№ 231
гр. гр. Добрич , 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Георги К. Пашалиев
Секретар:Румяна И. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20203200500733 по описа за 2020 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК и чл.248 ал.3 изр.2
от ГПК.Подадена е въззивна жалба от С. К. Ц. от гр.Добрич срещу решение
№644/14.07.2020 г. по гр.д.№2945/2019 г. на Добричкия районен съд,с което е
отхвърлен предявеният от въззивницата срещу „Електроразпределение Север“
АД-гр.Варна отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от
ГПК за недължимост на сумата от 7 195,04 лева,представляваща начислена сума
по корекционна процедура за периода от 23.07.2016 г. до 06.06.2019 г. по фактура
№**********/08.08.2019 г. за обект,находящ се на адрес гр.Добрич,бул.
„Добруджа” №19,вх.Б,ет.3,ап.3-клиентски №********** и абонатен
№**********,като въззивницата е осъдена да заплати на горното дружество
съдебно-деловодни разноски,както следва:645,36 лв-адвокатско възнаграждение с
вкл. ДДС и 200 лв-възнаграждение за вещо лице.Подадена е и частна жалба от
„Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна срещу определение №1314/05.06.2020 г. по
цитираното дело на ДРС,с което е допълнено в частта за разноските протоколно
определение от 17.02.2020 г. за прекратяване на производството по делото по
1
отношение на дружеството-жалбоподател като първоначално конституиран
ответник и ищцата С. К. Ц. е осъдена да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД-
гр.Варна сторени разноски в размер на 645,36 лв адвокатско възнаграждение с
вкл.ДДС.
Според въззивницата атакуваното решение е незаконосъобразно и
необосновано.Неправилно съдът приел,че цените за технологични разходи са по-
ниски от цените за дневна и нощна тарифа.Остойностяването по тези цени
ощетявало потребителя и водело до неоснователно обогатяване на
електроразпределителното дружество.По делото не било безспорно установено,че
при монтиране на СТИ показанията в скрития регистър са били нулеви.В
протокола за монтаж били записани показания само по дневна и нощна тарифа,но
не и по скрития регистър,като липсвало и отразяване,че се монтира нов
електромер,за да е възможно допускането,че показанията в скрития регистър също
са били нулеви при монтажа.Доказателствата не давали отговор на въпроса кога са
били записани показанията по третия регистър,след като през цялото денонощие
количествата енергия са покривани от регистри 1.8.1 и 1.8.2.Разпоредбата на
чл.183 от ЗЗД била неприложима,тъй като не било доказано енергията в трети
регистър реално да е била потребена от абоната.Развити са подробни съображения
за липсата на законово основание за корекция сметката на ищцата.Настоява се за
отмяна на обжалваното решение и за уважаване на иска.Претендират се
разноските за двете инстанции,като се навежда и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение,изплатено от другата страна,респ. възражение,че
върху последното не следва да се начислява ДДС.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият
„Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна изразява становище за
неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното
решение.Излага подробни доводи в подкрепа на изводите на първоинстанционния
съд.Претендира разноските за настоящата инстанция.
В частната жалба срещу определението на ДРС по чл.248 от ГПК
жалбоподателят „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна излага доводи за
незаконосъобразност на атакуваното определение,като настоява за отмяната му и
присъждане в полза на жалбоподателя на пълния размер на изплатеното от него
адвокатско възнаграждение,респ. евентуално за присъждане на минимално
2
възнаграждение с ДДС съгласно редакцията на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/2004 г.
към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие.Излага се в
жалбата,че неправилно размерът на адвокатското възнаграждение е изчислен
според нова редакция на цитираната разпоредба,а не според тази,действала към
датата на сключване на договора за правна защита.Цитира се съдебна практика в
подкрепа на становището на жалбоподателя.Последният претендира разноски за
производството по частната жалба пред ДОС.
В отговор на частната жалба С. К. Ц. изразява становище за нейната
неоснователност,като развива подробни доводи,че върху адвокатското
възнаграждение ДДС не се дължи.Претендира разноските за производството по
частната жалба.
Като постави на разглеждане подадените жалби,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата на С.К.Ц. срещу решението на ДРС е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от
първоинстанционното решение на 04.08.2020 г.,а жалбата е подадена на 17.08.2020
г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 18.08.2020 г./.Жалбата е
процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано
лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
неизгодното за него първоинстанционно решение.
Частната жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна срещу
определението по чл.248 ал.3 от ГПК е подадена в указания от районния съд
двуседмичен срок /частният жалбоподател е получил съобщение за атакуваното
определение на 16.06.2020 г.,а частната жалба е подадена чрез куриер на
23.06.2020 г.,т.е.в едноседмичен срок,при изтекъл указан срок за обжалване на
30.06.2020 г./ и изхожда от активно легитимирано лице с правен интерес от
атакуване на акта,т.е. също е процесуално допустима.
По въззивната жалба на С. К. Ц. срещу решението на ДРС:
Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав
на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано
3
и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим иск
при наличие на правен интерес за ищцата от установяване недължимостта на
процесната сума.Атакуваното решение е и правилно,като съображенията за горния
извод са следните:
Гр.д.№2945/2019 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№16698/20.08.2019 г.,с която е предявен отрицателен установителен иск на
основание чл.124 ал.1 от ГПК от С. К. Ц. от гр.Добрич срещу „Енерго-Про
Продажби” АД-гр.Варна за установяване,че ищцата в качеството на потребител с
клиентски №********** и абонатен №********** за обект в гр.Д. не дължи на
ответника сума от 7 195,04 лева,представляваща цена на допълнително начислено
количество електроенергия за периода от 23.07.2016 г. до 06.06.2019 г.,за което е
съставена фактура №**********/08.08.2019 г.Искът е отхвърлен от
първоинстанционния съд,чието решение въззивният съд намира за правилно.
С молба вх.№18156/11.09.2019 г. /на лист 21 от делото на ДРС/ ищцата Ц.
заявява оттегляне на иска си срещу първоначалния ответник „Енерго-Про
Продажби“ АД и насочване на иска срещу „Електроразпределение Север“ АД като
дружество,издало процесната фактура.С определение от 17.10.2019 г. /на лист 53
от делото на ДРС/ първоинстанционният съд конституира като ответник по делото
„Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна.Производството срещу
първоначалния ответник „Енерго-Про Продажби“ АД е прекратено поради
оттегляне на иска срещу него с определение на ДРС,постановено в открито
съдебно заседание на 17.02.2020 г.Така ответник по делото остава единствено
„Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
На 06.06.2019 г. от служители на „Електроразпределение Север” АД-гр.Варна
е извършена проверка на средството за търговско измерване /СТИ/-електромер с
фабричен №1114021666924269,с който се измерва доставената в имота на ищцата
гр.Добрич електрическа енергия,за което е съставен и констативен протокол
№1901143/06.06.2019 г.Електромерът е демонтиран за експертиза и е подменен с
нов такъв.Резултатът от експертизата е обективиран в констативен протокол
№1488/01.08.2019 г. на БИМ,ГД „Мерки и измервателни уреди”,РО-
гр.Русе.Установено е,че отсъстват механични дефекти по кутията,клемите и
клемния блок на електромера,като са налице и необходимите обозначения на
4
табелката на СТИ.Електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерването.Не е отчетена грешка при
измерването извън допустимата,т.е. електромерът е технически изправен.При
софтуерно четене обаче е констатирана външна намеса в тарифната схема на
СТИ,а именно наличие на натрупана енергия по тарифа 1.8.3 в размер на
040480,064 кВТч,която не е визуализирана на дисплея.
Ответникът по делото и въззиваем „Електроразпределение Север” АД-
гр.Варна коригира сметката на потребителя С. К. Ц. за посочения обект за период
от 23.07.2016 г. до 06.06.2019 г. и е издадена от същия фактура
№**********/08.08.2019 г.. на стойност 7 195,04 лв със срок за плащане до
19.08.2019 г.Корекцията е извършена след софтуерно прочитане на паметта на
СТИ и на основание чл.55 от ПИКЕЕ /виж и становище за начисление на
електрическа енергия от 07.08.2019 г. на лист 68 от делото на ДРС/.
Според заключението на вещото лице В.Ч. по допуснатата от районния
съд съдебно-техническа експертиза количеството електрическа енергия за
корекция е изчислено по методиката на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ,тъй като е
начислено цялото записано в невизуализирания регистър количество за
времето след монтажа на СТИ на 22.07.2016 г..Специалистът е констатирал,че
СТИ,посредством което се измерва електроенергията в обекта на
потребителя,е еднофазен статичен електромер Iskra ME 162,предназначен за
директно измерване на активна енергия в еднофазни мрежи.Има до четири
тарифни регистри,превключвани с вграден часовник за реално
време.Показанията се визуализират чрез течно-кристален дисплей.Вещото
лице е констатирало,че СТИ е правилно свързано и отчита при допустима
грешка.Няма данни за повреда или неправомерно вмешателство в схемата на
свързване на процесното СТИ към електроразпределителната
мрежа.Електромерът е произведен през 2016 г.,преминал е първоначална
метрологична проверка с валидност 6 години,монтиран е в обекта на
потребление на 22.07.2016 г.,като за монтажа е съставен констативен
протокол №12126104/22.07.2016 г.,в който са записани нулеви начални
показания по тарифни регистри 1.8.1 /нощна тарифа/ и 1.8.2 /дневна
тарифа/.За регистри 1.8.3,1.8.4 и 1.8.0 няма записани показания.Нулевите
показания на регистри 1.8.1 и 1.8.2 налагат извод,че монтираният електромер
е нов.
5
При монтиран електромер с начални нулеви показания е очевидно според
съда,че промяната в настройката на тарифните регистри и активирането на
тарифен регистър 1.8.3 при забранена визуализация на дисплея е осъществено
след монтажа на процесното СТИ в обекта на ищцата.
Вещото лице Ч. сочи още,че записаната в невизуализирания регистър
1.8.3 ел.енергия е отчетена при метрологичната експертиза на БИМ,както и че
невизуализирането на измерената в третия тарифен регистър ел.енергия е
софтуерно реализирано и не се дължи на физическа повреда на СТИ.
По делото няма данни ищцата да е подавала заявление за промяна на
параметризацията на СТИ.Не е установено електроснабдителното дружество
”Енерго Про-Продажби” АД,електроразпределителното дружество
”Електроразпределение Север” АД и БИМ да разполагат с версия на софтуер
за препрограмиране /въвеждане на нови данни в паметта на СТИ/.С
предоставения им софтуерен продукт същите могат единствено да прочитат
паметта на СТИ.За обратното не са изложени твърдения от ищцата.В
подкрепа на последния факт е и посоченото в писмо вх.№4762/28.02.2020 г.
на БИМ,РО-Русе /на лист 155 от делото на ДРС/,в което изрично се
посочва,че предоставеният на БИМ софтуерен продукт е за четене на
електромери при извършване на метрологична експертиза.
Спорното правоотношение има своята специална регламентация в ЗЕ
/обн.ДВ бр.107 от 09.12.2003 г.,последно изм. и доп. ДВ бр.57/2020 г.,в сила
от 26.06.2020 г./ и създадените въз основа на правилото на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ
от КЕВР Правила за измерване на количеството ел.енергия
/ПИКЕЕ/,обн.ДВ,бр.35/30.04.2019 г.Доколкото същите са приети от КЕВР с
решение по т.1 от протокол №67 от 24.04.2019 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 и
чл.83 ал.2 във връзка с чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката,т.е. в
изпълнение на делегирани със закон правомощия,съобразно чл.2 ал.1 във вр.
чл.11 и чл.12 от ЗНА горните ПИКЕЕ съставляват източник на право в
качеството си на акт по прилагане на закона с нормативен характер.Няма
място за изключване приложението на Правилата на основание чл.15 ал.3 от
ЗНА,защото те са издадени в изпълнение и доразвитие на норми на ЗЕ,който е
специален що се отнася до въведените в него правила за регулиране на
правоотношенията по повод доставка на електроенергия.Така влизането в
6
сила на новите ПИКЕЕ обосновава принципната възможност за коригиране на
сметката на абонати за минал период,но само при стриктно спазване на
предвидените в ПИКЕЕ изисквания.По аргумент от чл.5 ал.4 от КРБ и чл.14
от ЗНА материалноправните норми имат действие занапред,ако друго не е
изрично предвидено,т.е. правилата,установени в новите ПИКЕЕ,са
приложими за корекционни процедури с начална дата 04.05.2019 г.,когато са
влезли в сила,респ. и в процесния случай,тъй като корекционната процедура е
с начална дата 06.06.2019 г.,когато е извършена проверката и е съставен
констативен протокол №1901143/06.06.2019 г.
В случая настоящата инстанция намира,че проверката за техническата
изправност на средството за търговско измерване на ел.енергия в имота на
ищцата е осъществена съгласно нормите,предвидени в ПИКЕЕ,уреждащи
компетентността на мрежовия оператор да извършва технически проверки на
СТИ /чл.46 от ПИКЕЕ/,реда и начина /чл.48-49 от ПИКЕЕ/,правните
последици съобразно резултата /чл.50-58 от ПИКЕЕ/.Правото на ответника да
извършва проверки на СТИ е възникнало с приемането на ПИКЕЕ,които му
посочват и реда,по който това право може да бъде осъществено.Според чл.49
ал.1,2 и 3 от ПИКЕЕ при извършване на проверки по реда на тези правила,с
изключение на чл.42 ал.5 изр.2 /случаите,когато при проверката не са
установени отклонения,неизправности и/или нерегламентирана намеса в
измервателната система/,операторът на съответната мрежа съставя
констативен протокол,който трябва да е подписан от представител на
оператора и от ползвателя или от негов представител,а ако ползвателят не
присъства или откаже да подпише констативния протокол,последният се
подписва от един свидетел,който не е служител на оператора.В седемдневен
срок от датата на съставянето на констативния протокол операторът на
съответната мрежа го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна
разписка или по друг начин в съответствие с предоставените от ползвателя
данни за контакт /чл.49 ал.4 от ПИКЕЕ/.Според разпоредбата на чл.49 ал.5 от
ПИКЕЕ,когато при проверката се установи несъответствие на
метрологичните и/или техническите характеристики на средството за
търговско измерване с нормираните,нарушения в целостта и/или
функционалността на средството за търговско измерване,съмнения за
добавяне на чужд за средството за търговско измерване елемент,същото се
7
демонтира и се поставя в безшевен чувал,който се затваря с пломба със знака
на оператора на съответната мрежа и уникален номер.Номерът на пломбата и
уникалният номер се записват в констативния протокол.Операторът на
съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване
на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на
проверката.
Оспорванията на констативния протокол от проверката,подписан от
двама служители на мрежовия оператор и от самата ищца С. Ц.,декларирала с
подписа си,че е присъствала на проверката и че е съгласна с констатациите в
протокола,са неоснователни,респ. същият е изготвен при спазване
изискванията на чл.49 от ПИКЕЕ,вкл. реда за уведомяване,удостоверен с
представеното от самата ищца получено от същата съобщение на лист 7 от
делото на ДРС /така и съобщение от оператора до ищцата и известие за
доставяне на листи 74 и 75 от делото на ДРС/.Фактът на измерена в
невизуализирания регистър електроенергия е установен с метрологична
проверка на БИМ,като констативният протокол,съставен от БИМ,не е
оспорен изрично от ищцата нито в исковата молба,нито в първото по делото
открито съдебно заседание.Настоящият случай попада в хипотезата на чл.55
от ПИКЕЕ за извършване на преизчисление на количества електрическа
енергия,в която хипотеза е достатъчно единствено да се установи,че са
налице измерени от изправно СТИ количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на средството за търговско измерване без оглед
субективното отношение на ползвателя.Правото на оператора на съответната
мрежа да извърши едностранно корекция на количеството доставена,но
неизмерена или неточно измерена електрическа енергия,не е обусловено от
доказване на виновно поведение на потребителя,защото целта на
корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание
имуществено разместване,а не да ангажира отговорността на потребителя за
негово виновно поведение.Разпоредбата на чл.55 от ПИКЕЕ предвижда
възможност при установяване на измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на СТИ операторът на електроразпределителната
мрежа да начисли измереното след монтажа на средството за търговско
измерване количество електрическа енергия в тези регистри.Съгласно
разпоредбите на чл.56 ал.1 и ал.2 от ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на
8
количества електрическа енергия по реда на раздел IX /в който попада и
чл.55/ операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на
ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества
електрическа енергия,както и информация за дължимата сума за мрежови
услуги /с изключение на цена за достъп до електроразпределителната
мрежа,формирана на база на предоставена мощност/ и за „задължения към
обществото“,като ползвателят на мрежата заплаща на оператора на
съответната мрежа дължимата сума,определена от оператора на съответната
мрежа по реда на ал.1.
Следователно с оглед новите ПИКЕЕ титуляр на вземането по
корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа-в
случая ответникът „ЕРП Север“ АД,а задължено лице е „ползвателят на
мрежата“,дефиниран с нормата на §1 т.41а от ДР на ЗЕ-физическо или
юридическо лице-ползвател на електропреносната и/или
електроразпределителната мрежа,доставящо електрическа енергия в
електропреносната и/или електроразпределителната мрежа или снабдявано от
такава мрежа,нормата на §1 т.4 от ДР на ПИКЕЕ-ползвател е клиент и/или
производител на електрическа енергия по смисъла на Закона за
енергетиката,т.е вкл. всеки,който купува електрическа енергия за собствено
ползване съгласно дефинитивните норми на чл.27б и 27г от ДР на
ЗЕ.Следователно ползвател на мрежата е и крайният потребител,какъвто в
случая е ищцата,чийто имот е снабдяван с електрическа енергия от
електроразпределителната мрежа.
Спорните въпроси досежно корекционното основание на
вземането,надлежното осъществяване на процедурата за установяване на
неговите предпоставки,легитимацията на ответника като носител на
вземането следва да се разрешат в полза на ответника.
Остойностяването на консумираната електрическа енергия,отчетена в
скрития регистър на процесното СТИ,е правилно извършено според вещото
лице по приетата съдебно-техническа експертиза по цени на технологични
разходи съобразно нормата на чл.56 ал.3 от ПИКЕЕ.Невъзможността да се
установи началният момент на отчитане на доставената ел.енергия в
невизуализирания тарифен регистър е нормативно преодоляна-релевантен
9
пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ в съответния обект
съобразно нормата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ,което обстоятелство е съобразено
от ответника по процесното правоотношение,тъй като е установено
електромерът да е монтиран в имота на ищцата на 22.07.2016 г. при
обоснован извод,че монтираният електромер е нов.Периодът на корекцията е
1049 дни-от 23.07.2016 г. /следва датата на монтажа на СТИ/ до 06.06.2019 г.
/дата на демонтажа на СТИ/,като поради промяна на цените на ел.енергията
периодът е разделен на четири подпериода,а енергията в рамките на същите е
разпределена пропорционално.Ответното дружество е спазило при
определяне периода на корекцията разпоредбата на чл.55 ал.1 от
ПИКЕЕ,която регламентира пределен начален момент на корекцията-монтажа
на СТИ.
При тези съображения следва да се приеме, че е налице основание по
чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ /ДВ,бр.35/2019 г./ за начисляване на доставената в
обекта на ищцата електроенергия,измерена в невизуализирания регистър на
електромера,за който е установено,че съответства на метрологичните
характеристики и измерва точно.Този извод дава основание показанията на
СТИ да бъдат приети за правилни,респ. ищцата дължи на
електроразпределителното дружество цената на доставената електрическа
енергия за посочения период.Предявеният отрицателен установителен иск е
изцяло неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.Обжалваното
първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде потвърдено,вкл. в
частта,с която Ц. е осъдена на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на
ответното дружество сторените от него разноски в първата инстанция.
С оглед изхода от спора въззиваемият и ответник по делото „ЕРП Север“
АД има право на сторените от същия разноски и във въззивната
инстанция,които изрично са претендирани с отговора на въззивната
жалба.Във въззивната инстанция дружеството е сторило разноски в размер на
1 644 лв с вкл.ДДС адвокатско възнаграждение,уговорено и изплатено
съгласно договора за правна защита и съдействие,фактура и платежно
нареждане на листи 59-61 от делото на ДОС.
Наведено е в настоящата инстанция възражение от ищцата и въззивник
по делото С. Ц. по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на изплатеното от
10
въззиваемото дружество адвокатско възнаграждение.Възражението е
основателно.В хода на делото е настъпила промяна в нормативната уредба,с
влизането на която в сила е установен друг минимален размер на
адвокатското възнаграждение.С Наредба за изменение и допълнение на
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/обн.ДВ,бр.68/31.07.2020 г./ е определен минимален размер на адвокатското
възнаграждение за една инстанция по чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/09.07.2004
г. при интерес от 5 000 лв до 10 000 лв в размер на 580 лв+5% за горницата
над 5 000 лв.Именно новият размер следва да бъде съобразяван при
произнасяне по искане за разноски и възражение за прекомерност.Съдът
следва да приложи Наредба №1/2004 год. съобразно изменението й,тъй като
се касае за материално-правна норма,която става действащо право и намира
приложение с влизането й в сила занапред.Към датата на приключване на
съдебното дирене и даване ход на делото по същество в настоящата
инстанция,когато страните правят искане за разноски,съответно възражение
за прекомерност,респ. въззивният съд се произнася по горните искания,при
определяне на разноските съдът прилага нормативната уредба,действаща към
този момент,а не нормативната уредба,действаща към момента на договаряне
и заплащане на адвокатското възнаграждение-така определение №782 от
12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №3545/2014 г.,II т. о.,ТК и определение
№185/16.03.2018 год. на ВКС по к.гр.д.№3492/2017 год. на ІІІ г.о.
В случая съдът намира изплатеното от дружеството адвокатско
възнаграждение за прекомерно.Защитаваният материален интерес в областта на
доставката и заплащането на електрическа енергия в стойностно изражение е
висок,но следва да се съобрази,че делото е част от многобройна група
дела,идентични по предмет,поради което правната му и фактическа сложност не
е голяма.Следователно възражението на ищцата и въззивник Ц. по чл.78 ал.5 от
ГПК е основателно и следва да бъде уважено.Минималното адвокатско
възнаграждение при посочената цена на иска възлиза на 689,75 лв /чл.7 ал.2 т.3 от
Наредбата/ без ДДС или 827,70 лв с вкл.ДДС.Платеното адвокатско
възнаграждение от 1 644 лв с ДДС за настоящата инстанция надвишава почти два
пъти минималното и следва да бъде намалено до минималния размер от 827,70 лв
с ДДС.
Неоснователно е възражението на ищцата по делото С. Ц.,че ответникът и
11
въззиваем „ЕРП Север“ АД няма право да получи от другата страна адвокатското
възнаграждение с начислен ДДС върху него.Съгласно правилото на §2а от ДР на
Наредба №1/09.07.2004 г. минималните размери на адвокатските
възнаграждения,определени в цитираната наредба,под които не може да се
договоря адвокатското възнаграждение,при облагаема по ЗДДС услуга се явяват
данъчна основа,върху която се начислява ДДС.Посочената разпоредбата е в
съответствие с изводимото от чл.67 ал.1 от ЗДДС правило,че,когато при
договаряне на „доставката” е изрично посочено,че данъкът не е включен в
договорената цена,нейният окончателен размер се формира след начисляване на
ДДС.Фактът,че за нуждите на данъчното законодателство дължимата по едно
облигационно правоотношение сума се дели на данъчна основа и начислен
данък,не означава,че в частноправните отношения начисленият данък не е част от
дължимата парична престация,нито променя частноправния й характер в
отношенията между страните,сключилите договора.Ето защо в случаите,когато
предоставената от адвоката услуга е облагаема „доставка” по смисъла на
ЗДДС,размерът на адвокатското възнаграждение включва начисления ДДС и
последният е неразделна част от дължимото от клиента възнаграждение.Когато
тази услуга попада под приложното поле на ЗДДС и цената с вкл. ДДС е заплатена
от страната,направените от последната съдебни разноски обхващат пълния размер
на възнаграждението с вкл. ДДС.Отношенията на страната с трети лица,вкл. с
държавния бюджет,са ирелевантни съгласно чл.78 от ГПК за отговорността за
разноските.В този смисъл позоваването от ищцата Ц. на решение по съединени
дела С-427/16 и С-428/16 на Съда на ЕС е неотносимо към спора,тъй като в случая
не е налице двойно облагане с ДДС,каквото следва да е установено съобразно
решението на СЕС.За да е налице двойно данъчно облагане,ДДС трябва да
постъпва повторно в бюджета на държавата.В случая в държавния бюджет се
внася само ДДС,начислено и изплатено от ответното дружество и въззиваем в
полза на упълномощеното от него адвокатско дружество.При присъждане на
адвокатското възнаграждение с ДДС в полза на страната на основание чл.78 от
ГПК като сторени от нея разноски начисленият ДДС не се получава отново от
държавата,а от страната като част от сторените от нея съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение,доколкото ДДС е неразделна част от уговореното и
платено от страната адвокатско възнаграждение.
При настоящия изход от спора въззивницата и ищец по делото С. Ц. няма
12
право на разноски и такива не следва да й се присъждат.
По частната жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу определение
№1314/05.06.2020 г. на ДРС:
Както вече бе посочено,с определение от съдебно заседание на 17.02.2020 г.
районният съд е прекратил производството по делото по отношение на
първоначалния ответник „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна.С това
определение съдът е пропуснал да се произнесе по искане на горното дружество за
разноски,съдържащо се в становище вх.№19927/08.10.2019 г. /на лист 39 от
делото на ДРС/,подадено по повод указания на ДРС първоначалният ответник да
изрази становище по искането на ищцата за замяната му с друг ответник,както и в
отговора на исковата молба вх.№19950/08.10.2019 г.,подаден от това дружество,на
листи 46-47 от делото на ДРС,респ. и в последващи молби на дружеството /така
молба вх.№22351/05.11.2019 г. на лист 79 от делото на ДРС,депозирана преди
прекратяване на производството по отношение на „Енерго-Про Продажби“
АД;молба вх.№4846/02.03.2020 г. на лист 123 от делото на ДРС/.С молба вх.
№5597/11.03.2020 г. /на лист 128 от делото на ДРС/ „Енерго-Про Продажби“ АД
отправя искане на основание чл.248 ал.1 от ГПК за допълване на прекратителното
определение от 17.02.2020 г. в частта за разноските чрез присъждане в полза на
дружеството на адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.Към делото на ДРС е
приложен списък на разноските по чл.80 от ГПК,договор за правна защита и
съдействие №16955/30.09.2019 г.,фактура №17820/03.10.2019 г. и платежно
нареждане от 09.10.2019 г. /на листи 82-85 от делото на ДРС/,удостоверяващи
изплащане от дружеството в полза на упълномощеното от него адвокатско
дружество на адвокатско възнаграждение в размер на 1 644 лв с ДДС.
Молбата по чл.248 ал.1 от ГПК е подадена в рамките на срока,регламентиран
с последната разпоредба-в срока за обжалване на прекратителното определение от
17.02.2020 г.За определението „Енерго-Про Продажби“ АД е уведомено на
05.03.2020 г. /съобщение на лист 126 от делото на ДРС/,а молбата по чл.248 от
ГПК /молба вх.№5597/11.03.2020 г./ е депозирана чрез куриер на 10.03.2020 г. при
изтекъл срок за подаването й на 12.03.2020 г.Като подадена от активно
легитимирано лице и в законоустановения срок същата е процесуално
допустима,респ. и атакуваното определение е допустимо.Допустимостта на молба
за допълване на съдебен акт в частта за разноските не се предопределя от
13
наличието на представен списък по чл.80 от ГПК /така т.8 от ТР №6/06.11.2013 г.
по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
С атакуваното определение ДРС е допълнил прекратителното определение от
17.02.2020 г. в частта за разноските,като е осъдил ищцата по делото С. Ц. да
заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД разноски в размер на 645,36 лв адвокатско
възнаграждение с вкл.ДДС.Първоинстанционният съд е уважил възражението на
Ц.,въведено с отговора на молбата по чл.248 от ГПК /на лист 146 от делото на
ДРС/,за прекомерност на изплатеното от дружеството адвокатско
възнаграждение.Присъден е минималният размер на възнаграждението съобразно
редакцията на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. към датата на
постановяване на определението по чл.248 от ГПК-05.06.2020 г..Недоволно от
горния размер на присъдените разноски е „Енерго-Про Продажби“ АД,което
настоява за отмяна на обжалваното определение и за присъждане в полза на
дружеството на пълния размер на изплатеното от същото адвокатско
възнаграждение или евентуално на минималния размер на възнаграждението,но
съобразно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/2004 г. в редакцията на разпоредбата към
датата на сключване на договора за правна защита и съдействие,а не към датата на
постановяване на обжалваното определение.
Частната жалба е основателна,като съображенията за този извод са следните:
Възражението за прекомерност на платеното от „Енерго-Про Продажби“
АД в първата инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 1 644 лв с
ДДС е основателно и правилно е уважено от районния съд.Както вече бе
посочено по-горе в мотивите по въззивната жалба срещу
първоинстанционното решение,защитаваният материален интерес в областта
на доставката и заплащането на електрическа енергия в стойностно
изражение е висок по делото,но следва да се съобрази,че делото е част от
многобройна група дела,идентични по предмет,поради което правната му и
фактическа сложност не е голяма.Освен това за частния жалбоподател
„Енерго-Про Продажби“ АД производството е продължило до етап подаване
на отговор на исковата молба на 08.10.2019 г.,след което е прекратено спрямо
този ответник с определение на ДРС от 17.02.2020 г.
Районният съд неправилно е зачел настъпила след прекратяване на
производството спрямо дружеството-частен жалбоподател промяна в
14
нормативната уредба,с влизането на която в сила е установен друг минимален
размер на адвокатското възнаграждение,като е приложил редакцията на чл.7
ал.2 т.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения към датата на произнасянето си.Според тогавашната
редакция /към 05.06.2020 г./ минималният размер на адвокатското
възнаграждение за една инстанция по чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата при интерес
от 5 000 лв до 10 000 лв е в размер на 450 лв+4% за горницата над 5 000 лв,т.е.
537,80 лв без ДДС или 645,36 лв с ДДС.
По правило при настъпила промяна в нормативно определения размер на
минималните адвокатски възнаграждения в хода на едно съдебно
производство именно новият размер следва да бъде съобразяван при
произнасяне по искане за разноски и възражение за прекомерност,а не
размерът към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие
и заплащане на адвокатското възнаграждение от страната.Съдът следва да
приложи Наредба №1/2004 год. съобразно изменението й,тъй като се касае за
материално-правна норма,която става действащо право и намира приложение
с влизането й в сила занапред.Към датата на приключване на съдебното
дирене и даване ход на делото по същество в съответната инстанция,т.е. към
момента,когато страните правят искане за разноски,съответно възражение за
прекомерност,при определяне на разноските съдът прилага нормативната
уредба,действаща към този момент,а не нормативната уредба,действаща към
момента на договаряне и заплащане на адвокатското възнаграждение-така
определение №782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч.т.д. №3545/2014 г.,II т. о.,ТК
и определение №185/16.03.2018 год. на ВКС по к.гр.д.№3492/2017 год. на ІІІ
г.о.
В случая обаче производството по делото е прекратено спрямо
първоначалния ответник „Енерго-Про Продажби“ АД преди приключване на
съдебното дирене и даване ход на устните състезания по делото в първата
инстанция.Определението от 17.02.2020 г. за прекратяване на производството
спрямо горното дружество е влязло в сила на 13.03.2020 г.,респ. искането за
допълване на прекратителното определение в частта за разноските е сторено с
молба от 11.03.2020 г.Съдът следва да приложи при определяне размера на
дължимото адвокатско възнаграждение редакцията на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба
№1/2004 г. не към датата на постановяване на определението по чл.248 ал.3 от
15
ГПК,а към датата на преустановяване на висящността на производството
спрямо първоначалния ответник по делото „Енерго-Про Продажби“ АД-
13.03.2020 г.,респ. към датата на постъпване на молбата по чл.248 от ГПК-
11.03.2020 г.Следва да се приложи действащото към този момент материално
право,а не това,което започва да действа в последващ момент след
приключване на висящността на производството спрямо горното
дружество.Според редакцията на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/2004 г. към
март 2020 г. дължимото минимално адвокатско възнаграждение за една
инстанция при цена на иска 7 195,04 лв е в размер на 580 лв+5% за горницата
над 5 000 лв,т.е. 689,75 лв без ДДС или 827,70 лв с вкл.ДДС.Следователно в
полза на „Енерго-Про Продажби“ АД се следват разноски в размер на 827,70
лв с ДДС.За дължимостта на ДДС съдът изложи вече съображения по-горе в
мотивите си.
Предвид изложеното атакуваното определение следва да бъде
отменено,като се постанови допълване на прекратителното определение от
17.02.2020 г. в частта за разноските с осъждане на ищцата С.К.Ц. да заплати
на дружеството разноски под формата на адвокатско възнаграждение в размер
на 827,70 лв с ДДС.
И двете страни в производството по частната жалба претендират присъждане
на разноски за това производство,но такива не им се следват.В производството по
чл.248 от ГПК разноски не се дължат,тъй като същото няма самостоятелен
характер,в него само се изменя или допълва решението/определението в частта за
разноските и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като
санкция за неоснователно предизвикан правен спор /определение №74/25.04.2018
г. по ч.гр.д.№1103/2018 г.,ІІ г.о.,ГК на ВКС и цитирана в последното съдебна
практика/.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №644/14.07.2020 г. по гр.д.№2945/2019 г. на
Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА С. К. Ц. с ЕГН ********** от гр.Д. да заплати на
16
„Електроразпределение Север” АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.Варна,район „Владислав Варненчик“,Варна Тауърс-Г,бул.„Владислав
Варненчик” №258 сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски
в размер на 827,70 лв /осемстотин двадесет и седем лева и седемдесет стотинки/
адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.
ОТМЕНЯ определение №1314/05.06.2020 г. по гр.д.№2945/2019 г. на
Добричкия районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА протоколно определение за прекратяване на производството
спрямо „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна,постановено на 17.02.2020 г. по гр.д.
№2945/2019 г. на Добричкия районен съд,в частта за разноските,като
ОСЪЖДА С. К. Ц. с ЕГН ********** от гр.Д. да заплати на „Енерго-Про
Продажби” АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Варна,район
„Владислав Варненчик“,Варна Тауърс-Г,бул.„Владислав Варненчик” №258
сторени в производството по гр.д.№2945/2019 г. на Добричкия районен съд
съдебно-деловодни разноски в размер на 827,70 лв /осемстотин двадесет и седем
лева и седемдесет стотинки/ адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.
Решението в частта на произнасянето по частната жалба срещу
определение по чл.248 ал.3 от ГПК подлежи на касационно обжалване пред
ВКС на РБ с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му
на страните в това производство С.К.Ц. и „Енерго-Про Продажби“ АД при
условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК,а в останалата част подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
С.К.Ц. и „Електроразпределение Север” АД-гр.Варна пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17