№ 76
гр. Габрово, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Валентина М. Илиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20224210101206 по описа за 2022 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба, предявена от С. В. Т., ЕГН **********, с адрес:
гр. Габрово, ул. „*********** ” № 5, срещу М. М. Л., ЕГН **********, за установяване
на задължението на ответника да заплати на ищеца сумата 1960 лева, представляваща
наем за периода м.08.2021 г. – м. 02.2022 г. по договор от 20.02.2021 г., сумата 192.77
лева – цена за използвана и незаплатена електроенергия за периода от 11.07.2021 г. до
11.12.2021 г., сумата 39.41 лева - ползвани В и К услуги за периода от 21.10.2021 г. до
20.01.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното им
погасяване.
Ищецът в исковата и уточнителна молба твърди, че сключил с ответника на
20.02.2021 г. договор за наем на недвижим имот, въз основа на който му предоставил
временното и възмездно ползване на апартамент, находящ се в гр. Габрово, ул.
„*********" № 5, ет. 2, с актуален административен адрес: гр. Габрово, ул.
„***********" № 5, срещу задължението на наемателя да заплаща наемна цена в
размер на 280 лева месечно и всички разноски, свързани с ползването на имота – за
електрическа енергия и вода. Договорът за наем бил прекратен с изтичане на
договорения срок на 20.02.2022 г., на основание чл. 5, ал. 1 от същия. Ответникът
обаче не изпълнил задължението си за заплащане на наемната цена за периода м.
08.2021 г. – м. 02.2022 г., както и не погасил задълженията си да заплаща разноските
във връзка с ползването на жилището, поради което ищецът депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която била връчена при условията
1
на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което ищецът предявява искове за установяване на
вземанията си.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител, е
депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва основателността и размера на
предявените искове. Оспорват се фактическите твърдения на ищеца относно
обстоятелствата, на които се основават исковете – че страните са били обвързани от
облигационно отношение по сключен договор за наем, че ответникът през процесния
период е ползвал апартамента и е потребил електроенергия и вода, в количеството и на
стойност, претендирани от ищеца. При условията на евентуалност прави възражение за
прихващане със сумата от 560 лева – платени при подписване на договора един
месечен наем и депозит в размер на един наем, съгласно чл. 2, ал. 3 от договора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
От представения документ, озаглавен „Договор за наем на недвижим имот” и
пълномощно с нотариално заверен подпис от 09.01.2019 г., се установява, че на
20.02.2021 г. между С. В. Т., действащ чрез пълномощника С.Г.Т., в качеството на
наемодател и ответника М. М. Л., в качеството на наемател, е постигнато съгласие, за
предоставяне от страна на наемодателя на временното и възмездно ползване на
ответника на недвижим имот – процесния апартамент, находящ се в гр. Габрово, ул.
„*********” № 5, ет. 2, за срок от 12 месеца, считано от 20.02.2021 г. срещу цена в
размер на 280 лева, платима до 20-то число на текущия месец. В чл. 4, ал. 2 от
договора, наемателят поел задължението да заплаща всички консумативни разноски
/ток, телефон, вода, парно, стълбищни такси/, като и всички други разходи, свързани с
ползването на имота. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора действието на договора се
прекратява с изтичане на договорения срок, а действието на договора било говорено да
е възможно да се продължи само с изрично писмено съгласие на двете страни.
Видно от представен протокол, подписан от страните, на 20.02.2021 г. ищецът
предал на ответника фактическата власт върху наетата вещ.
Представена е разписка № 0400014975689982 от 14.02.2022 г., отразяваща
заплащането на стойността на данъчни фактури за доставени в имот, находящ се в гр.
Габрово, ул. "***********" № 5, аб. № 053296 за периода 21.10.2021 г. – 20.01.2022 г.
ВиК услуги на обща стойност 39.41 лева. Представена е и разписка №
0400014975678522 от 14.02.2022 г. отразяващ заплащането на стойността на данъчни
фактури за доставена в имот, находящ се в гр. Габрово, ул. "***********" № 5,
клиетски № ********** за периода 11.07.2021 г. – 11.12.2021 г. електроенергия на
обща стойност 192.77 лева.
Видно от удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно
устройство № АУ – 02-25-57/14.03.2022 г. издадено от община Габрово апартамент №
2
5, етаж II, вход А, на ул. „*********” № 5, гр. Габрово е с актуален административен
адрес: гр. Габрово, ул. „***********” № 5, вх. А, етаж II, апартамент № 5.
Относно обективно и субективно съединените искове с правна
квалификация чл. 232, ал. 2, предл. 1 и 2 ЗЗД.
Основателността на всеки от предявените установителни искове се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало правоотношение
между страните, елемент от съдържанието на което да е задължението на процесуално
легитимирания ответник да престира определена парична сума – наемна цена за
ползването на вещ, респ. стойност на потребени материални блага във връзка с
обичайното ползване на вещта, настъпила изискуемост на задълженията и релевирано
неизпълнение от задълженото лице.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на
положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно
доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на
съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна
носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва –
точно изпълнение, като при липсата на ангажирани годни доказателства и
доказателствени средства за последното, съдът следва да приложи неблагоприятните й
последици, като приеме за несъществуващи недоказаните факти, т.е. наличието на
неизпълнение на договорното задължение.
В конкретния случай се установява между процесуално легитимирания ищец - С.
В. Т. и ответника М. М. Л. да е възникнало облигационно правоотношение, с
типичното за наема съдържание: отдаване на индивидуално определена вещ –
недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. Габрово, ул. „*********” № 5, ет. 2, за
временно и възмездно ползване срещу насрещна престация на определена парична
сума - наем, платим месечно, което задължение е уговорено като срочно – с
изискуемост, настъпваща на определен ден - 20-то число на текущия месец (чл. 2, ал. 2
от договора). От формата на представения договор за наем на недвижим имот, се
установява, че волеизявленията, формиращи фактическия състав на сделката, са
извършили правните субекти С.Г.Т. и М. М. Л., като е изрично отразено, че
волеизявлението на С.Г.Т., е обективирано в качеството на представител, съгласно
нотариално удостоверено пълномощно от 09.11.2019 г., с което С. В. Т. я
упълномощил да го представлява пред трети лица, включително като сключи от негово
име договор за наем на собствения му недвижим имот - апартамент № 5, находящ се в
гр. Габрово, ул. „*********” № 5, вход А, етаж II. В случая С.Г.Т. не е обективирала
волеизявление в лично качество, а като представител по пълномощно на собственика
3
на имота - С. В. Т., което е достатъчно, за да придаде на последния качеството страна
(наемодател) по наемното правоотношение.
На следващо място, е необходимо да се отбележи, че възражения за ненадлежно
представляване може да прави само страната, която е представлявана, но не и
насрещната по договора страна – в този смисъл т. 2 от Тълкувателно решение № 5 от
12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК. На последно място, дори да е налице
порок при сключване на договора за наем, изразяващ се в мнимо представляване на С.
В. Т., то същият с предявяването на исковата молба, с която претендира реализиране
на последиците от сключения договор, го потвърждава – чл. 42, ал. 2 ЗЗД. В
обобщение - страни по наемното правоотношение, възникнало от сключения на
20.02.2021 г. договор са С. В. Т. и М. М. Л., съответно С. В. Т. е материалноправно
легитимиран по предявените искове. В този смисъл възражението на особения
представител на ответника, основано на липсата на материална легитимация на ищеца,
е неоснователно.
Със сключването на договора е установен падеж на задължението за заплащане
на месечен наем – 20-то число на текущия месец, като с настъпването на срока
(конкретен ден) настъпва и изискуемостта на задължението, без да е необходимо
осъществяването на допълнителни факти – чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Страните не спорят и от
обсъдените доказателства, се установява, че ответникът е получил фактическата власт
върху вещта, описана в договора, която от издаденото от община Габрово
удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство № АУ
– 02-25-57/14.03.2022 г., се установи да е идентична с недвижим имот с актуален
административен адрес: гр. Габрово, ул. „***********” № 5, вх. А, етаж II, апартамент
№ 5.
Съгласно уговореното в договора ответникът дължи заплащане на месечна наемна
цена за ползване на имота в размер на 280 лева, което означава, че за претендирания
период м. 08.2021 г. – м. 02.2022 г. дължи сумата 1960 лева (7х280 лева), за
изчисляването на която не са необходими специални знания. В производството
ответникът не е ангажирал доказателства за изпълнение на така възникналото и
изискуемо свое задължение, затова предявеният иск е изцяло основателен и следва да
бъде уважен.
По отношение на консумативните разноски за периода 11.07.2021 г. – 20.01.2022
г.. На първо място следва да се отбележи, че фактическата власт върху имота е
предадена на 20.02.2021 г. /видно от представения приемателно-предавателен
протокол/, като договорът за наем е прекратен на 20.02.2022 г., поради което съдът
приема, че ответникът е имал обективна възможност да потребява доставените
материални блага докато е упражнявал фактическа власт върху имота, т.е. за периода,
за който се доказва да са доставени. Ирелеватно за основателността на иска по чл. 232,
ал. 2, предложение 2 ЗЗД е дали ищецът в качеството си на наемодател и задължено
към съответните доставчици – „Енерго –Про Продажби“ АД, и „ВиК” ООД - Габрово,
4
е заплатил съответните суми, тъй като извършено погасително плащане не е елемент
от фактическия състав на вземане по чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. Достатъчно е да се
докаже възникването на задължения към тези доставчици, за да дължи ответникът като
наемател заплащане на сумите в полза на ищеца.
С оглед представените доказателства за извършени от ищеца погасителни
плащания към съответните доставчици, предоставили блага, необходими за ползването
на вещта – електрическа енергия и ВиК услуги, се устновява факта на възникнали
задължения, които ответникът не твърди да е погасил, въпреки че е поел задължение
за изпълнението им, съгласно сключения договор. Ето защо, предявените искове за
установяване задължение за заплащане на консумативни разноски в общ размер от
232.18 лева също са основателни и следва да бъдат уважени. Върху незаплатените суми
за консумативни разноски следва да се присъди и законната лихва от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им погасяване.
Необходимо е да се посочи, че единствено от волята на наемодателя зависи дали
да прекрати договора с едностранно тридневно предизвестие в случай, че наемателят
не заплаща наемната цена. В този смисъл твърдението на ответника договорът за наем
да е прекратен считано от м.0 7.2021 г. е без значение за пораждане на посочените
задължения, доколкото същите са претендират за период, за който между страните е
съществувало наемно правоотношение и е без значение дали наетият недвижим имот
фактически е ползван от наемателя, след като не доказва да е върнал вещта на
наемодателя, за което е следвало да бъде съставен съответния приемно-предавателен
протокол. Неоснователни са и възраженията на особения представител на ответника, че
консумативните разноски не се отнасят до процесния нает имот, като било възможно
ищецът да е заплатил консумативни разноски за друг апартамент – негова собственост
в същия блок. В случая абонаментния номер към ВиК оператора и клентиския номер
към „Енерго - Про Продажби" АД отразени в приемателно-предавателния протокол от
20.02.2021 г. и съвпадат с тези отразени в разписките на Изипей, а именно аб. №
053296, съответно клиетски № **********.
При извод за основателност на исковете, следва да бъде разгледано евентуалното
възражение на ответника М. М. Л. за прихващане със сумата 560 лева, представляваща
заплатен от наемателя при сключване на договора един наем и депозит в размер на
един наем, съгласно чл. 2, ал. 3 от договора. Възражението обаче е неоснователно, тъй
като в правната сфера на ответника не е възникнало вземане за връщане на сумата.
Съгласно клаузата на чл. 2, ал. 3 от договора при подписване на договора
наемателят заплаща на наемодателя един наем и депозит в размер на един наем, за
получаването на които сключеният договор служи като разписка. Депозитът
обезпечава грижливото и добросъвестно ползване и стопанисване на имота и опазване
на оборудването му от страна на наемателя, както и за покриване на разходи за
възстановяване на липси, отстраняване на големи повреди и други щети на имота (ако
има такива), причинени виновно от наемателя към датата на освобождаване на имота.
Наемодателят може да прихваща от депозита дължими суми след прекратяване на
договора. Наемодателят дължи връщане на депозита след прекратяване на договора,
5
при условие, че наемателят е изряден платец и няма задължения към наемодателя.
На първо място в сумата 560 лева, с която се претендира компенсация се включва
заплатен от наемателя при сключването на договора един месечен наем в размер на 280
лева, по отношение на който в правната сфера на ответника не е угворено да възниква
вземане за връщане, тъй като представлява наемната цена за ползването на вещта, а
такова ползване е осъществено юридически (фактическото неползване не освобождава
наемателя от дължимостта на уговорени нем). По отношение на сумата 280 лева –
депозит в размер на един наем, възражението за прихващане също е неоснователно,
тъй като е осъществена хипотезата, предвидена в чл.2, ал. 3, изр. последно от договора.
Тълкуването на посочената клауза налага извод, че неизпълнението на наемателя
на задължения, породени от сключения договор има за последица пораждане на
потестативно право за наемодателя да прекрати облигационното правоотношение и
право да задържи депозита в размер на 280 лева, който в този случай депозитът
придобива характер на неустойка за релевираното неизпълнение. В случая договорът е
прекратен, като в настоящото производство е установено, че наемателят е бил
неизправна страна по същия, което е достатъчно за пораждане на правото наемодателя
да задържи депозита като неустойка за обезщетяване на вредите от забавеното
изпълнение на задълженията за престиране на наем и разноски.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
При този изход на спора, право на присъждане на извършените разноски
възниква за ищеца, който е доказал извършени в заповедното производство разноски в
размер на 343.84 лева – внесена държавна такса (43.84 лева) и заплатено адвокатско
възнаграждение (300 лева), която сума, следва да му се присъди, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. Ищецът доказва извършени за исковото производство разноски в общ
размер от 743.85 лева, формиран от сумите 43.84 лева – внесена държавна такса, 400
лева - депозит за особен представител и 300 лева – адвокатско възнаграждение, които
също следва да бъдат репарирани от ответника.
При тези мотиви, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от С. В. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. Габрово, ул. „*********** ” № 5, обективно, кумулативно съединени
установителни искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1,
чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, че М. М. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„*********** № 9, дължи на ищеца сумата 1960 лева (хиляда деветстотин и шестдесет
лева), представляваща наем по договор от 20.02.2021 г., дължим за периода м. 08.2021
г. – м. 02.2022 г., сумата 192.77 лева (сто деветдесет и два лева и седемдесет и седем
стотинки) – цена за използвана и незаплатена електроенергия за периода от 11.07.2021
г. до 11.12.2021 г., сумата 39.41 лева (тридесет и девет лева и четиридесет и една
6
стотинки) – стойност на доставени В и К услуги за периода от 21.10.2021 г. до
20.01.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от 14.03.2022 г.
до окончателното й изплащане, за които суми в общ размер на 2192.18 лева в
производството по ч. гр. д. № 459/2022 год. по описа на ГРС, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА М. М. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********** № 9
да заплати на С. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********** ” № 5,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 743.85 лева (седемстотин четиридесет и три лева
и осемдесет и пет стотинки) - разноски за исковото производство и сумата 343.84 лева
(триста четиридесет и три лева и осемдесет и четири стотинки) - разноски за
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
7