Определение по дело №117/2019 на Окръжен съд - Плевен

о п р е д е л е н и е

№

гр. Плевен, 25.02.2019 г.

 

в името на народа

 

плевенски окръжен съд, ІІІ - ти граждански състав, в закритото заседание на двадесет и пети февруари през през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

           Председател: Екатерина Панова

                      членове: Методи здравков

                                               Жанета Д.

при секретаря

при прокурора

като разгледа докладваното от член – съдията Д. въззивно гражданско дело № 117 по описа на съда за 2019 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

          Производството по делото е образувано въз основа на депозирана въззивна жалба от Ю.П. Т. чрез пълномощника й адвокат Д.Н. *** против решение № 181/22.2018 г. по гр.д. № 287/2017 г. по описа на Никополския районен съд. Във въззивната жалба се отмяна на решението на НРС изцяло, в това число в частта, в която е отхвърлен иска за делба на ПИ в с. Е**** и иска за разваляне на сключения алеаторен договор на основание чл. 87 от ЗЗД и се правят доказателствени искания. Видно от приложената квитанция за внесена държавна такса, че по сметка на ПОС е внесена държавна такса в размер на 25 лв..

Окръжният съд намира, че производството по делото следва да бъде прекратено по следните съображения:

Налице е ненадлежно искане към въззивния съд за отмяна на решението в частта по предявения иск за разваляне на алеаторен договор. Наред с това въззивната жалба е нередовна, тъй като към нея не са приложени квитанции за внесени дължими такси.

Видно от обжалваното решение, че със същото са отхвърлени два иска за прогласяване на нищожност на договори и искове за делба на недвижими имоти. Налице са мотиви в обжалваното решение за неоснователност на предявения при условие на евентуалност иск за разваляне на договор за издръжка и гледане, предявен от същата в качеството на наследник на С. Д. П., но липсва постановен диспозитив в решението за отхвърляне на иска в частта относно наследствените права на въззивницата, което е пречка за въззивна проверка на решението, респ. жалбата в тази й част следва да се приеме от НРС като молба за допълване на решението.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК      за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. Към момента по делото е внесена единствено държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на ПОС, която може да бъде отнесена към обжалване на решението в частта, в която е отхвърлен иска за делба, но не и по отношение на останалата му част, в която са отхвърлени исковете за нищожност на два различни договора с предмет вещни права върху недвижими имоти. Съгласно разпоредбата на чл. 71 ал. 2 вр. чл. чл. 69 ал. 1 т. 2 от ГПК дължимата държавна такса по иск за съществуване на договор с предмет вещни права върху имот се определя върху една четвърт от цената на иска, която е в размер на данъчната оценка на имота към момента на предявяване на иска. Назависимо дали е изпълнил задълженията си да събере дължимата такса по предявените искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД при образуване на делото, първоинстанционният съд е длъжен да следи за внасянето на половината от дължимата такса по въззивната жалба срещу решението, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 26 от ЗЗД, което налага връщане на делото на първоинстанционния съд за изпълнение на задълженията му по чл. 262 ал. 1 от ГПК, съответно при неотстраняване на нередовностите да върне жалбата  по реда на чл. 262 ал. 2 от ГПК.

Гореизложеното налага производството по делото пред въззивния съд да бъде прекратено, а делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл. 250 от ГПК по отношение на исканията по чл. 250 от ГПК съгласно гореизложените указания на въззивния съд, както и за  отстраняване на нередовностите по движението на въззивната жалба по реда на чл. 262 ал. 1 от ГПК. При наличие на жалба против допълнителното решение първоинстанционният съд следва да събере и допълнителна държавна такса съобразно чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК       .

Водим от горното, Съдът

 

                                      О П Р Е Д Е Л И:

 

Прекратява производството по в.гр.д.№ 117/2019 г. по описа на Плевенския окръжен съд.

 

Указва на Никополския Районен съд да извърши нова преценка на редовността на въззивната жалба по реда на чл. 262 ал. 1 от ГПК, както и да се произнесе по реда на чл.250 от ГПК по исканията в жалбата съобразно указанията на въззивния съд в мотивите на настоящото определение.

 

Определението като непреграждащо не подлежи на обжалване, но следва да се съобщи на страните за сведение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: