№ 125057
гр. София, 19.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20221110125054 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК. Постъпило е възражение с твърдение за извършено плащане на вземанията, за
които е издадена заповедта в срока за доброволно изпълнение с изключениe на адвокатското
възнаграждение в размер на 380 лева. Приложени са доказателства. Направено е възражение
срещу размера на разноските за адвокатска защита на заявителя и искане за намаляването на
адвокатското възнаграждение поради прекомерност.
Плащането на сумите от длъжника е признато от заявителя в становище, дадено по
реда на чл.414а, ал. 3 ГПК. С последното заявителят оспорва да е прекомерен размерът на
сторените от него разноски за адвокатска защита.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените доказателства
намира следното:
Възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 1 ГПК е основателно. Видно от становищата
на страните, длъжникът е извършил плащане на сумите по издадената заповед с изключение
на разноските за адвокатско възнаграждение. Заявителят изрично признава получаването на
сумите, поради което и за вземанията по заповедта в тази й част не следва да бъде издаван
изпълнителен лист.
Длъжникът е направил възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от заявителя, в първия възможен момент, с оглед едностранния характер на
производството по издаване на заповедта за изпълнение и в рамките на срока по чл. 414, ал.
2 ГПК. Поради това и съдът намира, че възражението е направено своевременно и е по реда
на чл. 248 ГПК като искане за изменение на заповедта в частта за разноските, а не като
частна жалба, тъй като въпросът за прекомерност на адвокатското възнаграждение
длъжникът, предвид едностранния характер на производството по издаване на заповедта, не
би могъл да повдигне преди издаване на заповедта и съответно по него няма изобщо
1
произнасяне от заповедния съд, чиято правилност да бъде преценявана от въззивната
инстанция. От друга страна, да се възприеме възможността за релевиране на възражение за
прекомерност единствено чрез частна жалба в хипотезата на подадено възражение по чл.
414а ГПК би довело до лишаване на страните от двуинстанционно производство по
поставения спорен помежду им въпрос.
В случая безспорно и видно от платежното нареждане и извлечението от сметка,
представени от длъжника, е че последният е заплатил вземанията по заповедта в срока по
чл. 412, т. 8 ГПК, т.е. след депозиране на заявлението в съда, поради което и той дължи
заплащане на сторените от заявителя разноски. Частично основателно е възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като производството не се отличава с
фактическа или правна сложност, които да обосновават заплащане на възнаграждение над
минималния размер от 300 лева съгласно чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 1 ,т .1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това и на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до
минималния размер, но не и до размера, претендиран от длъжника от 100 лева, тъй като
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да измени издадената заповед за
изпълнение в частта за разноските като намали разноските за адвокатското възнаграждение
до 300 лева.
По тези съображения и на основание чл. 414а, ал. 4 предл. второ и чл. 248, ал. 1 ГПК,
съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРИЕМА за основателно възражение по чл. 414а ГПК, депозирано от длъжника срещу
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
25054/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 118-ти състав в частта, с която е разпоредено УКБ АД с
ЕИК: *** да заплати на заявителя Г. В. В. с ЕГН: ********** сумата 151,35 евро ,
представляваща получена без основание сума за месец май 2020 г. в повече от дължимата на
12.05.2020 г. месечна анюитетна вноска по Договор за банков кредит № 21-TR- 70971704 от
12.12.2007 г. , ведно със законна лихва от 13.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
30,77 евро , представляваща обезщетение за забава за периода от 12.05.2020 г. до 13.05.2022
г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) поради погасяване
чрез плащане на задълженията и ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на изпълнителен лист за
тази суми.
ИЗМЕНЯ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.06.2022
г., издадена по ч. гр. д. № 25054/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 118-ти състав като намалява
размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение от 380 лв. на 300 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба в
2
двуседмичен срок от връчването му.
Да се изпрати препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3