№ 15223
гр. София, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20231110118819 по
описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в
имуществената сфера на „*** София“ ЕАД съществуват вземания от „***“ ЕАД, формиращи
стойността на обедняването на „*** София“ ЕАД за сметка на обогатяването на ответника,
за следните суми: за сумата от 870.64 лева, представляваща цена на потребена в периода от
м. 01.2019г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имоти, представляващи търговски обекти-
офиси № 6, 7 и 8, находящи се в гр. София, ул. „***“ № 27, ет. 2, за сумата от 233.23 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 31.01.2019г. до 08.12.2021г.
върху цената на топлинната енергия, за сумата от 35.10 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 02.2019г. до м. 02.2020г. услуга дялово разпределение, както и
за сумата от 8.02 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 03.03.2019г. до 08.12.2021г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 16.12.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 72147/2021г. по описа на СРС,
ГО, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „*** София“ ЕАД твърди, че ответникът потребявал топлинна енергия за
стопански нужди през исковия период, поради което и на основание разпоредбата на чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ следвало да сключи с ищеца писмен договор за продажба с предмет
консумираната топлинна енергия, което не сторил, поради което се обогатил за сметка на
обедняването на топлопреносното дружество със стойността на реално доставения топлинен
ресурс и на предоставената във връзка с отчитането и разпределянето му услуга дялово
разпределение. Изяснява, че сумите за топлоснабдения имот са начислявани по прогнозни
месечни вноски, като след приключване на отоплителния сезон са издавани изравнителни
сметки, изготвяни от дружеството, извършвало дяловото разпределение в сградата, на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че отправил до ответника покана
да заплати доброволно формираните за процесния период парични задължения, което
същият не сторил. При тези твърдения претендира спорните вземяния, законна лихва и
разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
1
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове, поддържайки, че макар да е
собственик на процесните имоти, доколкото през исковия период същите били отдадени под
наем на трето за производството лице, което като наемател се задължило да заплаща
консумативите за ползване на имота, именно последното следвало да отговаря за
задълженията, предмет на исковете. Изяснява, че договорът за наем бил сключен на
23.04.2012г. за срок от 10 години, че наемателят депозирал искане до ищеца за сключване на
договор за продажба на топлинна енергия и прехвърлил партидите за имота на свое име,
както и че ответникът като собственик- наемодател декларирал пред ищеца съгласието си
купувач на топлинната енергия да бъде дружеството- наемател. При тези доводи оспорва да
се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като нито ползвал имота през исковия
период, нито бил получавал от наемателя сумите за цената на топлинната енергия. Оспорва
да е получавал покана за заплащане на процесните задължения, каквато била адресирана до
наемателя на обектите. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Съществуването на спорното материално право- така, както е заявено от ищеца чрез
съдържащите се в исковата му молба фактически твърдения, е предпоставено от
осъществяване в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки
(юридически факти): 1/ обедняване на ищеца, осъществено в резултат на доставяне до имота
на ответника на твърдяното количество топлинна енергия и извършване на услугата дялово
разпределение; 2/ обогатяване на последния, настъпило вследствие на потреблението на така
предоставения енергиен ресурс без заплащане на цената му; 3/ връзка между това
обогатяване и обедняване, която не следва да е причинно- следствена, а да се изразява в общ
юридически факт или група от такива, довели до имущественото разместване в правните
сфери на всяка от страните; 4/ за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдените права.
Процесуалното задължение да установи осъществяването на тези правнорелевантни
обстоятелства принадлежи на ищеца по арг. от нормата на чл. 154 ГПК.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на
главен дълг, поставянето на ответника в забава за погасяването му, както и размера на
вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползване на съответния паричен ресурс и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Между страните не е спорно, а и се установява от надлежно приобщените и
неоспорени Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 44, том III, рег. № 3919, дело
№ 352 от 2003г., Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 43, том III, рег. № 3918,
дело № 351 от 2003г., Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 186, том I, рег. №
17805, дело № 185/2009г., декларация- съгласие по чл. 73 ТЗ с нотариална заверка на
подписите на деклараторите, че през исковия период ответното дружество е било единствен
собственик на процесните търговски обекти- офиси № 6, 7 и 8, находящи се в гр. София, ул.
„***“ № 27, ет. 2, за които няма спор, а и следва от вида и предназначението им, че служат за
задоволяване на небитови, респ. за стопански нужди.
Същевременно, от представения по делото писмен договор за наем от 23.04.2012г.,
сключен между собственика „***“ АД като наемодател и „Александър Бизнес център- АВС“
ЕООД като наемател, се установява, че процесните офиси са били отдадени под наем от
ответника- техен собственик на трето за производството лице за период от 10 години,
считано от 01.05.2012г., с оглед на което и при липсата на други данни, а и твърдения следва
да се приеме, че през исковия период същите са били предоставени за временно и възмездно
ползване на „Александър Бизнес център- АВС“ ЕООД. Установява се от представените от
ищеца писмени доказателства, че въз основа на сключения договор за наем и на основание
изрична декларация от собственика, приложена към исковата молба и приета като писмено
2
доказателство, дружеството- наемател е подало до топлофикационното дружество заявление
от 20.08.2012г. за откриване на партида за имотите на негово име, както и че искането в
последния смисъл е било уважено от ищцовото дружество, доколкото съгласно изричните
отбелязвания в документите за извършени реални отчети в края на всеки от включените в
процесния период отчетни периоди абонат на топлофикационното дружество е „Александър
бизнес център- АВС“. Следователно, сам ищецът е възприел въз основа на така
установените обстоятелства наемателя на процесните търговски обекти като потребител на
доставяната до тях топлинна енергия за отоплителни сезони 2018г.- 2019г. и 2019г.- 2020г.,
поради което и е адресирал до последния покана с изх. № от 20.10.2021г. за заплащане на
формираните за исковия период парични задължения за цената на потребената топлинна
енергия, като освен това е поканил дружеството да сключат писмен договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди съобразно нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Въз основа на така възпроизведената доказателствена съвкупност настоящият съдебен
състав намира, че въпреки разпределената в този смисъл с доклада по делото
доказателствена тежест ищецът не е доказал пълно и главно обогатяване на ответното
дружество- собственик на процесните офиси № 6, 7 и 8, находящи се в гр. София, ул. „***“
№ 27, ет. 2, за сметка на обедняването на топлофикационното дружество чрез ползване на
доставяната до имотите топлинна енергия без заплащане на цената й. Напротив, сам ищецът
с исковата молба е представил доказателства, от които се установява през исковия период
трето за процеса лице да е потребявало доставяната до имота топлинна енергия и да е имало
качеството потребител на топлинна енергия за небитови нужди по смисъла на нормата на чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, спрямо което лице топлофикационното дружество е насочвало
извънсъдебните си претенции за уреждане на имуществените им отношения по повод
доставяната до офисите топлинна енергия. Макар и да се доказа, че ответникът е бил
собственик на офисите през релевантния за спора период от време, доколкото се установи,
че същите са ползвани от трето лице въз основа на договор за наем със собственика, при
изрично заявена воля от това лице за встъпване в договорно правоотношение с ищеца, който
освен това сам е третирал това трето лице като задължено за заплащане на цената на
потребения ресурс, не би могло да се приеме за пълно и главно доказано собственикът на
имотите да се е обогатил със стойността на ресурса.
Ето защо, доколкото не се установи пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 1
ГПК една от изяснените материални предпоставки за основателност на претенцията с правно
основание чл. 59 ЗЗД- обогатяване на ответното дружество, предявените срещу последното
главен иск, както и обусловеният от неговата основателност акцесорен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат изцяло отхвърлени.
При този изход на спора по правило разноски се следват единствено на ответника,
комуто в случая такива не следва да бъдат присъждани, доколкото не е заявявана претенция
за реално извършени във връзка със заповедното или с настоящото исково производство
разходи.
Сторените от ищеца разноски следва да останат изцяло за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в имуществената сфера на
„*** София“ ЕАД, ЕИК ***, съществуват вземания от „***“ ЕАД, ЕИК ***, формиращи
стойността на обедняването на „*** София“ ЕАД за сметка на обогатяването на ответника,
3
за следните суми: за сумата от 870.64 лева, представляваща цена на потребена в периода от
м. 01.2019г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имоти, представляващи търговски обекти-
офиси № 6, 7 и 8, находящи се в гр. София, ул. „***“ № 27, ет. 2, за сумата от 233.23 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 31.01.2019г. до 08.12.2021г.
върху цената на топлинната енергия, за сумата от 35.10 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 02.2019г. до м. 02.2020г. услуга дялово разпределение, както и
за сумата от 8.02 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 03.03.2019г. до 08.12.2021г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 16.12.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 72147/2021г. по описа на СРС,
ГО, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Нелбо инженеринг“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4