Р Е Ш Е Н И Е
№ 260216/7.5.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав,
на двадесет и седми април , през две
хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание, в следния
състав:
Председател: Валентина
Тонева
Секретар: Й.К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2168 по описа на ШРС за 2020год.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79
от ЗЗД, вр вр
чл. 99 от ЗЗДвр. чл. 240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на ***г., с
Договор за покупко-продажба на вземане („Договор за цесия”) „Банка ДСК“ ЕАД е
прехвърлила вземането си от кредитополучателят С.Р.Н., ЕГН **********,
произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от ***г., ведно с
всичките му привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли
лихви. На основание чл.99, ал.З от ЗЗД
„Банка ДСК“ ЕАД е потвърдила писмено прехвърленото с Договор за покупко-продажба на вземане от ***г.
вземане от С.Р.Н., ЕГН **********.Твърди се, че на ***г. между “Банка ДСК” ЕАД,
като кредитор и С.Р.Н., ЕГН **********, като кредитополучател е сключен договор
за кредит за текущо потребление по силата на който, банката е отпуснала на
кредитополучателя кредит в размер на 10 000 лева , който се усвоява еднократно
чрез разплащателна сметка ***/***съгласно уговорките в т.3 и т.4 от Договора и
е със срок за издължаване 120 (сто и двадесет) месеца, считано от датата на
неговото усвояване. Кредитът се погасява с месечни вноски, съгласно погасителен
план. Крайният срок за погасяване на всички дължими суми по кредита бил ***г.
За предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов
лихвен процент за този вид кредит. определян периодично от кредитора и
надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване
на преференциален лихвен процент по програма „ДСК - Практика“, като към датата
на сключване на Договора базовия лихвен процент е 5,94 %, а стандартната
надбавка е в размер на 5,01 процентни пункта или лихвения процент по кредита е
общо 10,95 %.По силата на т.8 от договора, годишният процент на разходите (ГПР)
по кредита е 12,32.Кредитът бил обезпечен с поръчителство.В съответствие с т.
12 и т. 13 от договора неразделна част от договора са Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление („Общи условия“), които
Кредитополучателят е получил и приел с подписването на Договора, както и
Тарифата за лихвите, таксите и комисионите („Тарифата“), които „Банка ДСК“ ЕАД
прилага по извършвани услуги на клиента.
На ***г., в следствие неизпълнение
на задълженията от страна на кредитополучателя по договора, кредиторът „Банка
ДСК” ЕАД е пристъпила към събиране на вземането си като е подала Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ТПК срещу солидарните
длъжници. Образувано било ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на Районен съд-гр.
Шумен, по което съдът с разпоредил да се издаде в полза на „Банка ДСК” ЕАД
Заповед № *** за изпълнение от 29.11.*** г. и Изпълнителен лист от 29.11.***
г.На ***г., „Банка ДСК“ ЕАД по силата на Договор за покупко-продажба на вземане
е прехвърлила на ищеца вземането си от Кредитополучателя С.Р.Н., ЕГН **********,
произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от *** г., ведно с
всичките му привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви,
в това число поръчителството на К. Н. Н..На основание чл.99, ал.З от ЗЗД „Банка
ДСК“ ЕАД е потвърдила писмено извършеното с договор за покупко-продажба на
вземане от ***г. прехвърляне на вземане от С.Р.Н., ЕГН **********, видно от
приложено писмено потвърждение, т.е. твърди се, че договора за цесия е влязъл в
сила и произвел своето действие.
На
основание чл.99, ал. 3 от ЗЗД и на базата на изрична упълномощителна клауза,
съдържаща се в т. 5.4, § 5 „Прехвърляне на вземанията“ от Договора за цесия от
дата ***г., от името на цедента ищеца е изпратил Уведомително писмо от дата ***г. до длъжника, с което го уведомява
за станалото прехвърляне на вземането и че следва да изпълнява задълженията си
по процесния договор към „ОТП Ф. Б.” ЕООД (чийто универсален правоприемник е
„ОТП Ф. Б. ” ЕАД) - нов кредитор по вземането, както и е поканен да заплати
доброволно задълженията си.Независимо от горното, молят да се приеме, че
ответникът С.Р.Н. е уведомена за станалото с договора за цесия прехвърляне на
вземането най-късно с връчването на препис от настоящата искова молба и
приложенията към нея, сред които е самият договор за цесия, както и
писмата-уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от 18.12.*** г. Твърди се, че „ОТП Ф.
Б.” ЕАД разполага с пълномощие да уведоми длъжника за станалата цесия съгласно
изрична упълномощителна клауза, съдържаща се в т. 5.4, §. „Прехвърляне на
вземанията“ от Договора за цесия. Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера
да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касае за лично и незаместимо
действие.
Поради
депозирано възражение в срока и формата на чл. 414 от ГПК от С.Р.Н. и неподаден
установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, с Определение от ***г. постановено
по ч.г.д. № ***/***г. е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ ***/29.11.*** г. и изпълнителен лист от същата дата, в частта им срещу
длъжника С.Р.Н. и солидарния длъжник. Определението е влязло в
законна
сила
Твърди се,
че към датата на настоящата искова молба, задължението на ответницата не е погасено и за цесионера “ОТГ Ф. Б.” ЕАД
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Иска се да бъде
осъден ответника да заплати на „ОТП Ф. Б.“ ЕАД, ЕИК ***, като правоприемник и
цесионер на „Банка ДСК“ ЕАД - цедент) следните дължими и непогасени по давност
суми по Договор за кредит за текущо потребление от *** г. с настъпил краен
падеж на ***г., както следва:
* Падежирала
и непогасена по давност към 30.09.2020г. (датата на депозирането на настоящата
искова молба) главница по Договор за кредит за текущо потребление от *** г. в
размер общо на 3602,10 лева и е включена в анюитетните вноски от №90 до № 120
и с падеж от 30.09.2015г. до ***г./краен падеж/ съгласно погасителен план към
Договор за кредит за текущо потребление от *** г., ведно със законната
лихва от датата на подаването на настоящата
искова молба до пълното изплащане.
*Падежиралата и
непогасена по давност възнаградителна лихва по Договор за кредит за текущо
потребление от *** г., която е в размер общо на 35,02 лева , включена в анюитетните вноски от № 114 до № 120 с
падежи от 30.09.***г. до ***г./краен падеж/съгласно погасителен план към
Договор за кредит за текущо потребление от *** г.
*Непогасена по давност
наказателна лихва за забава по т.19.2 от Общите условия към Договор за кредит
за текущо потребление от *** г., в размер общ на 31,98 лева и включена в анюитетните вноски от № 114 до № 120 с падежи от 30.09.***г. до ***г.
съгласно погасителен план към Договор за кредит за текущо потребление от *** г.Претендират се
разноските по делото, юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.Правят се искания по
доказателствата.
В
предоставения, на основание чл. 131 ГПК, срок ответника депозира отговор на исковата молба. В отговора се посочва, че ищеца няма активна процесуална
легитимация, доколкото договора за цесия между „Банка ДСК“ ЕАД и ищеца е сключена на ***г.,
а преди това на ***г. банката е инициирала заповедно производство по чл. 417 от ГПК срещу ответницата и солидарния длъжник, т.е. преди датата ***г. е обявила
кредита за предсрочно изискуем и нямало твърдения в исковата молба какво се е
случило впоследствие.Излагат се твърдения за неоснователност и недоказаност на
исковата молба. Нямало доказателства, че задължението на ответницата е
прехвърлено на ищеца чрез договора за цесия, както и за уведомяването на
ответницата за прехвърлянето .Твърди се, че ищеца като цесионер може да
претендира за това задължение което му е прехвърлено , но не може да се
основава условията на договора за кредит за текущо потребление към който е
погасителния план. Сочи се, че ищеца незаконосъобразно се опитва да ползва
права по договора за кредит по който той не е страна .От закупуването на цялото
задължение на ***г., което е било обявено за предсрочно изискуемо преди 28.12.***г.
от банката и за което има издадена заповед за парично задължение №***/29.11.***г.,
до момента на подаване на ИМ са изминали почти 8 години. През ***г ищецът е
извършил действия за събиране на прехвърленото вземане по ч.гр.д.№***/***г. по
което издадената заповед е било обезсилена. Заявява се, че от датата
на обявяване на кредита за предсрочно изискуем започнал да тече 5 годишен
давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, като съобразно чл. 114 от ЗЗД давността
започва да тече от деня в който вземането е станало изискуемо. Твърди се, че в
полза на ответницата е изтекла общата погасителна давност относно задължението
по договора за кредит за главницата и е изтекла 3 годишна давност за дължимите
акцесорни вземания-лихви, неустойки, разноски и това е станало към датата на ИМ
-01.10.2020г.Ищецът неправилно приема, че частта на вноските по погасителния
план на договора за която не са били изтекли давностните срокове, е изискуема и
предявява претенция за заплащането им. При закупуване на вземането той е закупил задължения в размер на 6924,55лв., а не договора за
кредит за да се полза от условията по
него .
Твърди
се, че договора за цесия е нищожен на основание чл. 26 ал.2 от пр.1 от ЗЗД
поради неопределеност и неопределяемост на уговорения предмет и затова не е
породил действие. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че договора за
цесия е породил действие, възразява, че договора и ОУ съдържат неравноправни
клаузи. Заявява, че при тълкуването на договора следва да намерят
приложение разпоредбите на ЗЗП Твърди,
че т.5; т.7; т.8 от договора и т.9.3 от
ОУ са неравноправни клаузи на основание чл. 143 ал.1 т.10 и т.18 от ЗЗП, като
излага мотиви в тази насока. Прави искане за прекратяване на делото поради
липса на активна процесуална легитимация на ищеца, алтернативно иска отхвърляне
на претенцията. Прави доказателствени искания .
В съдебно заседание за ищеца се явява представител, който поддържа
исковата молба . За ответника се явява адв. Е. и поддържа отговора.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
От
приложената справка от деловодна система при ШРС за ч.гр.д. № ***/***г. по описа на ШРС се
установява, че по заявление на Банка ДСК“ ЕАД против С.Р.Н., ЕГН ********** и
К. Н. Н. ЕГН **********
е издадена заповед за незабавно
изпълнение № ***/29.11.***г. по чл. 417 от ГПК/стр.84 от делото /, с
която е разпоредено длъжниците С.Р.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и К. Н. Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплатят солидарно на Кредитора “Банка ДСК” ЕАД, гр. С.,
ЕИК-*********,
адрес гр. С., сумата
7 337.15 лева – главница за
неизплатени вземания по Договор за кредит от *** г.; сумата 753.64 лева лихва за просрочие,
включително такси закъснение от 04.07.*** г. до 27.11.***
г. и законната лихва от ***
г. до изплащане на вземането, както и сумата 161.82 лева държавна такса и 382.72 лева юрисконсултско
възнаграждение. Издадената
заповед № ***/29.11.*** г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК е връчена редовно на длъжниците, всеки от които в срока и формата по
чл. 414 от ГПК прави възражение. По реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, на заявителя
е указана възможността да предяви искове относно вземанията си срещу длъжниците
С.Р.Н. и К. Н. Н. в 1-месечен срок от съобщаването. До изтичането на 1-месечния
срок заявителят не представил по делото доказателства, че е предявил исковете, поради
което заповедта била обезсилена .
Видно от
приложения на л.29 от делото договор за кредит за текущо потребление от ***г.
е, че между „Банка ДСК“ ЕАД по делото и
ответника е сключен договор за кредит за текущо потребление в размер на
10000лв., при лихвен процент 10,95% посочен в т.7 от договора. Годишният
процент на разходите по кредита е посочен като 12,32% и може да бъде променян при предпоставки предвидени в ОУ.
Кредита се обезпечавал с поръчителство. Представен и и погасителен плана с дата на първо погасяване 30.04.*** и дата
на последна вноска ***г.
Видно от
приложеният на стр. 7 от делото ,
Договор за покупко –продажба на
вземания от ***г., „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила вземането си
произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от ***г.с
кредитополучател С.Р.Н., ЕГН **********.Приложено е писмено потвърждение на
извършената цесия . С пълномощно/ стр. 26 / изпълнителните директори на „Банка ДСК“ ЕАД са упълномощили ищеца
да уведоми от името на „Банка ДСК“ ЕАД
всички длъжници,
кредитополучатели, съдлъжници и поръчители .Приложено е уведомително
писмо по чл. 99 от ЗЗД до ответницата
от„Банка ДСК“ ЕАД за извършеното прехвърляне на вземане.
От заключението на
назначената поделото СИО се установява,
че на ***г. от „Банка ДСК“ ЕАД по сметка с титуляр ответницата е преведена сумата по процесния
кредит от 10 000лв. Сумата била усвоена от ответницата на ***г
-8770 лв. на 15.04.н.г. -1204,69лв. и б. такси 25лв. ,за погасяване на кредита от ответницата
са постъпвали общо 9129,85лв. От 23.04.***г. е преустановено плащането по процесния кредит.
Броят и размерът на договорените и
неиздължени анюитетни вноски с настъпил падеж към датата на исковата молба са 68 бр. анюитетни вноски, от които
6873,80лв. главница; 2284,97лв. лихви и 475лв.такси
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въпросът
за материалната легитимацията на ищеца следва да бъде изследван преди
разглеждане на предпоставките за основателността на предявения осъдителен иск,
като се обсъдят и релевираните от ответната страна възражения. Ищецът извлича
правото си да претендира процесната сума от факта, че е придобил вземането по
договора за кредит за текущо потребление от ***г. съгласно договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от ***г. За да бъде титуляр на процесното
вземане и кредитор на ответника по процесния договор за потребителски кредит, в
тежест на ищеца е да установи осъществяването на прехвърлянето на вземането,
т.е. наличието на валиден договор за цесия, както и уведомяването на длъжника
за прехвърлянето.
С договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от ***г. (л.7 и сл. от делото), сключен
между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на цедент, и „ОТП Ф. Б.“ ЕООД, в качеството
му на цесионер, продавачът продава и прехвърля на купувача вземания, посочени в
приемо-предавателен протокол срещу покупната цена. Купувачът от своя страна
приема прехвърлените вземания и встъпва като кредитор по тях от датата на
прехвърлянето. Процесното вземане е индивидуализирано в приемо-предавателен
протокол към договора за цесия – л. 23-25 от делото. Извършването на цесията е
потвърдено от цедента с писмо, отправено до цесионера (л.27 от делото).За да
има действие цесията по отношение на длъжника, а и спрямо третите лица, тя
следва да му бъде съобщена надлежно – чл.99, ал.4 ЗЗД. До момента на
уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен
кредитор е цедентът. Нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД задължава предишния кредитор да извърши
посоченото уведомяване. В този смисъл съобщението от новия кредитор няма
предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД действие. Това обаче не означава, че
предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Длъжникът би могъл да се
защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор. В посочения смисъл е
съдебната практика на ВКС, обективирана в решение №137/2.06.2015 г. по гр.д. №
5759/2014г. на ВКС, III г.о. Затова представеното от ищеца уведомително писмо
към исковата молба, изходящо от него, в качеството му на цесионер, както и в
качеството му на пълномощник на цедента „Банка ДСК“ ЕАД съгласно пълномощно, е годно
да уведоми длъжника за извършената цесия на процесното вземане. По делото не са
ангажирани доказателства ответникът – кредитополучател, да е уведомен за
извършеното прехвърляне на вземанията преди депозирането на исковата молба в
съда. Няма пречка обаче длъжникът да бъде уведомен за цесията с връчването като
приложение към исковата молба на уведомителното писмо за извършената цесия.
Съгласно решение № 78/09.07.2014 г., постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д.
№ 2352 по описа за 2013 г. на ВКС, II т.о. цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като
факт, настъпил в хода на процеса, имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, респективно от упълномощения
цесионер, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да
бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило
на чл.235, ал.3 ГПК. В случая, видно от приложеното съобщение на стр. 55 от
делото, на ответникът– кредитополучател
е връчен препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, в това число и
уведомлението за цесията. Поради гореизложеното, ищецът доказва материално правната
си легитимация като кредитор по договора за кредит за текущо потребление по
силата на договор за цесия, за който длъжникът е надлежно уведомен и подлежат
на изследване материалноправните предпоставки за уважаването на предявените осъдителни искове.
По делото не е
спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на *** г. е
сключен процесният договор за кредит за текущо потребление между „Банка ДСК“
ЕАД, в качеството на кредитор, и ответникът, в качеството на кредитополучател. Съобразно посоченото в
т.1 от договора кредиторът отпуска на кредитополучателя кредит в размер
на 10000 лв. за текущи нужди. Срокът за издължаване на кредита е 120месеца,
считано от датата на неговото усвояване, като погасяването на кредита се
извършва чрез разплащателната сметка на кредитополучателя на месечни вноски
съгласно погасителния план, с падеж на
всяка от тях на 30-то число на месеца. Видно от погасителния план, падежът на
първата вноска е на 30.04.н. г., а на последната – на ***г.Съгласно т. 19
.2 от ОУ
за предоставяне на кредити за текущо потребление при допусната забава в плащанията на
главница и /или лихва над 90 дни
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. До предявяване на молбата за
събирането му по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка н размер на 10 процентни пункта.
Видно
от заключението на вещото лице, по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание
чл.202 ГПК, „Банка ДСК“ ЕАД е изпълнила задължението си по договора, като е превела
на кредитополучателя сумата от 10 000 лв. по сметка с титуляр ответника,
посочена в договора. Кредитът е бил усвоен
от ответника както следва : теглени в брой на ***т
8770,00лв. на 15.04.н.г. заплатена
ДСК гаранция 1204,69лв. и б.т.
25лв.
От заключението се установява, че за
обслужване на кредита са постъпили общо 9129,85лв.. Преустановяване
на плащането по кредита е настъпило на
23.04.***г. Към датата на депозиране на исковата молба договорените и неиздължени анюитетни
вноски са 68 бр. в общ размер от 9633,77лв., от които 6873,80
лв. главница; 2284,97лв. дог. лихви и 475 лв. такси.
Ищецът претендира по-малки суми, а именно – главница 3602,10 лева; падежиралата и непогасена
по давност възнаградителна лихва в размер на
35,02 лева; непогасена по давност наказателна лихва за
забава по т.19.2 от ОУ в размер общ на 31,98
лева. Вещото лице заяви, че банка ДСК е трансформирала кредита в предсрочно изискуем на 04.07.***г., като на експерта не са били
представяни писмени уведомления до
кредитополучателя.
Съдът не споделя и становището на ответника за настъпила предсрочна изискуемост на кредита.В
конкретния случай от ищцовата страна
дори не се твърди за настъпила
предсрочна изискуемост, а и няма
представени доказателства в тази насока. Осъдителните претенции се
основават на настъпил краен падеж на вземането на ***г. Възражението на
ответника за погасяване на задължението
поради обявена предсрочна
изискуемост от Банка ДСК преди подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК, съдът намира за неоснователно. В случая
банката кредитодател не е правила опит
да обяви предсрочната изискуемост
на ответника, т.е. в тази връзка такова
изявление на кредитора не е
достигнало до адресата и всъщност предсрочната изискуемост не е
обявена на ответника, респ. вземането не
погасено по давност. Освен горното, доколкото се касае за вземане за
главница, произтичащо от договор за банков кредит, приложение намира общата петгодишна давност съгласно
чл.110 ЗЗД. Съдебната практика на Върховния касационен съд е последователна по
отношение на този извод – така решение ***/05.04.*** г., постановено по гр.д. №
523/2011 г. на ВКС, III г.о., решение № 261/12.07.2011 г., постановено по гр.д.
№ 795/2010 г. на ВКС, IV г.о. и др. При договорите за заем е налице неделимо
плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща
договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по
договора. Законът не дефинира понятието „периодични плащания“, но съгласно
задължителните за съда и страните разяснения, дадени в ТР № 3/2011 г. на ОСГТК
на ВКС, това са плащания, които не са еднократни и не се изчерпват с едно
единствено предаване на пари или заместими вещи. Периодичните задължения са
породени от един и същи факт, но те имат относителна самостоятелност, като
периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора. Като
примери в цитираното тълкувателно решение се сочат повтарящото се задължение на
едната страна за доставка на стоки и услуги през съответния период, а на
другата страна – за заплащане на конкретно получените стоки и услуги. При
договора за кредит посочените изисквания не са налице, тъй като нито
задължението на банката за предоставяне на заемната сума, нито задължението на
длъжника за връщането й е повтарящо се. Макар да е уговорено длъжникът да връща
заемната сума на месечни вноски с точно определен изначално размер, то липсва
посочената относителна самостоятелност на задължението по всяка вноска, което
обстоятелство обосновава и неделимостта на задължението. Затова при вземанията
за главница по договор за банков кредит приложение намира общата петгодишна
давност.
Съгласно
разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В процесния договор за кредит е уговорено, че
заемната сума в размер на 10 000 лв. ще се връща на вноски, за срок от 120
месеца, като крайният падеж (падежът на последната вноска) е ***г. В
погасителния план е уговорен падеж на всяка вноска, като за периода всеки месец
на 30-то число, длъжникът има задължението да заплаща главница и лихва в
посочен размер. Падежът на всяка една от погасителните вноски настъпва на
датата в погасителния план – 30-то число от съответния месец. Затова за съда се
налага изводът, че вземането става изискуемо за всяка вноска от падежа,
уговорен в погасителния план. От този момент кредиторът може да претендира от
длъжника да изпълни задължението си за всяка една от вноските. Бездействието на
кредитора се санкционира, като в случай, че
продължи в предвидения в закона срок – 5 години от падежа на всяка вноска, то
вземането му се погасява по давност. Погасителната давност е установена в
обществен интерес. Целта й е да стимулира своевременно упражняване на
субективни граждански права. Чрез погасителната давност на кредитора се отнема
възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Тя служи за
гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане
на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. В този смисъл –
мотивите на ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложените по-горе
съображения, съдът приема, че вземане за главница за период пет години преди депозиране на исковата молба в съда – 01.10.2020г
г., т.е. преди 01.10.2015 г. е погасено по давност.
В конкретния казус обаче, ищецът претендира главница, дължима за периода
в рамките на петгодишния давностен срок, като
претенцията за 3602,10 лв.,
представляваща търсената падежирала и
непогасена главница, не е погасена по давност.
Относно
твърдяната неравноправност на клаузите съдът намира следното: Договорът сключен между „Банка ДСК“ и ответника е в приложното поле на Закона за защита на
потребителите, тъй като ответника отговаря на дефиницията за "потребител" по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП,а именно „ всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност“.
Банка ДСК от своя страна отговаря на дефиницията за "търговец"
по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, а именно „
всяко физическо или юридическо лице, което
продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с
потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния
или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за
негова сметка“, същевременно
липсва
предвидено в ЗЗП основание за неприложимост. С оглед на изложеното ответника, в
качеството си на кредитополучател в отношенията, възникнали с кредитодателя по силата на сключения договор се ползва от
защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща
регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 год. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Нормата на т. 5 от договора посочва,
че кредита се погасява чрез разплащателна сметка на кредитополучателя с месечни вноски съгласно погасителен план.Съгласно т. 7 за
предоставения кредит кредитополучателя
заплаща лихва, формирана от базов лихвен
процент за този вид кредит , определян
периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен
процент по програма „ДСК Практика“. Съобразно т. 8 от договора, ГПР на
разходите по кредита е 12,32. ГПР може
да бъде променян при предпоставките
предвидени в ОУ. Съгласно т. 9.3 от ОУ
за предоставяне на кредити за
текущо потребление, кредиторът има
право едностранно да променя
базовия лихвен процент и
таксите за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Промяната може да бъде
извършена при наличие на конкретно изброени
хипотези в ОУ. Съобразно чл. 143 ал.2,т.10 от ЗЗП неравноправна е клаузата която налага на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора. Точка 18 на чл.143, ал.2 от ЗЗП регламентира, че е неравноправна клаузата, която ограничава обвързаността на търговеца
или доставчика от поети чрез негови представители задължения или поставя
неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие.
Действително нормата на чл. 58 ал.1 т.2
от ЗКИ предвижда, че при отпускане на кредит банката предоставя
безплатно и в писмена форма на клиента своите условия по кредитите, които
съдържат най-малко лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент,
метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се
променя лихвата до пълното погасяване на кредита.Т.е налице е задължение на банката при предоставяне на условията на своя банков продукт на кредитополучателя да се съдържа методиката за изчисляване на съответната лихва и предпоставките за нейната промяна през времето на договора. Дори да се приеме, че в
конкретния договор, с оглед описаното в т. 9.3 от ОУ към него са налице
предпоставките за промяна на лихвеният процент , то безспорно в случая е налице липса на методика за
изчисляване на съответната лихва, което от своя страна води до преценка за неравноправност на клаузата на
основание чл. 143 ал.1 от ЗЗП. Не без значение е и обстоятелството, че по делото
липсват доказателства за това клаузите в
договора да са били индивидуално уговорени с кредитополучателя, т.е не е налице изключението на чл. 146 от
ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
С оглед на така констатираната
неравноправност на клаузи в договора и ОУ към него и доколкото неравноправните клаузи, съобразно ЗЗП са
нищожни клаузи, потребителят дължи връщане единствено на
чистата стойност на кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Поради гореизложеното, искът за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 3602,10 лв.,
представляваща падежирала и
непогасена главница по договора за
кредит за текущо потребление е
основателен и следва да бъде уважен, а
претенциите
за възнаградителна лихва в размер на 35,02 лв. и за наказателна лихва в размер на
31,98 лв. следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни. Като законна последица от
уважаване на предявения иск за главницата,
следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на
спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал.1 ГПК съразмерно на
уважената част. Същият е заплатил държавна такса в размер на 244,08лв.,
възнаграждение за вещо лице в размер на 250 лв. и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., или общо 694,08 лв. Съдът
намира, че при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на
делото присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 150
лева. Общият размер на разноските на ищеца за исковото производство възлиза на 644,08
лева, от която сума следва да му бъде присъдена съответно съразмерна сумата
от 632,31лв.
На основание чл.
78 ал.3 от ГПК ищеца следва да заплати
на ответницата разноски съразмерно
отхвърлената част на претенциите , а именно сума в размер на 10,06лв.Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Р.Н., ЕГН **********, да заплати на „ОТП Ф.
Б.“ ЕАД ЕИК *** ,седалище и адрес на управление : гр. С. 1000, район „О.“,
бул.“К. А. Д. „ ***, етаж 2, изп. директор И. Г. Д.–М., чрез юрисконсулт М.В. по предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.99 ЗЗД,
във вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, сумата от 3602,10 лева – падежирала и непогасена по давност към
30.09.2020г. главница по Договор за кредит за текущо потребление от *** г.
включена в анюитетните вноски от №90 до № 120 и с падеж от 30.09.2015г. до ***г./краен
падеж/ съгласно погасителен план към Договор за кредит за текущо потребление от
*** г., вземане, прехвърлено на ищеца с договор за цесия от ***г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от „ОТП Ф. Б.“ ЕАД ЕИК *** ,
срещу С.Р.Н., ЕГН ********** за: сумата 35,02 лева представляваща падежирала
и непогасена по давност възнаградителна лихва по Договор за кредит за текущо
потребление от *** г., включена в анюитетните вноски от № 114 до № 120 с падежи
от 30.09.***г. до ***г съгласно погасителен план към Договор за кредит за
текущо потребление от ***г.; и за 31,98 лева представляваща непогасена по давност наказателна лихва
за забава по т.19.2 от Общите условя към Договор за кредит за текущо потребление
от *** г., включена в анюитетните вноски от
№ 114 до № 120 с падежи от 30.09.***г. до ***г. съгласно погасителен
план към Договор за кредит за текущо потребление от *** г., вземания, прехвърлени на ищеца с договор за цесия от ***г.,като НЕОСНОВАТЕЛНИ .
ОСЪЖДА С.Р.Н., ЕГН **********,***, да заплати на ОТП Ф.
Б. ЕАД ЕИК ***, гр. С. 1000, район О., бул. К. А. Д. ***, ет. 2, сумата 632,31лв.(шестстотин тридесет и два лева , тридесет и една ст.) деловодни разноски съразмерно на уважената част в настоящото
производство.
ОСЪЖДА „ОТП Ф. Б.“ ЕАД ЕИК ***
,седалище и адрес на управление : гр. С. 1000, район „О.“, бул.“К. А. Д. „ ***,
етаж 2, изп. директор И. Г. Д.–М., да заплати на
С.Р.Н., ЕГН **********,*** сумата 10,06лв./десет лева и 6 стотинки/ деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част в настоящото производство.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Шумен
Районен
съдия :