Р Е Ш Е Н И Е
№ 716
град
Пловдив, 20.04.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, Десети състав, в открито заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като
разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2259 по описа за 2021 година, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Делото е образувано по жалба на Г.Д.А., с ЕГН ********** ***,
чрез адв. К.Т.,***, против Ревизионен акт № Р-16001620006727-091-001/29.03.2021г.,
издаден от Г.Й. – началник сектор, възложил ревизията и С.И. – главен инспектор
по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 326/14.06.2021г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” („ОДОП“) гр. Пловдив относно установена отговорност по чл. 19 от ДОПК
за данъчни задължения на „ТРАКИЯ ФУУДС 2017“ ЕООД, ЕИК: *********, в общ размер
на 64 948,23лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на
11 788,12лв. Жалбоподателят оспорва законосъобразността на РА и иска
неговата отмяна. В жалбата е посочено, че задълженията по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ,
КСО и за ЗОВ за които се ангажира солидарната му отговорност, са неправомерно
установени, при нарушения на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Според
жалбоподателя, не е налице неправомерно поведение от негова страна, тъй като не
са събрани несъмнени доказателства, че същият, в качеството му на управител, е
укрил факти и обстоятелства, станали причина за несъбиране на дължимите от
дружеството задължения. На следващо място се сочи, че установените и вменени
задължения са за последващ период и в тази връзка средствата за които приходния
орган твърди, че са изведени от касата на дружеството са такива, извън периода,
през който задълженията са възникнали, ето защо не е налице намаляване на
имуществото на дружеството в ревизирания период. В тази връзка, не са събрани
доказателства относно притежавано от жалбоподателя секвестируемо имущество, от
което държавата да се удовлетвори, не е посочено и какви обезпечителни мерки е
можело да бъдат предприети. Не е наложен и запор на вземанията между двете
дружества, за които се твърди, че са предавани заемните парични средства. Не е
налице и причинна връзка между поведението на управителя и несъбираемостта на
данъчните задължения на представляваното от него дружество.
Възразява
се против определените акцесорни задължения за лихви, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 19 от ДОПК отговорността на управителя на задължено
дружество е ограничена до размера на
извършените плащания. Това не включва лихви за забава поради
обстоятелството, че задълженото лице по отношение на което са установени
публичните вземания, е търговско дружество. В съдебно заседание и в писмени
бележки поддържа жалбата.
Иска
се отмяна на обжалвания РА, включително в частта му на определените акцесорни
задължения за лихви. Претендира сторените в производството разноски.
Ответникът
по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юр. Г., в съдебно заседание и в представена по
делото писмена защита, е на становище, че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил, в частта, предмет на
настоящото съдебно производство. Така постановеният от Директора на Дирекция
„ОДОП“ - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения
за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Началото на ревизионното производство е
сложено със Заповед № Р-16001620006727-020-001/06.11.2020г.,
издадена от началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, на основание чл. 112 и
чл. 113 от ДОПК и с предмет имуществена отговорност по чл. 19 от ДОПК на А. за данъчните
задължения по ЗКПО за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2018г., ЗДДФЛ за периода
от 01.09.2017г. до 31.10.2019г., ЗДДС за периода от 01.09.2017г. до
31.10.2019г., ДОО /за осигурители/ за периода от 01.09.2017г. до 31.10.2019г., ЗО
/за осигурители/ за периода от 01.09.2017г. до 31.10.2019г. и ДЗПО - УПФ /за
осигурители/ за периода от 01.09.2017г. до 31.10.2019г. на дружеството „Тракия
Фуудс 2017“ ЕООД. Определен е краен срок на ревизионното производство до три
месеца, считано от датата на връчване на ЗВР, което е направено надлежно по
електронен път на 17.11.2020г. С последващи ЗИЗВР № Р-16001620006727-020-002/18.11.2020г. и Р-16001620006727-020-003/18.11.2020г., връчени надлежно
по електронен път, срокът на ревизията е продължен до 17.02.2021г.
Ревизията е възложена и проведена от
надлежно упълномощени органи по приходите, съгласно представени по делото
заповед № 21-1713/07.07.2017г. на
изпълнителния директор на НАП (л. 11), заповед № РД-09-1801/28.09.2018г. на
директора на ТД на НАП – гр. Пловдив (л.12-13) и заповед № РД-09-1530/30.09.2020г.
на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив (л.14-15). Представени са и
удостоверения за валидни електронни подписи на органите по приходите, възложили
ревизията и издали ревизионния доклад и ревизионния акт (л.16-18).
Съставен е Ревизионен доклад № Р-16001620006727-092-001/15. 02.2021 г., в срока по чл.
117 от ДОПК, като против констатациите в РД не е подадено възражение. В срока
по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на съставения РД, е издаден и процесният
РА № Р-16001620006727-091-001/29.03.2021г.
Поради
изложеното съдът приема, че оспореният
административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това
материално компетентен административен орган.
Настоящият съдебен състав намира за установено
следното от фактическа страна:
Ревизията на Г.А. обхваща следните
периоди и видове задължения: по ЗКПО от
01.01.2017 г. до 31.12.2018 г.; по ЗДДС от 01.09.2017 г. до 31.10.2019 г.; за
данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения от
01.09.2017 г. до 31.10.2019 г.; по КСО за ДОО за осигурители от 01.09.2017 г.
до 31.10.2019 г.; по КСО за ДЗПО – УПФ за осигурители от 01.09.2017 г. до
31.10.2019 г.; по ЗЗО за ЗО за осигурители от 01.09.2017 г. до 31.10.2019 г.
На Г.Д.А. е определена отговорност по
чл. 19, ал.2 от ДОПК за следните дължимите и невнесени задължения за данъци от
„ТРАКИЯ ФУУДС 2017” ЕООД:
-
за
задължения по ЗКПО за 2017 г. и 2018 г. в размер на 619,30 лв. и лихва 3 718,90
лв.;
-
за
задължения по ЗДДС за м.09.2017 г., м.01.2018 г., от м.03.2018 г. до м.02.2019
г. в размер на 12 868,29 лв. и лихва 9 019,20 лв.;
-
за
данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения от
м.09.2017г. до м.03.2019 г. /без м.04.2018
г. и м.05.2018 г./, м.09.2019 г. и м. 10.2019 г. в размер на 6 726,05 лв. и лихва 2 187,62 лв.;
-
за
задължения по КСО за ДОО за осигурители от м.09.2017г. до м.03.2019 г. /без м.05.2018 г./ в размер на
13 636,13 лв. и лихва 4 856,45 лв.;
-
за
задължения по КСО за ДЗПО-УПФ за осигурители от м.09.2017 г. до м.0З.2019 г. /без
м.04.2018 г. и м.05.2018 г./ в размер на 2 739,87 лв. и лихва 1 038,54 лв.;
В хода на ревизионното
производство е установено, че дружеството „Тракия Фуудс 2017” ЕООД е вписано в
Търговския регистър на АВ и по реда на ДОПК на 16.06.2017 г. Едноличен
собственик на капитала на дружеството е „Версо Хюман Ресурсис” 
ООД с ЕИК
*********. Управител на „ТРАКИЯ ФУУДС 2017” ЕООД е Г.Д.А., Дружеството е
регистрирано по ЗДДС от 04.09.2017 г. във връзка с достигнат облагаем оборот. Г.Д.А.
е управител и собственик на 50% от капитала на „Версо Хюман Ресурсис” ООД.
Основната
дейност на „Тракия Фуудс 2017” ЕООД е продажба на стоки в заведения за бързо
хранене и кафетерии, съгласно договор за съвместна дейност от 16.06.2017 г.
сключен между „ТРАКИЯ ФУУДС 2017” ЕООД и „ТРАКИЯ ФУУД“ ООД.
Задълженията
на „ТРАКИЯ ФУУДС 2017” ЕООД за КД са установени по подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г.- лихви и за 2018 г.- главница и лихви; за ДДС - по подадени СД
по ЗДДС- лихви до м.06.2018 г. и главници с лихви от м.07.2018 г.; за доходи от
трудови и приравнените на тях правоотношения - лихви до м.06.2018г. и главници
с лихви от м.07.2018 г.; за ДОО- лихви до м.06.2018 г. и главници с лихви от
м.07.2018 г.; ЗО- лихви до м.06.2018 г. и главници с лихви от м.07.2018 г.;
ДЗПО-УПФ-лихви до м.06.2018 г. и главници с лихви от м.07.2()18 г., за
осигурители - по подадени декларации обр.6 за съответните периоди.
За
нуждите на ревизионното производство от Дирекция „Събиране” при ТД на НАП
Пловдив е изискана информация за предприети действия за събиране на
задълженията на „ТРАКИЯ ФУУДС
2017” -ЕООД.
Съгласно предоставената информация е образувано производство по принудително
изпълнение ИД *********/2018 г. за сумата от 45 884,35 лв., лихва 22 296,15
лв., нелихв. част 6 249,54 лв. С Постановление № 190016-022-0003347/30.01.2019 г. е наложен
запор на банкова сметка *** „Уникредит Булбанк” АД. Съгласно заявление на
длъжника движимите вещи на дружеството не са в негово владение, поради което не
може да осигури достъп до тях и същите не могат да бъдат описани и изнесени на
публична продан.
В
ход на ревизията, органите по приходите установили 24 бр. протоколи за
разпределяне на дивидент за по 9 000 лв. всеки, с които е взето решение от
едноличния собственик на капитала за разпределяне на дивидент в общо размер на
216 000 лв. за сметка на неразпределената печалба от минали години. С 24
бр. разходни касови ордери /РКО/ всички за по 9 000 лв. на РЛ е изплатена
сума в общ размер на 216 000 лв.
Установено
е, че за периода м.07.2017 г. - м.05.2018 г. „Тракия Фуудс 2017“ ЕООД е
предоставило на свързаното лице „Тракия Фууд“ ООД, на което Г.А. е управител,
заемни средства в размер общо на 292 940 лв. за 2017 г. и 7 040 лв. за
2018 г., част от които са погасени чрез прихващания на взаимни вземания и
задължения. Съгласно приложена справка към 19.07.2019 г. размерът на
непогасените заемни средства е 273 640 лв.
Към
момента на вземане на протоколните решения за разпределение на дивиденти в
полза на собственика на капитала на „Тракия Фуудс 2017“ ЕООД, дружеството е формирало
задължения към НАП за различни видове данъци, които не са изплатени.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка ревизиращият екип е направил извод, че са налице
достатъчно обстоятелства по чл. 19 от ДОПК за реализиране на отговорност срещу Г.Д. 
А., в
качеството му на управител на „ТРАКИЯ ФУУДС 2017” ЕООД, за
задължения на дружеството по ЗКПО, ЗДДС, ДОО, ЗО и ДЗПО - УПФ като
осигурител, с титули декларации и ревизионен акт. Физическото лице, чиято
отговорност се търси, е имало качеството на управител към момента на укриване
на известни му факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви
пред органите по приходите и за които е знаело.
В хода на
съдебното производство е допусната ССч.Експертиза,
с вещо лице П.Т., чието заключение е прието без възражения от страните. Според
заключението на вещото лице към
31.12.2017 г. в счетоводството на „Тракия фуудс 2017“ ЕООД, ЕИК *********
няма заведени дълготрайни материални активи. От представената на експертизата инвентарна
книга на ”Тракия фуудс 2017” ЕООД е видно, че на 31.08.2018 г. е вписан ДМА с
наименование „Рекламен пилон ТФФ”, с дата на придобиване 31.08.2018 г., заведен
с отчетна стойност в размер на 19 666,67 лв., начислени амортизации за същата
година в размер на 2 212,50 лв. и остатъчна балансова стойност към 31.12.2018 г.
в размер на 17 454,17 лв. Всички останали ДМА, посочени в табличен вид в
Таблица 4 и 5 от експертизата, са с дата на придобиване и завеждане в
счетоводството на дружеството 03.07.2020 г. и балансовата им стойност им не е
компонент от стойността на активите за процесните 2017 г., 2018 г. и 2019 г. В
табличен вид вещото лице е изготвило подробна справка за изплатените от ”Тракия фуудс 2017” ЕООД дивиденти. Експертът
е посочил, че в периода от 09.01.2019 г. до 26.06.2019 г. „Тракия фуудс 2017”
ЕООД е изплатило дивиденти на обща стойност възлизаща на 216 000 лв.
Експертът
достига до извод, че извършените плащания на дивиденти са довели до намаление
на имущественото състояние на задълженото лице, изразяващо се в намаление на
касовите наличности от 311 594,07 лв. към 01.01.2019 г. до 55 372,56 лв. към
31.12.2019г. Наличностите на парични средства в касата и по разплащателните
сметки на дружеството, възлизащи на 55 372,56 лв., не са достатъчни да се
погасят натрупаните задължения за данъци и осигурителни вноски за 2019 г.,
считано към 31.12.2019г. възлизащи на: 73
079 лева по балансова стойност; 116 829,98 лева съгласно Справка за
изпълнително дело № ********* от 2018г. по описа на ТД на НАП - Пловдив срещу
”Тракия фуудс 2017” ЕООД, ЕИК ********* публични задължения - Таблица 1; 64 953,23 лева съгласно Справка
за установяване на задълженията на Г.Д.А. по видове и периоди и лихви за
просрочие към тях.
В заключението на експертизата е показана и справка за изпълнително дело №
********* от 2018 г. по описа на ТД на НАП - Пловдив по отношение публичните
задължения на ”Тракия фуудс 2017” ЕООД, изготвена на база Разпореждане за
присъединяване във връзка с изпълнително дело № ********* от 2018 г. /л. 445-460/.
Експертът заключава, че в резултат на извършени плащания на дивиденти,
имуществото на дружеството за 2019 г. е намалено до степен, че с наличните в
касата и по разплащателните сметки на дружеството парични средства не могат да бъдат
изплатени изцяло задълженията за данъци, ЗОВ и по РА.
Съдът намира, че по
конкретно направените възражения в жалбата следва да бъдат изложени следните
допълнителни аргументи:
Възраженията в жалбата, на
първо място, се свеждат до наличието на предпоставки за търсене на солидарна
отговорност.
В тази връзка, следва да
бъде съобразено следното: разпоредбата на чл. 19 от ДОПК определя две хипотези,
при които възниква отговорност за членовете на органите на управление на
юридическите лица. В настоящия случай, правилно от ревизиращия екип е
констатирано наличие на обстоятелства по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.
Реализирането на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК изисква кумулативното
наличие на няколко предпоставки: субект на отговорността е физическо лице,
имащо качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице
по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК; това лице да е укрило факти и обстоятелства, които
по закон е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния
изпълнител; като резултат, вследствие от поведението на лицето по укриването на
фактите и обстоятелствата да е налице състояние на невъзможност да бъдат
събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. При доказан
фактически състав, включващ посочените елементи, физическото лице отговаря за
несъбраното задължение.
Първият елемент на фактическия състав на отговорността
по чл. 19, ал. 1 от ДОПК не е спорен по делото, а именно, че за данъчните
периоди, в които е вменена отговорността по чл. 19 от ДОПК, жалбоподателят Г.А. е управител на „Тракия Фуудс 2017” ЕООД. Вторият
елемент от фактическия състав е лицето да е извършило плащане което да
представлява скрито разпределение на печалбата. В настоящия случай се установява, че „Тракия Фуудс 2017” ЕООД и „Версо
Хюман Ресурсис" ООД са свързани лица и Г.Д.А. е представляващо лице и на
двете. Органите по приходите са констатирали, че за периода от м.01.2019 г. до
м.06.2019 г., вкл. на 
Г.Д.А.
е получил в брой от „Тракия Фуудс 2017” ЕООД сума общо в размер на 216 000 лв.,
към който период дружеството е имало изискуеми и неплатени задължения за данъци
по подадени декларации, които представляват изпълнително основание. Това несъмнено е неправомерно действие от
страна на управителя на дружеството, доколкото същият знаейки за
наличието на данъчни задължения и такива за задължителни осигурителни вноски е
предприел действия по разпореждане с имуществото на задълженото юридическо
лице, водещи до неговото намаляване, с което е възпрепятствало изпълнението на
задълженията.
Г.А. не е предприел своевременно действия за изплащане
на задълженията с цел те да бъдат погасени с наличните парични средства в
касата на дружеството (които към 31.12.2018 г. са в размер на 312 хил. лв. по
данни от ГФО), а е допуснал, при наличието на изискуеми и неплатени задължения,
тези средства да бъдат изплатени на него, като представляващо лице на
собственика на капитала на „Тракия Фуудс 2017” ЕООД - „Версо Хюман Ресурсис”
ООД. На следващо място, ревизиращите са констатирали, че при наличието на
неплатени данъчни задължения в периода м.07.2017 г. - м.12.2017 г., управителят
е предоставил на свързаното лице „ТРАКИЯ ФУУД” ООД заемни средства в значителни
размери.
Относно възраженията в жалбата за непроявена
процесуална активност 
от
органите по приходите за установяването на всички факти и обстоятелствата по повод
извършената ревизия на Г.Д.А., 
следва да се посочи, че от проверяващите са
събрани доказателства за 
дейността
на дружеството,
счетоводни регистри и финансови отчети, които са присъединени за целите на
ревизията.
По отношение възраженията, че не са събрани доказателства относно притежавано от
жалбоподателя секвестируемо имущество, от което държавата да се удовлетвори,
както и че не е посочено и какви обезпечителни мерки е можело да бъдат
предприети, видно от подадено
заявление от Г.А., движимите вещи не са в негово владение и не може да осигури
достъп до тях, за да бъдат описани и изнесени на публична продан.
По отношение
наличието на причинно-следствена връзка между действията на жалбоподателя А. и
неизплащането на публичните задължения на „Тракия Фуудс 2017” ЕООД следва да бъдат изложени и следните допълнителни аргументи: несъмнено по
делото са събрани доказателства, а и от заключението по изготвената ССчЕ е
видно, че „Тракия фуудс 2017” ЕООД е изплатило дивиденти на управителя на обща
стойност възлизаща на 216 000 лв. Извършените плащания на дивиденти са довели
до намаление на имущественото състояние на задълженото лице изразяващо се в
намаление на касовите наличности, поради което наличните парични средства в
касата и по разплащателните сметки на дружеството възлизащи на 55 372,56 лева,
не са достатъчни да се погасят натрупаните задължения за данъци и осигурителни
вноски за 2019 г., считано към 31.12.2019 г. Несъмнено е доказано и че в
резултат на извършени плащания на дивиденти, имуществото на дружеството за 2019
г. е намалено до степен, че с наличните в касата и по разплащателните сметки на
дружеството парични средства, не могат да бъдат изплатени изцяло задълженията за
данъци, осигурителни вноски и по РА. В този смисъл, неоснователни са
твърденията в жалбата, че няма неправомерно разпореждане с паричните средства в
касата на дружеството. По-горе в настоящото решение се изложиха подробни
аргументи относно извършените действия от А. по предоставяне на заем на парични
средства от касата на дружеството, предвид на които може да се изкаже
обосновано предположение, че активите се ползват за икономическата дейност на „Версо
Хюман Ресурсис“ ООД, собственик на капитала управител на което е настоящият
жалбоподател.
Всички тези данни правилно
са навели приходните органи на извод, че е налице причинно-следствена връзка
между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на
представляваното дружество. Приходните органи са изследвали имущественото
състояние на търговското дружество по налични публично-оповестени данни и в
хода на ревизията не е установено наличие на имущество, което да послужи за
погасяване на публичните задължения на търговското дружество. Има образувано
производство по принудително изпълнение и наложени обезпечителни мерки - запор
на банкова сметка, ***гасяване на задълженията на дружеството. Следва да бъде
посочено, че това е единствено възможната за налагане обезпечителна мярка,
вследствие на поредицата от действия на А. по разпореждане с имуществото на
дружеството.
Съвкупната преценка на
специфичните за казуса обстоятелства, по-конкретно отчуждаване на дружествените
дялове по номинална стойност и разпореждането на управителя с парични средства
в брой преди продажбата на дружествените дялове, навеждат на извод, че предприетите
действия от приходната администрация за принудително събиране на задълженията
от основания длъжник неминуемо ще доведат до невъзможността същите да бъдат
събрани по причина, че дружеството не разполага с имущество, което да послужи
за принудително изпълнение. Това обосновава краен извод за неправомерно поведение
на управителя, което е единствената причина за несъбираемост на установените на
дружеството публичните вземания.
Настоящият съдебен състав
намира жалбата за неоснователна и по отношение прилежащите лихви, като споделя
доводите на ревизиращия екип и горестоящия административен орган, свеждащи се
до следното: отговорността на третото лице по чл. 19 от ДОПК е и за лихвата,
дължима от законовия падеж на данъчното задължение до датата на погасяването
му, като при ревизия, същата се изчислява до датата на издаване на ревизионния
акт на лицето. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 г. на
ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС, постановено по тълкувателно дело № 7 от
2019 г. по описа на съда. Относно лицето, към което е насочена отговорността,
задължението следва точно параметрите, каквито има главния дълг и към датата на
погасяване на главния дълг от основния длъжник се погасява и задължението на
отговорното лице, а при частично погасяване – например погасяване на
главницата, отговорното лице остава задължено за лихвата по дълга.
В случая отговорното лице не
става носител на ново данъчно задължение, върху което следва да се начисляват
лихви за негово собствено закъснение, а отговаря за чужд дълг в размерите,
които дългът има до пълното му погасяване. След погасяване на главницата на
дълга без значение кое лице го е погасило, задължението за лихви спира да се
увеличава, но остава дължимо и подлежи на събиране. Съответно при цялостно
погасяване на главницата и лихвата независимо от кое лице, отпада изцяло отговорността
на отговорното лице.
По така изложените аргументи, жалбата е
неоснователна, съответно обжалваният РА – правилен и законосъобразен.
При
този изход на делото и своевременно направеното искане, на основание
разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция)
възнаграждението за осъществената юрисконсултска защита възлиза на 2 832,09лв.
(две хиляди осемстотин тридесет и два лева и девет стотинки).
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.А., с ЕГН ********** ***, чрез адв. К.Т.,***, против
Ревизионен акт № Р-16001620006727-091-001/29.03.2021г., издаден от Г.Й. –
началник сектор, възложил ревизията и С.И. – главен инспектор по приходите в ТД
на НАП - гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 326/14.06.2021г.
на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” Пловдив
относно установена отговорност по чл. 19 от ДОПК за данъчни задължения на
„ТРАКИЯ ФУУДС 2017“ ЕООД, ЕИК: *********, в общ размер на 64 948,23лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 11 788,12лв.
ОСЪЖДА Г.Д.А., с ЕГН ********** ***, да заплати на Националната
агенция за приходите – гр. София сумата от 2 832,09лв. (две хиляди
осемстотин тридесет и два лева и девет стотинки) възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: