№ 5540
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20231100507680 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л. Н. П. (уточнена с молба от 20.09.2023 г.) срещу
решението по гр.д. № 40016/2021 г. на СРС, III ГО, 158 състав, в частта, в която въззивникът
е осъден да заплаща месечна издръжка на децата си Д.Л. П. и Н.Л. П. в размер на по 350
лева, считано от 09.08.2021 г. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът моли да се
отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което исковите претенции
за месечна издръжка на двете деца да бъдат отхвърлени за разликата над 250 лева месечно
до присъдените 350 лева месечно, като бъде изменено решенето в частта за държавната
такса, съобразно намаления размер на издръжките.
Въззиваемата страна М. Д. С., оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без
уважение. Подала е насрещна въззивна жалба, с която обжалва решението по гр.д. №
40016/2021 г. на СРС, III ГО, 158 състав, в частта, в която исковата й претенция й за месечна
издръжка на всяко едно от децата Д.И Н. е отхвърлен за разликата над 350 лева до пълния
предявен размер от 400 лева. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Въззивницата моли да се
отмени решението в обжалваната от нея част и да се постанови друго, с което да се уважат
1
изцяло предявените искове за месечна издръжка на децата й. Претендира разноски.
Отговор на насрещната въззивна жалба не е подаден.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в законоустановените срокове от
страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване
валиден и допустим съдебен акт.
С решението, постановено по гр.д. № 40016/2021 г. СРС, III ГО, 158 състав, е
предоставил родителските права върху децата Д.Л. П. и Н.Л. П. на майката М. Д. С., при
която е определил местоживеенето им, а на бащата Л. Н. П. е определил режим за лични
контакти и е осъдил последния да заплаща издръжка на всяко едно от децата си в размер на
по 350 лева, считано от 09.08.2021 г. до настъпване на причини за изменение или
прекратяване на издръжките, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска, отхвърлил е претенцията на майката за издръжка на всяко едно от децата за сумата
над присъдените по 350 лева месечно до претендираните по 400 лева месечно, и е осъдил Л.
Н. П. да заплати на СРС държавна такса върху издръжките на двете деца в размер на 1008
лева.
Първоинстанционното решение в частта за родителските права, местоживеенето на
децата и режима на лични контакти не е обжалвано, респ. не е предмет на настоящото
въззивно разглеждане.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Л. П. навежда доводи, че първоинстанционният съд не е съобразил материалните му
възможности, поеманите от него облигационни задължения на М. С. и алиментните му
задължения към още две ненавършили пълнолетие деца, при определяне размера на
присъдените издръжки на децата Д.И Н..
М. С. пък навежда доводи, че при постановяване на решението си съдът не е взел под
внимание доказаните месечни доходи на бащата в размер над 3700 лева и способността му
за удовлетворяване на нуждите от издръжка на децата на страните в претендирания размер
от по 400 лева месечно.
Наведените и в двете въззивни жалби доводи за неправилност на
първоинстанционното решение са неоснователни.
Настоящият съдебен състав напълно споделя установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Първостепенният съд е
изложил мотиви, в които е анализирал събраните доказателства и е посочил защо
издръжката на всяко едно от децата е определена в размер на по 350 лева месечно.
Съобразени са и възрастта и конкретните нужди на децата, като правилно е прието, че
2
задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от техните родители е с
приоритет пред задълженията по кредити, като дори и да се приеме, че Л. П. заплаща и
припадащата се част на М. С. от месечните вноски за погасяване на задължения по договор
за кредит, предоставен за закупуване на жилище, намаляването на издръжката на децата не
представлява годен механизъм за компенсиране на твърдяното неизпълнение на
задълженията на С. по облигационното правоотношение.
Решението в обжалваните части е постановено при правилно прилагане на
материалния закон към установените по делото факти и в съответствие със задължителната
съдебна практика установена с Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС.
Като допълнение към мотивите на районния съд следва да се посочи, че според
задължителна съдебна практика на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка,
се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния
случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,
здравословно състояние, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от
тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето. Тези принципи, установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК
не са нарушени от съда с обжалваното решение.
Установеният пред първата инстанция средно месечен доход на бащата е в размер на
3703.26 лева, а този на майката 1875.90 лева. Установено е и наличието на алиментни
задължения на бащата към още две ненавършили пълнолетие деца. При това положение
въззивният съд приема, че правилно районният съд е приел, че във възможностите на
бащата е да заплаща на децата си Д.И Н. месечна издръжка в размер на по 350 лева,
съобразявайки се както с възрастта и нуждите на децата, така и с възможностите на
задължения родител. Определения размер на издръжките е съобразен и с актуалния ръст на
инфлацията в страната (от публично достъпните данни на електронна страница на
Националния статистически институт /https://www.nsi.bg/. След заплащане на месечните
издръжки от по 350 лева бащата ще разполага поне с около 3000 лева – брутен месечен
доход, който ще му позволи да поеме, както собствената му необходима издръжка, така и
издръжката на децата му Д.И Ю., алиментни задължение към които имат и техните майки.
От друга страна, въззивникът и въззиваема страна М. С. не е доказала материалните
възможности на Л. П. да дава месечна издръжка на децата Д.И Н. в по-голям размер от
присъдения с обжалваното решение – по 350 лева на дете. Ето защо, първоинстанционният
съд правилно е определил размера на издръжката – според нуждите на децата, които имат
право на издръжки, и възможностите на бащата, който ги дължи (чл. 142, ал. 1 от СК).
Правилно първоинстанционният съд е определил и размера на дължимата държавна
такса върху присъдените месечни издръжки в общ размер от 1008 лева, платима по сметка
на СРС ( чл.69, ал.1, т.7 от ГПК, вр. с чл.1 от Тарифата за държавните каси, които се събират
3
от съдилищата по ГПК).
При този изход на въззивното производство разноските следва да останат в тежест на
страните така, както са направени.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 40016/2021 г. по описа на Софийския
районен съд, 158 състав.
Оставя без уважение искането на М. Д. С. за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4