№ 128
гр. Разлог, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и шести
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александър Трионджиев
при участието на секретаря Я. Г. Й.,
в присъствието на прокурора,
разгледа докладваното от Александър Трионджиев, Адм. наказателно дело №
20211240200602 по описа за 2021 г.
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от Т.К.К.,
ЕГН*, с адрес: г.Б., п.„М.“№4, против НП №145 от 27.04.2021 г. издадено от н-ка на РУ-Р.
при ОДМВР-Б.. С НП на жалбоподателя е наложена глоба от 200.00 лева, на основание
чл.37 от ЗНССПЕЕН-112, за извършено нарушение по чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН.
Жалбоподателят посредством своя процесуален представител навежда доводи, че НП е
неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени изцяло.
В съдебно заседание се явява лично жалбоподателят, заедно с адвокат Д.. Жалбоподателят и
неговият защитник поддържа депозираната жалба и настояват същата да бъде уважена.
Сочат, че в хода на процеса са събрани доказателства от които се установява, че нарушение
не е извършено от лицето, спрямо което е издадено НП.
Административно-наказващият орган не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
В оспореното НП е отразено, че същото се издава срещу Т.К.К. за това, че на 08.02.2021 г.,
около 20:06 часа в г.Я., на у.„Ц.Б.III“№, е ползвал ЕЕН не по предназначение, като е подал
неверни и заблуждаващи съобщения относно работа на питейни заведения в г.Я., във вр. с
въведени извънредни противоепидемични мерки, тъй като К. предава съобщения общо 11
пъти за различен период от време.
Подобни фактически констатации се съдържат и в издадения акт за установяване на адм.
нарушение, предхождащ НП.
Жалбата срещу НП е допустима. Подадена е в срок от лице, легитимирано да обжалва НП.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Незаконосъобразно е онова НП, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в
установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на
адм. процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за
установяване на адм. нарушение и/или издаването на НП. Когато всички тези условия за
законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на
НП, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от
наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че задължение на
наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което
1
му е вменено.
В настоящия случай НП и актът да установяване на нарушението са издадени от
компетентен орган и в кръга на правомощията на последния. В същото време обаче, НП е
неправилно. Съображенията на съда за това са следните:
В НП и в акта за установяване на нарушение се сочи, че К. на 08.02.2021 г., около 20:06 часа
в г.Я., на у.„Ц.Б.III“№, е ползвал ЕЕН не по предназначение, като е подал неверни и
заблуждаващи съобщения относно работа на питейни заведения в г.Я., във вр. с въведени
извънредни противоепидемични мерки, тъй като предава съобщения общо 11 пъти за
различен период от време.
Като свидетел по делото е разпитан Х.К. – н-к на ПУ-Я.. Същият заявява, че по време на
пандемията са били затворени всички заведения и че на телефонен №112 постъпили сигнали
за това, че питейни заведения в г.Я., въпреки забраната, работят. Според свидетеля
сигналите не отговаряли на истината, а от изпратен компактдиск със записите на
обажданията се установявало, че сигналите са подадени от лице, представило се като Т.К..
Свидетелят заявява, че СИМ картата, от която са подавани сигналите, е собственост на
лицето В.Д., а последният посочил, че тази СИМ карта е била ползвана от неговата майка, а
след като майка му починала, той прибрал картата, а после я загубил. Уточнява, че не е
правена проверка относно това дали действително СИМ картата на В.Д. е била изгубена.
Свидетелят Р.Ш. сочи, че е съставил акт за установяване на адм. нарушение. Заявява, че той
е само актосъставител и че на него му е било разпоредено от н-ка да състави акта.
Свидетелят Ш. допълва, че лично нищо не е констатирал и не е ходил на проверка по повод
обажданията и че преди да състави акта н-кът го е запознал с извършената проверка.
В писмо от Д„НС-112“ е посочено, че са постъпили общо единадесет обаждания от
телефонен №*, на дати 02.05.2020 г., на 19.12.2020 г., на 22.12.2020 г., на 10.01.2021 г. и на
08.02.2021 г., като на 08.02.2021 г. обаждането е едно – в 20:06 часа.
В хода на административното производство пред наказващия орган е представен едни брой
компактдиск от Д„НС-112“. Съдържанието на същия, касаещо телефонно обаждане от №*
от 08.02.2021 г., е изслушано в съдебно заседание и от същото става ясно, че е подаден
сигнал за работещи заведения в г.Я. и че лицето, което подава сигнала, се представя като
Т.К..
По делото са приобщени и писмени доказателства /писмо то мобилен оператор „Т.Б.“АД и
Заявление за отказ от услуга, подадено от В.Д./ от чието съдържание е видно, че телефонен
№* за периода от 05.02.2016 г. до м.04.2021 г. се е водил на името на В.А.Д.
От събраните в хода на производството доказателства не се установява жалбоподателят
/санкционираното лице/ да е извършило нарушението, посочено в НП. Наистина, от
изслушания запис от 08.02.2021 г. се разбира, че лицето подало сигнала, се представя като
Т.К.. В същото време, обаче, по делото не са събрани каквито и да било други доказателства
/такива не са събрани и от наказващия орган в хода на адм. производство/, които да
удостоверяват, че обаждането е постъпило действително от Т.К.К., а не от някои друг,
представил се с неговите имена. В този ред на мисли следва да се посочи и че от звукозаписа
става ясно, че лицето се представя само с първото и фамилното си име, но не и с други свои
индивидуализиращи белези /презиме, ЕГН, адрес/. Също така от значение е и
обстоятелството, че СИМ карата, посредством която е извършено обаждането, е
регистрирана на лицето В.Д., а не на името на Т.К..
Поради изложените по-горе съображения, наказващият орган не успя в хода на процеса да
установи обстоятелството, че жалбоподателят е извършил нарушения по ЗНССПЕЕН. Това
означава, че НП се явява неправилно и като такова подлежи на отмяна.
Само за пълнота може да се отбележи, че е налице още едно основание за отвяна на НП.
Както бе посочено по-горе в оспорения адм. акт е записано, че на 08.02.2021 г., около 20:06
часа в г.Я., на у.„Ц.Б.III“№, е ползвал ЕЕН не по предназначение, като е подал неверни и
заблуждаващи съобщения относно работа на питейни заведения в г.Я., във вр. с въведени
2
извънредни противоепидемични мерки, тъй като предава съобщения общо 11 пъти за
различен период от време. Тоест, от съдържанието на НП е видно, че нарушението според
наказващия орган се състои в това да са подадени 11 съобщения с невярно съдържание. В
същото време от една страна е отразено, че нарушението е извършено на 08.02.2021 г. в
20:06 часа, а от друга, че съобщенията са предадени за различен период от време. Тоест, от
самото съдържание на наказателното постановление не може да се установи с кетегоричност
кога е извършено нарушението - на 08.02.2021 г. в 20:06 часа, когато са подадени всичките
11 съобщения или същите са подадени на различни дати и/или часове, като само последното
или едно от тях е било на 08.02.2021 г.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят има право да му бъдат присъдени и сторените от
него разноски, в това число и заплатено адвокатско възнаграждение. По делото е налично
доказателство /л.34/, от което е видно, че Т.К. е упълномощил адв.Д. да го представлява в
настоящото производство, като на гърба на пълномощното се намира и договор за правна
защита и съдействие, в който е отразено, че на ръка е заплатено адвокатско възнаграждение
от 300.00 лева. Именно това е и сумата, която следва да бъде заплатена на жалбоподателя.
Така мотивиран, Рг.РС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №145 от 27.04.2021 г. издадено от н-ка на РУ-Р. при ОДМВР-Б., с което на
Т.К.К. е наложена глоба от 200.00 лева, на основание чл.37 от ЗНССПЕЕН, за извършено
нарушение по чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН.
ОСЪЖДА ОДМВР-Б. да заплати на Т.К.К., ЕГН*, с адрес: г.Б., п.„М.“№4, сумата от 300.00
лева, представляващи сторени съдебни разходи – заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му
на страните, като жалбата се подава до Бл.АС, чрез Рг.РС.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3