Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 26.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина С.
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 12723 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от Р.К.С. против П.на Р.Б.осъдителен иск за сумата 100 000лв. на
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.12.2012г. до изплащането.
В исковата молба ищцата излага,
че с постановление от 26.05.2009г. по досъдебно производство № ЗМ 79/2008г. по
описа на ГДДП на МВР, пр.пр.№ 6716/20008г. на СГП, й
било повдигнато обвинение по чл.219, ал.4, във вр.с
ал.3, във вр. с ал.2 НК и във вр.
с чл.20, ал.2 НК за три престъпления за безстопанственост, извършени съответно
в периодите 26.03.1999г.-09.07.1999г., 18.03.1999г.-26.06.2000г. и
22.11.2001г.-20.02.2002г., всяко от тях представляващо особено тежък случай,
извършени умишлено и в съучастие с осем лица членове на Съвета на директорите
на „Софийски имоти“ ЕАД. Обвинението било, че престъпленията са извършени при допуснато чрез неупражняване контрол върху
изпълнителния директор на дружеството сключване неизгодна сделка-продажба на
акции на „А.“ АД на цена по-ниска от пазарната, с което била причинена щета в
особено големи размери. Била й взета мярка за неотклонение „подписка“. Софийска
градска прокуратура внесла обвинителен акт против нея и още 10 лица, по който
образувано НОХД № 2625/2010г. по описа на СГС, НО-1 състав. На първа инстанция
продължило с провеждането на съдебни заседания в периода
30.06.2010г.-10.11.2011г., когато с разпореждане на съдията-докладчик съдебното
производство било прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на
съществени процесуални нарушения. Впоследствие бил внесен нов обвинителен акт,
отново върнат на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения
с разпореждане от 01.03.2012г. на съдията по образуваното НОХД № 5797/2011г. на
СГС, 4 състав. С постановление от 31.10.2012г. СГП прекратила частично
наказателното производство спрямо нея и други девет обвиняеми поради
недоказаност на престъпленията, но с Определение от 07.12.2012г. по НЧД №
5409/2012г. на СГС, 10 състав, съдът го изменил по отношение на нея като постановил
прекратяването на друго основание-несъставомерност на
деянието по чл.243, ал.1, т.1 НПК. Поради това счита на основание чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ да е възникнало правото да търси обезщетение от държавата в лицето на
П.на Р.Б.за претърпените от неоснователното обвинение неимуществени вреди. В
тази връзка сочи, че е с висше юридическо образование, упражнявала дейност като
адвокат, била член на Висшия адвокатски съвет, член на Централната избирателна
комисия, общински съветник и член на ръководството на политическа партия и
председател на районния съвет на БСП, които дейности и постове осъществявала
добросъвестно, отговорно и се ползвала с отлична репутация сред колегите си и в
обществеността. Твърди воденото наказателно производство да е повлияло
отрицателно в личен, здравословен и професионален план. Многократно била
ангажирана в рамките на продължилото повече от три години наказателно
производство да се явява пред разследващите органи и на проведените съдебни
заседания, което се отразило силно негативно в емоционално отношение-била под
постоянен стрес, изпитвала притеснение, подтиснатост,
чувство на срам и неудобство в контактите си с колеги и служители; силно се
притеснявала и за близките си за начина, по който опетнените й добро име, чест
и достойнство им се отразява също в личен и професионален план. Твърди случаят
да е добил много широко публично достояние чрез отразяване във всички медии,
като в някои телевизионни предавания наблюдаващият прокурор правил изявления,
че всички подсъдими по делото са виновни в извършването на престъпленията свързани
с разхищението на публични средства и трябва да бъдат осъдени, както и че лично
тя се ползвала с политически протекции от тогавашния президент на страната, с
оглед заеманите от нея обществени и политически постове. Но същевременно не
било отразено прекратяването на наказателното производство, поради което била
принудена непрекъснато да обяснява, че не е извършила престъпленията. Изпитвала
огромно притеснение от факта, че в случай на несправедливо осъждане ще бъде
лишена от възможността да упражнява професията си на адвокат и каквато и да е
друга такава в съдебната система, което би я лишило от средства за препитание.
Твърди преди обвиненията да е била в отлично здраве, гледала положително на
живота и изпитвала задоволство от постигнатото в личен и професионален план. Но
като последица от тях поради изживяния стрес
здравословното й състояние се влошило-кръвно налягане, захарен диабет, развила
раково заболяване В-едроклетъчен лимфом
със злокачествено туморно образувание, поради което претърпяла сериозно
лечение, а от последното се задълбочила парадонтозата.
Предвид наближаващата възраст за пенсиониране имала перспективите и нагласата
като член на Висшия адвокатски съвет да участва активно в неговата дейност, възможностите
за което се затворили пред нея. Въз основа тези обстоятелства оценява
претърпените неимуществени вреди на 100 000лв., които претендира заедно
със законната лихва от деня на прекратяване на наказателното производство,
както и присъждането на направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска с развити
съображения за липса на доказателства относно
твърдяните в исковата молба неимуществени вреди, те
да се намират в причинна връзка с воденото наказателно производство, както и
прекомерност на претендираното обезщетение. Твърди в
същия период против ищцата да са водени и други наказателни производства със
сходни обвинения, по които постановени присъди-НОХД № 2560/2010г. на СГС, 12
състав, и НОХД № 244082010г. на СГС, 24 състав. Те установяват отсъствието на
причинна връзка между упражнената спрямо нея наказателна репресия и твърдяните морални щети, защото предшестващото й привличане
като обвиняема по други дела вече я е злепоставило в личен и професионален
план. От друга страна те са от значение и за пораждане правото на обезщетение,
съответно неговия размер. Навежда, че след като и понастоящем е член на
Националния съвет на БСП и Висшия адвокатски съвет, няма основание да се приеме
накърняване доброто й име и авторитет в професионално отношение. Възразява
държавното обвинение да е разпространило чрез свой представител официална
информация за процесното наказателно производство, както
и такава в разрез с презумпцията за невиновност, поради което и не може да носи
отговорност за начина, по който случаят е бил отразен в медиите. Сочи, че част
от публикациите името й не се споменава, нито са наведени индикации за нейната
личност, а останалите касаят предмета на други наказателни производства, водени
през същия период и нямат отношение към настоящото дело. Оспорва причинната
връзка между онкологичното заболяване на ищцата и наказателното производство,
както и наличието на такава за другите посочени в исковата молба здравословни
проблеми. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност на искането за присъждане на законна лихва.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
С постановление от
26.05.2009г. по ДП № ЗМ
79/2008г. по описа на Главна дирекция
"Досъдебно производство"
на МВР, пр. пр. 6716/2008г. по описа на СГП, ищцата била
привлечена в качеството на обвиняем с повдигнато обвинение по чл.219, ал.4, вр., ал.3, вр. ал. 2 НК, вр. чл.20, ал.2 НК за три отделни престъпления за
безстопанственост, извършени съответно в периодите 26.03.1999г.-09.07.1999г.,
18.03.1999г.-26.06.2000г. и 22.11.2001г.-20.02.2002г., като всяко от тях
представлява особено тежък случай, извършени
в
качеството на длъжностно лице-член на Съвета на директорите на „Софийски имоти“
ЕАД и в съучастие с осем други лица също членове на Съвета на
директорите на посоченото дружество.
Обвинението е било за това, че и при трите умишлено не упражнила контрол върху
действията на изпълнителния директор на дружеството свързани с апортиране в капитала на „А.“ АД недвижими имоти на
занижени спрямо пазарната стойност цени, като последица от което били причинени
вреди в особено големи размери. С постановлението спрямо ищцата била взета
мярка за неотклонение „подписка“.
За тези
обвинения Софийска градска прокуратура внесла в съда обвинителен акт против
ищцата и други 10 лица с образувано НОХД № 2625/2010г. по
описа на CГC, 1 състав, по което с разпореждане от 04.06.2010г. било насрочено първо
съдебно заседание за 30.06.2010г. В периода 30.06.2010г.-10.11.2011г. били
проведени пет съдебни заседания, по част от които ход не е бил даден по
различни причини-искане на защитата за обединяване на дела и отвод на прокурора, произнасяне по предявен
граждански иск, но след даден ход на съдебното следствие по други събирани
доказателства. Впоследствие се наложила промяна в съдебния състав с определен
нов съдия докладчик, който с разпореждане от 10.11.2011г. прекратил съдебното производство
и върнал делото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения
при изготвяне на обвинителния акт.
СГП внесла нов
обвинителен акт с образувано НОХД № 5797/2011г. на СГС, 4 състав, прекратено с разпореждане от 01.03.2012г. на съдията-докладчик и делото отново върнато на
прокурора за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения.
С Постановление от 31.10.2012г. на СГП досъдебното производство било
прекратено частично по отношение ищцата и други от обвиняемите на основание
чл.243, ал.1, т.2 НПК поради липса на
доказателства за престъпленията, в които са обвинени.
По жалба на ищцата е
образувано НЧД № 5409/2012г. на СГС, 10 състав. С Определение от 07.12.2012г.
съдът изменил постановлението на прокурора за частично прекратяване спрямо нея
като постановил този резултат в хипотезата на чл.243, ал.1, т.1 -несъстомерност на деянието. С този съдебен акт
приключило воденото против ищцата наказателно производство.
При горното е налице основанието
на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предпоставящо ангажиране
отговорността на държавата в лицето на П.на Р.Б.за обезвреда
причинените на ищцата вреди.
Съгласно чл.4 ЗОДОВ отговорността
на държавата е обективна и обхваща всички претърпени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали се дължат на виновното
поведение на длъжностно лице. Обезщетението за неимуществени
вреди се определя в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Общите насоки при прилагане критерия справедливост са дадени в ППВС № 4/1968г.,
но при определяне размера съдът следва да съобрази и редица други обстоятелства,
предвид естеството на източника на увреждането и възможните вредни последици от
него, като тежестта на повдигнатото обвинение; продължителността на воденото
наказателно производство; упражнена ли е, каква и с каква продължителност мярка
за процесуална принуда; личността на увредения, положението му в обществото,
как и дали са настъпили промени в отношенията със семейството, близкото
обкръжение и/или професионалната среда и др., които имат значение за
съразмерността на обезщетението с претърпените вреди.
Ищцата е била
привлечена като обвиняема в извършването на тежки престъпления от общ характер
по чл.219, ал.4, вр. ал.3 и вр.
ал.2 НК и чл.20, ал.2 НК за безстопанственост за три отделни деяния в периода
26.03.1999г.-09.07.1999г., 18.03.1999г.-26.06.2000г. и
22.11.2001г.-20.02.2002г. за това, че като длъжностно лице-член на Съвета на
директорите на „Софийски имоти“ АД и в съучастие с други обвиняеми умишлено не
упражнила контрол върху действията на изпълнителния директор на дружеството
свързани с апортирането на недвижими имоти в „А.“ АД
на цена по-ниска от пазарната, от което са произтекли вреди в особено големи
размери и съставлява особено тежък случай. За това престъпление НК предвижда
наказание лишаване от
свобода от три до дванадесет
години и лишаване от правата по чл.37, ал.1, т.6 и
т.7 НК-да се заема определена държавна или обществена длъжност и от право да се
упражнява определена професия или дейност. Била е взета мярка за неотклонение
„подписка“ едновременно с повдигането на обвинението с постановление от
26.05.2009г.
Наказателното
производство против нея е продължило до 07.12.2012г., т.е. общо около 3г. и
7м., в които била обект на различни процедури и действия свързани с
разследването на досъдебното производство, а видно от приложените преписи на
съдебни протоколи по образуваното въз основа внесения за първи път обвинителен
акт по НОХД № 2625/2010г. на СГС е присъствала лично на всяко от съдебните
заседания, като в нито един момент поведението й или това на защитника й не е ставало
причина за отлагане или повлияло по друг начин на продължителността на делото.
От
представените по делото доказателства се установява, че по същото време спрямо
ищцата било водено и друго ДП № ЗМ 99/2008г., по което с постановление от 07.07.2009г. й било повдигнато обвинение в извършването на
престъпление по чл.219, ал.4 НК в същото качество, но за друг период /14.12.1999г.-25.01.2000г./
и за вреди произтичащи от сделки на „Софийски имоти“ ЕАД свързани с друго
дружество „С.1“АД. По това обвинение била оправдана с влязла в сила присъда по
НОХД № 2560/2010г. по описа на СГС. Във връзка с дейността си като член на
Съвета на директорите на „Софийски имоти“ ЕАД е била подсъдима и по трето
обвинение отново за престъпление по чл.219, ал.4 НК при идентични обстоятелства,
но касаещо причиняване вреди по сделки с „ОЗК“ АД,
също оправдана с влязла в сила присъда по НОХД № 2440/2010г. по описа на СГС,
24 състав.
Видно
от Удостоверение изх.№ 0140-20/03.2017г. на БСП ищцата е член на Националния /Висшия/ съвет на тази
политическа партия от 1996г. до настоящия момент.
Видно от
представения препис на адвокатска карта е вписана в САК от 03.10.1980г. като
адвокат, която дейност не е спорно да не е преустановила и понастоящем. В тази
връзка липсват твърдения и доказателства адвокатските й права да са били
прекратени.
Не е предмет на
спор и обстоятелството, че в периода на воденото наказателно производство е
била член на Централната избирателна комисия за европейските избори от квотата
на БСП.
Към доказателствата
са приобщени две епикризи /стр.189 и 190/, според
които в периода 18.12.2012г.-21.12.2012г. постъпила в НСБАЛ по хематологични заболявания гр.София за лечение с диагноза „Неходжкинов В-едроклетъчен лимфом, CD
20+, пол., ІІІ КС,
ІРІ2, заболяване проявило се през м.06.2012г. с отразено придружаващо такова
„захарен диабет 2 тип, АХ“, както и в периода 05.06.2015г.-09.06.2015г. отново
имала болничен престой за лечение на същото заболяване. Във втората епикриза освен придружаващия захарен диабет е посочено и „есенциална /първична/ хипертония“.
По делото е
разпитан св.В.Б.-адвокат и колега на ищцата, който в показанията си сочи, че
познанството им датира от 1981г., откогато
станали адвокати. През 2008г. двамата били избрани за членове на Висшия
адвокатски съвет и покрай дейността им като такива освен професионални
установили и близки приятелски отношения. Ползвала се не само с голям
професионален авторитет при упражняването на дейността като адвокат и при
управлението в адвокатурата като член на ВАдв.С, но и
с обществен такъв като публично известна личност с ярко изразена партийна
дейност, участието й като член на Националния съвет в БСП от много години,
както и избирането и участието й в различни състави на Централната избирателна
комисия. Знае за процесното наказателно производство
и свидетелства, че през 2009г. му
направила впечатление рязката промяна у ищцата-станала притеснена и покрусена
от това, което й се случва, като му казала веднъж в разговор „цял живот градих
едно добро име, сега за кратко време то се ерозира, разваля“. Изразявала
притеснения не само за себе си, но и тревога как се отразя това на близките й.
Споделяла още, че било засегнато и здравето й с отключване на заболявания с
тежки последици. На свидетеля е известно за онкологичното заболяване, заради
което дълго се лекувала с прилагане на химиотерапия. Имала и захарен диабет,
който се обострил. Не била в състояние да изпълнява
пълноценно функциите си като член на ВАдв.С, поради
което свидетелят сочи, че опитвали да я щадят като й възлагат по-малко работа.
Колегите и приятелите се опитвали да я разведряват и окуражават, но това не
помогнало да стихне напрежението, което изпитвала. Сочи, че за случая свързан с
повдигнатото на ищцата обвинение имало множество публикации, акцента в които
падал върху изпълнителния директор на „Софийски имоти“ АД, но се споменавали
имената и на членовете на Съвета на директорите, включително на ищцата, както и
намеци, че се ползва с политически чадър. Свидетелства, че в периода на водене
на наказателното производство ищцата не е била отстранена или да е освободила
обществените постове, които заемала. В тази връзка доверието в нея не било
снето, но при формирането на ЦИК за избори трябвало да обяснява пред партийното
ръководство и президентството за какво става въпрос с оглед преценката дали да
бъде предложена за член, което допълнително създавало у нея напрежение и
неудобство.
В потвърждение
показанията на свидетеля по делото са събрани доказателства, видно от които е
имало множество публикации в различни печатни и електронни издания, установяващи
широкото медийно отразяване на случая с разследването на „Софийски имоти“ ЕАД
инициирани от наблюдаващия прокурор. Част от тях се отнасят до процесното наказателно производство и дават най-обща
информация относно обвинените лица с акцент върху изпълнителния директор на
дружеството, естеството на обвинението и проследяване движението на делото в
неговата съдебна фаза. Видно от съдържанието им името на ищцата не е споменато.
Това е направено в други публикации, където е посочено, че предстои повдигане
на обвинение и спрямо нея, като те се отнасят до съпътстващите процесното наказателни производства, по които впоследствие
е била оправдана.
При така
установеното от фактическа страна съдът намира за доказано ищцата да е
претърпяла неимуществени вреди последица от неоснователното обвинение. Естеството
на престъпленията и предвидената за тях наказуемост са обстоятелства от
житейска гледна точка достатъчни за пораждане на негативни лични психически
изживявания-стрес, напрежение, подтиснатост, тревога
и притеснения, чувство на несигурност. Необходимостта от това да е обект на
различни процедурни действия по време на разследването, в тази част да търпи
ограниченията на взетата мярка за неотклонение „подписка“, както и участието й
в съдебното производство са допринесли за по-големия им интензитет. Ищцата е
била с изградено с годините и утвърдено добро име като адвокат, общественик и
професионалист чрез заемането и изпълнението на отговорни постове в различни
сфери-активен партиен член на политическа партия БСП, член на нейния Национален
съвет, член на Висшия адвокатски съвет, както и нееднократно член на ЦИК. Това
говори за високо обществено доверие, което е било поставено под въпрос от
обвиненията за съпричастие в престъпно управление на дружество по разпореждане
с публично имущество, повлияло негативно не само в личен план, но и на професионалната
й репутация. Допълнително съществуващата възможност да бъде осъдена с налагане предвидените
в закона наказания би било пагубно за заеманото до този момент обществено
положение и за бъдещето й като адвокат. Наред с това за злепоставянето е
допринесъл и широкия медиен отзвук, който не се ограничава само до разпространение
информация относно воденото наказателно производство, но и в показност на
процеса с отразяване случващото се на съдебните заседания, на които е
присъствала лично.
Наведеното от ответника
възражение неимуществените вреди да са свързани с водените против ищцата по
същото време други две наказателни производства по обвинения за безстопанственост
при идентична правна квалификация по чл.219, ал.4 НК и в същото качество, но за
други периоди, не може да послужи като аргумент изключващ да е търпяла
идентични вреди и по процесното наказателно
производство. Съгласно разясненията дадени в т.11 от ТР № 3/2004г., ОСГК на ВКС, в случаите
на частично оправдаване се вземат предвид всички обстоятелства: броят на деянията,
за които е постановена оправдателна присъда; тежестта на извършените дейния, за които
е осъден дееца съпоставени с тези, за които е оправдан;
причинна връзка между незаконността на всяка едно
от обвиненията, за които деецът
впоследствие е признат за невинен и причинените
вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий
за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В тези случаи обезщетението се определя глобално,
а не поотделно за всяко едно
деяние, за което обвиняемият е бил оправдан. Това разрешение е приложимо и в
хипотезата на повдигнати обвинения в извършването на повече от едно
престъпления, ако обвиняемият е бил оправдан с присъда по всички, или е
възникнала отговорността на държавата във връзка с прекратяването им, но
условието за това са незаконните обвинения като цяло да са дали основанието на
конкретния иск за обезщетение. Когато присъжда обезщетение по иск, предявен въз
основа на едно от незаконните обвинения и в случаите на установеност, че срещу
ищеца е имало и други обвинения, този факт е от значение както за причинната
връзка, така и за съблюдаване критерия на чл.52 ЗЗД. Условие за значимост е
въпросът законни ли са били обвиненията с оглед целите на ЗОДОВ, с
постановяване на влязла в сила оправдателна присъда, или при прекратяване на
наказателното преследване с акт, довел до снемане на обвиненията при възникване
на отговорност от страна на правозащитните органи за тях. При това условие,
наличието на други обвинения е относимо като факт и
без да е въведено като основание на иска, като при изследване на причинния
процес и определянето на дължимото обезщетение за решаващия съд е от значение
дали ищецът е вече обезщетен-изцяло или за част от вредите, които претендира
/Решение № 216/28.11.2014г. по гр.д.№ 1604/2014г., ВКС, ІІІ г.о, и Решение № 22/26.03.2018г.
по гр.д.№ 1552/2017г. ВКС, ІІІ г.о./. Щом
по едно и също време е имало наказателни производства, по които страната
е била привлечена като обвиняем, причинените й от това неимуществени вреди, са
във връзка с всички обвинения. Търпените неимуществени вреди са във връзка с
всички обвинения, независимо, че не са повдигнати в едно дело / Решение № 449/16.05.2013
г. по гр.д. № 1393/2011г. ВКС, IV г.о./. В случая това означава, че причинените на
ищцата вреди от обвинението по процесното дело не се
изключват, а са част от общите неимуществени вреди претърпени от обвиненията за идентични престъпления по другите
две дела и доколкото за тях не е обезщетена това следва да се отчете при определяне
размера на обезщетението.
Извън установените лични
негативни психични изживявания и
накърняване доброто име и репутация, по делото не се доказа воденото наказателно производство, а и другите по
същото време, да са дали сериозно негативно отражение в обществен и
професионален аспект. От събраните по делото доказателства е видно, че ищцата е
продължила да заема постовете като член на ВАдв.С и
член на ЦИК, както и да изпълнява обществено-политическата дейност, с която
била ангажирана в БСП и в нито един момент общественото и политическото доверие
спрямо нея не е било снемано. Липсват доказателства наказателното производство
по какъвто и да е начин, пряко или косвено, да е рефлектирало върху дейността й
като адвокат. Представените епикризи сочат през м.06.2012г. при нея да е открито
онкологично заболяване, заради което провела тежко лечение, и съпътстващи го
други заболявания отпреди това-захарен диабет и хипертония, но не са ангажирани
доказателства, от които може да се направи несъмнен извод за причинна връзка
между получаването на първото заболяване, респ. обострянето на другите /включително посочената в исковата молба парадонтоза/ и наказателните производства и в този смисъл
завишена степен на увреждане поради влошаване на здравословното състояние.
Въз основа горното и при отчитане
броя и тежестта на деянията, за които е била неоснователно обвинена, в тази
част водените против нея други идентични наказателни производства по сходни
обвинения, продължителността на наказателното преследване, негативния ефект
върху личността и репутацията на ищцата съдът определя размер на обезщетението
за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД от 14 000лв. Този размер приема за
съответен на обективно установените по делото факти
и съобразен с обществената мярка за справедливост при съществуващите обществено-икономически условия в
страната.
Отговорността на държавата в
хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗООВ от незаконни действия на правозащитни органи
възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление. От този момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва
върху размера на присъденото обезщетение при съответно приложение на чл.84,
ал.3 ЗЗД / ТР № 3/2004г., ОСГК на ВКС/.
В случая наказателното производство спрямо ищцата е прекратено на 07.12.2012г.
с окончателен съдебен акт, от когато ответникът е изпаднал в забава и дължи
законната лихва. Възражението за погасяване по давност е основателно. Съгласно
чл.111, б.“в“ ЗЗД вземанията за наем, за лихви и други периодични плащания се
погасяват с изтичането на три годишна давност, считано от настъпване на
изискуемостта. Искът е предявен на 05.10.2017г. и в приложение на тази норма
законната лихва за периода 07.12.2012г.-04.10.2014г. е погасена по давност.
Предвид това върху определеното обезщетение следва да се присъди такава от
05.10.2014г. до изплащането.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищцата разноски от 2.10лв., съобразно уважената част от иска.
Ищцата е представлявана от
адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38,
ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв.З.С.-САК
адвокатско възнаграждение от 494.20лв., изчислено в съответствие с Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед
уважената част от иска.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б.,
гр.София, бул.******, да заплати на Р.К.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 14 000лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди причинени от незаконно обвинение в извършване на
престъпления по чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.2 НК и вр. чл.20, ал.2 НК
по наказателно производство, прекратено с Постановление от 31.10.2012г. на СГП
и изменено с Определение № 3969/07.12.2012г. по ЧНД № 5409/2012г. на СГС, ведно
със законната лихва от 05.10.2014г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер 100 000лв. и за законна лихва
за периода 07.12.2012г.-04.10.2014г.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.,
гр.София, бул.******, да заплати на Р.К.С., ЕГН **********,***, разноски по
делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 2.10лв.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр.София, бул.******,
да заплати на адв.
З.С.-САК на
основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение от 494.20лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: