Р Е Ш Е Н И Е

 

 №                                                           14.03. 2011 г.                                     гр.Хасково

 

В    И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд   осми граждански  състав

На  четиринадасети февруари   две хиляди и единадесета   година

В публично заседание в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. СЕРАФИМОВА

                                                  

                                              

секретар   А.И.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията СЕРАФИМОВА

гр.дело № 107 по описа за 2010 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

              Предявени са от  М.Д.  Й., И.Г.Я. и Д. Г. Я. ***  против Ж.М.Х. *** и „Ти Ви Би” ООД, гр.Димитровград  иск  с правно основание чл.45 от ЗЗД и иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД,  общо за сумата в размер на 80 000 лева – претенция за претърпени неимуществени вреди.

              В исковата молба се твърди,че ищците са наследници на Г. Я. Й.  ЕГН **********,***,починал на 11.05.2005 г..С разрешение за строеж № 6/12.05.2004 г. на Община Минерални  бани,обл.Хасково било започната строителство на обект „Канализационна мрежа” на с.Сърница – І етап на главен колектор № 1Вълзожителят Община Минерлани бани сключила договов на 23.03.2005 г. с втория ответник „ТИ ВИ БИ  ООД гр.Димитровград за извършване на стоително-монтажни работи на обекта.Първият ответник Ж.М.Х. работел на обекта,като   технически  ръководител  при ответника „ТИ ВИ БИ „ ООД Димитровград . Ответникът „ТИ ВИ БИ” от своя страна сключил договор с подизпълнителя ЕТ „Фантастико 2004 – Ивана Русева” представляван  Ивана Русева Русева от гр.Хасково, чрез пълномощника си  Ж.П.  В. *** за извършване на строително-монтажни и ремонтни работи на обект „Строителство на  канализация на с.Сърница- І етап на главен колектор 1.

              Наследодателят на ищците работел като зидаро мазач във ЕТ „Фантастико 2004 – Ивана Русева”  от гр.Хасково, съгласно трудов договор № 1 от 30.09.2004 г.На 11.05.2005 г. изпълнявайки трудовите си задължения по повод и във връзка с  извършваната работа, поставяне на канализационни тръби и подмазване на същите  Г. Я.  Й. починал вследствие на срутване на изкопа и затрупването му със земна маса.

              С влязло в сила решение № 177/ 16.07.2007 г по НАХД № 582/ 2006 г. на ОС Хасково първият ответник Ж.М.Х. е признат за виновен, в това,че на 11.05.2005 г. в с.Сърница обл.Хасковска, в качеството си не технически ръководител на втория ответник „ТИ ВИ БИ” ООД гр.Димитровград, причинил смъртта на Г. Я. Й.,ЕГН **********, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност- строеж на обект  „Канализационна мрежа”, представляваща източинк на повишена опасност, в нарушение на чл.26,т.9 от Наредба №2/ 22.03.2004 г.,вр. Плана за безопасност и здраве по време на строителство, а именно,че „Техническият ръководител осигурява прекратяване на работата и изваждане на  всички лица от съответното работно място, когато има сериозна опасност за здравето или живота им и когато са налице условията, при които се иска спиране на работа”.

              Твърдят, че със своите действия ответниците  в настоящото производство им причинили непоправими вреди, причинени от смъртта на наследодателя им. Между тях и наследодателя им приживе съществували много близки отношения на  привързаност и дълбока обич. Ненавременната му смърт им причинила силни болки и страдания, които претърпели и продължавали да търпят и до днес.В негово лице загубили  съпруга и бащата, който бил тяхната опора, както в морално така и във финансово отношение. И към настоящия момент продължавали да чувстват липсата на съпружеската обич и бащината подкрепа.

              Предвид гореизложеното,  молят съда да ги призове на съд и след доказване на твърдяното от тях, да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да им заплатят сумата в размер  80 000 лева, от които 40 000 лева за М.Д.Й., 20 000 лева за И.Г.Я. и  20 000 лева за  Д.Г.Я., която сума общо в размер на 80 000 лева, представлявала обезщетение за причинените вследствие на немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност – строеж на обект „Канализационна мрежа”, представляваща източник на повишена опасност в нарушение на чл.26,т.9 от Наредба №2/ 22.03.2004 г.,вр. Плана за безопасност и здраве по време на строителство, осъществявано и ръководено от  Ж.М.Х. ,ЕГН **********, като технически ръководител на обекта и „ТИ ВИ БИ „ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Димитровград ,ул.”С. Караджа” № 4,ЕИК ********* като негов работодател неимуществени вреди, вследствие на настъпилата на 11.05.2005 г. смърт на общия им наследодател Г. Я. Й.,ЕГН **********, ведно със законната лихва считано от датата на увреждане до окончателното изплащане на сумата. Претендират и за направените по делото разноски.

              ОТВЕТНИКЪТ  - Ж.М.Х. оспорва предявeния иск изцяло.              С   отговора на исковата молба от ответника Х. , на основание чл.219,ал.1 ГПК  е направено  искане  за привличане и конституиране  на трети лица ЕТ Фантастико 2004 ” – Ивана Русева” и Ж.П.В. като помагачи на ответника.С определение от 20.07.2010 г.и на основание  чл.219,ал.1 ГПК  направеното искане е уважено и като трети лица са конституирани  ЕТ Фантастико” – Ивана Русева” и  Ж.П.В..

              ТРЕТОТО ЛИЦЕ - Ж.П.В. е депозирала по делото писмен отговор.С писмения си  отговор третото лице Ж.П.В. заявява,че по здравословни причини не е в състояние да се  яви по делото. От друга страна заявява,че предоставеното й пълномощно от едноличния търговец Ивана Русева било невалидно, тъй като същата починала пред около 2 години.

              С определение от 29.11.2010 г.като трети лица са конституирани наследниците на    ЕТ Фантастико 2004” – Ивана Русева” - С.С.Р., В.С.Р. и К.С. Русева, а едноличния търговец заличен от списъка на лицата за призоваване.

              ТРЕТИТЕ ЛИЦА - С.С.Р., В.С.Р. и К.С. Р. редовно призовани не вземат становище по предявнети искове

              ОТВЕТНИКЪТ   - „ТИ ВИ БИ „ ООД  оспорва иска по основание и по  размер.В отговора на исковата молба твърди,че техническият ръководител Ж.М.Х.  се е отклонил съществено от възложените му задължения и е действал по лично усмотрение.Не е изпълнил организационните  указания за преодолавяване на опасности по етапи  съгласно Плана за безопасност и здраве изготвен за обект „Канализационна мрежа” на с.Сърница І етап на Главен колектор 1,а именно не поставяне на вертикални и хоризонтални талпи с разпънки за укрепване на стените на изкопа по схема на проектанта и плътно да се укрепи изхода.Нарушил разпоредбата на чл.9а от Наредба № 2 за минималните изисквания за труд при извършване на строителни и монажани работи,задължаващи го да прекрати работа и изведе всички лица от съответното работно място когато има сериозна  или  непосредствена  опасност за здравето и живота на хората.На следващо място се твърди, че настъпилото увреждане – смъртта на  Г. Я. Й. е  в резултат на същественото отклонение на ответника Ж.М.Х.  от  възложените и вменените му задължения, в качеството му на технически ръководител на обекта, неизпълнявайки плана за безопасност и здраве за обекта и чл.9а от Наредба № 2 и  действайки по лично усмотрение. Поради изложените възражения  и съображения в отговора ответника счита, че отговорност по чл.49 от ЗЗД за „ТИ ВИ БИ”ООД  не възниквала.Алтернативно, в случай,че съдът не възприеме възраженията направени с отговора по отношение основателността на исковата претенция намира  размера на исканото обезщетение за несъразмерно висок Счита,че са налице условията на чл.51,ал.2 от ЗЗД - увреденият  допринесъл за настъпването на вредите.

              СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

              От приетото по  делото  удостоверение за наследници, представено с исковата молба № 1747/27.05.2005 г. е видно че ищците М.Д.  Й., И.Г.Я. и Д. Г. Я. са наследници на  Г. Я. Й. починал на 11.05.2005 г.,акт за смълт № 0003/ 12.05.2005 г. Община Минерлани бани с.Сърница.

                   С влязло в сила  на 31.07. 2007 г. решение № 177/ 16.07.2007 г. по НАХД № 582/ 2006 г. по описа на Окръжен съд Хасково обвиняемият Ж.М.Х. е призанат за виновен в това,че на 11.05.2005 г. в с.Сърница Обл. Хасковска, в качеството си на технически ръководител в „ТИ ВИ БИ „ ООД гр.Димитровград, причинил смъртта на Г. Я. Й. поради немарливо изпълнение  на  правно регламентирана дейност- строеж на обект  „Канализационна мрежа”, представляваща източинк на повишена опасност, в нарушение на чл.26,т.9 от Наредба №2/ 22.03.2004 г.,вр. Плана за безопасност и здраве по време на строителство, а именно,че „Техническият ръководител осигурява прекратяване на работата и изваждане на  всички лица от съответното работно място, когато има сериозна опасност за здравето или живота им и когато са налице условията, при които се иска спиране на работа” / разд.ІІ,т.3 от длъжностната характеристика и Заповеди № 1 и 2/ 05.05.2005 г. касаещи плътното укрепване на изкопа, поради което и на основание пар.5 ПЗР НПК вр. чл.78а б.”а „ от НК вр.чл.78а НК чл.2,ал.2 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на  500 лева, като го оправдава по повдигваното обвинение по чл.20,ал.2 НК и че деянието е извършено при независимо съизвършителство с Ж.П.В.. Съдът е признал обвиняемата Ж.П.В. за невиновна в това,че на 11.05.2005 г. в с.Сърница, обл.Хасковска, в качеството си на пълномощник на ЕТ  „Фантастико 2004 ” – Ивана Русева”- подизпълнител на обект „Строителство и канализация”, при условията на независимо съизвършителство с Ж.М.Х., причинила смъртта на Г. Я. Й., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност /Строеж на обект Канализационна мрежа/, представляваща източник на повишена опасност, в нарушение на чл.16,ал.1,т.6 от ЗЗБУТ/ при осъществяване на дейността  за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работа без риск за здаравето/ както и Заповеди № 1 и 2/ 05.05.2005 г., касаещи плътно укрепване на изхода, поради което и на основание чл.378,ал.3,т.2 от НПК я оправдава за престъплението по чл.123,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК.

                 В обясненията си дадени пред съда ответникът Х.   заявява, че  указанията  за пълно укрепване били общи в проекта  дадени от строителния надзор.На мястото на злополуката нямало  укрепване, защото групата,която полагала тръбите казвала,че те знаят кога се налага укрепване.Доверил се на  опита им въпреки,че следвало да спре работата за да се укрепи обекта. Доверил се на опита, както  и че  били специалисти в тази област.Никога  не бил полагал такива тръби и никога не е бил технически ръководител на обект  за полагане на тръби

                Свид. Б.  установява че заедно с пострадалия Г. били долу в канала и поставяли тръбите които били около метър и половина едната, а канала  бил дълбок около 3 метра. Нямало укрепване,нито платна, нито греди. Г.  бил  в горната част на канала , свид.Бибял в долната част на канала.Останалите  двама от  групата багериста и Д. били горе.На обекта работили десет дни след което станала злополуката.Свид.Б. видял как  пръстта се свлича и казал на  пострадалия да бяга. Г.  не  успял да  избяга, тъй като  бил  клекнал. Станал изведнъж, но  пръстта го засипала. Свид.Б. който бил в горния край успял да се  покачи на тръбите.Според свид.Б.  на обекта имало двама технически ръководител единия Ж.Х..  За укрепване говорили помежду си. Починалия бил наясно с полагане на тръбите. От  техническия ръководител  не е чул да  казва ,че обекта следва  се укрепи.И на други обекти групата  полагала тръби, но този обект бил по –особен, бил по –дълбок.

                Във връзка с възникналото противоречие между обясненията на ответника Х. и свид.Б., по искане на процесуалния представител на ответника съдът извърши очна ставка на основание 184, изр.2 ГПК. От  зададения и към двамата въпрос  Разпорежда но ли е  от ответника по делото Ж.М.Х.  да се извърши укрепване при полагане на тръбите? се установява, че  всяка сутрин се  полагали подписи в тетрадка за  инструктаж и се уговорило за укрепване, но  укрепване на канала не било направено. От отговорите и на двамата на въпроса :  Защо не беше укрепен канала ?  се установява, че  укрепване не е направено. Според ответника  пострадалия и останалите трима от групата  като специалисти казвали кога подава пръстта и кога трябва да се укрепва. Според свид.Б. ако им е било указано да укрепват ,щели са да укрепят канала.От него като работник не зависело укрепването на канала. „ Те искаха да се приключи обекта.

               Свид.Г.  К.Л. установява,че  преди да почине Г. с който били първи братовчеди цялото семейство разчитало на добрата му заплата. „ На него се опираше цялото семейство”. Г. работел като  строителен работник във фирмата на В.Р. и получавал добра заплата.Почти цялото семейство било на издръжката на Г.. Заплатата на жена му М. била ниска Налагало се често през годините свид.Л. да им помага със средства.Били семейство за пример. Не се карали и нямали никакви разправии. Уважавали се помежду, си поради което и липсата на човека  се почувствала коренно в семейството. Г. бил  отзивчив и много работлив човек.   

               Свид. И.,  след като разбрал какво се е случило се уплашил и избягал. От мястото  на което се намирал, не се виждало срутването на пръстта. Работел на обекта  на асфалтово резачна машина, с която режел асфалта. Групата която полагала тръбите била от четири човека.

                Свид.Х. установява, че Г. и свид.Б. полагали тръбите, а той извършвал подмазването им след като вече  тръбите са положени в канала.В деня на инцидента, около 16,30 часа когато привършили работата той  почистил инструмента  излезнал от канала.Не разбрал,че Г. и останалите двама   останали в канала при  по-големите тръби. За инцидента и за срутването на пръстта разбрал от  един тракторист от селото който му казал,че пръстта е затрупала майстора.Свид. Х. не е чул да е имало инструктаж за обекта. Подписвали се в тетрадка за инструктаж но укрепване на обекта нямало.

                   Свид. М.  не е видял  срутването, тъй като по това време  забърквал  замазката, с която се подмазвали  тръбите. Негово задължение било  да закачи тръбите и да ги пусне в канала, на дълбочина около 2,5 метра..Старши на групата бил Г., който имал  най-голям опит.Техническият ръководител на обекта Ж.Х. им провел инструктаж още първия ден, когато отишли на обекта.В деня на инцидента обекта не  бил укрепен.

                        При така установените  фактически обстоятелства по делото, съдът достига до  извода,че  е доказан фактическият състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответниците за  репариране  на неимуществените вреди, причинени от непозволено увреждане в резултат на настъпилия на 11.05.2005 година   инцидент, при който  в резултат на срутване на обект „Канализационна мрежа”, представляваща източник на повишена опасност, в нарушение на чл.26,т.9 от Наредба №2/ 22.03.2004 г.,вр. Плана за безопасност и здраве по време на строителството му   е починал Г. Я. Й. наследодател на ищците.Съдът мотивира тази извод със следното:
                  Безспорно  е установено,че с  влязло в сила  на 31.07. 2007 г. решение № 177/ 16.07.2007 г. по НАХД № 582/ 2006 г. по описа на Окръжен съд Хасково,  първият ответник в качеството му на обвиняем  Ж.М.Х. е призанат за виновен, в това,че на 11.05.2005 г. в с.Сърница Обл. Хасковска, в качеството си на технически ръководител в ответното дружество  „ТИ ВИ БИ „ ООД гр.Димитровград, причинил смъртта на Г. Я. Й., поради немарливо изпълнение  на  правно регламентирана дейност- строеж на обект  „Канализационна мрежа”, представляваща източник на повишена опасност, в нарушение на чл.26,т.9 от Наредба №2/ 22.03.2004 г.,вр. Плана за безопасност и здраве по време на строителство. Задължение на техническия ръководител  е да осигурява прекратяване на работата и изваждане на  всички лица от съответното работно място, когато има сериозна опасност за здравето или живота им и когато са налице условията, при които се иска спиране на работа, съгласно  разд.ІІ,т.3 от длъжностната характеристика и  издадените заповеди № 1 и 2/ 05.05.2005 г. касаещи плътното укрепване на изкопа. Обвиняемият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на  500 лева.     
                 От събраните по делото доказателства се установи,че приживе между починалия и ищците   са съществували отношения на уважение и привързаност.От показанията на свид.Г.  К.Л. се установява,че преди да почине Г., цялото семейство разчитало на добрата му заплата. Ищците са разчитали на своя съпруг и баща  във финансово отношение. Били семейство за пример.Уважавали се помежду, си поради което и липсата на съпруга и бащата се почувствала коренно в семейството им. Г. бил  отзивчив и много работлив човек.Ищците  понесли смъртта му тежко и в резултат на която са претърпели болки и страдания, които претендират да им бъдат възмездени.

                 Съдът  намира, че  болките  и страданията, претърпени от ищците  съставляват неимуществени вреди в патримониума  им и са пряка и непосредствена последица от  обстоятелството, че на обекта не са предприети необходимите мерки – не е извършено укрепване, чието пряко задължение по длъжностна характеристика е на техническия ръководител  при  „ ТИ ВИ БИ” ООД Димитровград,  първия ответник Ж.М.Х.,  в резултат на което на строежа на обект „Канализационна мрежа”, представляваща източник на повишена опасност е станал инцидент, при който на 11.05.2005 г.е  починал наследодателя на ищците Г. Я.  Й..По време на строителството на обекта  не са спазени правилата за безопасни  условия на труда на работещите на обекта, което е в нарушение на чл.26,т.9 от Наредба №2/ 22.03.2004 г.,вр. Плана за безопасност и здраве по време на строителството на обекта. От страна  на ответниците не са предприети  всички мерки,  за да не се допусне случилото се с Г. Я. Й.. В резултат на смъртта на наследодателя им ищците са претърпели болки и страдания , които следва да се квалифицират като неимуществени вреди по см. на чл. 51, ал. 1, във вр. с чл. 52 от ЗЗД.Безспорно е установено по делото,че  обекта не е бил укрепен  и в резултат на  срутването пръстта е затрупала  Г. Я. Й., след което е настъпила и смъртта му.За наличието на противоправно поведение следва да се приеме поведението на  техническия ръководител на обекта  при  „ ТИ ВИ БИ ООД гр.Хасково, който е бил длъжен да осигури безопасни условия на труд за работещите на обекта „Канализационна мрежа”, представляваща източник на повишена опасност и да следи за  работата при тези условия. В този смисъл отговорност за инциденета носи и работодателя му – ответното дружество „ТИ ВИ БИ” ООД Димитровград, с оглед на което следва да се приеме, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД  за носене на деликтна отговорност за понесените от ищците неимуществени вреди.От събраните по делото доказателства не се установява съпричиняване от страна на починалия, както се твърди от втория  ответник,поради което и разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД не  намира приложение в конкретния случай.

                       Поради изложените съображения съдът намира, че ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищците обезщетение за причинените им неимуществени вреди. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и конкретните обстоятелства - тежест на увреждането, възрастта на починалия и състоянието в което се е намирал – работоспособен, отношенията между него съпругата и децата им приживе –ищците по делото, смъртта на който те не са понесли трудно.Първата ищца е загубила  съпруг в работоспособна възраст,а  другите двама ищци своя баща, който е  бил за тях опора и подкрепа.Загубата на  съпруг и баща, особено когато е бил добър и работлив неминуемо представляват тежка загуба и за тримата ищци.Ето защо съдът намира, че предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан в размер на общо 60 000 лв, от които  30 000 лева за първата ищца и по 15 000 лева за всяко едно от децата, която сума следва да се присъди, ведно с дължимата законна лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 11.05.2005 г. до окончателното изплащане.За разликата до пълния предявен размер 80 000 лева искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

               Относно искането за присъждане на направените по делото разноски такива следва да се присъдят съобразно уважената част на иска. Направените по делото от ищците разноски са както следва ДТ в размер на 3200 лева и адвокатско възнаграждение – 2400 лева.С оглед уважаването на иска в размер на 60 000 лева, следващите се разноски са в размер на  4200 лева. Ответниците следва да бъдат осъдени до заплатят на ищците сумата в размер на  4200 ,представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част на иска.              

               Мотивиран така съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

              ОСЪЖДА  Ж.М.Х.,ЕГН ********** ***  и „Ти Ви Би” ООД, представлявано от Тодор Иванов Бояджиев, със седалище и адрес на управление гр.Димитровград ,ул.”С. Караджа” № 4, ЕИК ********* солидарно да заплатят на   М.Д.  Й.,ЕГН **********, И.Г.Я.,ЕГН ********** и Д. Г. Я.,ЕГН ********** ***   сумата в размер на 60 000 лева /шестдесет хиляди лева/, от която сума  30 000 лева за М.Д.Й.,  15 000 лева за И.Г.Я. и  15 000 лева за  Д.Г.Я., представляващи обезщетение за претърпени неимущесствени вреди, вследствие на настъпилата на 11.05.2005 г. смърт на общия им наследодател Г. Я. Й., ЕГН **********,***, причинена вследствие на немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност – строеж на обект„Канализационна мрежа”, представляваща източник на повишена опасност в нарушение на чл.26,т.9 от Наредба №2/ 22.03.2004 г.,вр. Плана за безопасност и здраве по време на строителство, осъществявано и ръководено от  Ж.М.Х. ,ЕГН **********,като технически ръководител на обекта и „ТИ ВИ БИ „ ООД със седалище и адрес на управление гр.Димитровград ,ул.”С. Караджа” № 4,ЕИК ********* като негов работодател, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане – 11.05.2005 г. до окончателното изплащане на сумата. Искът в останалата му част до пълния предявен размер от 80 000 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН ОТХВЪРЛЯ.

                          ОСЪЖДА Ж.М.Х.,ЕГН ********** ***  и „Ти Ви Би” ООД, представлявано от Тодор Иванов Бояджиев, със седалище и адрес на управление гр.Димитровград ,ул.”С. Караджа” № 4, ЕИК ********* солидарно да заплатят на М.Д.  Й., И.Г.Я. и Д. Г. Я. ***  направените по делото разноски в размер на  4200 лева, съобразно уважената част на иска.

            Решението може да се обжалва по реда на въззивното обжалване пред Апелативен съд  гр.Пловдив, в двуседмичен срок от  връчването му на страните

 

 

 

                                                                                                СЪДИЯ :