Р Е Ш Е Н И Е № 84
гр.Плевен, 24.02.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря …………… Петър Петров .......……… и в
присъствието на прокурора
………………………...……….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков
…………. в.гр. дело № 906 по описа за 2017год. и на основание данните по делото и
Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1927/16.11.2017г. по гр.д. № 9810/2016г. на ПлРС е отхвърлен като
неоснователен предявеният от И.Т.Н. ***, ЕГН **********, против Р.Ц. ***, ЕГН **********,
и К.Ц.П. ***, ЕГН **********, иск по чл.124 ал.1 от ГПК, с който се иска да
бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е придобил
по давност правото на собственост върху следния недвижим имот: Таванско
помещение № 8, със застроена площ от 16,30кв.м., при съседи: север - таван № 9,
запад - коридор, юг - таван № 7, изток - ул.„***“, находящо се в гр.Плевен,
ул.„***“ № 4, в сградата на бившата ЖСК „***“.
Осъдил И.Т.Н. ***, ЕГН **********, да
заплати на Р.Ц. ***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на
880лв. и на К.Ц.П. ***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер
на 880лв.
Постановил решението при участието като трето лице – помагач на страната на
ответниците на В.Т.В. ***, ЕГН **********.
Недоволен от решението е останал И.Т.Н. ***, ЕГН **********,
който чрез адв. И. Н. от ПлАК го
обжалва в законния срок. Навежда доводи, че е неправилно, т.к. са събрани
доказателства, че е владял тавана от 1997г., налице са показанията на св.Ф. Л.
и Ц. П., но съдът не им е дал вяра, без да обсъди защо, а вместо това е
кредитирал с доверие показанията на св.М. Е., за когото е възразил, че не е
могъл да опише тавана, въпреки че твърди, че го е посещавал. Твърди, че съдът
неправилно се е позовал на Прокурорското постановление – то съдържа изявлението
на ответницата Р.Л., че И.Н. доброволно е освободил тавана, но негови показания
по тази преписка не са снемани. Оплакват се, че ПлРС неправилно им е отказал да
допусне допълнителна задача на съдебно – графическата експертиза, която да
прецени представените от тях в последното съдебно заседание допълнителни
образци от подписа на св.В.Г.Ц..
Като излага обстойни съображения в подкрепа на
доводите си в представена по делото писмена защита, моли въззивния съд да
отмени изцяло обжалвания съдебен акт на ПлРС и да постанови решение, с което да
уважи иска изцяло, както и да му присъди разноски за двете инстанции.
Въззиваемите и ответници по делото пред ПлРС Р.Ц. ***, ЕГН **********
и К.Ц.П. ***, ЕГН **********
чрез адв.Ст. М. от ПлАК
твърдят, че жалбата е неоснователна – има прекъсване на давностното владение на
ищеца преди да изтече десетгодишния срок, а досежно доказателствените искания
на ищеца с жалбата възразяват, че са преклудирани при условията на чл.266 ГПК.
Като представят писмена защита с обстойни доводи в подкрепа
на отговора, молят съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно и
претендират разноски за въззивното производство.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя,
прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е
и е неоснователна.
Безспорно по делото е и се установява от представеният нот. акт за собственост
на недвижим имот, построен върху държавно дворно място от ЖСК „***“ –
гр.Плевен, № 68, том седми, н.д. № 1555/1991г. на Нотариуса при ПлРС - л.5 от
делото, че ищецът И.Т.Н. заедно със съпругата си Я.Н.Н. са собственици на
апартамент № 9, находящ се в гр.Плевен, ул. „***“ № 4, ведно с прилежащите към
апартамента избено помещение № 4 от 8,30 кв.м. и таванско помещение № 12 от
27,40кв.м.
Безспорно е също така и това се
установява от Договор за покупко - продажба, обективиран в нот. акт № 147, том
шести, рег. № 5776, н.д. № 810/2006г. на Нотариус Ж.М., вписана при НК с рег. №
005, с район на действие района на ПлРС – л.4 от делото на ПлРС, че ответниците
Р.Ц.Л. и К.Ц.П. са придобили от третото лице – помагач В.Т.В. собствеността върху
Апартамент № 2, находящ се в гр.Плевен, ул. „***“ № 4, ведно с прилежащите към
апартамента избено помещение № 6 от 7,10кв.м. и таванско помещение № 8 от
16,30кв.м.
Не се спори и се установява също, че собственик на този Апартамент № 2, а с
това и на прилежащите към апартамента избено помещение № 6 от 7,10кв.м. и
таванско помещение № 8 от 16,30кв.м., преди да бъде придобит от В.Т.В., е бил
св.В.Г.Ц. въз основа на Договор за дарение, обективиран в нот. акт № 52, том
дванадесети, н.д. № 2252/1995г. на Нотариуса при ПлРС – л.37 от делото на ПлРС.
Безспорно е и се установява също от Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 11.05.2011г. – л.24 от делото, че по повод сигнал на
св.Р.Ц.Л. против ищеца И.Т.Н. в ПлРП е образувана преписка № В – 2138/2011г. по
описа на ПлОП, която е завършила с отказ да се образува досъдебно производство.
При съобразяване на оплакванията по жалбата и твърденията по ИМ, както и
възраженията и оспорванията с Отговора, спорен по делото е въпросът придобил ли
е ищецът по давност в резултат на непрекъснато 10-годишно владение собствеността
върху процесното таванско помещение № 8 от 16,30кв.м.?
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
С други думи на изследване,
установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната
жалба на ищеца, защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
За да отговори на спорните
въпроси съдът съобрази в съвкупност и поотделно събраните по делото писмени
доказателства, както показанията на свидетелите на ищеца – Ф. Л. – зет на
ищеца, А.П. и Ц. П. – племенник на ищеца, тези на свидетелите на ответниците – М.
Е. – зет на ответницата, В.Ц., дадени пред ПлРС и заключението по назначената
СТЕ на в.л. инж.П. В. – л.61 от делото на ПлРС, както и заключението на в.л.Цв.
Ц. по назначената съдебно – графическа експертиза.
Съгласно чл.79 ал.1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се
придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението
е добросъвестно – с непрекъснато владение в продължение на пет години.
Според чл.81 ЗС с изгубване на владението в продължение на повече от шест
месеца давността се прекъсва.
Съгласно чл.83 ЗС който докаже, че е владял в различни времена, предполага
се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното.
Констатираните като безспорни обстоятелства и т.2 от ТРОСГТК №
8/27.11.2013г. по тълк. дело № 8/2012г. на ВКС на РБ сочат на наличието на
правен интерес от предявяването на установителния иск по чл.124 ал.1 ГПК от ищеца.
Видно от показанията на св.А.П., същият познава ищеца, живял е на таван от
две помещения на ул.*** преди около десетина години – т.е. 2007г. – за период
от 4 – 5 месеца. Сега наскоро преди съдебното заседание на 03.04.2017г. е ходил
на гости на ищеца и той му е отворил тавана, на който е живял.
От показанията на св.Ф. Л. – зет на ищеца се установява, че ищецът е купил
процесния таван през 1996г. – 1997г. и от тогава го владее. Посещавал е тавана
преди две – три години за да вземат една микровълнова печка. Знае, че имал
квартиранти там, чувал от него. Знае, че гледал баща си там, който починал
около 2000г.
От показанията на св.Ц. П. се установява, че е живял на процесния таван от
1999г. до 2001г., когато се оженил. След това дядо му, т.е. на ищеца баща му се
разболял, и той е ходил десетина пъти на тавана докато ищеца е гледал там баща
си. Знае, че ищецът си е купил тавана, като преди две три години е ходил с него
на тавана нещо да видят.
Показанията на св.Л. и св.П. за покупка на тавана се опровергават от
писмените доказателства и от показанията на св.В.Г.Ц.. Същият е придобил с
дарение от родителите си Ап. № 2 на първи етаж на ул.***, ведно с
принадлежащите към него таван № 8 от 16,30кв.м. и мазе № 6 на 04.10.1995г., и
го е продал през 2004г. на третото лице помагач В.Т.В.. Таванът му е разбиван
15 пъти. Откраднато му е ел. таблото за захранване. Той след тези събития е
предоставил тавана си за ползване на свой приятел с жена му, където са живели
няколко месеца. На предявения в съдебно заседание предварителен Договор от
07.04.1997г. – л.74 от делото твърди, че никога не е подписвал такъв Договор. От
заключението на съдебно – графическата експертиза на в.л.Цв. Ц. това
обстоятелство се потвърждава.
Нещо повече – така представеният предварителен Договор е подписан от двама
свидетели, но не се изписани техните имена. Ищецът обаче, носейки доказателствената
тежест за твърденията си, не е осигурил тези свидетели и това още веднъж
потвърждава истинността на показанията на първия собственик на процесния таван
– В.Ц..
Св.В.Ц. е продал апартамента си ведно с принадлежащите му таван и мазе през
2004г. и тогава срещнал ищеца с новите собственици – Спас и В.. Твърди, че е
предал тавана при продажбата им с Апартамента през 2004г. на В.Т.В. – трето
лице - помагач на страната на ответниците.
Видно от становището на третото лице – помагач в съдебно заседание – л.38
от делото, тя твърди, че е купила през 2004г. Апартаментът с таван и маза и
никога не е виждала ищеца там.
Видно от представения нот. акт № 147/05.09.2006г. – л.4 от делото, В.В. е
продала Апартамента ведно с процесния таван на ответниците, при което страните
са се споразумели владението на имота да се предаде до 05.12.2006г., а това
означава, че и владението на процесния таван е било предмет на договаряне при
продажбата на Апартамента с принадлежащите му таван и маза.
Така когато и ищецът да е окупирал процесния таван, от 1997г. до
установеното с писмени доказателства договаряне на владението върху тавана на
05.12.2006г. не са изтекли десет години давностно владение, каквото Законът
изисква за придобиването на тавана по давност. Косвено твърденията на В.Т.В. в
съдебно заседание, че при покупката на Апартамента е придобила и тавана, се
потвърждават от показанията на св.В.Ц., а така също и видно от нот. акт за продажбата
на имота на ответниците, при установяване на праводаването си на 05.09.2006г. В.В.
е представила нот. акт № 80, том първи, нот. дело № 718/2004г., т.е. придобила
е имота от В.Ц. действително през 2004г. С други думи твърденията на В.В.,
показанията на св.В.Ц. и писмените доказателства опровергават твърдията на
ищеца в ИМ и показанията на неговите свидетели, че за периода от 07.04.1997г.
до днес владее непрекъснато процесния таван. Не само, че има прекъсвания на
владението, но и собствениците на Апартамента с принадлежащия таван възразяват,
че не са продавали тавана, не са виждали там ищеца, договаряли са и са
предавали владението и на това помещение – таван № 8 от 16,30кв.м. при
продажбите на Апартамента през 2004г. и 2006г.
Показанията на ищцовите свидетели се опровергават от Прокурорското
постановление и показанията на св.М. Е.. Ответницата Р.Л. в отговора си – л.23
от делото - твърди, че през 2011г. е подавала жалба срещу ищеца в ПлРП за
извършено от него самоуправство – преписката е била прекратена поради това, че
той доброволно е освободил помещението – Таван № 8. Твърдението й се
потвърждава от Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство
от 11.05.2011г. – л.24 от делото и от показанията на св.Е. – ходил е на тавана
след освобождаването му да го гледа, защото искали да го боядисват. С други
думи след 11.05.2011г. ответницата Р.Л. е установила владение върху процесния
таван, а от тази дата до подаване на ИМ по настоящото дело – 29.12.2016г. – не
са изминали десет години давностно владение за да придобие тавана по давност ищецът.
Така тези доказателства освен, че оборват показанията на свидетелите на
ищеца, осуетяват действието и на презумпцията по чл.83 ЗС, защото макар и ищецът
да твърди, че е владял в различни времена за периода от 1997г. до 29.12.2016г.,
то собствениците на процесното помещение са го продавали и предавали помежду
си, подавали са жалби срещу ищеца и той е ваден от тавана с прокурор,
следователно не може да се приеме, че е владял имота необезпокоявано и при
демонстриране явно на това владение спрямо действителните собственици на имота и
в промеждутъка на периодите, за които неговите свидетели твърдят, че е владял.
След като неуспешно е изнесъл доказателствената тежест за твърденията си по ИМ,
то правилно ПлРС е отхвърлил предявения иск.
Оплакванията са неоснователни. Досежно исканията за нови доказателства пред
въззивната инстанция съдът отговори в съдебно заседание. Нищо не поставя под
съмнение писмените доказателства, както и показанията на св.В.Ц. и св.М. Е.. Подкрепят се от всички данни по делото и
заключенията по назначените експертизи.
Поради съвпадане на изводите на ПлРС с тези на настоящата инстанция, решението
следва да се потвърди изцяло като законосъобразно.
След като жалбата е неоснователна, то на ответниците се дължат разноски за настоящата
инстанция в размер на по 520лв. адв. възнаграждение за всяка от тях, които ищецът
следва да бъде осъден да им заплати, а направените от него разноски за двете
инстанции остават за негова сметка.
Водим от горното и на основание чл.271 ГПК, Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1927/16.11.2017г.
по гр.д. № 9810/2016г. на Районен съд гр.Плевен – първи граждански състав, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78 ал.3 ГПК И.Т.Н. ***, ЕГН ********** да заплати на Р.Ц. ***, ЕГН **********,
и К.Ц.П. ***, ЕГН ********** сумата от по 520лв. на всяка от тях,
представляваща разноски по делото за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на В.Т.В. ***,
ЕГН ********** като трето лице – помагач на страната на ответниците.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл.280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.