№ 512
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000502289 по описа за 2024 година
С решение № 2202 от 15.04.2024 г. по гр. д. № 12622/2021 г., СГС, І-7 с-в,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. В. Н. (наследена от С.
М. Н.), С. В. П. – Д. (наследена от В. Х. Д. и Р. Х. Д.) и В. Г. П. срещу Р. О. Т.
субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, че ищците С. Н.,
като правоприемник на М. В. Н., В. Х. Д. и Р. Х. Д., като правоприемници на
С. В. П. - Д., и В. Г. П., са собственици при равни квоти, съгласно чл. 8, ал. 1
ЗН на следния недвижим имот: ТЪРГОВСКА СГРАДА - СКЛАД, с
идентификатор 68134.600.830.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, находяща се в имот с идентификатор 68134.600.830, р-
н Подуяне, ул. *** № 8, с площ от 145 кв.м., състояща се от едно складово
помещение, брой етажи на обекта – 2, при описани съседи, на основание
наследствено правоприемство и давностно владение, като ОСЪЖДА Р. О. Т.
на основание чл. 108 от ЗС, да предаде владението на имота.
Със същото решение се ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. О. Т. иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 211 от ГПК против М. В. Н., наследена от
С. М. Н., С. В. П. – Д., наследена от В. и Р. Х. Д. и В. Г. П., за признаване на
установено спрямо ответниците, че той е собственик на процесния имот на
1
основание давностно владение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Р. О. Т.. Твърди, че
съдът неправилно е интерпретирал събраните гласни доказателства, като е дал
вяра на тези на ищцовата страна (които не са преки, не са точни и са
неубедителни), а не е кредитирал тези на въззивника. Сочи, че П. не е имал
намерение да свои имота, както и че не е доказано владението му да е било
несмущавано. Подчертава, че към 2016 г. П. е бил с психично заболяване,
което е опорочавало в правнозначим аспект волята му. Счита за основателен
своя иск, който смята за доказан от събраните гласни доказателства, сочещи,
че се е установил фактически състав на давностно владение от 2006 г. до
исковата молба. Счита, че процесуалните позиции на страните, по развило се
друго съдебно производство пред административен съд (относно
присъединяване на имота към електропреносната мрежа), са ирелевантни.
Претендира отмяна на решението, отхвърляне на първоначалния иск и
уважаване на насрещния, както и разноски.
В писмен отговор подаден от името на В. П. и наследниците на С. Д., се
оспорва жалбата. Поддържа се, че доколкото Т. е предявил иск за обявяване на
предварителен договор за окончателен, то той е обективирал
извънпроцесуално признание за правата на наследодателя на ищците върху
спорния имот. Сочи още, че при сключване на договора П. П. е бил
недееспособен. Оспорва иска, основан на изтекла придобивна давност, тъй
като в предварителния договор е било изрично записано, че едва с
подписването му владението се предава на жалбоподателя, както и че
единствен собственик на имота е бъдещият продавач. Намира, че сключването
на предварителния договор прави жалбоподателя държател на същия. Твърди,
че давност изобщо не е текла поради неосъществяване на фактическа власт
върху имота и липса на намерение за своене от жалбоподателя.
В писмен отговор С. Н. оспорва жалбата, като сочи, че П. П. е владял
имота повече от 25 години и това му владение не е било смущавано.
Подчертава, че психичното състояние на П. е било компрометирано едва към
2016 г. (пълното запрещение е постановено от 2017 г.), но не и преди това. На
свой ред намира, че съдът е възприел и ценил надлежно събраните гласни
доказателства, като счита тези на насрещната страна за предварително
мотивирани и протИ.речиви. Изтъква, че в административното производство
2
Т. е посочил, че владее имота въз основа на предварителен договор едва от
2016 г. (така както е посочено и в последния).
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидни и допустими
съдебни решения, преценени като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 124 ЗС и чл. 79
ЗС.
В производството пред първата инстанция е разгледан иск на М. В. Н.
(наследена от С. М. Н.), С. В. П. – Д. (наследена от В. Х. Д. и Р. Х. Д.) и В. Г.
П. срещу Р. О. Т.. Ищците твърдят, че са собственици при равни квоти на
ТЪРГОВСКА СГРАДА - СКЛАД, с идентификатор 68134.600.830.2, находяща
се в имот с идентификатор 68134.600.830, в гр. София, район Подуяне, с площ
от 145 кв.м., подробно описан, на основание наследствено правоприемство и
давностно владение (осъществено от техния праводател П. П.). Твърдят, че П.
П. владял имота от 01.10.1998 г. до 01.10.2016 г., респективно до смъртта му,
като плащал данъците му и събирал документи за да се снабди с констативен
нотариален акт, но в последните 2-3 години бил във влошено здравословно
състояние. Претендират ответника Р. О. Т. да им предаде фактическата власт
върху имота и да им заплати разноските по делото.
Ответникът Р. О. Т. оспорва исковата претенция, но признава, че владее
имота. Счита, че ищците не са наследници на П.. Заявява с насрещен иск свои
самостоятелни права върху имота, като приема същия за своя собственост,
придобита по давност, тъй като го владее от 2006 г. Твърди, че на 20.10.2016 г.
в качеството на купувач е сключил с П. П., в качеството на продавач,
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, като платил
цената от 15 000 лв. на вноски (20.10.2016 г., 21.10.2016, 24.10.2016 г. и на
25.10.2016 г.). Окончателният договор не бил сключен, тъй като продавачът
нямал всички необходими документи. Посочва, че през 2019 г. извършил
ремонтна дейност в процесната сграда.
Ищците оспорват насрещния иск. Считат предварителния договор за
унищожаем, тъй като П. бил в състояние на временна недееспособност - не е
можел да разбира свойството и значението на постъпките си, нито да
ръководи действията си, и било заведено дело за поставяне под запрещение.
3
Посочва се, че самият факт на сключване на предварителен договор прави
противната страна държател на имота, който не може да се позовава на
придобивна давност
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят в настоящото производство, че М. Н., С. Д. и В. П. са
наследници на П. П. (като сестри и племенник).
Няма спор, че П. е подал на 21.06.2004 г. молба до нотариус с искане за
признаване правото на собственост чрез обстоятелствена проверка на
процесния имот, като същият е бил деклариран ден преди това като негова
собственост пред данъчните власти (удостоверение за данъчна оценка изх. №
1218 от 20.06.2004 г.), а данъчните задължения за склада са били платени. (л.
142). Нова молба декларация за признаване на правото на собственост е
подадена от П. на 21.09.2016 г. Установява се от преписката, че от
наследодателя на ищците са изисквани скица и посочване на идентификатор,
като производство пред нотариус не се е развило (л. 180 и сл.).
Няма спор, че на 20.10.2016 г. П. П., като продавач, е подписал
предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, с
нотариална заверка на подписите, с купувача Р. О. Т.. Уговорена е цена от
15 000 лв., платима от продавача в срок от седем дни от подписване на
договора, като според чл. 5 окончателният договор следва да се сключи след
пълното снабдяване на продавача с всички необходими документи,
установяващи правото му на собственост. В чл. 11 е посочено, че владението
върху продавания имот ще се предаде на купувача в деня на подписване на
договора и нотариалната заверка на подписите - 20.10.2016 г. (л. 79 и сл.).
Няма спор, че плащането на цената е станало на 4 вноски – в периода
20.10.2016 г. - 25.10.2016 г.
Приетата СПсЕ установява, че към 20.10.2016 г. П. П. е страдал от
ГЛОБАЛНА ДЕМЕНЦИЯ, която е започнала няколко години преди
посочената дата и го е лишавала от способността да разбира свойството и
значението на извършваното и да ръководи постъпките си. На 12.12.2017 г., 9
дни преди смъртта му и около 1 година след изготвяне на процесния
предварителен договор, на П. е поставена диагноза Деменция. Пояснено е, че
4
лицето не е било добре ориентирано – напр. не е знаел дали има деца, дали е
бил женен. По гр. д. № 10017/2017 г., СГС, е поискано поставяне под
запрещение на лицето, по молба на сестра му С. Д..
Установява се, че по приложеното адм.д. № 8358/2019 г., АССГ,
ответникът Т. е обжалвал мълчалив отказ на "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ" АД и КЕВР за присъединяване към ел. мрежа на процесния
склад, като е посочил, че владее същия от 20.10.2016 г. на основание
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.10.2016
г. В жалбата е заявено, че владението е предадено от посочената дата и от нея
имотът се владее добросъвестно от Т.. Допълнително е изтъкнато, че
последният не разполага с документ за собственост, тъй като до
финализираща сделка не се е стигнало, наследници на продавача П. не са
открити и иск по чл. 19 ЗЗД не може да се предяви. Т. е заявил, че
единствената му възможност е да се снабди с документ за собственост е да
изтече 10 г. срок след придобиване на имота на оригинерно правно основание,
каквото намерение от 2016 г. е манифестирал и от тогава владее имота
постоянно, непрекъснато, явно и необезпокоявано.
Св. П. Б. Я. твърди, че познава П. от 1980 г. тъй като работели заедно до
1986 г. След това контактите им били прекъснати и се подновили през 1995 г.,
като вече се виждали по-рядко, но свидетеля ходел у П. и общували до
смъртта му през 2017 г. Няколко години преди кончината му П. станал
неадекватен, отнасял се, не отговарял смислено на въпроси и свидетелят се
свързал със сестра му в Поморие (около 2015-2016 г.), където го прибрали да
живее известно време и после го върнали. Пояснено е, че последните години
П. не излизал, трудно се движел, свидетелят му пазарувал понякога, като
имало случаи, в които излизали заедно. Свидетелят знае, че П. държал един
склад на Сточна гара, където си държал кабели, железни скелета с тръби на
два етажа, инструменти. Склада бил на предприятието „Симко“, но от както
започнала ликвидацията му (1999 г. – 2000 г.) само П. го ползвал и само той
имал ключ. Свидетелят лично е ходил в склада след 2000 г. два пъти. П. и един
колега Г. ходели по обекти и си държали нещата в склада. Не знае някой да е
имал претенции към помещението.
Св. С. Е. Х., познава П. П. от 2004-2007 г., като вуйчо на неговия приятел
С. Н.. С. му се похвалил, че вуйчо му имал някакъв склад на Сточна гара,
5
който смятал да продава. Твърди, че още около 2010 г. казал на приятеля си, че
вуйчо му нещо не е наред, че трябва да го освидетелстват, но той казал, че
майка му и леля му се занимавали с него. През ноември 2016 г. С. се обадил на
свидетеля и го помолил да го закара до склада на ул. ***. Отишли заедно с П.
и майката на С., пробвали да отключат, но не успели. Според св. Х., вуйчото
бил тотална щета, неадекватен, с празен поглед, не можел да фокусира, да
води елементарен разговор. П. отишъл при катинарите, започнал да ги дърпа,
да пробва да отключи и само повтарял: „Не се отваря, не се отваря, защо не се
отваря?“. След този случай роднините решили да освидетелстват П..
Свидетелят лично го е возил с колата си до психиатричното отделение на
„Неофит Рилски“ в края на 2017 г., като изчакал пред кабинета. Тъй като П. не
чувал добре, психиатърът вътре го питал на висок тон какви са цветовете на
знамето на България, колко деца имал, показвал му пари и питал на каква
стойност са. П. казал, че не е сигурен колко деца има, мислел, че едно, а
свидетелят знаел, че той няма деца. С., който бил вътре с вуйчо си, разказал
после, че П. не може да разпознава парите. Лекарят казал, че трябва да го
поставят под пълно запрещение. За склада свидетелят пояснява (по разкази на
С.), че вуйчото го е ползвал от 2002 г., а при срещи със свидетеля (2004 – 2007
г.) П. подхвърлял някакви документи, казвал, че си го ползва, държал
инструменти.
Св. С. А. С. разказва, че познава Р. Т. от кв. ***, където живеел, и знае,
че той имал склад на ул. *** № 8, на Сточна гара, който свидетелят ползвал
лично и имал договорни отношения за него през 2008 г. Плащал наем на Р. от
380 лв. за втория етаж, като в склада свидетелят държал свое оборудване от
заведение и мебели. Първият етаж се държал от Р., той искал да прави ремонт.
Сочи, че други хора в склада не е виждал от 2008 г. до ден днешен. Твърди, че
нямал ключ от склада, само чрез Р. влизал там. Знаел от последния, че той е в
имота от 2006-2007 г.
Св. Т. И. Х., сочи, че Р. купувал материали, които свидетелят извозвал до
склада му на ул. *** в кв. Хаджи Д. в периода 2006 – 2016 г. Материалите били
ползвани за ремонт на склада, който бил на два етажа и сградата била стара, а
Р. искал да я реновира за да се ползва. Свидетелят е виждал там да се
извършват много ремонти. Друго лице там не е виждал. Свидетелят е държал
там и свои материали и палета на първия етаж.
6
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Ищците твърдят, че ответникът неоснователно ползва техен собствен
наследствен имот и претендират да получат владението върху него. Основават
своята ревандикационна претенция на твърдението, че техният наследодател
П. П. е придобил собствеността върху спорния склад по силата на давностно
владение, упражнявано от него в периода от 1998 г. до 2016 г.
Институтът на придобивната давност е въведен в българското
законодателство като основание за придобиване на вещни права с оглед
виждането на законодателя, че ако едно лице през определен период от време
фактически упражнява правомощията, свързани с притежание на вещно
право, като собственикът бездейства и не защитава правата си, то
фактическото състояние следва да бъде приравнено на юридическото (така в
решение № 70/16.08.2017 г. по гр. д. № 3991/2016 г. на І г.о. на ВКС; решение
№ 98 от 04.07.2018 г. по гр. д. № 3546/2016 г. на I г.о. на ВКС). Както е прието
в доктрината и в практиката на съдилищата (напр. решение № 116 от
24.11.2014 г. по гр. д. № 2592/2014 г. на ІІ г.о. на ВКС) за придобиване правото
на собственост върху един недвижим имот на основание давностно владение е
необходимо осъществяване на фактическата власт върху имота с намерение за
своене, като владението следва да бъде постоянно (упражняването му няма
случаен характер, а е израз на воля трайно да се държи вещта по начин,
препятстващ евентуалното владение на други лица), непрекъснато (не е било
прекъсвано изобщо, в частност - за период по-дълъг от 6 месеца, с оглед чл. 81
ЗС, като се съобразява и презумпцията на чл. 83 ЗС), несъмнено (да няма
съмнение, че владелеца държи вещта за себе си), спокойно (не е установено с
насилие, вкл. като е предадено от предишния собственик или владелец и няма
данни фактическата власт да е била отнета) и явно (фактическата власт е
упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за
това, не е установено по скрит начин). (Така в решение № 115 от 07.11.2018 г.
по гр. д. № 3954/2017 г. на І г.о. на ВКС, решение № 3/25.01.2016 г. по гр. д. №
3973/2015 г. на І г.о. на ВКС; решение № 60/07.06.2018 г. по гр. д. № 2420/2017
г. на І г.о. на ВКС; решение № 55/08.10.2015 г. по гр. д. № 3255/2014 г. на ІІ г.о.
на ВКС).
Както е посочено и в решението на СГС, според т. 3 на ТР № 4 от
7
17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК, няма пречка
наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им
придобивна давност, макар и приживе той да не се е позовал на нея, тъй като
това позоваване не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на
владелеца, а се включва в наследствената му маса, която е съвкупност от
права, задължения и фактически състояния.
От събраните доказателства (показанията на св. Я. и Х.) се установява,
че процесният имот е бил собственост на предприятието „Симко“, което е
било обявено в ликвидация. Считано от 1999-2000 г. складовото помещение
било ползвано само от П. П., който си държал там кабели, железни скелета,
инструменти, тъй като с негов колега Г. ходели по обекти. Няма спор, че П. е
сезирал нотариус през 2004 г. и в последствие през 2016 г. с искане за
провеждане на обстоятелствена проверка и респ. снабдяване с документи за
собственост относно процесния склад, както и че е имотът е деклариран като
негова собственост пред данъчните власти и данъците за него са били
платени. При тези данни следва да се приеме, че от 1999-2000 г. до 2016 г.
наследодателят на ищците е ползвал и своял процесният обект, като ясно,
явно и несъмнено е демонстрирал собственическите си намерения. По
правилото на чл. 83 ЗС (който докаже, че е владял в различни времена,
предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното)
следва да се приеме, че П. е владял за целия период тъй като няма
доказателства, които да оборят посоченото твърдение. Показанията на св. С.,
според които от 2008 г. той наел имота от ответника Р. Т., който пък държал
имота от 2006 г., не могат да бъдат кредитирани, тъй като те са изолирани и
протИ.речащи на останалия доказателствен материал, посочен по-горе. Освен
това, обстоятелството, че свидетеля е наел помещение от Т., не сочи
еднозначно, че последният е собственик на склада, тъй като няма пречка
договор за наем да бъде сключен и от лице, което не е собственик на наетата
вещ. Подобни са изводите и досежно показанията на св. Х., тъй като те
установяват, че той заедно с Р. ползвали склада, както и че Р. искал да го
реновира, но те нито сочат, нито се подкрепят от други доказателства, които
да установят, че жалбоподателя-ответник е манифестирал намерение за своене
на складовото помещение.
Изцяло в унисон с обсъдените доказателства е и самото
извънпроцесуално поведение на Р. Т.. От събраните по делото доказателства
8
се установява, че пред орган на власт (жалба пред административен съд) Т. е
обективирал изявление, че владее спорния имот от 20.10.2016 г. на основание
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
20.10.2016 г., като изрично е заявено, че владението е предадено от посочената
дата и от нея имотът се владее добросъвестно от Т.. Последният е посочил
още, че тъй като няма връзка с наследниците на П. не може да предяви иск по
чл. 19 ЗЗД и единствената му защита е в негова полза да изтече давност от
2016 г., от когато е манифестирал намерението и владее имота постоянно,
непрекъснато, явно и необезпокоявано. При тези категорични изявления
следва да се приеме, че Т. не е започнал да владее за себе си имота от
посочените от доведените от него свидетели дати (2006 г., 2008 г.), а дори и да
е започнал това владение не е бил годно по смисъла на закона да го направи
собственик. То не е било явно, а е било скрито, тъй като самият Т. не е
твърдял, че е владял пред 2016 г., а е посочил, че владее вещта едва от 2016 г.,
когато е получил фактическата власт върху склада по силата на
предварителния договор (каквато е и включената в него клауза за предаване на
владението). Владението не е било и несъмнено, тъй като свидетелите С. и Х.
не установяват с категоричност, че Т. е владял за себе си, а само, че са
ползвали съвместно с него обекта, като единият му е плащал наем. В този
смисъл не са налице доказателства, които да обосноват извода, че преди да
изтече давност в полза на П., владението му е било прекъснато от правно
значими действия на Т., свързани с прекъсване на фактическата власт на П. и
установяване на нова фактическа власт от Т..
Предвид изложените аргументи следва да се приеме, че към датата на
смъртта на П. в неговия патримониум е било възникнало правото на
собственост и то не е било отнето – чрез правна сделка или по друг начин,
поради което наследниците му (ищци) са титуляри на вещното право и
ревандикационната им претенция е основателна срещу владеещия
несобственик Т.. Последният установява, че владее вещта от 20.10.2016 г. и в
негова полза не е изтекла нито кратката, нито дългата давност, тъй като
исковата молба е предявена на 19.10.2021 г. Предвид казаното по-горе
насрещният установителен иск за право на собственост, предявен от Т. срещу
наследниците на П. е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
За пълнота следва да се посочи, че възражението на жалбоподателя
касаещо липсата на воля за своене, поради влошеното психическо състояние
9
на П., съдът намира за неоснователно. Както по-горе се посочи, владението
върху склада е установено от П. през 1999-2000 г., следователно давност е
изтекла най-късно през 2010 г. Според приетата СПсЕ и данните по делото се
установява, че само няколко години преди 2016 г. състоянието на П. е сочело
на недееспособност. По това време обаче правото на собственост вече е било
част от патримониума на лицето.
На последно място, дори да се приеме, че от 2006 г. (без доказан начален
момент) Т. е установил фактическа власт върху имота, то подписвайки
предварителния договор на 20.10.2016 г., той е признал правата на
собственост на П., поради инплицитно съдържащото се в този договор
съдържание, че бъдещият купувач придобива чужди права. Така Т. е признал
неизгодни за него факти и е прекъснал давността.
Предвид всички аргументи решението, с което е уважен иска по чл. 108
ЗС и отхвърлен този по чл. 124 ГПК подлежи на потвърждаване.
При този изход на спора на жалбоподателя не се следват разноски, а
такива се дължат само на ответниците по жалбата, както следва: на С. Н. –
сумата от 4000 лв., на Р. Д.и – сумата от 1300 лв. и на В. П. – сумата от 2000
лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2202 от 15.04.2024 г. по гр. д. №
12622/2021 г., СГС, І-7 с-в.
ОСЪЖДА Р. О. Т., ЕГН **********, да заплати като разноски на В. Г.
П., ЕГН **********, сумата от 2000 лв., на С. М. Н., ЕГН сумата от 4000 лв.,
и на Р. Х. Д., ЕГН **********, сумата от 1300 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11