Решение по дело №1497/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 866
Дата: 19 юни 2020 г. (в сила от 21 септември 2020 г.)
Съдия: Валентин Тодоров Пушевски
Дело: 20203110201497
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта

         Р Е Ш Е Н И Е

 

         ………………………/19.06.2020 г., гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ                             

  с участието на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1497 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

  Образувано е по жалба на „Н.Т.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***№ 11, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. И.З. от АК – Сливен срещу Наказателно постановление № 492506 – F534093 от 29.01.2020 г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева (петстотин лева) за това, че на 18.12.2019 г. при проверка в информационния масив на ТД на НАП – гр. Варна е установено, че задълженото лице „Н.Т.“ ООД, с ЕИК: ********* не е изпълнило задължението си да подаде справка – декларация по ЗДДС за отчетен период 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г. в законоустановения срок до 16.12.2019 г., като справка – декларация за посочения период не е подадена към датата на съставяне на АУАН – нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка върху добавената стойност.

Дружеството – жалбоподател „Н.Т.“ ООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своето становище. Навежда твърдения, че АУАН за процесното нарушение не е бил връчван на представител на дружеството. Също така застъпва позиция, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН, тъй като самото нарушение може да се квалифицира като „маловажно“. Поради гореизложените съображения, дружеството – жалбоподател моли за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 03.06.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1497 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество се представлява от своя процесуален представител адв. И.З. от АК – Сливен, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, поставяйки акцент в своята пледоария върху допуснато според него съществено нарушение на административно – процесуалните правила, изразяващо се в непосочване на датата на извършване на самото административно нарушение.

В проведеното на 03.06.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1497 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна ТД на НАП – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт И.Г., която моли за потвърждаване на наказателното постановление, мотивирайки се, че не са допуснати никакви нарушения в хода на административно – наказателното производство и моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

 

 

  От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

  На 18.12.2019 г. св. Д.Р.К. – ст. инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Варна извършила проверка в информационния масив на ТД на НАП – гр. Варна, при която констатирала, че задълженото лице „Н.Т.“ ООД не е подало справка – декларация по ЗДДС за отчетен период 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г. в срока до 16.12.2019 г.

Приемайки, че с това свое поведение, в частност бездействие в срока до 16.12.2019 г. дружеството „Н.Т.“ ООД е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, на 14.01.2020 г. св. К. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на посочената правна норма.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 29.01.2020 г. Директорът на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС наложил на въззивното дружество „Н.Т.“ ООД „имуществена санкция“ в размер на 500 лева (петстотин лева) за извършено нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.

 

По отношение на доказателствата.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени доказателства: показанията на св. Д.Р.К.; справка, разпечатана от информационната система на ТД на НАП – гр. Варна по отношение депозирани справки – декларации по ЗДДС от страна на въззивното дружество „Н.Т.“ ООД – гр. Варна; Заповед № ЗЦУ – ОПР – 17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

На първо място, съдът би желал да отбележи, че изцяло кредитира и дава вяра на показанията на св. К., като последователни, логични и най – важното, подкрепени от събраните в хода на административно – наказателното производство писмени доказателства и съвсем конкретно от разпечатката от информационния масив на ТД на НАП – гр. Варна, от която е видно, че за данъчен период 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г. не е била подадена справка – декларация по ЗДДС.

Този факт, на практика не се оспорва от въззивното дружество, чиито възражения срещу законосъобразността на наказателното постановление са изцяло от правно естество и на които съдът ще се опита да отговори по – надолу в своето решение. Предвид липсата на твърдения от страна на въззивното дружество, че е подало в ТД на НАП – гр. Варна справка – декларация по ЗДДС за период 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г., съдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че в срока до 16.12.2019 г. дружеството „Н.Т.“ ООД не е подало справка – декларация по ЗДДС за период 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г. в ТД на НАП – гр. Варна.

 

         Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

         Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

         По същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения:

         На първо място, съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.

         В тази връзка съдът не би могъл да сподели конкретните възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила, поради следните съображения:

         Процесният АУАН, съставен от св. К. е бил връчен на дата 14.01.2010 г. лично на законния представител на дружеството – г-н. Станислав Колев, който е удостоверил това обстоятелство, полагайки своя личен подпис в раздел „Разписка“ в съставения АУАН.

         Датата на нарушението е ясно отбелязана, както в обстоятелствената част на АУАН, така и в обстоятелствената част на наказателното постановление, а именно крайния срок за депозиране на справка – декларация по ЗДДС за данъчен период 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г. е изтекъл на 16.12.2019 г., така, че според съда нарушения в тази посока не са били допуснати.

         Императивната разпоредба на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС предвижда краен срок за подаване на справки – декларации по ЗДДС за задължените лица – 14 – то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Конкретно 14 и 15 – то число от месец декември 2019 г. са били почивни дни, поради което и правилно административно – наказващият орган е приел датата 16.12.2019 г. за краен срок за изпълнение на задължението на дружеството. В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че дружеството не е подало в срока до 16.12.2019 г. справка – декларация по ЗДДС за период 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г., поради което и според съда правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност.

         Според съда разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН в конкретната хипотеза е неприложима, тъй като не се касае за забавяне на изпълнение на задължението на въззивното дружество в рамките на 2 – 3 дни, а в случая от показанията на св. К. се установява, че до момента на съставяне на АУАН, процесната справка – декларация не е била подадена, поради което и според съда е неприемливо да се мисли за проявяване на някакво снизхождение към дружеството – нарушител, прилагайки нормата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН.

         Следва да се подчертае, че административно – наказващият орган е наложил административно наказание в най – минималния възможен размер, предвиден в санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, поради което и пред съда не е поставен въпроса за неговата евентуална завишеност, респ. несправедливост.

         Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № № 492506 – F534093 от 29.01.2020 г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр. Варна, следва да бъде потвърдено.

         С оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на въззиваемата страна ТД на НАП – гр. Варна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80 лева (осемдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

   Потвърждава Наказателно постановление № 492506 – F534093 от 29.01.2020 г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр. Варна, с което на Н.Т.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***№ 11, на основание разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева (петстотин лева) за това, че на 18.12.2019 г. при проверка в информационния масив на ТД на НАП – гр. Варна е установено, че задълженото лице „Н.Т.“ ООД, с ЕИК: ********* не е изпълнило задължението си да подаде справка – декларация по ЗДДС за отчетен период 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г. в законоустановения срок до 16.12.2019 г., като справка – декларация за посочения период не е подадена към датата на съставяне на АУАН – нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка върху добавената стойност.

Осъжда „Н.Т.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***№ 11 ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП – гр. Варна парична сума в размер на 80 лева (осемдесет лева), представляваща сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение

  Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: