Решение по дело №15329/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262210
Дата: 8 юли 2021 г. (в сила от 8 юли 2021 г.)
Съдия: Димитър Илиев Димитров
Дело: 20203110115329
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………...

Неприсъствено по реда на чл.239, ал.1 във вр. чл.238, ал.1 ГПК

08.07.2021 г., град  Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, четиридесет и девети състав, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и първа година, в следният състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

При участието на секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело15329 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявен от "В.и к." ООД ***, ЕИК **** представлявано от ****-Управител чрез пълномощник юрисконсулт Пламенка Василева, против С.П.М. ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено, че ответникът че С.П.М. ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с клиентски номер **** на адрес гр.Варна, ул.****бл.68, ап.58, дължи на „В.и к." ООД следните суми: сума в общ размер на 1458,51лв. (хиляда четиристотин петдесет и осем лева и 51ст.), представляваща остатък от сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги през периода от 03.01.2017г. до 01.04.2020г., както и обща сума в размер на 234,67лв. (двеста тридесет и четири лева и 67ст.), представляваща остатък от сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 02.03.2017г. до 07.04.2020г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-18.05.2020г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед от 19.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 4860/2020г. по описа на ВРС.

Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените по заповедното производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1025 от 11.02.20219., а именно: заплатена държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултеко възнаграждение в размер на 50.00лв.

Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения: Твърди се, че „В.и к." ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на С.П.М. за имот на адрес ***, който в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Твърди, че ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер ****, чийто титуляр е М.. Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което отв. М. не е правил. Твърди се, че съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава. Твърди се, че на 18.05.2020г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу С.П.М., въз основа на което било образувано ЧГД № 4860/2020г. по описа на ВРС, ГК-49 състав. Твърди се, че на 19.05.2021г. съдът издал заповед № 1965 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на С.П.М. да заплати на кредитора (сега ищец) сума в общ размер на 1458,51лв. (хиляда четиристотин петдесет и осем лева и 51ст.), представляваща остатък от сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги през периода от 03.01.2017г. до 01.04.2020г., както и обща сума в размер на 234,67лв. (двеста тридесет и четири лева и 67ст.), представляваща остатък от сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 02.03.2017г. до 07.04.2020г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-18.05.2020г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед от 19.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 4860/2020г. по описа на ВРС.

Твърди се, че на 29.10.2020г. заявителят е уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си срещу С.П.М., поради което настоящата искова молба е предявена единствено срещу него и има за предмет припадащата му се част от общите задължения за ползвани В и К услуги.

В срока по чл.131 ГПК ответникът надлежно, чрез съпругата си е получил ИМ и приложенията към нея. Не е депозирал в съда писмен отговор по предявения срещу него иск.

В проведено открито съдебно заседание ищецът се представлява надлежно от процесуален представител, който прави изрично искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника, като уважи предявените искове. Ответникът редовно призован при усл. на чл.41, ал.1 ГПК. Не се явява и представлява в о.с.з.

Съдът като взе предвид, че с редовно връчените на ответника препис от исковата молба (чл.131 ГПК) и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК), са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявеният иск бъде уважен.

Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски от ищцовата страна, такива следва да бъдат присъдени в размер, съобразно представените доказателства по настоящото делото, като ответника бъде осъден да заплати 124,34 лева, от които 74,34 лева за доплатена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид уважаването на предявените искове изцяло, то следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски, за които ответникът не е направил възражение в общ размер на 84 лева.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът С.П.М. ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с клиентски номер **** на адрес гр.Варна, ул.****бл.68, ап.58, ДЪЛЖИ на „В.и к." ООД следните суми: сума в общ размер на 1458,51лв. (хиляда четиристотин петдесет и осем лева и 51ст.), представляваща остатък от сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги през периода от 03.01.2017г. до 01.04.2020г., както и обща сума в размер на 234,67лв. (двеста тридесет и четири лева и 67ст.), представляваща остатък от сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 02.03.2017г. до 07.04.2020г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-18.05.2020г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед от 19.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 4860/2020г. по описа на ВРС, на осн. чл. 422, ал.1 ГПК

ОСЪЖДА С.П.М. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „****- ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 124,34 лева, представляваща сторените по настоящото исково производство разноски пред РС-Варна от ищеца, както и сумата от 84 лева, представляваща сторените разноски от ищеца в производството по чл.417 ГПК по ч.гр.д.4860/2020г. по описа на РС-Варна, ГО, 49-ти състав, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, като ответника може в едномесечен срок от връчването да поиска от Варненски окръжен съд отмяната му на основанията посочени в чл.240 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: