№ 837
гр. Пазарджик, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на първи октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220101595 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата П. М. ХР. чрез пълномощника си адвокат М. твърди, че с
ответника СТ. ЯНК. Б. са живели на съпружески начала от *** г. до *** г. От
съвместното им съжителство на *** г. се е родило детето Д. СТ. Б.. Твърди, че
домът й разполага с подходящи социално-битови условия за отглеждане на
детето и може да полага адекватни грижи за възпитанието му, както и че
между тях има изградена силна емоционална връзка. Твърди, че след
раздялата с ответника същият не е давал месечна издръжка на детето, а в
същото време разполага с възможност за това, тъй като се занимава със
собствен бизнес и няма други непълнолетни деца, за които да се грижи. От
друга страна ищцата работи като шивачка, получава трудово възнаграждение
в минимален размер и няма други допълнителни доходи. Поради това
предявява против ответника иск за предоставяне упражняването на
родителските права, определяне на местоживеенето на детето, режим на
лични отношения с бащата и издръжката на детето, претендирана в размер на
200 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва при забава, включително издръжка за минало
време в размер на 2 400 лв. (по 200 лв. месечно) за периода от 10.05.2020 г. до
10.05.2021 г., ведно с законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до изплащането на сумата. Претендира присъждане на разноските по
делото. Ангажира доказателства.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът СТ. ЯНК. Б. оспорва
фактите, изложени в исковата молба. Твърди, че ищцата го изнудва за
издръжка, че е взела много кредити и заеми, които той изплаща. Твърди, че
ищцата не полага грижи за детето, което посещава седмична градина, и
оспорва да му е купувала дрехи и обувки. Твърди, че негови близки приятели
му помагат с дрехи и финансово. Посочва, че има експертно решение на
ТЕЛК и е многодетен баща. Ангажира доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните са родители на малолетното дете Д. СТ. Б., родена на *** г. в
гр. П***, което се установява от представеното по делото удостоверение за
раждане.
Съгласно представените по делото служебни бележки детето посещава
целодневен режим в ДГ „Ю*** Г***“, като е освободено от заплащане на
такса поради наличие на решение на ТЕЛК на бащата, както и народни танци
при СБМТИ – Ч***, за което заплаща такса в размер на 15 лв. месечно, а
ищцата П. М. ХР. е член на училищното настоятелство и заплаща членски
внос в размер на 5 лв. месечно.
Ищцата П. М. ХР. работи по трудов договор в „Р***“ ЕООД на
длъжност „машинен оператор шиене“ на осемчасов работен ден с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лв., съгласно представеното
по делото допълнително споразумение към трудов договор № 92 от
08.09.2020 г.
Съгласно представеното удостоверение за семейно положение, съпруг/а
и деца ответникът СТ. ЯНК. Б. е разведен и има четири дъщери: М***-М***
С*** Б., родена на *** г., Д. СТ. Б., родена на *** т., А*** С*** Б., родена на
*** г. и Я*** С*** В***, родена на *** г.
Съгласно ЕР на ТЕЛК № 3243/186 от 05.11.2018 г., издадено от Втори
състав на ТЕЛК към МБАЛ „П***“ АД на ответника е определена 50 %
трайно намалена работоспособност със срок до 01.11.2021 г., водеща
диагноза: мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на прецеребрални артерии,
дата на инвалидизация – 14.09.2011 г.
Ответникът е вписан в Регистър БУЛСТАТ с основна дейност по НКИД
2003 „Поправка и ремонт на лични вещи и стоки за домакинството,
некласифицирани другаде“ съгласно представената справка от Регистър
БУЛСТАТ.
От представените по делото удостоверения от ТД на НАП – Пловдив,
офис П*** се установява, че е декларирал прекъсване на дейността по
упражняване на свободна професия, считано от 28.12.2018 г. Същият няма
2
подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г., а за
периода от 01.01.2020 г. до 31.03.2021 г. няма регистриран трудов договор,
няма деклариран осигурителен доход, няма подадена справка по чл. 73, ал. 1
от ЗДДФЛ за финансовата 2020 г.
От ответника са представени платежни документи за извършване на
плащане на битови сметки, закупуване на лекарства и погасяване на кредити.
По делото е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Пещера след проведено социално проучване на ищцата П. М.
ХР.. От същия се установява, че основните нужди и потребности на
малолетната Д*** се задоволяват от нейната майка. Осигурена е сигурна и
безопасна среда, лично пространство, достатъчна по количество здравословна
и разнообразна храна, съобразени с възрастта и сезона дрехи и обувки,
необходимите консумативи. Задоволени са емоционалните, здравните и
социални потребности на детето. Физическото развитие на детето е съответно
за възрастта му. Няма данни да страда от хронични и наследствени
заболявания. Посещава личния си лекар за извършване на профилактични
прегледи и имунизации, както и при необходимост. Малолетното дете няма
специфични нужди и потребности, поради което не се нуждае от специални
грижи при отглеждането си. Спазва се режим съобразен с неговата възраст и
развитие. Майката и детето живеят в с. Р***, общ. Пещера. Жилището им
представлява санирана масивна двуетажна къща. Всеки от етажите разполага
с две стаи и самостоятелни б*** и тоалетна. Жилището е в много добро
техническо състояние и с функционално обзавеждане. Електрифицирано е и
водоснабдено. Хигиенно-битовите условия са отлични. Осигурено е
необходимото лично пространство за правилното развитие на детето и е
осигурена сигурна и безопасна среда. Майката на детето е в трудово
правоотношение с шивашка фирма „Р***“ ЕООД, гр. Пазарджик. Месечното
й възнаграждение е в размер на минималната работна заплата, установена за
страната. Детето познава и контактува с роднините от разширения семеен
кръг. Създало е собствена приятелска среда, предимно от деца на неговата
възраст. Между майката и детето съществува силна емоционална
привързаност и чувство на близост. Майката заявява родителска отговорност
и загриженост за детето. Осигурява й необходимото спокойствие. Споделя, че
желае да съхрани емоционалната връзка между детето и неговия баща. По
никакъв начин не възпрепятства контактите помежду им.
По делото е изготвен и социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ – П*** след проведен разговор с ответника СТ. ЯНК. Б.. По
информация от същия той живее в къща от 100 кв. м., намираща се в гр.
П***, която е наследствена от неговите родители и има прилежащ двор. На
първия етаж живее по-големия му брат М*** Я*** Б., роден през *** г., а
вторият етаж се обитава от него и двете му деца – пълнолетната М***-М*** и
Д***, когато е при него. Същият е завършил ножарско училище в М***.
3
Обучавал се е в направа на ножове, саби, брадви, препариране на животни и
други. Пред социалните работници е посочил, че преди три години е закрил
фирмата си и се наложило да плати над осемдесет бързи кредита, изтеглени
от ищцата. Съгласно справка от Информационната интегрирана система към
момента той получава пенсия от 255 лв. и добавка от 50 лв. В хода на
социалното проучване е проведен разговор с по-голямата дъщеря на страните
– М***-М***, която е споделила, че когато майка й е заминала за гр. С***
З***, тя не е искала да се разделя с приятелската си и училищна среда поради
което не я е последвала. Също така се чувствала добре с баща си. По
информация от ДГ „Ю*** Г***“, гр. П***, детето посещава занимания от
две-три годишно. Не заплаща такса, но майката заплаща 5 лв. членски внос за
настоятелството. Обикновено в понеделник го води майката, а в петък го
взема бащата. Бащата идвал за срещи с детето и през седмицата. Според
възпитателката Д*** е в добро емоционално състояние и се вписва правилно
в групата. Не се наблюдава наличие на тревожности, не е споделяло за
травмиращи събития. По информация от възпитателките в детската градина
детето има изградена емоционална връзка и с двамата си родители. Пред
социалните работници ответникът е заявил желанието си да упражнява
родителски права спрямо малолетното дете, мотивиран от значителния
период от неговия живот, когато той се е грижел за оглеждането му, както и
факта, че не е добре двете деца да се разделят. Също така е заявил, че майката
не е в състояние да полага пълноценна грижа за детето.
За установяване на правнорелевантните факти по делото бяха разпитани
свидетелите на ищцата Я*** С*** В*** – дъщеря на ответника, без родство с
ищцата, и И*** П*** Д***а – бивша съпруга на ответника, без родство с
ищцата, и свидетелите на ответника – М***-М*** С*** Б. – пълнолетна
дъщеря на страните, Д*** Г*** М***, А*** В*** К*** и Ст*** Н*** П***,
без родство със страните.
От показанията на свидетелката В*** се установява, че познава ищцата
от 20 години, откакто заживяла с баща й. С нея винаги били в добри и
приятелски отношения. С децата М***-М*** и Де*** общувала
непрекъснато. Ищцата напуснала дома на баща й преди две години, заедно с
Де***. Отишли да живеят в гр. С*** З***. Другата им дъщеря М***-М***
останала да живее при баща им заради приятеля й и заради училището.
Откакто страните бил разделени, Де*** живеела при майка си, а в почивните
дни и по празниците била при баща им. Ищцата й споделяла, че не иска да
пречи на контактите на Де*** с баща й, защото считала, че тази връзка е
важна за детето. Свидетелката била ходила на гости в с. Р***, където живеели
ищцата и детето. Счита, че ищцата добре се грижи за детето. То било винаги
добре облечено и чисто. Представата на баща й за отглеждането на дете била
да му се дава много свобода. Когато Де*** била при него, я гледал, като я
оставял по цял ден сама, да прави каквото иска. Ответникът не можел да
готви. Хранил детето с неща, които купувал от магазина – вафли, мандарини.
4
Веднъж Де*** споделила със свидетелката, че когато била при баща им, цял
ден е яла вафли. Била изяла 16 вафли и била цялата в пъпки. Де*** ходила на
народни танци, но искала да ходи също така на гимнастика, на карате и на
испански език. Ищцата се опитвала да осигури всичко на детето, но нямала
финансовата възможност за това. Според свидетелката ответникът бил
пенсионер по болест и работил в работил***та си, в която изработвал ножове,
точил ножове и ножици. От това изкарвал пари. Свидетелката лично му
изпращала клиенти. Била виждала тетрадката, в която ответникът водел отчет
за приходите и разходите. За някои месеци била виждала, че има приход от
2 000 лв. Откакто страните били разделени ответникът не бил давал издръжка
на Де***.
От показанията на свидетелката Д***а се установява, че познава
ищцата от повече от 20 години, а детето Де*** – от деня, в който се е родила.
С ищцата и детето се виждали поне веднъж в месеца. По-често се чували по
телефона. Откакто страните се разделили, детето живеело при ищцата.
Нямало период, в който детето да е живяло при баща си. Детето се чувствало
много добре при майка си, тя се грижила добре за нея. Винаги била чиста.
Била много любознателна. Като всяко дете на тази възраст искала много неща
– народни танци, балет. Затова ищцата имала нужда от средства.
Свидетелката не знае дали откакто са разделени, ответникът е заплащал
издръжка на детето, но посочва, че когато бил осъден да заплаща издръжка на
децата на свидетелката, издръжката я плащала ищцата, защото тя работела.
Според свидетелката ответникът не е спирал да работи в работилницата си за
ножове, за което тя дори му пращала нейни познати. За услугите, които
правил в работилницата, ответникът получавал заплащане.
От показанията на свидетелката Б. се установява, че откакто родителите
й се разделили тя живеела с баща си в П***, а Де*** – с майка им в с. Р***.
Де*** идвала при тях само в петък, събота и неделя и по празниците. През
останалото време живеела при майка им. Майка им живеела в двуетажна
къща с много голям двор, обзаведена с всички необходими вещи. Де*** спяла
в спалнята на майка им и съжителя й, на отделно легло. Къщата на баща им
също била двуетажна с голям двор. Имала всички необходими мебели, но
нямали баня и тоалетна. Имало единствено тоалетна, която се намирала на
двора. Свидетелката имала собствена стая, но Де*** нямала. Като била при
тях, спяла на едно легло с баща им. В къщата им живеел и чичото на
свидетелката, брат на баща й. Когато Де*** идвала, обикновено й разказвала,
че майка им и нейният приятел са я водили някъде на екскурзия, видяла е
нещо или нещо са й купили. Свидетелката не била чувала Де*** да е
разстроена или да е казвала, че не иска да живее с майка им. Когато Де***
била при баща им, той й купувал подаръци, играчки за Коледа и за рождения
й ден. Не й купувал дрешки, защото от църквата им давали много дрехи.
Майка им вземала Де*** от тях в неделя вечер. Било се случвало Де*** да не
иска да си тръгне, например ако имали гости и деца, с които да си играе, или
5
пък просто да иска да остане при тях. Свидетелката работела от 16-годишна,
за да се издържа. Баща й й давал пари, само когато си поиска. Майка й също й
давала пари, понякога и без да си поиска. Подарявала й подаръци, много
често парфюми. Свидетелката не знае дали баща й работи. Той имал
работил*** за ножове и хората му плащали за изработване и за точене на
ножове. През деня бил в работил***та, но свидетелката не знае кога последно
го е виждала там.
От показанията на свидетеля М*** се установява, че познава ответника
от много години, като от 2019 г. се виждали почти всеки ден. Един, два пъти
бил ходил с ответника да вземат детето от детска градина. Също така ги бил
возил с колата на басейн в с. Б***, П***. Свидетелят купувал на детето
подаръци за именни и рождени дни. Бил виждал детето да нощува в дома на
ответника и през седмицата, и през почивните дни. Според свидетеля
работил***та на ответника не работила поне от 2019 г.
От показанията на свидетеля К*** се установява, че на 09.08.2021 г.
заедно с ответника взели Де*** от детска градина и отишли на О***. Там
дошла ищцата и поискала да вземе детето. То не искало да тръгне с нея и се
разплакало. Накрая ищцата оставила детето с ответника и си тръгнала. След
това отишли в Зоологическата градина. Там то се успокоило и се развеселило.
От показанията на свидетеля П*** се установява, че е съсед на
ответника. Де*** била при него от петък до понеделник, когато майка й я
вземала. Според свидетеля ответникът се грижил прекрасно за детето. Била
нахранена и облечена топло. Ответникът не създавал среда, която да стресира
детето. Обръщал му подобаващо внимание. Свидетелят никога не бил виждал
детето да е в лошо настроение или да е депресирано, когато било при него.
Като я вземал от градина, й купувал всичко необходимо от магазина.
Свидетелят не знае дали ответникът е давал издръжка на майката на Де***.
Заради детето ответникът се научил да готви. В къщата му имало
самостоятелна стая за Де***, с отделно креватче. Ответникът бил пенсионер
по болест и не работил. Единствените му доходи били от пенсия.
Изслушана по реда на чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 6 от СК
ищцата заяви, че никога не е искала да прекъсва връзката между дъщеря и
баща. Няма нищо против детето да бъде при баща си в петък, събота и неделя.
Иска да упражнява родителските права, защото при нея детето се чувства
добре обгрижено. В къщата й има баня и тоалетна, а детето си има собствена
стая. С нея се учили да четат, да пишат и да смятат. Това лято ищцата завела
детето на море за 10 дни. Водила я по екскурзии, по пещери, нещо което баща
й не правил. Двете с детето готвили заедно, правили кексове, защото счита, че
за едно момиче е добре да се научи да готви. Искала да осигури на детето
всичко, което е поискало, но не можела да си позволи всичко сама, защото
помагала на голямата им дъщеря М***-М*** да си плаща наема, след като се
изнесла на квартира.
6
По реда на чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 6 от СК ответникът
заяви пред съда, че не смята, че е по-добре детето да живее при него, тъй като
детето има нужда и от майка, и от баща, поради което трябва да живее и при
двамата. Би искал нещата продължат както досега. Посочи, че той също пере
и готви на детето.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявени са при условията на кумулативно съединяване иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на
родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и
издръжката на ненавършило пълнолетие дете и иск по чл. 149 от СК за
издръжка за минало време.
Исковете с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК представляват спорна
съдебна администрация, в рамките на която съдът се произнася по
целесъобразност като изхожда от интересите на ненавършилото пълнолетие
дете във всеки конкретен случай, като взема предвид възрастта на детето и
пола му, възможностите на родителя да полага грижи за него, битовите
условия, при които ще бъде отглеждано детето, социалното обкръжение,
възможността за помощ от трети лица при отглеждане на детето, доходите и
имуществото на родителя, моралните качества, привързаността към детето и
други обстоятелства от значение за отглеждането на детето.
По исковете за издръжка за в бъдеще и за минало време в тежест на
ищеца по тях е да установи нуждите на детето от издръжка и възможностите
на родителя да предоставя такава, а в тежест на ответника – предоставянето
на издръжка на детето за периода от една година преди подаване на исковата
молба.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства може да се направи извод, че майката П. М. ХР. е по-пригодна
от бащата да упражнява родителските права по отношение на детето. До този
извод водят както гласните доказателства – показанията на свидетелите В***
и Д***а, които съдът цени, тъй като са непосредствени, логични,
последователни, детайлни и кореспондиращи помежду си и с другите
доказателства по делото, така и социалното проучване, направено от
Дирекция „Социално подпомагане“ – Пещера. От тези доказателства се
установява, че ищцата е добра и грижовна майка, която е силно привързана
към детето и желае най-доброто за него. След раздялата с ответника ищцата е
поела грижите за детето, като е успяла да създаде сигурна и стабилна семейна
среда за него. Ищцата има жилище, разполагащо с всички необходими
удобства за отглеждането на детето и отлични хигиенно-битови условия.
Трудово ангажирана е и има финансовата възможност, за да полага
непосредствените грижи за детето. Проявява родителска отговорност и
7
загриженост за детето. Пример за това е фактът, че отдава голямо значение на
развитието, образованието и създаването на трудови навици у детето, като му
помага да се научи да чете, пише и смята, а също и да готви. Между нея и
детето има изградена силна емоционална връзка, като в същото време желае
да съхрани връзката между детето и баща му и по никакъв начин не
възпрепятства контактите помежду им. Всичко това описва ищцата като
изключително отговорен родител, осъзнаващ нуждата на детето да расте под
грижите и на двамата си родители в спокойна и хармонична среда. От
съществено значение за определяне на родителя, който да упражнява
родителските права, са възрастта и пола на детето. В случая детето е в ниска
възраст – на 5 години и 8 месеца, и е от женски пол, което прави значително
по-неудобно отглеждането му от бащата, още повече, че същият живее сам и
не може да разчита на помощта на свои близки в грижите за детето.
От друга страна ответникът не успя да установи по делото твърденията
си, че до сега детето е живяло при него и той се е грижил за него. Това
обстоятелство не се установява от нито едно доказателство по делото. Точно
обратното – свидетелките В*** и Д***а, и дори свидетелката на ответника Б.
са категорични, че след раздялата на страните детето винаги е живяло при
майка си, а при баща си е само през почивните дни и по празниците.
Показанията на останалите доведени от ответника свидетели – М***, К*** и
П***, също не установяват детето да е живяло преимуществено при бащата, а
свидетелстват единствено за отделни дни в месеца, когато детето е било при
него. В тази насока особено ценни са показанията на свидетелката Б., която е
дъщеря на страните, до скоро е живяла с ответника (налице са данни, че след
първото по делото съдебно заседание същата е напуснала дома на ответника и
е заживяла на квартира) и по-добре от всеки друг знае при кого живее детето.
Свидетелката Б. установява също така, че битовите условия в дома на
ответника не са особено добри, като се има предвид, че макар да е обзаведено
с всички необходими мебели, жилището няма баня, а тоалетната е външна.
При това детето няма самостоятелна стая, а когато е при баща си двамата спят
на едно легло. От своя страна свидетелката В*** посочи какви са
разбиранията на ответника за отглеждане и възпитаване на едно дете – да го
оставя да прави каквото пожелае и да го храни с нездравословна храна
каквато са вафлите. Вярно е, че според свидетеля П*** ответникът се е
научил да готви заради детето, което само по себе си е похвално, но не е
достатъчно, за да обори показанията на свидетелката В***, защото тя като
дъщеря на ответника е запозната по-добре с уменията му и с начина му на
живот като цяло, в сравнение със свидетеля П***, който по собствените му
показания се вижда с ответника само три-четири пъти в месеца. Също така
обстоятелството, че е имало случаи, в които детето е искало да остане при
баща си и не е искало да тръгне с майка си, не означава, че детето предпочита
да живее с баща си, доколкото свидетелката Б. е категорична, че Де*** не е
била разстроена и не е казвала, че не иска да живее с майка им.
8
Предоставянето на родителските права за упражняване от майката не би
променило по никакъв начин ежедневието на детето и то няма да има нужда
да привиква към нова обстановка, доколкото и към момента то живее и се
отглежда от майка си. При тези данни съдът намира, че родителските права
по отношение на малолетното дете Д. СТ. Б. следва да бъдат предоставени за
упражняване на майката, при която следва да бъде определено и
местоживеенето на детето с оглед разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от СК.
Режимът на лични отношения с бащата следва да бъде максимално
разширен, като бъде съобразен с обстоятелството, че между детето и бащата
съществува дълбока привързаност, контактите между тях не са били
прекъсвани след раздялата на родителите и се осъществяват ежеседмично.
Ето защо като най-целесъобразен следва да бъде възприет предложеният от
ищцата режим на лични отношения, като на бащата бъде дадена възможност
да вижда и взема детето при себе си всеки петък, събота и неделя от 17.00 ч. в
петък до 17.00 ч. в неделя с приспиване. Към този режим следва да бъдат
прибавени двадесет последователни дни през лятото, които не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката.
Тъй като майката ще упражнява родителските права и местоживеенето
на детето ще бъде при него, бащата следва да бъде осъден да заплаща
ежемесечна издръжка на детето. Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Съгласно ППВС № 5
от 16.11.1970 г. нуждите на лицата, които имат право на издръжка се
определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат
предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от
значение за случая, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние, трудоспособност и
квалификация, преценени към момента на постановяване на решението.
Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид
и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Конкретно за
ненавършило пълнолетие дете размерът на издръжката следва да бъде
съобразен от една страна с възрастта на детето, ежедневните му нужди,
здравословното състояние, наличието или липсата на специални потребности.
Следва да се отчетат икономическите условия в страната, определени от
висок жизнен и социален стандарт, продиктуван от ценови, социални и
демографски фактори, които определят нуждата от повече средства за
издръжката на едно дете. От друга страна следва да бъдат отчетени
възможностите на родителя да дава издръжка с оглед здравословното му и
имуществено състояние, възможността да полага труд и да реализира доходи,
наличие или липса на задължение да издържа и други лица. С оглед
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК при определяне на размера на дължимата
издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът е обвързан с минималния
9
размер на издръжката, който към настоящия момент възлиза на 162.50 лв.
При постановяване на решението си съдът не би могъл да вземе предвид
факти, които не са настъпили към момента на приключване на съдебното
дирене, в т.ч. евентуално увеличаване на минималната работна заплата, а от
тук и на минималния размер на издръжката – по аргумент от разпоредбата на
чл. 235, ал. 3 от ГПК. Увеличаването на минималния размер на издръжката би
могло да бъде обстоятелство по смисъла на чл. 150 от СК, обуславящо
последващо изменение на вече присъдената издръжка.
Детето Д. СТ. Б. е на 5 години и 8 месеца. Посещава детска градина, за
която не заплаща такса поради ЕР на ТЕЛК, издадено на баща й. Записана е
на народни танци в СБМТИ – Ч***, за което заплаща месечна такса в размер
на 15 лв. Като всички деца на тази възраст Де*** се нуждае ежедневно от
средства за храна, облекло и обувки, за развлечение, за учебни пособия и за
извънкласни занимания. Няма данни по делото детето да страда от сериозно
или хронично заболяване, изискващо скъпоструващо лечение, нито да има
специални потребности или дарби, които изискват повече финансови
средства.
Майката е в трудоспособна възраст. Работи по трудов договор на
осемчасов работен ден и получава трудово възнаграждение в размер на
минималната работна заплата за страната. Член е на училищното
настоятелство в детската градина, която дъщеря й посещава, за което заплаща
месечна такса в размер на 5 лв.
Бащата също е в трудоспособна възраст, но е с 50 % намалена
работоспособност вследствие на претърпян през 2011 г. мозъчен инфаркт.
Съгласно издаденото ЕР на ТЕЛК му е противопоказно психо-физично
напрежение и натоварване на опорно-двигателния апарат. По данни от
социалния доклад получава инвалидна пенсия в размер на 255 лв. и добавка
от 50 лв. Относно трудовата ангажираност на ответника по делото са събрани
противоречиви доказателства. От една страна писмените доказателства от
третото неучастващо по делото лице ТД на НАП – Пловдив, офис П*** сочат,
че същият е прекъснал дейността си като самоосигуряващо се лице през 2018
г., няма регистриран трудов договор и не е декларирал по реда на чл. 50 от
ЗДДФЛ доходи, които да са реализирани от него през 2020 г. В тази насока са
и показанията на свидетелите М*** и П***, според които ответникът не
работи. От друга страна свидетелките В*** и Д***а, а отчасти и свидетелката
Б. сочат, че ответникът продължава да работи в ножарската си работил*** и
реализира приходи от дейността си. Техните показания са еднопосочни и
звучат убедително поради факта, че свидетелките лично са изпращали
клиенти в работилницата на ответника и от тях знаят, че са заплатили за
услугите му. Показанията им освен това са логични, защото ответникът е
прекратил дейността си като самоосигуряващо се лице едва през 2018 г. при
положение, че заболяването му датира още от 2011 г., което означава, че
10
въпреки влошеното си здравословно състояние той е продължил да работи
поне до 2018 г. Поради това съдът приема, че въпреки заболяването си
ответникът е в състояние да осъществява трудова дейност и има възможност
да предоставя издръжка за дъщеря си. Обстоятелството, че ответникът е
многодетен баща, както сочи в отговора на исковата молба, не го освобождава
от задължението му да издържа малолетното дете, тъй като не дължи
издръжка на останалите си три дъщери, които са пълнолетни, а няма данни да
дължи издръжка на някоя от тях на основание чл. 144 от СК.
При определяне размера на издръжката съдът следва да определи
общата сума за издръжка на детето, която да се разпредели съобразно
възможностите на родителите. Като взе предвид изложените обстоятелства
съдът намира, че необходимите средства за ежемесечна издръжка на детето са
в размер на 350 лв. Издръжката следва да бъде разпределена в
съотношение 180 лв. за бащата и 170 лв. за майката, която е трудово
ангажирана и не страда от заболяване, което й пречи да работи и да реализира
доходи. Върху нея ще лежат и цялостните грижи по отглеждането и
възпитанието на детето. Ето защо искът за издръжка следва да бъде уважен в
размер на 180 лв. месечно, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 10.05.2021 г. до настъпване на основания за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва при просрочие. За
разликата над 180 лв. до претендирания размер от 200 лв. искът за издръжка
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Основен довод за това е трайно
намалената работоспособност на ответника, установена с официален
документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, ползващ се с обвързваща съда
материална доказателствена сила. Това лишава ответника от възможността
пълноценно да полага труд и да реализира доходи в размери, каквито би
получавал, ако здравословното му състояние не беше влошено.
Като основателен следва да бъде уважен и искът по чл. 149 от СК за
издръжка за минало време. По делото се установи по безспорен начин, че от
раздялата на страните през 2018 г. до настоящия момент детето е живяло при
ищцата, а през това време ответникът не е осигурявал необходимата
издръжка. Доказателства за противното не са ангажирани от страна на
ответника. С оглед установения от съда размер на необходимите на детето
средства за живот дължимата от бащата издръжка за период от една година
назад преди подаване на исковата молба, а именно за периода от 10.05.2020 г.
до 10.05.2021 г. следва да бъде определена в размер на 180 лв. месечно или
сума в общ размер на 2 160 лв. За разликата над този размер до
претендирания размер от 200 лв. месечно или сума в общ размер на 2 400 лв.
искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с
което предявените искове да бъдат уважени в посочените по-горе параметри.
Искането на ищцата за присъждане на разноските по делото не следва
11
да бъде уважавано. Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода
на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 от СК пред
първата инстанция. Това разрешение следва от характера на производството
на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно
родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат
извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в него не
се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие
относно начина на упражняване на родителските права, признати и
гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което
следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите
на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и
затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този смисъл
е Определение № 385 от 25.08.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 3423/2015 г.
на ВКС, I г.о.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на
предварително изпълнение в частта за присъдената издръжка.
Така мотивиран Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето Д. СТ. Б., ЕГН ********** на майката П. М. ХР., ЕГН ********** от
гр. П***, ул. „Т*** Б***“ № ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д. СТ. Б., ЕГН ********** при
майката П. М. ХР., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата СТ. ЯНК. Б.,
ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Т*** Б***“ № *** и детето Д. СТ. Б., ЕГН
**********, както следва: бащата може да вижда и взема детето всеки петък,
събота и неделя от месеца от 17.00 ч. в петък до 17.00 ч. в неделя с
приспиване, както и 20 (двадесет) последователни дни през лятото, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА СТ. ЯНК. Б., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Т*** Б***“
№ *** да заплаща на детето Д. СТ. Б., ЕГН ********** чрез нейната майка и
законен представител П. М. ХР., ЕГН ********** издръжка в размер на 180
лв. месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба – 10.05.2021
г., до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва при просрочие, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
180 лв. до предявения размер от 200 лв. месечно.
12
ОСЪЖДА СТ. ЯНК. Б., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Т*** Б***“
№ *** да заплати на детето Д. СТ. Б., ЕГН ********** чрез нейната майка и
законен представител П. М. ХР., ЕГН ********** издръжка за периода от
10.05.2020 г. до 10.05.2021 г. в размер на 180 лв. месечно или сума в общ
размер на 2 160 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 10.05.2021 г., до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за минало време за разликата над 180 лв.
месечно или сума в общ размер на 2 160 лв. до предявения размер от 200 лв.
месечно или сума в общ размер на 2 400 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните и на Дирекция „Социално
подпомагане“ – П***.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
13