Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на
прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията Д.Недева
КНАХД №3041 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от Б.В.С. ***, депозирана чрез
адв. С Мсрещу решение № 1634 от 05.09.2019 г. на ВРС, постановено по НАХД №
3462/2019 г., по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 164/02.04.2019г. на
зам. кмет на Община Варна, с което на касатора за нарушение на чл.98 ал.1 т.6 ЗДвП на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 50 лева.
В
касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради допуснати
нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, като се прави
искане за отмяна на решението на ВРС и постановяване на ново по съществото на
спора, с което се отмени процесното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
касаторът, редовно призован не с явява, не се представлява и не изразява
становище по касационната жалба и по съществото на спора.
Ответникът, редовно призован не изпраща представител. С отговор
по касационната жалба от 31.10.2019г., чрез пълномощника юрисконсулт Икономов,
излага съображения за съответствие на решението на ВРС с процесуалните правила
и материалния закон като прави искане за оставянето му в сила. С молба от
17.01.2020г., чрез пълномощника юрисконсулт Й. оспорва касационната жалба,
заявява, че е неоснователна, поради което отправя искане въззивното решение да
бъде оставено в сила.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и дава
заключение, че решението на ВРС следва да бъде
отменено.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на
атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания,
констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
За да потвърди
процесното НП, ВРС приел, че АУАН и НП съдържат реквизитите предвидени в
нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Изложил е мотиви, досежно липсата на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице, както и, че правилно
наказващият орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените
фактически констатации към хипотезата на правната норма.
Настоящия състав на съда, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна
проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с
материалния закон, намира касационната жалба за неоснователна.
Правилна е преценката на ВРС за липса на съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Както АУАН, така и НП са постановени от
компетентни органи, в кръга на техните правомощия, при спазване на
процесуалните правила и норми и изискванията за форма. Описанието на вмененото
административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички
необходими индивидуализиращи белези. Въз основа на него наказаното лице е могло
да разбере какво е деянието, за което е обвинено и в пълен обем да реализира
правата си по неговото оспорване. Анализът на събраните писмени и гласни
доказателства установяват по категоричен начин, че от обективна страна е
осъществено административното нарушение на посочената разпоредба. Първоинстанционният съд е установил правилна фактическа
обстановка, която се подкрепя от доказателствата по делото и се възприема
изцяло и от настоящия съдебен състав. ВРС е възприел правилно фактите по делото
от събраните в хода на производството доказателства и е направил въз основа на
тях правилни и обосновани правни изводи за наличие на процесното нарушение по
чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, което от своя страна е било санкционирано с
правилната правна норма. Правнозначимият факт е, че на посочената дата и място
касаторът е паркирал в нарушение на ограниченията по чл. 98, ал.1,
т.6 от ЗДвП – на кръстовище или на по-малко от 5 метра от него, като
ирелевантно е дали автомобилът е пречел на движението или не, както и дали е
имало пътен знак, т.к. забраната е безусловна. Св.Желязков споделя
непосредствени възприятия и в с.з. пред районния съд и изнася факти идентични с
описаните в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление.
По същество е доказан състава на нарушението по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. В
конкретния случай касаторката не оспорва, че именно тя е паркирала автомобила,
като дори обяснява във възражения от 01.03.2019г. и 22.03.2019г. причината за това.
Поради изложеното настоящият състав намира и авторството на деянието за
надлежно установено и правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на касатора, като не се констатират твърдяните съществени
процесуални нарушения и правото на защита на санкционираното лице не е било
ограничено.
Неоснователно касаторът твърди, че районният
съд неправилно не е възприел изложената от него фактическа обстановка. Освен
това за осъществяване състава на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП не е от значение нито
поводът за престоя, нито времетраенето.
Съгласно
чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. При установяване на
административни нарушения на ЗДвП доказателствената тежест е разместена.
Административнонаказващият орган не е длъжен да доказва констатациите в АУАН,
на които законът е придал презумптивна доказателствена сила, а обратно, лицето,
сочено като нарушител, е длъжно да ги опровергае. В разглеждания случай С. не е
ангажирала доказателства, годни да опровергаят констатациите, съдържащи се в
АУАН, нито в подкрепа на твърденията ù, че извършеното от нея деяние
осъществява състава на административно нарушение, установен в чл.98, ал.1, т.1
от ЗДвП, вместо по чл.98, ал.1, т.6 от същия закон.
В
наказателното постановление като нарушена е посочена разпоредбата на чл.98,
ал.1, т.6 от ЗДвП, съгласно която престоят и паркирането са забранени на
кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Разпоредбата на чл.183, ал.4, т.8
от ЗДвП, посочена като правно основание за ангажиране отговорността на
касатора, предвижда налагане на глоба в размер на 50 лева на водач за
неправилно престояване или паркиране в зоната на пешеходна пътека, спирка за
обществен превоз на пътници или кръстовище. С оглед фактическото описание
на нарушението, съдържащо се в АУАН, правилен е изводът на районния съд, че С.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението, за което
е била законосъобразно санкционирана с налагане на наказание глоба във
фиксирания от закона размер - 50 лева.
Настоящият състав на
съда намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото конкретното
нарушение не се отличава от типичния случай на този вид нарушения, като не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност. Осъществяването на конкретното нарушение застрашава обществените
отношения, които нормата на чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП e призвана да
гарантира и биха се изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН,
като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа, да зачита
правата и на останалите участници в движението.
С оглед на
гореизложеното ВРС е приложил правилно материалния закон и обжалваното решение не страда от посочените в
касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за
отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1, предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната
жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във
връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото
следва да се остави в сила.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка
с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд-Варна,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1634 от 05.09.2019 г. на
ВРС, постановено по НАХД № 3462 по описа на ВРС за 2019 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: