№ 105
гр. Т., 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Т. в публично заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно
гражданско дело № 20223500500178 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по в.гр.д. № 178/2022г. по описа на Окръжен съд-Т. е
образувано по въззивна жалба от ответника Агенция „П.И.“ чрез Областно
пътно управление – гр. Т., чрез своя процесуален представител юрк. С.С.
против Решение № 192/26.04.2022 г., постановено по гр.д. № 1158/2021 г. на
Районен съд – Т., VIII състав, с което осъден на основание чл. 410 КЗ
ответника чрез Областно пътно управление – гр. Т. да заплати на ищеца ЗАД
„Б. В.И.Г.“ АД сумата от 125,75 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за виновно причинени
имуществени вреди на лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ********,
собственост на „АЛД А.“ ЕООД при ПТП на 18.12.2020 г., за което е
образувана щета № ***************, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.08.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението. С обжалваното решение ответникът е осъден да заплати на
ищеца и сумата от 630 лева, представляваща направени разноски по делото,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
С доводи за неправилност, необоснованост и недопустимост
въззивникът моли за обезсилване на първоинстанционното решение и
изпращането на делото по подсъдност на Районен съд - Русе. Въззивникът на
първо място твърди, че процесният пътен участък от път II-51, км 0+500, в
който е настъпило ПТП се намира на територията на ОПУ – Русе и на това
1
основание местно компетентен съд е РС – Русе. Според въззивника до същите
изводи и районният съд е достигнал в свое определение от 21.09.2021 г., с
което е прекратил делото и го е изпратил по подсъдност на РС – Русе, но в
решението си не е взел отношение по възражението за неподсъдност, което
ответникът е направил в отговора на исковата молба.
Въззивникът счита също, че е останал неизяснен въпроса чия е вината
за липсата на поддръжка на пътя и кой следва да бъде конституиран като
ответник по делото – ОПУ – Т. или ОПУ – Русе. Неоснователни и недоказани
според въззивника са изводите на районния съд, че служителите на ОПУ – Т.
са проявили бездействие по поддържане на пътя в изправност и не са
изпълнили задълженията си по чл. 3, ал. 1 и чл. 167 ЗДвП, тъй като
процесният пътен участък не се стопанисва от ОПУ – Т..
На следващо място, според въззивника след конституирането на ОПУ –
Русе като ответник, същото следва да представи всички доказателства
относно поддържането на процесния участък към датата на ПТП и едва тогава
да се прецени отговорността за вреди на Агенция „П.И.“.
На последно място, въззивникът твърди, че ищецът не е представил
снимков материал на твърдяната неравност на пътя и също, че не е представен
заверен документ относно изплащането на премията по застраховка „Каско“,
а оттам не е доказано, че застрахователният договор е породил действие и че
застрахователят може да търси правата си от третото лице – причинител на
вредата.
Писмен отговор на въззивната жалба по реда и в срока по чл. 263, ал. 1
ГПК от въззиваемата страна ЗАД „Б. В.И.Г.“ АД не е постъпил.
В съдебно заседание въззивникът и въззиваемата страна не изпращат
представители. Депозирана е молба от въззиваемия чрез адв. К. Х., с която
моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба на Агенция „П.И.“.
Претендира и разноски за настоящата инстанция, като представя договор за
правна защита и съдействие. По същество адв. Х. счита, че няма как да бъде
конституирано като ответник ОПУ – Русе, доколкото поделенията на
въззивника нямат самостоятелна правосубектност. Другото оплакване във
въззивната жалба против решението на районния съд за липсата на
доказателства за плащането на застрахователната премия е направено за пръв
път с жалбата и въззивамият счита, че същото е преклудирано, доколкото не е
направено с отговора на исковата молба.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е
допустима, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Между ЗАД „Б. В.И.Г.“ и собственика на МПС с марка "Шкода
Октавия" с ДК № ******** - „АЛД А.“ ЕООД е сключен договор за
2
застраховка „Каско“ със застрахователна полица № 5С107233558
материализираща и удостоверяваща възникването на застрахователното
правоотношение за срок от 12 /дванадесет/ месеца и обвързваща страните за
периода от 09.08.2020 г. до 08.08.2021 г.
От приложената декларация за настъпване на застрахователно събитие
по полица „Каско Стандарт“ от 10.07.2020 г., се установява че на 18.12.2020
г., около 19.10ч. E.Х.Д. управлявайки лек автомобил “Шкода Октавия” с рег.
№ СВ **** НТ, по републикански път II-51, км 0+500, преминава през дупка
на пътното платно, вследствие на което настъпва ПТП с материални щети.
Произшествието било посетено от младши автоконтрольор при РУ гр.
Т. - С.М.Х., който състая Протокол за ПТП № 1715666/18.12.2020 г. (лист 16
от първоинстанционното дело).
По подадено от собственика на увредения автомобил заявление в ЗАД
„Б. В.И.Г.“ е образувана застрахователна преписка № ***************. След
извършен оглед на посочения лек автомобил е установено, че вследствие на
настъпилото на 18.12.2020 г. пътнотранспортно произшествие са увредени
предна и задна десни гуми „Firestone 205/55/16“. Общата стойност на
причинените имуществени вреди на застрахования лек автомобил „Шкода
Октавия“, с рег. № СВ **** НТ, представляваща сбор на стойностите на
вложените за възстановяването им консумативи и труд възлиза на 125,75 лв.
Така определената сума застрахователят - ЗАД „Б. В.И.Г.“ е изплатил на
17.02.2021 г. на собственика на лекия автомобил „АЛД А.“ ЕООД, чрез
превод по посочена от последния банкова сметка.
Ищецът е изпратил регресна покана до ответника, за заплащане на
исковата сума от 125,75 лв., получена от последния на 23.06.2021 г. – видно
от покана и обратна разписка (лист 21-22 от делото).
По делото са събрани и гласни доказателства. Разпитан като свидетел
водачът Емил Димитров заявява, че на 18.12.2020 г. управлявайки служебния
лек автомобил по пътя от гр. Лозница към гр. Варна минал през дупка на
пътя, вследствие на което двете десни гуми се спукали. Инцидента станал в
тъмната част на денонощието около 19.00 ч. Дупката не се виждала и била по-
близо до банкета, отколкото до осевата линия. Св. Самет Хасанов –
съставител на протокола за ПТП, заявява, че не си спомня за инцидента, тъй
като в този учатък има не една дупка на пътното платно.
По делото е изготвена и авто-техническа експертиза. След проверка на
материалите по делото, вещото лице инж. Б.М. дава заключение, че
механизмът за настъпване на ПТП е този, описан в протокола за ПТП №
1715666/18.12.2020 г. От същото заключение се установява, че пазарната
стойност на имуществените вреди причинени на увредения автомобил е 145
лв.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено
от правна страна следното:
3
Въззивникът на първо място твърди, че процесният пътен участък от
път II-51, км 0+500, в който е настъпило ПТП се намира на територията на
ОПУ – Русе и на това основание местно компетентен съд е РС – Русе. Също
така въззивникът сочи, че в решението си първоинстанционният съд не е взел
отношение по възражението за неподсъдност, което ответникът е направил в
отговора на исковата молба. Тези възражения са неоснователни.
На първо място, следва да се посочи, че първоинстанционният съд е
взел отношение по направеното възражение за неподсъдност, от страна на
ответника Агенция „П.И.“, като го е уважил, прекратил е производството по
делото и го е изпратил на РС – Русе, като местно компетентен според него съд
с Определение № 1212/21.09.2021 г. по гр.д. № 1158/2021 г.
С Определение № 2656/18.10.2021 г. по гр.д. № 5568/2021 г. РС – Русе е
приел, че на основание разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ГПК искът е местно
подсъден на РС – Бяла, в чийто район, според направената от него преценка
на изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото, е
настъпило процесното ПТП, поради което е прекратил производството по
делото и го е изпратил на РС – Бяла по подсъдност.
С Определение № 747/16.12.2021 г. по гр.д. № 1153/2021 г. Беленският
районен съд е приел, че процесното ПТП е настъпило в района на с.
Твърдинци, на път II-51 при км 0+500, което попадало в района на община и
област Т. и местнокомпетентният съд се явявал РС – Т., поради което РС –
Русе е следвало да повдигне препирня за подсъдност на основание чл. 122
ГПК между РС – Русе и РС – Т.. С тези съображения производството пред РС
– Бяла е било прекратено и делото препратено отново на РС – Русе.
С Определение № 4/04.01.2022 г. по гр.д. № 7036/2021 г. Русенският
районен съд е изразил несъгласие с изложените от РС – Бяла съображения за
препращане отново на делото на РС – Русе, тъй като от данните по делото се
установява, че ПТП-то се твърди да е настъпило на Републикански път II-51
при км 0+500, което място се намира на територията на гр. Бяла и е
стопанисвано от ОПУ – Русе. Поради тези съображения смята, че делото се
явява подсъдно на РС – Бяла и повдига спор за подсъдност между двете
съдилища пред Окръжен съд – Русе.
С Определение № 107 от 03.02.2022г. по гр.д. № 5/2022г. РОС отменя
Определение № 4/04.01.2022 г. по гр.д. № 7036/2021 г. по описа на РРС и
връща делото на РС–Русе за повдигане на спор за подсъдност между РС–Русе
и РС–Т..
С Определение № 494 от 04.02.2022г. по гр.д. № 7036/2021г. РРС
повдига пред Окръжен съд–Русе спор за местна подсъдност между РС–Русе и
РС–Т. по отношение на предявения иск.
С Определение № 130/10.02.2022 г. по в.ч.гр.д. № 82/2022 г. на Окръжен
съд – Русе, Втори състав, е определен като местно компетентен РС – Т. да
разгледа искова молба с вх. № 6534/ 09.08.2021г. предявена от „Б. В.И.Г.“
ЕАД срещу Агенция „П.И.“. Това определение на Окръжен съд – Русе не
4
подлежи на обжалване и със същото е стабилизирана местната подсъдност по
делото.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на Окръжен съд –
Русе по отношение на мястото, на което е възникнало пътнотранспортното
произшествие. Съдът правилно е съобразил, че в протокола за ПТП
неправилно е посочено, че същото е възникнало на км 0+500 от началото на
път II-51 от републиканската пътна мрежа. Съобразно всички данни от
протокола ОС – Русе правилно е приел, че произшествието е настъпило на
500 метра от края на път II-51, съобразно схемата на произшествието и
именно поради това същото е било посетено от полицейски инспектор от
ОДМВР Т., доколкото най-близкото населено място до произшествието е с.
Пресяк, общ. Т.. Представените от ответника доказателства, че път II-51 в
неговата крайна част от 75+600 до 100+091 км се стопанисва от ОПУ –
Разград, доколкото от значение за определянето на местната подсъдност не е
съдебния район, в който попада седалището на стопанисващото пътя
областното пътно управление, а съдебния район, в който е настъпило
пътнотранспортното произшествие.
Поради това възражението на въззивника, че обжалваното решение е
недопустимо и следва да се обезсили като постановено от местно
некомпетентен съд следва да бъде оставено без уважение.
Въззивникът счита също, че е останал неизяснен въпроса чия е вината
за липсата на поддръжка на пътя и кой следва да бъде конституиран като
ответник по делото – ОПУ – Т. или ОПУ – Русе. Неоснователни и недоказани
според въззивника са изводите на районния съд, че служителите на ОПУ – Т.
са проявили бездействие по поддържане на пътя в изправност и не са
изпълнили задълженията си по чл. 3, ал. 1 и чл. 167 ЗДвП, тъй като
процесният пътен участък не се стопанисва от ОПУ – Т.. На следващо място,
според въззивника след конституирането на ОПУ – Русе като ответник,
същото следва да представи всички доказателства относно поддържането на
процесния участък към датата на ПТП и едва тогава да се прецени
отговорността за вреди на Агенция „П.И.“.
Тези възражения на въззивника също са неоснователни. В случая от
значение за отговорността на ответника е това от кого се стопанисва пътя, на
който е настъпило увреждането. Безспорно пътя се стопанисва от Агенция
„П.И.“. Поделенията на ответника не притежават собствена правосубектност
и поради това съдът не следва да конституира съответно поделение, което
стопанисва процесния пътен участък като ответник по делото. Поради това е
без значение и не следва да бъде изследвано бездействието на служители на
кое поделение на ответника са допринесли за настъпването на
произшествието за отговорността му. По отношение на доказателствата за
поддържането на конкретния пътен участък следва да се посочи, че
ответникът е имал възможност да представи такива. Без значение е, че
същите се съхраняват от различно негово поделение. Именно в тежест на
5
ответника е било да докаже, че е положил дължимата грижа за стопанисвания
от него пътен участък, но такива доказателства не са представени, нито е
отправено искане чрез съда да бъдат събрани такива.
На последно място, въззивникът твърди, че ищецът не е представил
снимков материал на твърдяната неравност на пътя и също, че не е представен
заверен документ относно изплащането на премията по застраховка „Каско“,
а оттам не е доказано, че застрахователният договор е породил действие и че
застрахователят може да търси правата си от третото лице – причинител на
вредата. На първо място, следва да се посочи, че ищецът няма задължение да
представя снимков материал на неравността на пътя, вследствие на
навлизането в която е настъпило пътнотранспортното произшествие. От
събраните писмени доказателства и свидетелски показания безспорно е
установено, че е настъпило увреждане на застрахования автомобил, в
резултат на навлизането му в неравен участък от републиканската пътна
мрежа. На следващо място, твърдението на въззивника, че липсват
доказателства относно изплащането на премията по застраховката „Каско“ на
лекия автомобил не кореспондира със събраните доказателства. От платежно
нареждане № 20210217029970003895 от 17.02.2021 г. (лист 17 от делото) се
установява, че застрахователят - ЗАД „Б. В.И.Г.“ е изплатил на собственика
на лекия автомобил „АЛД А.“ ЕООД сумата от 125,75 лв., която сума
представлява застрахователната премия за настъпилото застрахователно
събитие.
Поради изложеното дотук въззивният съдебен състав намира, че
подадената въззивна жалба от ответника следва да бъде оставена без
уважение и обжалваното решение на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора право на разноски възниква за въззиваемия,
който се е защитавал по неоснователна въззивна жалба. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, съобразно който
въззиваемата страна е заплатила 300 лева разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство и същите следва да му бъдат
присъдени.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 192/26.04.2022 г., постановено по гр.д.
№ 1158/2021 г. на Районен съд – Т., VIII състав, като допустимо, правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА Агенция П.И., БУЛСТАТ *********, да заплати на „ЗЕАД
„Б. В.И.Г.““ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 300 лева, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
6
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7