№ 637
гр. София , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000500814 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
вх.№5173/375734 от 09.12.2020 г., подадена от „Намида“ЕООД, чрез адв. С.Д., срещу
Решение №21/06.11.2020 г. по т.д.№226/2019 г. на ОС-Монтана, с което е бил
отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Г. Е. Г., по реда на чл.422 от ГПК,
установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника
съществуването на задължение в размер на 80 0000 лева с основание запис на заповед
от 23.01.2019 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК от 11.10.2019 г. по ч.гр.д.№602/2019 г. на РС Берковица, като е бил
осъден ищеца да заплати на ответника разноски по делото. Релевирани са оплаквания
за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост на извода, че
процесният запис на заповед е издаден във връзка с договор от 23.01.2019 г. и има
гаранционно-обезпечителна функция по отношение на задълженията по този именно
договор. Настоява се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по
същество, с което предявеният иск да бъде уважен. Заявява се претенция за
присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител за всички инстанции, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил Писмен отговор вх.№785/376895 от 01.03.2021 г., подаден от Г.
Е. Г., чрез адв. Г.Г., с който се поддържа становище за неоснователност на въззивната
1
жалба, и се настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Заявява се претенция
за присъждане на разноските за въззивната инстанция.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и
не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция
нови доказателства не са събрани.
На основание чл.269 от ГПК, при извършената служебна проверка съдът намира,
че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на компетентен съд, в
изискуемата от закона форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е
постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани и
правосубектни страни, в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, във връзка с издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№602/2019 г. на РС –
Берковица, срещу която е било подадено възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК /в
относимата редакция/, поради което е допустим. По правилността на обжалваното
решение съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.
По релевираните във въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното:
Производството е било образувано по искова молба от 27.12.2019 г., за
признаване за установено по отношение на ответника Г. Е. Г. съществуването на
вземането на ищеца „Намида“ЕООД, за сумата от 80 000 лв., дължима по запис на
заповед, издаден на 23.01.2019 г., с падеж 23.07.2019 г., за което вземане на ищеца е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№602/2019 г. на РС-Берковица, срещу която длъжникът Г. Е. Г. е депозирал
възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е оспорил истинността на записа на
заповед, и е признал, че се е задължил по него, но е релевирал възражение, че записът
на заповед има обезпечителен характер, и е издаден за обезпечаване на задълженията
към ищеца по рамков договор от 23.01.2019 г. за периодична продажба с доставка на
продукти: пластмасови гранулати, мастербачи и адитиви, сключен между ищеца
„Немида“ЕООД, в качеството на доставчик, от една страна, и от друга страна
„Формпласт БГ“ЕООД, в качеството на купувач, и ответникът Г. Е. Г., в качеството на
солидарен длъжник. В чл.7.2 от същия договор е предвидена възможност за доставка
на материали /кредитен лимит/ на максимална стойност до размера от 80 000 лв. Сочи
се, че в изпълнение на договора, на 23.01.2019 г. ищецът „Немида“ЕООД е доставил на
„Формпласт БГ“ЕООД 9625 кг. полистирол на обща стойност 32 224,50 лв. с ДДС, като
за предаването на стоката са съставени приемателно-предавателни протоколи №715 и
№716 от същата дата, както и е издадена фактура №624. За събиране на вземането по
този договор, ищецът е образувал срещу дружеството „Формпласт БГ“ЕООД
заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.
№603/2019 г. на РС-Берковица, и след подадено възражение от длъжника „Формпласт
БГ“ЕООД, ищецът е предявил иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване
съществуването на вземането си по договора от 23.01.2019 г., по който е образувано
гр.д.№703/2019 г. на РС – Берковица. Ответникът Г. Е. Г. оспорва съществуването на
претендираното от ищеца „Немида“ЕООД вземане по каузалното правоотношение,
което е предмет на образуваното гр.д.№703/2019 г. на РС – Берковица. Направено е
искане за спиране на производството по делото на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, до
приключване на производството по гр.д.№703/2019 г. на РС – Берковица с влязъл в
2
сила съдебен акт. При условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че не са
налице условията за спиране на производството по делото, се оспорва съществуването
на каквото и да е вземане в полза на ищеца, възникнало на основание обезпеченото с
процесния запис на заповед каузално правоотношение между страните, основано на
сключения между тях рамков договор от 23.01.2019 г. за периодична продажба с
доставка.
С Молба от 27.05.2020 г., с характер на Допълнителна искова молба по смисъла
на чл.372 от ГПК, ищецът е оспорил твърдението на ответника, че записът на заповед е
издаден с обезпечителна функция – за обезпечаване на задълженията на „Формпласт
БГ“ЕООД към ищеца по договор за периодична продажба с доставка, сключен на
23.01.2019 г.
С депозирания в срока по чл.373, ал.1 от ГПК Допълнителен писмен отговор от
27.08.2019 г. ответникът е релевирал твърдения, че между страните не са налице други
каузални правоотношения извън тези, възникнали по посочения договор за доставка.
Във връзка със спорните между страните обстоятелства, на основание чл.235 от
ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
От приложения на л.4 от ч.гр.д.№602/2019 г. на РС-Берковица оригинал на Запис
на заповед, издаден на 23.01.2019 г., с падеж 23.07.2019 г., от поемател Г. Е. Г., за
сумата от 80 000 лв., платима на „Намида“ЕООД, се установява, че същият е редовен
от външна страна, като съдържа задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ.
За установяване на релевираното от ответника възражение за наличие на
каузално правоотношение, обезпечено с процесния запис на заповед, по делото е приет
като писмено доказателство Договор за периодична продажба с доставка от 23.01.2019
г., сключен между ищеца, в качеството на Доставчик, от една страна, и от друга страна
дужеството „Формпласт БГ“ЕООД, представлявано от Управителя Г. Е. Г., в
качеството на Купувач, както и лично Г. Е. Г.. При полагането на подписите върху
договора, същият е подписан от Г. Е. Г. един път в качеството му на управител на
купувача, и втори път – в лично качество, като са изписани всички данни от документа
му за самоличност, и е изрично дефинирано, че същият подписва договора в лично
качество, като солидарен длъжник по договора, наред с купувача – управляваното от
него дружество „Формпласт БГ“ЕООД. В чл.1.1 от договора страните са уговорили, че
със същия се определят общите условия за периодична продажба с доставка на
продукти: пластмасови гранулати, мастербачи и адитиви, като съгласно чл.1.2.
страните могат да договарят специални условия, които да се отнасят само за конкретна
доставка. В чл.2 /т.2.1, т.2.2. и т.2.3./ страните са уговорили процедурата, по която ще
бъде сключван всеки отделен договор за продажба /отправяне на оферта и съдържание
на офертата, срокове и начин на приемане на офертата, срокове и начин на приемане
на заявката/. В чл.5 и чл.6 са уговорени сроковете за изпълнение на доставките и
изискванията, но които следва да отговаря всяка отделна доставка /максимален обем и
общо тегло на стоките, изисквания към опаковките, процедурата по предаване и
приемане на доставките, разпределение на риска при погиване на стоките, процедура
по рекламация/. В чл.7 са уговорени общите условия, за формиране на цената на всяка
отделна доставка /цена за доставка DDU или цена франко склад на доставчика/,
максимална стойност на доставените материали, срокове за издаване на фактура и за
плащане на цената, начин на плащане, неустоечни клаузи при забава. В чл.7.2 е
3
уговорено, че максималната стойност на доставените материали в рамките на 40 дни не
може да надвишава 80 000 лв. Като приложения към същия договор са описани копие
от лична карта и запис на заповед.
С отговора на исковата молба са представени като писмени доказателства
Съобщение до „Формпласт БГ“ЕООД по гр.д.№703/2019 г. по описа на РС-Берковица,
за изпращане на препис на искова молба вх.№1262/12.12.2019 г., с указания за
възможност в едномесечен срок да бъде подаден писмен отговор, с копие от
приложените към съобщението искова молба от „Намида“ЕООД и приложените към
нея писмени доказателства. От същите се установява, че на 12.12.2019 г. ищецът
„Намида“ЕООД е предявил против „Формпласт БГ“ЕООД установителен иск по чл.422
от ГПК, за установяване съществуването на вземане в размер на сумата от 23 576,75
лв., представляваща неплатен остатък от продажна цена на стоки, закупени от
ответника – 9625 кг. полистирол, доставени му от ищеца съгласно Приемо-
предавателни протоколи №00715/23.01.2019 г. и №00716/23.01.2019 г., съгласно
уговорените общи условия за периодична продажба с доставка на пластмасови
гранули, мастербачи и адитиви с Договор за периодична продажба с доставка от
23.01.2019 г.
По делото е прието като доказателство и Удостоверение, издадено по гр.д.
№703/2019 г. на РС – Берковица, от което се установява, че предмет на делото е иск по
чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК, за установяване вземанията по ч.гр.д.
№603/2019 г., със страни: „Намида“ЕООД /ищец/ и „Формпласт БГ“ЕООД /ответник/.
По реда на чл.176 от ГПК са дадени обяснения от управителя на ищцовото
дружество – М. Т. Д., при които същият заявява, че ответникът е клиент на ищеца,
чрез търговското си дружество „Формпласт БГ“ЕООД, с което има сключен договор за
доставка на суровини за неговото производство на пластмасови изделия. Размерът на
вземаният на ищеца по този договор към момента бил малко над 23 000 лв. М. Д.
заявява, че е собственик на две търговски дружество – ищецът „Намида“ЕООД, и „ММ
Политрейд“. С „Намида“ЕООД ответникът нямал други правоотношения, освен
възникналите по Договор за периодична продажба с доставка от 23.01.2019 г., но
имали други договори с „ММ Политрейд“. За да бъде подписан този договор,
ответникът в лично качество подписал процесния запис на заповед от 23.01.2019 г., с
който „той ми препотвърди други стари задължения на „Формпласт БГ“ЕООД към мен
от различно естество“.
Във връзка със спорните между страните въпроси, от правна страна съдът
намира следното:
Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на
абстрактните, при която основанието стои извън съдържанието на документа. Въпреки
това, записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и
лицето, в чиято полза се поема задължението за плащане на определена сума пари. Ето
защо, абстрактността на записа на заповед не е абсолютна. При надлежно наведени в
производството по чл.422, ал.1 от ГПК твърдения и възражения за връзка между записа
на заповед и конкретно каузално правоотношение, съдът е длъжен да изследва
наличието на такава връзка, а при доказването – наличието на неизпълнено
задължение по каузалната сделка, като правно значимо е не всяка връзка между двете
правоотношения /менителничното и каузалното/, а само онази връзка, при която
4
погасяването на задълженията по едното правоотношение има за последица погасяване
на задълженията и по другото правоотношение. Такава връзка е налице само тогава,
когато страните по двете правоотношения съвпадат – страните по ефекта са страни и
по каузалната сделка, като издателят на записа на заповед е длъжник на поемателя по
него по силата на съществуващото между тях каузално правоотношение /в т.см.
Решение №73/29.06.2016 г. по т.д.№1025/2015 г. на ВКС – 2-ро т.о./. Съгласно
дадените указания с ТР №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при
предявен иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземане по запис на
заповед, каузалното правоотношение подлежи на установяване, като доказателствената
тежест се разпределя между страните съгласно нормата на чл.154, ал.1 от ГПК, като
всяка от страните следва да установи твърденията и възраженията си, обуславящи
претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. за
несъществуването на вземането по записа на заповед. Когато страните спорят относно
конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, като
сочат различни каузални правоотношения, всяка от тях следва да установи връзката на
записа на заповед с твърдяното от нея каузално правоотношение, както и твърденията
си за съществуването / несъществуването на вземането по това каузално
правоотношение. Когато се установи връзка на записът на заповед с конкретно
каузално правоотношение, кредиторът носи доказателствената тежест да установи
съществуването на обезпеченото със записа на заповед вземане към поемателя на
записа на заповед. Когато се установи съществуването на вземането, длъжникът по
обезпеченото вземане – поемател по записа на заповед, носи доказателствената тежест
да установи погасяването на задължението.
В конкретния случай съдът намира за безспорно установено от фактическа
страна, че между ищеца „Намида“ЕООД от една страна като Доставчик, и от друга
страна „Формпласт БГ“ЕООД, представлявано от управителя Г. Е. Г., като Купувач, и
Г. Е. Г., в лично качество, като солидарен длъжник, е сключен Договора за периодична
продажба с доставка от 23.01.2019 г., представен на л.44 от делото.
Съдът намира за установено от фактическа страна, че процесният запис на
заповед е издаден за обезпечаване на задълженията на купувача по този договор
„Формпласт БГ“ЕООД, както и на солидарния длъжник Г. Е. Г. в лично качество. Този
извод се обосновава със съвпадението на датата на издаване на записа на заповед с
датата на подписването на договора за периодична продажба с доставка /23.01.2019 г./,
съвпадението на сумата, за която поемателят Г. Е. Г. се е задължил със записа на
заповед, с максималната стойност на доставените материали в рамките на 40 дни,
договорена в чл.7.2 от договора /80 000 лв./, качеството на поемателя по записа на
заповед Г. Е. Г. на солидарен длъжник по договора, отразяването на запис на заповед
като приложение към същия договор, направеното от ищеца, чрез неговия законен
представител – управителя М. Т. Д., признание по реда на чл.176 от ГПК, че описаният
като приложение към договора запис на заповед е именно процесният запис на
заповед. Релевираното от ищеца оспорване на връзката между процесния запис на
заповед с това конкретно каузално правоотношение, и обезпечителната му функция по
отношение на друго каузално правоотношение между Г. Е. Г. и друго свързано
дружество, съдът намира за неуспешно установено. По делото не са събрани
доказателства между страните да са налице твърдяните от представляващия
„Намида“ЕООД други правоотношения, във връзка с които да е издаден записът на
заповед. Освен простото оспорване на връзката на записа на заповед с посоченото от
5
ответника правоотношение, ищецът не е релевирал надлежно твърдения за наличие на
друго конкретно каузално правоотношение, с което да е свързано издаването на
процесния запис на заповед, и не е представил доказателства за наличие на такова
правоотношение. По реда на чл.176 от ГПК представляващия ищеца заявява, че
записът на заповед обезпечава стари задължения на „Формпласт БГ“ЕООД към друго
дружество на същия собственик – „ММ Политрейд“. Записът на заповед обаче е
издаден в полза не на кредитор „ММ Политрейд“, а в полза на кредитора
„Намида“ЕООД, а и по делото не са представени доказателства за съществуване на
твърдяните стари задължения на „Формпласт БГ“ЕООД по други договори с
дружеството „ММ Политрейд“. Ето защо, така направеното от ищеца оспорване на
връзката между записа на заповед и посоченото от ответника каузално
правоотношение, както и дадените от ищеца обяснения по реда на чл.176 от ГПК, не
разколебават извода на съда, че процесният запис на заповед е издаден с обезпечителна
функция, за обезпечаване на вземанията на ищеца, които биха възникнали във връзка с
каузалното правоотношение, възникнало между страните по Договора за периодична
продажба с доставка от 23.01.2019 г., представен на л.44 от делото.
При така приетата за установена връзка между процесния запис на заповед и
каузалното правоотношение, възникнало между страните по силата на Договора за
периодична продажба с доставка от 23.01.2019 г., представен на л.44 от делото, по
делото не се установява по несъмнен начин в полза на ищеца да е възникнало вземане
срещу ответника по силата на този договор. Това е така, тъй като самият договор
съставлява рамково споразумение, което урежда общите условия, при които ще бъдат
осъществявани периодични продажби и доставки на стоки от ищеца на дружеството –
купувач „Формпласт БГ“ЕООД, и сам по себе си не поражда задължения за плащане.
Такива задължения биха възникнали при сключване на последващ конкретен договор
за продажба на стоки между „Намида“ЕООД и „Формпласт БГ“ЕООД при уговорените
между страните общи условия. В отговора на исковата молба ответникът оспорва
обаче да са възникнали вземания в полза на ищеца по силата на това правоотношение
между тях. По делото ответникът е представил доказателства, от които се установява,
че ищецът е предявил искова претенция срещу „Формпласт БГ“ЕООД, за установяване
на негово вземане срещу дружеството, възникнало от осъществена доставка на стоки в
изпълнение на сключения договор от 23.01.2019 г., но оспорва осъществяването на
такава доставка и възникването на вземане в полза на ищеца на това основание. По
реда на чл.176 от ГПК ищецът заявява, че възникналото вземане в полза на ищеца по
силата на осъществената доставка на стоки във връзка със сключения договор от
23.01.2019 г. е в размер на малко над 23 000 лв., но липсва надлежно релевирано в
процеса /в срока за допълнителната искова молба/ твърдение на ищеца за възникването
на негово вземане в претендирания размер от 80 000 лв. /или в посочения по реда на
чл.176 от ГПК размер от 23 000 лв./ въз основа на осъществена конкретна доставка на
стоки в изпълнение на сключеното между страните рамково споразумение.
Представените от ответника доказателства за осъществена такава доставка на стоки
/като приложения към исковата молба, по която е било образувано гр.д.№703/2019 г.
по описа на РС – Берковица/ - приемо-предавателни протоколи №00715 и №00716 /на
л.42/, и фактура №**********/23.01.2019 г. /на л.43/, се оспорват от ответника,
едновременно с представянето им. Същите имат характер на частни писмени
документи, като не се подкрепят от други събрани по делото доказателства.
По изложените съображения съдът намира, че при лежаща върху ищеца
6
доказателствена тежест да установи възникване на негово вземане по силата на
каузалното правоотношение, обезпечено с процесния запис на заповед, по делото не се
установява по несъмнен начин в полза на ищеца да е възникнало обезпечено със
записа на заповед вземане. Този извод обуславя неоснователност на предявения иск,
поради което същият следва изцяло да се отхвърли.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първостепенният съд
е постановил правилно решение, което ще следва изцяло да се потвърди.
При този изход от спора, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемата страна има
право да бъдат присъдени направените разноски за въззивното производство. Със
списък по чл.80 от ГПК въззиваемият Г. Е. Г. е претендирал присъждане на разноски за
процесуално представителство в размер на 3500 лв. Същите са удостоверени с
представен ДПЗС с реквизити на разписка за изплащане в брой на договореното
възнаграждение, поради което следва въззивникът да бъде осъден да ги заплати.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение №21 от 06.11.2020 г., постановено по
т.д.№226 по описа за 2019 г. на Окръжен съд – Монтана.
ОСЪЖДА „Намида“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Траян Танев“ №78, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да
заплати на Г. Е. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.***, ул.“***“ №15, сумата от 3500
лв. /три хиляди и петстотин лева/, представляваща разноски за процесуално
представителство за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7