Решение по дело №1349/2016 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 555
Дата: 13 юни 2017 г. (в сила от 17 април 2018 г.)
Съдия: Мирослава Райчева Неделчева
Дело: 20163230101349
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е  Н  И  Е

 

 

гр. Д., 13.06.2017 г.

 

Д. РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХХІ-ви състав, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА

 

като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №1349/2016г. по описа за ДРС и за да се произнесе, взе предвид следното:

              

Производството по делото е по реда на чл. 250 от ГПК.

Образувано е с оглед влязло в сила Определение от 16.05.2017г., постановено по в. гр. д. №185/2017г. по описа на ДОС, с което въззивната инстанция по повод въззивна жалба, подадена от ищеца М.Г.Г. срещу Решение №277/23.03.2017г. по гр.д. №1349/2016г. по описа на ДРС е приела, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по цялото искане на ищцовата страна по иска с правно основание чл.108 от ЗС /ДРС е уважил иска за предаване владението от ответницата на ищцата на ½ ид. ч. от процесния имот/, като липсвал уважителен или отхвърлителен диспозитив за останалата ½ ид.ч. от имота. В този аспект, ОС-Д. с цитирания по-горе съдебен акт е върнал гр. д. №1349/2016г. по описа на ДРС на първата инстанция  за произнасяне по цялото искане и допълване на обжалваното решение, като е прекратил същевременно производството по в. гр. д. №185/2017г. по описа на ДОС.

В изпълнение на определението на въззивната инстанция, съдът намира за необходимо да се произнесе по указанието за допълване на акта си.

Видно от съдебните книжа, с Решение №277/23.03.2017г. по гр. д. №1349/2016г. Д. районен съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Я.П.П., ЕГН **********,***, че М.Г.Г. с ЕГН ********** ***, е СОБСТВЕНИК по силата на договор за договор за дарение от **.**.**г., обективиран в нот. акт №**, том **, н. д. №**г. по описа на ДРС на ½ ид. ч. от следния недвижим имот, находящ се в гр.Д., ул. „**” №**, ет.**, представляващ самостоятелен обект в сгр.а с идентификатор ** с площ от 68.00 кв.м., който се намира в сгр.а №**, разположена в ПИ с идентификатор ** по КККР на гр.Д., както и  ½ ид. ч. от прилежащото избено помещение с площ от 26.** кв.м. и ¼ ид.ч. от общите части на сгр.ата, при съседи: на същия  етаж имот №**.**, под обекта – **, над обекта – **.**, и на основание чл.108 от Закона за собствеността е ОСЪДИЛ Я.П.П., ЕГН **********,***, ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху ½ ид.ч. от посочения по-горе недвижим имот на М.Г.Г. с ЕГН ********** ***.

Съгласно разпоредбата на чл. 250 от ГПК - в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо в едномесечен срок от постановяване му, съдът по искане на страните може да допълни постановеното решение, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане на **. Видно от исковата молба и от допълнителните молби към нея, с които са санирани пороците и, ищецът претендира ревандикация на целия процесен имот, а не само на ½ ид.ч. от него. В постановения съдебен акт, съдът е осъдил ответницата да предаде владението на ищцата върху ½ ид.ч. от него, т.е. само  върху притежаваната от М. Г. идеална част от имота. За останалата ½ няма нито отхвърлителен, нито уважителен диспозитив.

С оглед гореизложеното, след като съдът не се е произнесъл в пълнота по предявения иск на ищеца, той може по реда на чл. 250 от ГПК да допълни постановеният акт в тази му част, като се произнесе с допълнително решение. Това налага да бъде допълнено решението по гр. дело №1349/2016г. и да бъде издаден изричен диспозитив, относно цялата претенция на М. Г. с пр. основание чл.108 от ЗС за, а именно, че същата е основателна и следва да се уважи като такава. Ищцата не е единствен титуляр на правото на собственост върху целия процесен имот. Макар съсобствениците да не са необходими задължителни другари в производство по иск за ревандикация, всеки от тях може да защитава, респ. да ревандикира освен притежаваната само от него част от имота и за останалата част, която не е негова собственост.

При съсобственост, съсобственикът е легитимиран да предяви ревандикационен иск срещу всяко трето лице, упражняващо фактическа власт върху съсобствената вещ без правно основание, както за връщане владението на цялата вещ /когато става въпрос за действие на управление/, така и само за своята идеална част от вещта. В тази насока е и съдебната практика /Решение №774/10.02.11г. по гр д №643/**г. на ВКС ІVг.о, Решение №774/10.02.11г по гр. д. №643/**г. на ВКС ІVг о, Решение №378/28.07.10г. по гр. д. №148/**г. ІV г. о. на ВКС, Решение №1858/31.07.1974г. по гр. д. №1**/1974г. на 1 г.о. на ВС, Решение №725/10.06.1992г. по гр. д. №1776/1991 на ВС, Решение №755/20.07.2000г. по гр. д. №2043/1999г. на ВКС, ІV г.о./.

 „Ако не съществува правно основание ответникът да владее или държи имота, то е без правно значение, каква идеална част от имота е собственост на ищеца и той може, макар да притежава само ид. част от този имот, да го  ревандекира целия от третото лице, което го държи и владее без основание. В тази връзка, съгл. чл 31, ал. 1 ЗС, всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея, според правата им, а владелецът- държателят на чужд имот без правно основание, няма какво да противопоставя на това право на собственика, притежаващ макар и  идеална част от имота” - Решение №774/2011г. по гр. д. №643/**г на ВКС ІVг.о.

С оглед изложеното, съдът приема, че независимо от факта, че ищцата притежава само идеални части от процесния имот и въпреки, че в процеса не участват останалите съсобственици на този имот, ищцовата страна има правен интерес и може да ревандекират целия имот от третото лице – ответника Я.П., която, както се доказа в процеса, го държи и владее без основание.

Изложеното обосновава необходимостта постановеното решение да бъде допълнено, като съдът се произнесе с изричен диспозитив по цялата искова претенция на ищеца с пр. осн. чл.108 от ЗС.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

                ДОПЪЛВА на основание чл. 250 от ГПК, Решение №277 от 23.03.2017г. по гр. дело №1349/2016г. на Д. районен съд в диспозитивната част, по отношение направеното от ищцата искане с пр. осн. чл.108 от ЗС за осъждане на ответницата да и предаде владението върху останалата ½ ид.ч. от процесния имот, като: „ОСЪЖДА Я.П.П., ЕГН **********,***, ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху останалата ½ ид.ч. от посочения по-горе недвижим имот на М.Г.Г. с ЕГН ********** ***.

Решението подлежи на обжалване пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                                           

                                                                          

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: