Р Е Ш Е Н И Е
№…….…/………….….2020 г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Варненският
окръжен съд, Гражданско отделение, в открито съдебно заседание, на двадесет и четвърти февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И. ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
при участието на секретаря Петя Петрова, като
разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов въззивно гражданско дело № 2175 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по депозирана въззивна жалба №
76540/21.10.2019 (по рег. на Районен съд - Варна) от Д.И.К., чрез адв. Н.Т., срещу
Решение № 3971/30.09.2019 по гражданско дело № 19138/2018 на Районен съд -
Варна, в частта с която е допусната делба на ½ идеална част от правото
на собственост върху гараж, представляващ обект с идентификатор
10135.2526.578.3 по КК и КР на гр. Варна, разположен в дворното място съставляващо
поземлен имот с идентификатор 10135.2526.578, при граници на дворното място
идентификатори № 10135.2526.9536; 10135.2526.579; 10135.2526.581;
10135.2526.2129; 10135.2526.1635, находящ се в гр. Варна, при следните
квоти: К.Д.П. – А. - 1/2 ид. ч. и Д.И.К. - 1/2 ид. ч.
Твърди се, че
процесният имот е притежаван в съсобственост с трети лица и позовавайки се на
чл. 345 от ГПК сочи, че делбата на идеална част от правото на собственост от
посочения имот – съсобственост на наследодателя и един от наследниците, и неговата
съпруга, е недопустима, поради което този имот следва да бъде изключен от поделяемата
маса.
Направено е
искане за отмяна на решението в обжалваната част, поради неправилност.
В съдебното
заседание, чрез процесуалния си представител, въззивникът поддържа жалбата.
Противопоставено е възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката
на насрещната страна в случай, че то надхвърля минимума от 600 лева, установен
в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На 26.11.2019 г.
е постъпил отговор от К. Д.П. – А., чрез адв. Ф.Д., в който се твърди, че след
смъртта на бащата на Д.К., последния е придобил по наследство още 1/8 идеална
част от правото на собственост от гаража, но това обстоятелство няма отношение
към делбеното производство, като липсва необходимост от предявяване на иск за
делба на гаража и срещу съсобствениците, включително срещу трети лица, които
притежават ½ идеална част от правото на собственост на различно правно
основание. Поддържа, че притежаваните в съсобственост, с трети лица, имоти се
изключват от поделяемата маса едва във фаза по извършването ѝ. Направено
е искане за потвърждаване на решението в обжалваната част.
Претендират се
съдебно-деловодни разноски.
В съдебното
заседание, чрез процесуалния си представител, въззиваемият поддържа отговора.
Относно предмета на исковата претенция, в частта която е предмет на
разглеждане и в настоящото производство се претендира извършване на делба на ½ ид.част от правото на собственост върху
процесния гараж, представляващ обект с ид.10135.2526.578.3 по КК и КР на
гр. Варна при следните квоти: за К.Д.П.-А.-1/2 ид.ч. и за Д.И.К. -1/2 ид.ч. Ищцата твърди, че
процесният имот е придобит от страните на възмездно основание по време на брака
им, сключен на 13.12.1987 г. и прекратен, чрез развод
с решение по гр.д.№ 15873/2014 г. на ВРС, влязло в сила на 17.08.2015 г. С договор за дарение, сключен с нот.акт №40, т.Н, дело №168/8.04.2003 г. на нотариус Тодор Милков, рег.№237/ВРС, акт №60, том XV, дело №3308, вх.рег.№5465/09.04.2003 г. на СлВп-Варна
страните са подарили на родителите на ответника ½ ид.ч. от правото на собственост
върху процесния гараж.
В едномесечния срок за отговор ответникът
оспорва иска за делба като неоснователен, възразява съсобственост между ищцата
и ответника, тъй като имотът принадлежи на ответника и на неговата майка, а
ищцата няма дял в собствеността му.
Като
съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че през 2002 г. страните са придобили в режим на съпружеска имуществена общност гараж с идентификатор № 10135.2526.578.3 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД – 18-92/14.10.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, разположен в дворното място съставляващо поземлен имот с идентификатор 10135.2526.578, при граници на дворното място идентификатори № 10135.2526.9536; 10135.2526.579; 10135.2526.581; 10135.2526.2129; 10135.2526.1635, находящ се в гр. Варна. На 08.04.2003 г. ½ идеална част от правото на собственост върху процесния гараж е прехвърлена на родителите на ответника Иван (починал на 31.12.2017 г.) и Донка Кондови. На 26.09.2003 г. гаражът е поделен при равни квоти между страните по делото, от една страна и родителите на ответника, от друга. През 17.08.2015 г. съпружеската имуществена общност между страните по делото е прекратена чрез развод.
Спорът е пренесен пред настоящата инстанция единствено относно въпроса дали обжалваното решение е правилно в частта, в която е допуснат до делба описаният по-горе гараж.
Разяснения в тази връзка са дадени в цитираното от самия въззивник Постановление № 4 от 30.X.1964 г., Пленум на ВС, т. 3, според която правилно е да се допусне делба и на имота, който наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, но ако до съставяне на разделителния протокол не се извърши делба между наследниците и третото лице, съсобственият имот се изключва от делбата. Посоченото означава, че когато в наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, съдът допуска до делба и тези имоти съгласно чл. 345 от ГПК. Разясненията дадени с цитираното постановление намират приложение и в настоящия казус. В конкретният случай ищцата и ответникът са придобили своята част от правото на собственост върху процесния гараж въз основа на договор за покупко-продажба, по време на брака в режим на СИО, прекратена чрез развод. Предмет на делба в настоящото производство е именно тази част от правото на собственост върху гаража. Процесният гараж се притежава в съсобственост с трето лице по смисъла на чл. 345 от ГПК. Трето лице се явява майката на ответника, тъй като тя е придобила съответна част от правото на собственост върху гаража на различно основание от това на страните по делото - договор за дарение от 08.04.2003 г. За да не се допуска положение, в което да се наложи да бъдат извършени две делби в рамките на едно производство – в случая първата между страните по делото, а втората между страните по делото и третото лице (майката на ответника), разпоредбата на чл. 345 от ГПК предвижда, че частта от правото на собственост върху процесния гараж, предмет на настоящото производство, следва да се изключи от поделяемата маса ако между съсобствениците – ищец и ответник, от една страна, и третото лице (майка на ответника), от друга, не се извърши делба преди съставянето на разделителния протокол във фазата по извършване на делбата. Съобразно постановките на цитираното по-горе постановление обаче, частта от правото на собственост върху процесния гараж, притежавана от страните по делото първо следва да бъде допусната до делба във първата фаза от делбеното производство, а едва ако във втората му фаза, до съставянето на разделителния протокол, не бъде извършена делба между ищец и ответник, от една страна, и третото лице (майка на ответника), от друга - тази част следва да бъде изключена.
По изложените съображения, първоинстанционният съд правилно е допуснал до делба и процесната част от гаража, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото Д.И.К., ЕГН **********,***, следва да бъде
осъден, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК, да заплати на К.Д.П.-А., ЕГН **********,***, сума в размер от 500
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3971/30.09.2019, по гражданско дело №
19138/2018 на ВРС, в частта с която е допусната делба на ½ идеална част
от правото на собственост върху ГАРАЖ с идентификатор 10135.2526.578.3, със
застроена площ от 40 кв. м., разположен в дворното място съставляващо поземлен
имот с идентификатор 10135.2526.578, при граници на дворното място
идентификатори № 10135.2526.9536; 10135.2526.579; 10135.2526.581;
10135.2526.2129; 10135.2526.1635, находящ се в гр. Варна, при следните квоти: К.Д.П. – А.
- 1/2 ид.ч. и Д.И.К. - 1/2 ид.ч.;
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, Д.И.К., ЕГН **********,***, да заплати на К.Д.П.-А., ЕГН **********,***,
сума в размер от 500 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението поделжи на обжалване, пред Върховния касационен
съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………..……
ЧЛЕНОВЕ:
1….……..………;
2………….………