ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 90
гр. В**, 18.02.2022 г.
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АН** М. П**
Членове:В* Й. М.А
Н** Д. Н**
като разгледа докладваното от А** М. ПЕ** Въззивно частно гражданско
дело № 20221300500024 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от М. Г. МЛ., Й. Ц. Й., Т. Г. АРС., М. АНГ. З. и
В. МЛ. ИВ. чрез адвокат М.К. от САК против Определението от 25.06.2021г. на ВРС по гр.д. №
2201/2019 г. по описа на същия съд, с което е прекратено производството по искове с правно
основание чл.124,ал.1 ГПК и чл.537,ал.2 ГПК.
Поддържа се, че обжалваното определение е недопустимо, а в условие на евентуалност
незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон.
Твърди се, че определението е недопустимо, тъй като по същия правен спор има влязло в
сила Определение №66 от 19.03.2021г. по в.гр.д.№30 /2020г. по описа на ОС-В**, с което е
отменено прекратителното определение на РС-Видин и е върнал делото за продължаване на
съдопроизводствените действия, поради което по допустимостта на иска не подлежи на
преразглеждане.
Излага се, че в исковата молба са обосновали правния си интерес от завеждането на
отрицателен установител иск, тъй като владеят и живеят в имота и до днес, непрекъснато и
необезпокоявано. Също така заявили, че са собственици на имота на база представените валидни
нотариални актове, както и договор за покупко-продажба, като алтернативно са посочили и
придобиването на имота по давност. Ищците са заявили, че от над 60 години владеят имота и
живеят в построените в него сгради и до настоящия момент, като твърдят, че „А**- Н” ЕООД,
няма как през 2019г. да придобие имота по давност, тъй като никога не са го напускали.
Счита, че изложените от ВРС мотиви би трябвало да се изложат по съществото на спора и
следва да се има предвид, че е предявен отрицателен установителен иск за собственост, като на
доказване подлежи правото на собственост върху процесния имот на ответника - фирма „А**”
ЕООД, а не на ищците.
Излага се, че е без правно значение обстоятелството, дали те са имали право да придобият
имота по давност през 1959 г., 1981 година и т.н. и дали третото лице е имало право на
възстановяване на собствеността върху този имот, който е земеделска земя. Оспорили, като
нищожно Решение № 338А от 23.12.1998г. на Поземлена комисия Видин, с което е възстановен
процесния имот на наследниците на А* С* Ф*и същото било несъотносимо по делото, тъй като те
не са страна по делото.
Излага се също, че съдът не е взел предвид, че ответника „А**” ЕООД е придобил
1
процесния ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 52283.332.10 по кадастрална карта и кадастрални
регистри на с.Н*, общ. В*, обл.В*, Нива, категория на земята: 4/четвърта/, номер по предходен
план: 169.10 по обстоятелствена проверка през 2019г., обективиран в нотариален акт №182, том II,
нот. Д. № 148 от 2019г.
Поддържа се, че посочената от ВРС разпоредба на чл.10,ал.13 от ЗСПЗЗ, не касае тях-
ищците, тъй като делото е срещу „А**” ЕООД, а не срещу наследниците на А** С** Ф**.
Съдържащата се в чл10, ал.13 от ЗСПЗЗ забрана тези лица да се позовават на придобита давност
касае само периода на давностно владение преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Излага се, че от
23.12.1998г., датата на възстановяване на имота на наследниците на А** С** Ф*, които не са
страна по делото до завеждане на иска през 2019г. са изминали 21 година, срок в пъти повече от
необходимата 10 годишна придобивна давност, тъй като в тези случаи владението придобива
правна значимост по силата на закона. Посочва се, че давността спрямо тях-ищците най-малкото е
започнала да тече от 23.12.1998г. и е изтекла на 23.12.2008г, през който период имота е В* от тях
необезпокоявано и непрекъснато.
Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото с указания за
продължаване на съдопроизводствените действия и присъжздане на разноски.
Ответната по жалбата страна „А**” ЕООД е подала отговор на частната жалба с който
оспорва същата като неоснователна. Счита, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно в каквато насока са наведените доводи. Иска се потвърждаване на определението
на ВРС и присъждане на разноски.
След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:
ВРС е сезиран от ищците/частни жалбоподатели в настоящото производство/ с
отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за
установяване по отношение на същите, че ответника не е собственик на процесния имот по
давност, като всеки от петимата ищци притежава право на собственост върху своите идеални части
описани в ИМ от недвижимия имот, съгласно приложените нотариални актове, договори,
алтернативно владеенето на техните идеални части повече от 10 години, явно, непрекъснато и
необезпокоявано и до настоящият момент 2020г.
Заявена е и претенция с правно основание чл.537, ал.2 от ТПК за частична отмяна на
Нотариален акт №182,том I, рег.№ 1989, н.д. №148 от 28.03.2019г. на Нотариус рег.№029 с район
на действие гр.Видин, ул. Градинска №16, издаден по обстоятелствена проверка в частта, с която
ответника „А**“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Д* Н** Д**, ЕГН **********,
седалище и адрес на управление: 3700, гр.В*, общ.В*обл.В* ул.Т* №*е признат за собственик на
основание давностно владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 52283.332.10/ пет, две,
две, осем, три, точка, три,три, две, точка, едно, нула/ по кадастрална карта и кадастрални регистри
на с.Н*, общ. В* ,обл.В*, одобрен със Заповед РД-18- 3/18.01.2008г. на изп.директор на АГКК,
адрес на имота: п.к. 5228, с.Н*, местност ДО СТОПАНСКИЯ ДВОР, площ: 5871 кв.м /пет хиляди и
осемстотин седемдесет и един кв.м./.
С определение № 1227- РЗ от 06.08.2020г. състав на РС - В* е прекратил производството по
делото като е приел, че ищците не са собственици на процесния имот и за тях липсва правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост.
С определение № 66 от 19.03.2021г. по в.гр,д. № 30/2021 г. ОС - В* е отменил
прекратителното определение на РС - В* и е върнал делото за продължаване на
съдопроизводствените действия. Изложените мотиви на ВОС за отмяна на определението са в
насока, че сезираният съд в случай, че от фактическите обстоятелства не може да прецени
наличието на правен интерес следва да даде възможност на ищеца да изложи конкретните факти и
обстоятелства по предявените искове, с оглед преценката на правния интерес от предявяването на
иска и предвид определяне на правното му основание.
С разпореждане от 13.04.2021г. ВРС е оставил исковата молба без движение и е указал на
ищците в седмичен срок от съобщението до обосноват правния си интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост.
С молба вх. № 264570/25.05.2021г. ищците са посочили, че са обосновали правен интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, тъй като владеят и живеят в
2
имота и до днес, непрекъснато и необезпокоявано. Заявили са, че са собственици на имота на база
нотариални актове, договор за покупко-продажба, както и алтернативно са посочили, че са
придобили имота по давност.
Предмет на предявения отрицателен установителен иск е поземлен имот с идентификатор
52283.332.10, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Н*, общ. Видин, местност
„До стопански двор“ с площ от 5871кв.м.
Ищците са се легимитирали като собственици на различни площи от процесния имот на
различни правни основания, включително и на придобит по давност имот, като владението е
започнало преди повече от 10 години, за всеки то тях.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
техническа експертиза.
С обжалваното Определение 25.06.2021г.на ВРС по гр.д.№ 2201/2019г. по описа на същия
съд е приел, че за ищците липсва правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост.
ВРС е приел, че процесният имот е земеделска земя, съгласно чл. 2, т. 1
от ЗСПЗЗ и е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ. С Решение № 338А
от 23.12.1998г. на ПК - Видин, правото на собственост върху имота е
възстановено на наследниците на Ангел Стефанов Фацов в стари реални
граници. Към твърдяните начални дати на придобиване на собствеността за
всеки един от ищците и на посочените основания е съществувала законова
забрана за придобиване на процесния имот по давност, който не е бил частна
собственост, представлява земеделска земя и е подлежал на реституция.
Приел е, че представените от някои от ищците договори, въз основа на които претендират
собственически права не са годни писмени доказателства за собственост, а представляват
предварителни договори за покупко-продажба, който има облигационен характер и с него не се
прехвърлят вещни права.
Представените от другите ищци и от ответника констативни нотариални актове не се
ползват с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, а имат само легитимиращо действие.
След като всяка от страните по делото, една част от ищците и ответникът, твърди, че е
собственик на основание констативен нотариален акт/нотариален акт по обстоятелствена
проверка, то всяка страна при спор за собственост, следва да докаже в исковия процес правото си
на собственост. Това доказване следва да бъде проведено в исково производство при предявен
положителен установителен иск за собственост.
ВРС е приел, че не е налице правен интерес за ищците от предявените отрицателни
установителни искове защото ищците не се легитимират с годни писмени доказателства за
собственост и не установяват идентичността на владените от тях площи с посочения имот с
идентификатор 52283.332.10 по КК и KP в землището на с. Н**, поради липса на представени
скици, което е видно от заключението на вещото лице. В случая, съдът не е имал възможността да
прецени допустимостта на иска с предявяване на исковата молба в съда, тъй като няма специални
знания и е била назначена съдебно-техническа експертиза
Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен
интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Наличието на правен интерес е положителна поцесуална предпоставка за съществуването
на правото на иск, за която съдът следи служебно както при подаването на исковата молба, така и в
3
хода на процеса до неговото приключване. Наличието или липсата на правен интерес се преценява
според твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и ответника в исковата
молба и в зависимост от тези твърдения съдът определя съществува ли правен спор, кои са
надлежните страни по него и съществува ли за ищеца правен интерес от търсената защита. Налице
е правен интерес от установителен иск/ в частност отрицателен/, когато според твърденията в
исковата молба правният спор засяга пряко или косвено имуществената сфера на ищеца.
Легитимиран да предяви установителен иск е и този, чието право се засяга от правото,
претендирано от друго лице. Установителният иск съществува като правна възможност за всеки,
който има интерес от него, а правен интерес могат да имат не само субектите на спорното
правоотношение, но и трети лица, чужди на правоотношението, чиито права се засягат от
съществуването или несъществуването на спорното право, т.е. от установителен иск могат да се
ползват и лица, които не са субекти на правоотношението, предмет на иска, без да имат при това
качеството на процесуални субституенти. Правният интерес обаче винаги е конкретен и се
преценява за всеки конкретен случай от съда с оглед твърденията на страните и обстоятелствата по
спора. Съгласно т.1 от ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 8/2012 г., ОСГТК, въпросът за
евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с
преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като
абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на
претенцията, като наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани
твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите,
от които те произтичат, а съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването
му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото, като, когато констатира, че
ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по
основателността на претенцията - дали ответникът притежава или не претендираното от него и
отричано от ищеца право.
В изпълнение на задължителните за съдилищата указания дадени с ТР № 8/27.11.2013 г. на
ВКС по тълк.д. № 8/2012 г., ОСГТК и изложените от ОС-Видин мотиви, като е счел, че от
фактическите обстоятелства не може да прецени наличието на правен интерес от предявените
искове правилно е дал указания на ищците да изложат конкретните факти и обстоятелства по
предявените искове с оглед преценката на правния интерес, за което съдът е длъжен да следи за
правния интерес при всяко положение на делото, доколкото е абсолютна процесуална
предпоставка за разглеждане на иска.
Възражението на жалбоподателя, че обжалваното определение е недопустимо е
неоснователно. От определение № 66 от 19.03.2021г. по в.гр,д. № 30/2021 г. ОС – Видин ВРС е
видно, че със същото е отменено прекратителното определение на ВРС поради това, че на ищците
е нарушено правото на защита, като съдът не им е дал възможност да изложат конкретните факти
и обстоятелства по предявените искове, с оглед преценката на правния интерес от предявяването
на иска и предвид определяне на правното му основание, което е изпълнено след връщане на
делото.
В обжалваното определение ВРС е изложил задълбочени и обосновани мотиви относно
констатираната липса на правен интерес от предявените отрицателни установителни искове на
ищците.
Процесният имот с идентификатор 52283.332.10, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Н*, общ. В*, местност „До стопански двор“ с площ от 5871кв.м. е земеделска земя,
начин на трайно ползване – нива, с номер по предходен план: 169.10.
С Решение № 338А от 23.12.1998г. на ПК - В*, правото на собственост върху имота е възстановено
на наследниците на А* Ст* Ф* в стари реални граници.
Съгласно чл. 86. / ДВ, бр. 92 от 1951 г.//отм/ от ЗС, не може да се придобие по давност вещ,
която е социалистическа собственост. Съгласно чл. 86./ДВ, бр. 31 от 1990 г./отм./ ЗС, не може да
се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. По отношение на
процесния имот- земеделска земя, същият не може да бъде придобит по давност, съгласно чл. 10,
ал. 13 от ЗСПЗЗ, действаща към момента на възстановяване правото на собственост на
наследниците на А* С* Ф*. Съгласно последната, възстановява се собствеността върху тези земи,
притежавани от собствениците им преди образуването на трудовокооперативни земеделски
стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях
селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези
организации или от други държавни или общински органи, с изключение на изрично посочените
случаи по този закон.
Имайки предвид изложеното по-горе, то начало на давностия срок би могъл да бъде най-
рано от датата на решението за възстановяване на собствеността на собствениците на земята.
От друга страна от исковата молба и доказателствата на делото се установява, че една част
от ищците се легитимират с предварителни договори за покупко-продажба, които имат
4
облигационен характер и с тях не са придобили вещното право на собственост върху имота,
поради липса на изискуемата от закона форма за действителност – с нотариален акт съгласно чл.18
от ЗЗД. Така Й. Ц. Й. с договор от 16.09.1959г. твърди, че е придобил имота по наследство от баща
му Ц* Й. Н*, Т. Г. АРС. с предварителен договор за покупко-продцжба от 16.09.2013г закупен от
П* Л* С*, М. АНГ. З. договор за покупко-продажба, от 08.10.2003г.
Другата част от ищците и ответника претендират да са придобили собствеността върху
процесният имот на основание давностно владение, легитимирайки се с констативни нотариални
актове както следва: Ищците, М. Г. МЛ. се легитимира с Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот придобит по обстоятелствена-проверка № 89,. том II, дело № 747/ 1981г., по
наследство от баща му Герго М. И., В. МЛ. ИВ. твърди, че е собственик на имота,обективиран в
Нотариален акт № 90, томII, дело 748 от 1981 г., ответникът фирма „А**ЕООД се легитимира,
като собственик с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение №182, том I, рег.№1989, н.д.№148/28.03.2019г.
Констативните нотариални актове не се ползват с материална доказателствена сила по чл.
179, ал. 1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, а имат само легитимиращо действие. Безспорно е, че всяка от страните твърди, че е
собственик на основание констативен нотариален акт/нотариален акт по обстоятелствена
проверка, при това положение, всяка страна при спор за собственост, следва да докаже в исковия
процес правото си на собственост. Правилно ВРС е приел, който извод се споделя и от настоящата
инстанция, че това доказване следва да бъде проведено в исково производство при предявен
положителен установителен иск за собственост, тъй като в този процес всяка страна е длъжна да
докаже твърденията си.
При заведен отрицателен установителен иск за собственост, тежестта на доказване е на
ответника, но в този случай ищецът следва да докаже твърдяното самостоятелно право на
собственост или че има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
Отричането на нечие право на собственост не е самоцелно, а изисква обуславяне на правен
интерес, какъвто в случая не е налице. Ищците не се легитимират с годни писмени доказателства
за собственост и не установяват по никакъв начин и идентичността на владените от тях площи с
посочения имот с идентификатор 52283.332.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри в
землището на с. Н**, поради липса на представени скици и установено в процеса, видно и от
заключението на вещото лице.
Процесният имот е земеделски, подлежал е на реституция. Съществуващите в имота сгради
не придават на имота статут на урбанизирана територия, за построените сгради липсват
строителни книжа, т.е налице е незаконно строителство извън регулационния план на гр. В* и
с.Н*.
Ищците не са заявили и право да придобият имотите си по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Съгласно посочената разпоредба правото на ползване върху земеделските земи, попадащи : Под
действието на §4а ПЗР ЗСПЗЗ следва да е предоставено по силата на актове на Президиума на
Народното събрание, на Държавния съвет № на; МС. Разпоредбата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ’
постановява прекратяване на правото на ползване върху земеделски земи предоставени на
граждани по силата на актове на Президиума на НС, на Държавния съвет и на МС т. То може да се
трансформира в право на собственост, само При кумулативното наличие на законовите
предпоставки на § 4а от ПЗР. на ЗСПЗЗ, а именно: 1. Отстъпено право на ползване, съгласно
изричен акт на Президиума на НС, на Държавния съвет и на МС. 2. Заплащане на земята съгласно
стойността й по оценителен протокол. 3. Наличието на сграда в съответния имот към 01.03.1991
година.
Предвид изложеното по-горе за ищците липсва възможност да придобият права, ако
отрекат правата на ответника, поради което липсва правен интерес от предявеният отрицателен
установителен иск за собственост.
Настоящият състав на възивната инстанция въз основа на гореизложените съображения,
приема, че обжалваното определение, с което първоинстанционният съд е прекратил
производството по делото, относно предявените искове е правилно, поради което следва да се
потвърди.
По разноските.
Частните жалбоподатели следва да заплатят на насрещната страна „А**ЕООД с ЕИК *****
направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3000лв.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Определението от 25.06.2021 г. на ВРС по гр.д. № 2201/2019 г. по описа
на същия съд, с което е прекратено производството по делото по искове с правно основание
чл.124,ал.1 ГПК и чл.537,ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА М. Г. МЛ. ЕГН ********** от гр. В*,УЛ.Ц*А* I“№*, вх.*, ет.*,ап*, Й. Ц. Й. ЕГН
********** от гр. С*, ж.к. И* №*, ет.*, ап.*, Т. Г. АРС. ЕГН ********** от гр. К*,ж.к. *, бл.* вх.*,
ап.*, М. АНГ. З. ЕГН **********от с. Н*, ул.П* №*, общ. В* и В. МЛ. ИВ. ЕГН********** от с.
Н*, ул.П* №* общ. В* да заплатят на „А**“ЕООД с ЕИК ** със седалище и адрес на
управление:гр.В*, ул.Т* №* сумата в размер на 3000лв./три хиляди лева/, направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1, от ГПК пред ВКС на
Република Б*** в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6