
ЧСИ *** за продължаване на изпълнителните действия.
С протокол от 01.10.2014 г. на ДСИ е прекратено изпълнителното производство и
същото е изпратено на ЧСИ ***.
На 02.10.2014 г. пред ЧСИ *** е образувано изп.д. № 1081/2014 г.
С разпореждане от 28.10.2014 г. е разпоредено да се изиска справка за трудови
договори на длъжника; да се изготви справка ИКАР за недвижими имоти – собственост на
длъжника.
4
На 17.11.2014 г. е присъединена НАП като взискател за сумата от 1603,73 лв.
С молба от 17.08.2016 г. взискателят е поискал да се извърши цялостно проучване на
имущественото състояние на длъжника и след установяването му да се наложат запори и
възбрани върху имуществото му; да се съберат всички съквестируеми вземания от трети
лица; да се извърши опис и изнесе на публична продан секвестируемите движими вещи и
недвижими имоти.
С разпореждане от 31.08.2016 г. ЧСИ е насрочил опис на движимите вещи,
собственост на длъжника, находящи се в дома му в с. ***, общ. ***, да се извършат справки
за трудов договор, банкови сметки, фирми, вписани актове, за притежавано недвижимо
имущество и автомобили. наложен е запор на дружествените му дялове в „Д. лес“ ЕООД.
С протокол от 17.10.2016 г. е отложен описът на движимите вещи поради
неоткриването на длъжника на адреса.
С разпореждане от 27.01.2017 г. ЧСИ е наложил запор на трудовото възнаграждение
на длъжника от работодателя „***“ ЕООД. Запорното съобщение не е връчено на адресата
„***“ ЕООД и е върнато като непотърсено /л. 69-71 от изп. дело/. По същата причина е
върнато и съобщението за налагане на запора до длъжника /л. 77/
С разпореждане от 09.02.2017 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в
„***“ ЕАД и „ПИБ“ АД. В първата банка не е открита активна сметка, а във втората банка е
нямало наличност по сметката.
С молба от 23.02.2017 г. 23.02.2017 г. „***“ ЕООД е поискало да бъда конституирано
като взискател – цесионер на вземането на първоначалния взискател „***“ АД – цедент и е
възложило на ЧСИ да извърши необходимите действия по чл. 18 ЗЧСИ. Към молбата е
приложен Договор за продажба и прехвърляне на вземане от 14.11.2016 г.; извадка от
приложение № 1 към договора, съдържащо списък на индивидуализираните и прехвърлени
вземания, пълномощни и уведомление за извършено прехвърляне на вземания, адресирано
до длъжника /л. 82/, за което няма приложени доказателства за връчването му на длъжника.
С резолюция от 27.02.2017 г. на помощник ЧСИ Сансаров, на осн. чл. 429 ГПК е
конституиран цесионера като взискател в производството на мястото на цедента и е
разпоредено да се връчи на длъжника приложеното уведомление по чл. 99 ЗЗД. Изготвено е
уведомление до длъжника за извършеното конституиране от 14.03.2017 г. и към него е
приложено уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от 22.02.2017 г.
Извършени са нови справки.
С разпореждане от 15.11.2018 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на
длъжника от работодателя „***“ ЕООД. Запорното съобщение е връчено на работодателя на
длъжника на 21.11.2018 г. Липсват доказателства за реално извършени запори и платени
суми на взискателя от тях.
Запорното съобщение, ведно със съобщението за налагане на запора и уведомлението
за цесията отново не са били връчени на длъжника, тъй като адресът бил преместен /л. 115 и
5
116 от изп.д./
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК, с които се оспорват
вземанията по изпълнителното основание - заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 37/2010 г. на РС –
Смолян, за събирането на които е предприето принудително изпълнение срещу ищеца по
изп.д. № 223/2011на ДСИ при РС – Смолян, а в последствие продължено като изп.д. №
1081/2014 по описа на ЧСИ *** с рег. № 881 по РКЧСИ.
Искът по чл. 439 ГПК е средство за защита на длъжника срещу принудителното
изпълнение, но при конкретно посочени от закона предпоставки. Оспорването на
изпълняемото право от длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. В случая с предявените искове длъжникът по изпълнителното дело оспорва
съществуването на правото на принудително изпълнение в полза на взискателя поради
изтекла погасителна давност от последното изпълнително действие, предприето по
изпълнителното дело.
Погасителната давност представлява период от време, с изтичането на който се
погасява възможността за събиране на едно вземане по принудителен ред. Погасителната
давност е юридически факт, който възниква след изтичане на определен в закона срок, който
поражда за задълженото лице потестативното право да се позове на давността и да откаже
изпълнение.
Изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява право на принудително
изпълнение и разрешава то да бъде упражнено, като задължава и овластява изпълнителния
орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда по- кратък срок, а според
нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Според разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността
започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо, като съгласно чл. 116, б.„б”
от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Безспорно се установи по делото, че срещу ищеца е издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК в полза на кредитора „***“ АД, срещу която от страна на длъжника не е
подадено възражение за недължимост на присъдените суми. Поради неподаването на
възражение от длъжника в предвидения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, заповедта е влязла в сила
на 17.08.2011 г.. Следователно от този момент е започнала да тече и погасителната давност
за вземането.
Въз основа на изпълнителния лист по молба на кредитора на 14.04.2011 г. е
образувано изпълнително дело № 223/2011 г. по описа на ДСИ при РС - Смолян.
Както се посочи, съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД погасителната давност се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД
гласи, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години.
В мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. №
2/2013 г. е прието, че давността се прекъсва с определени изпълнителни действия, които
неизчерпателно са изброени – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и др. Така на 26.09.2017 г. с
налагането на запор върху банковите сметки на длъжника давността е прекъсната и е
6
започнала да тече нова давност. Прието е още, че действия по образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. не прекъсват давността.
В решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о. на ВКС, е разгледан
допуснатия до касационно обжалване въпрос относно приложимият срок /три или пет
години/, при който се погасява по давност вземане, установено с влязла в сила заповед за
изпълнение, който е възможно да е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в
постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК актове по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ІV г. о., ч. т. д.
№ 1366/2015 г. на ІІ т. о., ч. гр. д. № 4647/2015 г. на ІV г. о., ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ІV г. о.,
е прието, че „изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет годишен срок на новата давност, която
тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло
в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.“
В по-новата практика на ВКС, напр. Определение № 50212/26.05.2023 г. по гр. д. №
44/2021 г. на ІІІ г.о. на ВКС, е прието, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността и този извод съответства на приетото в т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 г.
В Определение № 3591/20.11.2023 г. по гр. д. № 1672/2023 г. на ІІІ г.о. на ВКС се
приема, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните
такси и разноски, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи; всяко искане на взискателя, както и всяко
предприемане от съдебния изпълнител на изпълнително действие прекъсва давността, дори
когато изпълнителното действие е неуспешно проведено не по вина на взискателя.
Тези становища са доразвити в ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по тълк.д. № № 2/2023
г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на т. 3 от същото е направено разграничение между
погасителната давност и перемпцията в изпълнителното производство, като е прието, че
„При консолидирано с приемането на т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013г
на ОСГТК виждане, че перемпцията настъпва по силата на закона и при нововъзприето в
същия тълкувателен акт разрешение за многократно прекъсване на давността в
изпълнителния процес, която не спира да тече и при неговата висящност, Общото събрание
на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд следва да даде отговор на
въпроса прекъсва ли се погасителната давност от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, както предвид последиците от
осъществени изпълнителни действия по дела, впоследствие прекратени по право съгласно
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, така и за случаите, при които искането на кредитора за прилагане на
изпълнителен способ е заявено на съдебния изпълнител след като изпълнителното дело вече
е прекратено поради перемпция.“ Разяснено е, че „Прекратяването на делото на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не
засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен
способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, не следва да
се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от
обективна невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липсата
на имуществени права на длъжника - чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. Кредиторът по изпълнително
дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от
полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече
прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да
прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. За него санкцията на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго. Взискателят губи възможност да събере от имуществото на
длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и
напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи
неосъществилите се изпълнителни способи.“ Ново писмено искане по делото, отправено от
кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално
правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и
съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни
заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща
се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и нейното прекъсване
водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се
7
осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ,
давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от
кредитора. Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на
кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния
изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не
бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той
не може да извърши сам изпълнителното действие.“ И още „Съдебният изпълнител дължи
обявяването на настъпилото прекратяване с постановление, което задължение законът
изрично вменява в съответствие с принципа за удостоверяване на изпълнителните
действиячл. 434, ал. 1 във вр. с чл. 433, ал. 1 ГПК. Макар да не обуславя прекратяването на
изпълнителното дело, което в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по право,
постановлението е необходимо, за да се приложат някои предписани последици“.
В мотивите на ТР 2/2023 е посочено също, че „След отмяната на ΠΠBC №
3/18.11.1980 г., неговата висящността на изпълнителния процес вече не е определяща за
давността, а прекратяването на изпълнителния процес поначало няма отношение към
прекъсването на погасителната давност. За изпълнителния процес чл. 116, б. „б” ЗЗД не се
отнася. Предвид изложеното, на поставения за тълкуване правен въпрос прекъсва ли се
погасителната давност от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по
което е настъпила перемпция, ОСГТК на ВКС дава положителен отговор“, а именно, че
„Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително
дело, по което е настъпила перемпция.“
В случая първоначалният взискател е бил активна страна в изпълнителното
производство, като е следил извършените, респ. неизвършените изпълнителни действия и е
подавал няколко молби с искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия. След
конституирането на нови взискател – цесионер на вземането по изпълнителния лист и
предприетото по негово искане изпълнително действие – запор на трудовото
възнаграждение на длъжника от „***“ ЕООД, връчено на работодателя му на 21.11.2018 г.,
следващо действие не е било предприето от страна на взискателя, но и на съдия-
изпълнителя, поради което на 21.11.2020 г. е настъпила перемпция. Независимо от това и
предвид обстоятелството, че след последното прекъсване на давността, а именно от
21.11.2018 г. е започнала да тече нова давност, която, е спряла да тече на основание чл. 3, т. 2
от ЗМДВИП в периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г., но след отмяната на извънредното
положение поради КОВИД – 19 е продължила и е изтекла на 31.01.2024 г. – преди
образуването на настоящото дело на 29.07.2024 г..
Ето защо предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени, като бъде
признато по отношение на ответника, че не съществува вземането му спрямо ищеца по
издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 37/2010 на СмРС.
Относно разноските:
И двете страни са заявили искания за присъждане на деловодните разноски.
С оглед изхода от спора на ответника не се дължат разноски.
Ищецът е направила съдебни разноски в общ размер 422,02 лв., съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК, от които 365,02 лв. за държавна такса върху цената
исковете и 57 лв. такса за издаване на заверен препис от изпълнителното дело. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да плати на ищеца направените
деловодни разноски в пълен размер.
Адв. К. – пълномощник на ищеца претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. за осъществената безплатна правна защита на ищеца, съгласно
представения ДПЗС на л. 8. Ответникът прави искане на адв. К. да бъде присъдено
8
адвокатско възнаграждение под минималния размер, предвиден в НМРАВ. Съдът като
съобрази невисоката сложност на делото и установената съдебна практика по сходни дела,
както и обема на свършената от адв. К. работа – подаване на искова молба и защита в едно
единствено съдебно заседание, като производството по делото е протекло без усложнения и
без необходимост от извършване на допълнителни процесуални действия, счита, че
предвиденото в чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ минимално възнаграждение в размер на 912,56 лв. с
оглед защитавания интерес следва да бъде редуцирано до размер от 500 лв., която сума
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. К..
По изложените съображения Смолянският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че не
съществува поради изтекла погасителна давност вземането на „***” ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление *** срещу А. В. Д., ЕГН **********, с адрес с. ***, общ.
*** за сумите по Изпълнителен лист от 25.01.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 37/2010 г. по
описа на Районен съд – Смолян, както следва: 3 000 лева - главница; 1648,90 лева -
мораторна лихва за периода 22.01.2009 г. - 12.01.2010 г., както и 4476,67 лева законна лихва
върху главницата, считано от 13.01.2010 г. до 29.04.2024 г. - датата на подаване на исковата
молба.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. **** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на А. В. Д., ЕГН **********, с адрес с. ***, общ. ***
направените деловодни разноски в размер на 422,02 лв., от които 365,02 лв. за държавна
такса върху цената исковете и 57 лв. такса за издаване на заверен препис от изпълнителното
дело.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ***** на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата да заплати на адвокат А. К. К., ЕГН **********, с адрес на адвокатската
кантора гр. ***** адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - Смолян.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. К..
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
9