Решение по дело №355/2019 на Районен съд - Ямбол

МОТИВИ към Решение № 82/10.04.2019г. , ПОСТАНОВЕНО ПО АНД № 355/2019 г. ПО ОПИСА НА ЯРС.

 

Производството е по реда на чл.375 и следващите от НПК.

Образувано е въз основа постановление на ЯРП, с което се предлага обвиняемият А.К.И. *** да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба, на осн. чл.78а от НК. Обвинението сочи, че същият е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“  вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 13.11.2017 г. около 18.20 ч. в гр. Я., по ул. „*** на кръстовището с ул. „***“, при управляване на МПС - автобус „***“ 0303, с peг. № У 9577 АА, е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, в чл.20, ал.2, пр.5 от ЗДвП, в чл.24, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, в чл.3, т.2 и чл.95, ал.1 от ППЗДвП, в резултат на което при рязко спиране на управляваното от него МПС по непредпазливост причинил на пътничката в автобуса П.Ж. В. от гр. Я.средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната ключична кост, довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник. Поради това, предвид чистото съдебно минало на обвиняемия и с оглед обстоятелството, че от деянието не са причинени имуществени вреди, се предлага спрямо него да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК.

В с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е предявено. Изложената в постановлението фактическа обстановка счита за безспорно установена от събраните по делото доказателства и пледира обвиняемият да бъде признат за виновен. По отношение на наказанието прокурорът излага, в случая са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и предлага на обв. И. да се наложи административно наказание глоба, чийто размер да бъде определен в законовия минимум от 1000 лева. С оглед чистото съдебно минало на обвиняемия и добрите му характеристични данни, и на основание чл.78а, ал.4 от НК прокурорът пледира да не му се налага наказание лишаване от право да управлява МПС.

Обв. И., редовно призован, участва лично в съдебно заседание. Дава обяснения, в които подробно излага начина и причините за извършване на деянието, но счита, че няма видна за настъпване на ПТП и моли да бъде оправдан.

Редовно упълномощеният защитник – адвокат също пледира за постановяване на оправдателна присъда, като намира обвинението за недоказано и счита, че ПТП е настъпило по вина на друг участник в движението - водача на л.а. „БМВ“. Алтернативно, в случай на осъдително решение, пледира обвиняемиянт да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в минимален размер, и с оглед безупречната му съдебна биография и характеристични данни моли, да не му се налага наказание лишаване от право да управлява МПС.

За да постанови присъдата си, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Обв. И. бил дългогодишен правоспособен водач на МПС. До 2013г. работел като **** в „.***“ – Я., след което от 13.06.2013г. започнал работа *** в „**-*“ ЕООД – гр. Я., като извършвал ****до и от индустриалната зона на гр. Я.. Неосъждан е, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК, и няма данни да е наказван по административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата. В дружеството, в което работел, обвиняемият се проявявал като добър и съвестен работник. Поддържал работното си място чисто и приветливо, бил вежлив, услужлив и честен човек, и не влизал в конфликти и конфронтации.

На 13.11.2017 г. обвиняемият бил на работа и управлявал автобус „***“ 0303, с peг. № У 9577 АА. Около 18:10 часа след приключване на работната смяна, в управлявания от него автобус се качили свидетелите П. В., К. А., Д. Т., Б. Ж., Й. Д., Д. Т., Г. В., Г. П. Д. С., като В. седнала на 5-6 седалка в лявата част на салона на автобуса, откъм страната на пътеката. Обвиняемият привел в движение и потеглил с автобуса в посока от индустриалната зона към центъра на гр. Я.. Около 18:20 часа, в условията на нощна тъмнина, обвиняемият осъществявал движение по ул. „***“ в гр. Я., която била сигнализирана като път с предимство, и навлязъл в кръстовището й с ул. „***“ с тенденция да продължи движението си направо и да спре на автобусната спирка вдясно по посока на движението му, непосредствено след кръстовището, за да слезе пътуващата в автобуса свидетелка П. В.. Кръстовището на улиците *** и „*** било сигнализирано със светофарна уредба, която работела на жълта мигаща светлина. При навлизане на управлявания от обвиняемия автобус в кръстовището св. Вълева била станала от мястото си и стояла права, с лице към левите прозорци и с дясно рамо по посоката на движение на автобуса, като с една ръка се държала за седалката. По същото време и при същите условия, в срещуположна посока, по ул. „***“ към кръстовището с ул. „***“ се движел л. а. „БМВ“, с pег. № У 7130 АС, управляван от свид. И. И.. Св. И. навлязъл в кръстовището с намерение на извърши маневра завой наляво, при което отклонил автомобила наляво, близо до лентата, предназначена за движение на управлявания от обвиняемия автобус. Обвиняемият забелязал приближаващия се към лентата му за движение л.а. БМВ, и макар да имал възможност на по-ранен етап да намали плавно скоростта си на движение, необосновано реагирал интензивно с аварийно спиране, като задействал рязко спирачната система на автобуса. Предприетото от обвиняемия рязко спиране извело правостоящата пътничка от равновесие, тя политнала напред, преминавайки по пътеката към позицията на водача, и паднала вдясно от него на денивелирана равнина спрямо пътеката, като ударила главата си в решетката на парното и дясното си рамо. При падането на св. В. било причинено счупване на дясната ключична кост, довело до затрудяване движенията на десния горен крайник за срок, не по-малък от месец и половина-два при нормален ход на развитие на оздравителните процеси, както и контузия в областта на главата и контузия в поясната област, довела до затрудняване движенията на снагата за около 7-10 дни при нормален ход на развитие на оздравителните процеси, които увреждания по съвкупност са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Непосредствено след настъпване на ПТП управлявания от обвиняемия автобус и л.а. БМВ спрели без съприкосновение помежду си.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите П. В., И. И., А., Д/.Т., Б. Ж., Й. Д., Д.Т., Г. В., Г. П. и Д. С., от обективните находки, отразени в протокола за оглед от 13.11.2017г. и приложения към него фотоалбум, от заключенията на вещите лица, изготвили назначените СМЕ, АТЕ и тройна АТЕ, както и от писмените доказателства по делото, които, преценени и поотделно, и в тяхната съвкупност, са последователни, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, поради което се кредитират изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Както от обективна, така и от субективна страна, с деянието си обв. И. е осъществил състава на чл.343, ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 13.11.2017 г. около 18.20 ч. в гр. Я., по ул. „***“, на кръстовището с ул. „***“, при управляване на МПС - автобус „***“ 0303, с peг. № У 9577 АА, е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.24, ал.1 от ЗДвП и в чл.95, ал.1 от ППЗДвП, в резултат на което при рязко спиране на управляваното от него МПС по непредпазливост причинил на пътничката в автобуса П. Ж. В. от гр. Я. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната ключична кост, довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник.

Фактът, че обвиняемият е автор на деянието съдът намери за безспорно установен, както от обясненията му, така и от показанията на всички разпитани по делото свидетели.

От обективна страна, налице е извършено от обвиняемия съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон, чието изпълнително деяние се изразява в нарушаване правилата за движение по пътищата. Безспорно, същият е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.24, ал.1 от ЗДвП и по чл.95, ал.1 от ППЗДвП, тъй като при управление на автобус „***“ 0303, с peг. № У 9577 АА, който е МПС по смисъла на §6, т.11 вр. т.12, б. „в“ от ДР на ЗДвП, необосновано реагирал интензивно с аварийно спиране, като намалил рязко скоростта си на движение, вследствие на което  пътуващата в автобуса свидетелка П. В. изгубила равновесие, политнала напред и паднала вдясно от водача, като при падането ударила дясното си рамо. Вследствие на това й било причинено счупване на дясната ключична кост, довело до затрудяване движенията на десния горен крайник за срок, не по-малък от месец и половина-два при нормален ход на развитие на оздравителните процеси, или средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК. Т.е., налице е и пряка причинна връзка между деянието на обвиняемия, настъпването на ПТП и уврежданията на пострадалата. Или с други думи казано, по гореописания начин, с нарушаване на горепосочените правила за движение, обвиняемият сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП и в този смисъл е станал причина за настъпването му.

От субективна страна подсъдимият е действал в условията на несъзнавана непредпазливост като форма на вина, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, за което са го задължавали правилата на чл.24, ал.1 от ЗДвП и чл.95, ал.1 от ППЗДвП – да не спира рязко, освен ако това не е необходимо за предотвратяване или избягване на ПТП, и да намалява плавно скоростта си на движение. Безспорно, обвиняемият е могъл и е бил в състояние да предвиди настъпването на общественоопасните последици, тъй като, ако бе спазил горепосочените правила и се бе съобразил с тях, не би предизвикал настъпването на ПТП.

Доколкото от заключенията на АТЕ и на тройната АТЕ по безспорен начин се установява, че към момента на реакция на обвиняемия за интензцивно аварийно спиране същият е имал пряка видимост и възможност да наблюдава действията на водача на л.а., респ. и възможност на по-ранен етап да намали плавно скоростта си на движение, както и че същият е спрял след конфликтната точка между двете МПС, доводите на защитата, че действията му са били насочени към предотвратяване на ПТП не могат да бъдат споделени. А обстоятелството, че водачът на л.а. също е извършил нарушения на правилата за движение не води до отпадане отговорността на обвиняемия, след като извършените от него нарушения също са в пряка причинна връзка с настъпилия резултат.

Доколкото нормите на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и на чл.3, т.2 от ППЗДвП са общи, регламентират общото задължение на участниците в движението с поведението си да не създават опасности и пречки за движението, да не поставят в опасност живота и здравето на хората, да не причиняват имуществени вреди, да пазят живота и здравето на хората, изискват общо съобразяване с особеностите на пътната обстановка и се прилагат, когато не е нарушена друга специална норма от закона, съдът намери, че обвиняемият следва да бъде оправдан по обвинението в тази му част, тъй като в случая са нарушени специалните норми на чл.24, ал.1 от ЗДвП и на чл.95, ал.1 от ППЗДвП, и именно тяхното нарушаване е в пряка причинна връзка с настъпването на ПТП.

Обвиняемият следва да бъде оправдан и по обвинението в частта му относно нарушаването правилата за движение по чл.20, ал.2 и по чл.24, ал.2 от ЗДвП. Първата от вменените за нарушени разпоредби установява задължение за водачите на ППС при избиране скоростта си на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа не местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта си и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Втората от посочените за нарушени разпоредби задължава водачите, преди да намалят значително скоростта си на движение, да се убедят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението и няма да затруднят излишно движението им. След като в случая обвиняемият е изпълнил задължението си да спре, същият не следва да отговаря за нарушаване разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. А доколкото от заключението на двете АТЕ се установява, че ПТП е настъпило не вледствие значителното намаляване скоростта на движение на управлявания от обвиняемия автобус, а в резултат на  предприетото от него рязко спиране, съдът счете, че обвиняемият следва да бъде оправдан и по обвинението в тази му част.

ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ОБВИНЯЕМИЯ НАКАЗАНИЕ

За извършеното от обвиняемия непредпазливо престъпление законът предвижда наказание ДО ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ИЛИ ДРУГО ПО-ЛЕКО НАКАЗАНИЕ - ПРОБАЦИЯ. Както вече се посочи по-горе, същият е с безупречна съдебна биография – не е осъждан, спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл.78а от НК и от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди. Поради това съдът намери, че в случая са налице всички законови предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК чрез освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба.

При определяне конкретния размер на глобата, съдът взе предвид ниската степен на обществена опасност на личността на обвиняемия, обуславяща се от чистото му съдебно минало и отличните характеристични данни за личността му. Както вече се посочи, същият е дългогодишен правоспособен водач на МПС. До 2013г. работел като шофьор в градския транспорт, а от 2013г. до момента като шофьор на автобус в „***“ ЕООД – Ямбол, и няма данни да е наказван по административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата. Бил добър и съвестен работник, поддържал работното си място чисто и приветливо, бил вежлив, услужлив и честен човек, и не влизал в конфликти и конфронтации. В двете фази на процеса дава подробни обяснения, с което допринася в значителна степен за разкриване обективната истина по делото и изразява съжаление за случилото се. Затова, с оглед изключително ниската степен на обществена опасност на личността му и поради обстоятелството, че водачът на л.а. „БМВ“ също има вина за настъпване на ПТП, съдът му наложи глоба в минимален размер от 1000 лева.

По същите съображения и като взе предвид, че обвиняемият работи като шофьор и работата му е основния източник на доходи за него и семейството му,  съдът не приложи разпоредбата на чл.78а, ал.4 вр. чл.343г от НК и не му наложи наказание лишаване от право да управлява МПС, тъй като намери, че само по себе си, наказанието глоба е достатъчно да го мотивира да се отнася с по-високо чувство за отговорност и за в бъдеще да не извършва нарушение на установените правила за движение по пътищата.

При този изход на делото, тъй като обвиняемият беше признат за виновен, на основание чл.189 ал.3 от НПК, в негова тежест бяха присъдени и направените по делото разноски в размер на 2096,69 лева, вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Я..

По изложените съображения съдът постанови решението си.

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: