Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2973 13.08.2015
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично заседание на двадесети
март две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4142 по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са субективно и обективно съединени осъдителни
искове от Л.И.К., ЕГН ********** ***, лично и в качеството й на законен
представител на малолетния й син В.В.Д., против ответника Н.В.Д. ЕГН **********
***.
В исковата молба се твърди, че както по отношение на
ищеца Л.К., така и по отношение на ищеца В.Д., са осъществени множество актове
на физически и психически тормоз от страна на ответника, на конкретно посочени
дати, поради което се иска същият да бъде осъден да заплати конкретно посочени
суми за нанесени на ищците и понесени от тях неимуществени вреди.
По- конкретно, претендира се за заплащане на сумата от
4 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от ищеца В.Д., а именно - болки и страдания, неспокойство, нервност, в резултат
на системен физически тормоз, осъществен от страна на ответника на следните
дати и периоди: март - април 2009 г., 16.01.2011 г., май 2011 г., 11.11.2011
г., ведно със сума в размер на 1117,03 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху посочена главница, претендирана за
периода 12.11.2011 г. – до предявяване на исковата молба, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от завеждане на иска до окончателното
погасяване.
Предявен е иск за плащане на сумата от 6 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от посочения ищец,
изразяващи се в емоционални болки страдания – стрес и нервност, безсъние,
напрежение от множество обидни изрази спрямо него, в резултат на осъществен
психически тормоз от страна на ответника, осъществени на дати и периоди:
март-април 2009 г., 02.04.2010 г., 16.01.2011 г., май 2011 г., 11.11.2011 г.,
септември 2013 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва в
размер на 616,22 лв. за периода от
01.08.2013 г. - до завеждане на исковата молба, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на иска до окончателното
погасяване.
Предявен е иск за заплащане на сумата от общо 4 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени лично от Л.И.К.
- емоционални болки и страдания – страх, стрес, безпокойство, нервност,
безсъние, напрежение, множество обидни изрази, гадене, повишено кръвно
налягане, общо влошаване на здравословното състояние, сърдечни проблеми, астматични
пристъпи, епилептични припадъци и др., в резултат на осъществения от ответника
психически и физически тормоз, осъществен спрямо ищцата на следните дати и
периоди: март - април 2009 г., 02.04.2010 г., 16.01.2011 г., май 2011 г.,
11.11.2011 г. и 04.09.2012 г., септември 2013 г., ведно с обезщетение в размер
на законната лихва върху главницата в размер на 410,81 лв. за периода
01.08.2013 г. – до завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху
главницата считано от предявяване на иска до окончателното погасяване.
Предявен е иск в размер на 1 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени лично от ищеца Л.И.К.
емоционални болки и страдания – стрес, страх, безпокойство, нервност, безсъние,
напрежение, в резултат на това, че в продължение на шест месеца е пазила бащата
на ответника да не извърши самоубийствени действия спрямо себе си, вследствие
на осъществения системен тормоз от ответника спрямо баща му – В., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното
погасяване.
Твърди се, че на всички посочени дати, както по отношение
лично на ищцата, така и на представлявания от нея в качеството й на законен
представител В.Д., ответникът е извършвал действия, които представляват
физически и психически тормоз спрямо двамата, изразяващи се в конкретни актове –
неоказване на надзор спрямо детето, вземането му без съгласие на родителите,
физически посегателства върху личността му, бутане по стълби, сексуално
посегателство, както и отправяне на многократни обиди и заплахи на различни
дати спрямо ищцата, предизвикали страх и безпокойство у страните. Поради
изложеното се иска ответникът да бъде осъден да заплати претендираните суми за
неимуществени вреди, ведно с мораторни лихви върху всяка главница за посочените
по - горе периоди.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искови
претенции, както и техния размер. Оспорват се всички твърдения, изложени в
исковата молба за упражнен по отношение, както лично на ищцата Л.И.К., така и
по отношение на представлявания от нея като законен представител син В.В.Д.,
психически и физически тормоз. Твърди се, че от началото на 2012 г. ответникът
няма каквито и да било взаимоотношения с ищците по делото, поради което за
датите посочени в този период не е възможно същият да е упражнявал соченото в
исковата молба неправомерно поведение спрямо тях. Излага множество подробни
съображения за влошените отношения между страните, породилия се негативизъм от
ищцата, в резултат на това, че ответникът отстранил цялото им семейство от
жилището, което всички обитавали, в резултат на уважен иск по чл. 108 ЗС от
страна на съда. Моли се искове да бъдат отхвърлени, тъй като са неоснователни. Претендират
се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По исковете по чл. 45 ЗЗД:
В тежест на ищците е да установят конкретните увреждания, които са
причинени, на посочените в исковата молба дати и периоди, както и това, че в следствие
неправомерно и противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в
конкретни действия, са претърпели описаните в исковата молба неимуществени вреди,
пряка и непосредствена причинна връзка между деянията и вредите, като
наред с това, докажат и техния размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по отношение на тези
факти, като докаже и възраженията си в отговора.
При така разпределената доказателствена тежест и след
анализ на всички доказателства, ангажирани по делото, разгледани поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира, че предявените искове са изцяло неоснователни
и недоказани, по следните съображения:
Не се установиха по категоричен и несъмнен начин от
страната, която носеше съответната доказателствена тежест, нито едно от
твърдените в исковата молба противоправни деяния, които да са извършени както
спрямо ищцата, така и спрямо сина й.
В хода на процеса е признато за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството за съществуващите роднински взаимоотношения между
ответника и един от ищците – В.Д. – негов внук, като ответникът е баща на мъжа,
с когото ищцата живее на съпружески начала /вж. протоколно определение –
24.11.2014 г./
В исковата молба се твърди, че през месец март – април
2009 г., ответникът без разрешение и знание на ищцата е взел малкото дете В. и
нарочно го оставил без какъвто и да е надзор на стълбите в къщата, при което
детето е паднало и се е наранило сериозно. Твърди се веднага да е потърсена
медицинска помощ и да е установено, че детето няма сериозни наранявания.
Доказателства за това не са ангажирани. Св. Л. заявява такъв факт, но нито сочи
кога се е случило това, нито твърди да е станала свидетел на случилото се,
напротив – заявява, че за инцидента е разбрала от ищцата. Ето защо и
показанията й в тази част не могат да бъдат ценени, тъй като не са
непосредствени, а преповтарят чужди думи. Съдът не възприема показанията й,
доколкото същите не кореспондират със соченото от самата ищца, че - случката се е развила през март – април
2009 г., а свидетелката сочи, че детето тогава е било на година и половина,
което не се припокрива с фактите, тъй като В. е роден на *** г. и към този
момент не е бил на сочената от свидетелката възраст дори приблизително. Други
доказателства за твърдяното събитие, не са ангажирани, поради което и съдът
намира, че твърдението за извършено противоправно деяние на сочената дата от
ответника спрямо детето не се установява.
Твърди се, че през май 2009 г., когато детето било на
година и осем месеца /което фактически е невъзможно предвид датата на раждане
на детето – *** г. /вж. удостоверение за раждане л.4/, В. е бил взет от
ответника без позволение на неговите родители и е бил изведен на разходка. При
установяване на липсата от стаята му, ищцата изпаднала в силен шок и потрес,
притеснила се, а при телефонен разговор с ответника се установило, ще същият
бил взел детето. Когато ищцата го помолила да не взема малкия без предварително
да е съобщил за това, същият отвърнал гневно и казал, че може да го взима,
когато пожелае, защото му е внук. За наличие на подобна случка в този период,
освен твърденията на ищцата, не са събрани каквито и да било други
доказателства, поради което и същите не могат да бъдат приети за доказани, от
което следва, че са неоснователни.
Ищцата заявява, че на 02.04.2010 г. – Разпети петък, ответникът започнал да
я обижда и да й се заканва с редица реплики – „животно”, „утрепка”, „дебела
свиня” и други, като тези изрази били отправени в присъствието на детето В. и
отделно спрямо него бил отправен изказът – „да се страхува, тъй като баща му
няма да се прибере при него, защото не го обича”. Детето започнало да търси
баща си и да го вика, силно се разстроило и се успокоило чак, когато същият се
прибрал у дома си. Ищцата изпитала стрес и притеснение, ответникът да не
изпълни отправените закани спрямо нея. За тези твърдения, отново не са събрани
каквито и да било доказателства, от които да се установи основателността им –
за извършено именно на тази дата деяние от страна на ответника и то точно
заявеното в исковата молба, поради което и съдът ги намира за неоснователни. Общите
факти за влошени отношения между страните и принципното становище на св. Л., че
е ставала свидетел на отправяни обиди, не могат да се кредитират, тъй като не
са конкретизирани изобщо и не дават сведение за подобно поведение на ответника
именно на сочената дата, на което да е станала непосредствен свидетел.
По-нататък, заявява се, че на 16.01.2011 г., ответникът, тръгвайки си от
дома им, притиснал главичката на детето между касата на вратата и самата врата
неколкократно. Ищцата прегърнала детето, което не могло да се успокои с часове.
Доказателства и за тези твърдения няма, като не се установява ответникът да е
извършил соченото противоправно и агресивно поведение спрямо детето. Нито има
медицинска документация в тази връзка, нито са ангажирани свидетелски
показания. Ето защо и съдът не намира за установени тези твърдения, като същите
следва да са доказани по един несъмнен и категоричен начин, за да се приемат за
истинни и осъществили се в обективната действителност. Освен това в тази връзка
е налице и противоречие, което ще бъде обсъдено по-долу.
През м. май 2011 г., се твърди детето В. да е било затворено от ответника в
съседна стая на къщата и да не е било пускано навън, като едва след като 5
минути ищцата тропала по вратата, същата да е била отворена от ответника.
Ищцата се уплашила много и се разтреперила. Викала и умолявала ответника да й
отвори. След като отключил вратата, от стаята излязъл синът й, който силно
плачел, след което двамата се заключили в собствената им стая, за да се скрият.
Там детето продължило да плаче, като й споделило, че много, много го боляло
дупето. Ищцата го прегръщала и му се извинявала, че го е оставила само с дядо
му. И за тези твърдения няма събрани доказателства, не се установява на
сочената дата детето да е било заключвано от ответника или спрямо него да е
осъществявано друго противоправно поведение, респ. такова ограничаващо личната
му свобода, въпреки противопоставянето на майката, а за другите споделени болки
от детето, ще бъдат изложени мотиви впоследствие.
През есента на 2011 год., поради застудяването, ищцата решила да сложи
килим в коридора на етажа, където живее, за да бъде по-удобно и топло на сина
й, както и на другите обитатели на къщата. Виждайки това действие, ответникът
се обърнал към нея с редица обидни и силно заплашителни реплики /”животно”,
„свиньо”, „говедо”, „боклук”/ и посегнал да я души и казал „дано да пукнеш”.
Ищцата се почувствала силно застрашена и уплашена, позвънила на тел. 112. При
пристигането на правоохранителните органи, бил изготвен протокол и ответникът
бил предупреден да се въздържа от каквито и да било посегателства спрямо нея и
сина й и да не им отправя заплахи и закани. Такъв предупредителен протокол не е
представен по делото, а от постъпилата информация от МВР Дирекция „Национална
система 112” /л.141/, не се установява да е било регистрирано обаждане през
2011 г. Показанията на св. Л., не могат да се приемат за достатъчно
доказателство, тъй като същата не заявява, кога във времево отношение е
констатирала, че ищцата има следи от „душене”. Ето защо и съдът не приема да е
доказано да се е случил подобен инцидент, който да е бил предизвикан от
ответника, за да бъде ангажирана отговорността му.
Твърди се, че на 11.11.2011 г., ищцата пуснала детето В. да отиде с
ответника до стаята на прадядо му /баща на ответника, който живеел в същата
къща и на същия етаж/. Макар да се притеснявала да го направи, ищцата се
съгласила, тъй като възрастният човек имал имен ден. Ищцата все пак решила да
остане пред вратата, защото се притеснявала, че ответникът може да посегне
физически или вербално на малкия й син. Буквално минути, след като влезли в
стаята и затворили вратата, детето бързо излязло навън с плач и се оплакало, че
дядо му го бие. Ответникът се противопоставил и казал, че малкият лъже и
започнал отново да ругае, обижда и заплашва майката и детето. Твърди се, след
инцидента, на 15.11.2011 г., В. да е заведен на медицински преглед от ищцата,
при който лекарят констатирал, че детето има две кръвонасядания по кожата на
десния крак, като травмите са причинени от удар с или върху тъп предмет и било
възможно по време и място да са се осъществили, според заявеното. Причинени били
болки и страдания, без разстройство на здравето. Било издадено СМУ № 1610/2011
г./л.29/. След инцидента, детето не могло да заспи близо две седмици, будело се
нощем, през деня било неспокойно, а при идването на дядо му, казвало, че не
иска да го вижда. Ищцата се притеснила за състоянието на детето си и го завела
на психиатър на 30.11.2011 г., който установил, че детето е неспокойно,
тревожно във връзка с преживяното насилие. Този инцидент бил предмет на
разглеждане по гр.д. № 21273/2011 г. по описа на ПРС, IV бр.с.,
по повод подадена молба от ищцата лично и като законен представител на В.Д. за
защита от домашно насилие. Молбата им била уважена и със съдебното решение,
били постановени мерки за защита спрямо ответника /л.5-12/. От същото е видно,
че в молбата се е твърдяло на сочената дата, ответникът да е ударил детето В.
няколко пъти с пръчка по краката /тук следва да се отбележи за пълнота, че в
процеса по ЗЗДН се е твърдяло описаното по-горе „затискане на главата на детето
между вратата и касата” да се е осъществило на сочената в молбата за защита дата
- 11.11.2011 г., а не както се сочи в настоящото производство – това да се е
случило на 16.01.2011 г./
Съдът в производството по ЗЗДН е достигнал до изводи за основателност на
молбата за защита и въз основа на събраните пред
него доказателства, е взел решение да уважи направеното искане и да наложи
съответни мерки за защита. Тук следва да се има предвид, че макар така
постановеното решение да е възможна индиция, че вероятно такова поведение от
страна на ответника е било осъществено спрямо В.Д., съдебният акт не се ползва
със сила на пресъдено нещо в настоящия процес и само въз основа на него, не
може да се приеме за доказано по несъмнен начин, че ответникът е извършил
соченото противоправно деяние. Мотивите на съда не се ползват със задължителна
сила, а в диспозитива няма отразяване, че се налагат мерки за защита именно
поради осъществен акт на насилие на сочената дата. Ето защо и настоящият
съдебен състав не е обвързан от приетото от съда в процеса по ЗЗДН и така
изложените твърдения в настоящата искова молба, подлежат на пълно и главно
доказване на общо основание в настоящия процес. Съдът намира обаче, че такова
пълно и главно доказване не беше проведено, дори напротив. Първо, представеното
СМУ, макар да е годно доказателство, установява само, че на сочената в него
дата, по единия крак на детето е имало кръвонасядания, като е възможно /но не сигурно/, те да са
резултат от сочения от ищцата механизъм на въздействие. Със същото не се
доказва, че именно ответникът е автор на тези увреди. За да се ангажира
отговорността на ответника, следваше с допустимите доказателства да се установи
по делото, че на сочената дата е било извършено съответното агресивно
посегателство спрямо детето, за което категорични доказателства липсват.
Очевидци на случилото се няма, като буди известно недоумение защо при твърдения
за толкова силен стрес, притеснения, телесни увреждания, болки и страдания, силна
грижовност, детето не е заведено веднага при съответния медицински специалист,
който да му окаже помощ, а това е сторено едва 4 дни по-късно. Показанията на
св. Л. /която твърди да е придружавала ищцата до съдебна медицина/, в тази
връзка, не се припокриват с твърдените увреди, тъй като същата заявява, че по
думите на ищцата, ответникът е удрял детето по ръцете, а се констатира, че
кръвонасядания е имало по десния крак. Поради изложеното и доколкото липсват
категорични доказателства по настоящото дело за проявено противоправно
поведение от ответника на сочената дата спрямо единия от ищците, съдът намира
твърдението за недоказано.
По – нататък се заявява, че през м. август 2012 г., В. споделил на майка си
нещо покъртително, което разтърсило из основи психиката на ищцата. Детето
разказало, че, когато дядо му го бил заключил в стаята /най-вероятно имал
предвид през м. май 2011 г./, му „бъркал с пръст в дупето и му казал „пилето е
за лапане”, след което малкият допълнил, че много го е боляло. В този момент,
целият живот на ищцата се сринал, прегръщала детето си, казвала му, че много го
обича, успокоявала го и го молела да забрави. Макар изложеното твърдение по
същество да е изключително притеснително от правна, житейска и морална гледна
точка и, ако е извършено спрямо телесната неприкосновеност на малко дете, да
говори за бруталност и сериозни психически и личностови отклонения, същото
следваше да се докаже в процеса с категоричност, при което съдът, като
регулатор на човешките отношение, би дължал намеса с цялата предвидена строгост
на закона. Доказателства обаче, за несъмненото и категорично установяване на
това твърдение, отново липсват. Тук следва да се има предвид, както сочи и
самата ищца, че във връзка с това твърдение за осъществено сексуално
посегателство, са били сезирани органите на Прокуратурата. След събиране на
доказателства и техния анализ, РП – Пловдив, е достигнала до извод, че няма
основание за образуване на досъдебно производство спрямо ответника, като
Постановлението на РП от 17.04.2013 г. е потвърдено от ОП – Пловдив с акт от
12.07.2013 г., тъй като не са открити достатъчно данни и доказателства за
извършено от ответника действие по полово удовлетворение с лице от същия пол,
ненавършило 14 год. възраст. Свидетелката Л. изнася данни за така твърдяното
противоправно действие, като заявява, че наскоро, детето било споменало за този
факт пред нейния син, като същевременно заявява, че на въпроса – вижда ли се с
дядо му, В. отговорил само „дядо лош”. Не става ясно дали само тази реплика е
отправил В. по отношение на дядо си или е споделил да е извършено соченото
действие спрямо него. Тъй като други данни за соченото деяние, не са налице,
съдът приема за недоказано твърдението за осъществяване спрямо детето на
подобно силно неморално действие. В подкрепа на горния извод са категоричните
заключения на приобщените по делото комплексни съдебно – психиатрични и
психологични експертизи, които съдът кредитира изцяло като ясно, подробно,
компетентно и безпристрастно изготвени. Експертите са провели беседи и с
двамата ищци поотделно, като конкретно и задълбочено са изложили заключенията
си, а при анализа и внимателния им прочит, могат да се направят множество
изводи за характера на взаимоотношенията между страните, както и за това налице
ли са и има ли дори индиции за това да са осъществявани част от сочените
противоправни деяния от страна на ответника. От заключението на КППЕ на ищеца В.Д.,
се установява, че ищцата К. подлага детето си на внушение за нещо, което се е
случило преди повече от четири години. Експертите са изразили становище и
съмнение защо, ако твърденият инцидент с посегателството действително се е
случил, ищцата не е проявила обичайната и типична за нея реакция – да изяснява
в пълнота обстоятелствата около всяка конфликтна ситуация. Подчертава се, че
при разговора с В., същият е споделил, как майка му е казала да каже, че „дядо
му е бъркал в дупето и т.н., както и, че го блъснал по стълбите”. Особено
впечатление на експертите е направил начинът, по който детето разказвало за
дядо си – наричайки го „дядо ти К.”, нехарактерен израз, който се използва,
когато някой друг му говори за неговия дядо. При системна употреба и постоянен
контакт, това се явявало една от заучените фрази. Това било характерна
последица от процес на внушаемост, тъй като детето е нормално да е спонтанно и
да използва характерни за възрастта си думи и съчетания, а при В. това не било
налице. Силно впечатление е направило на вещите лица, че детето използва правни
терминологии, което е неприсъщо за възрастта му и не е в унисон с познанията
му. Бил до такава степен въвлечен в съдебната дейност на майка си, че споделил:
„имаме дело в Смолян за дядо ти К.”, като не му се спестявали и съдебни
конфликти и процеси, дори напротив. В заключение, експертите са посочили, че В.
и дядо му, не са имали контакт повече от две години, като помежду им не е изградена
топла емоционална връзка, точно обратното подхранва
се негативното отношение на детето спрямо ответника. След подробен анализ,
се сочи, че за периода преди м. септември 2013 г., няма обективни данни за физическо и психическо малтретиране на
детето, няма медицински данни за преживян стрес, което би се отразило с емоционални и други поведенчески отклонения. В.
декларирал лошо отношение към дядо си, като употребявал за това заучени фрази,
лишени от емоционален пълнеж. Детето се отглеждало непрекъснато от майката,
която постоянно вербализирала факти от делото и водела непрекъснато разговори
на тази тема в присъствието на децата си. Налице бил процес на внушаемост.
Детето било с видима незрялост, а реакциите му били на по-ниска от биологичната
възраст, но това не можело да се обясни с поведението на дядо му, а било
резултат от ежедневните дейности и занимания с него. Поради непрекъснат процес
на внушаемост, детето е въвлечено в настоящото и други дела и разговори, което
оказва негативно влияние на психиката му. Вещите лица са категорични, че не са налице данни В. да проявява знаци
на извършено спрямо него сексуално посегателство, като при обсъждането на
данните, за достигане до този извод, са изложили подробни и обосновани мотиви.
Доказателства за оборване на експертните заключения, не са ангажирани. При така
установеното и липса на факти и данни да е извършено от ответника деяние по
телесно посегателство върху В.Д., съдът намира, че това твърдение не само, че
не беше доказано, но същото беше категорично опровергано от доказателствата по
делото.
В исковата молба също така се твърди извършено от ответника противоправно
действие на 04.09.2012 г., тъй като бил нарушил заповедта за защита и по-точно
мярката да не доближава ищцата. Последната се намирала пред 4 РУП гр.Пловдив,
при което неясно от къде се появил и ответникът. Тя го помолила да не я
доближава, но той не се съобразил, след което изпаднала в емоционален шок,
изтръпнала, почувствала се застрашена, а ответникът отново започнал да я
заплашва. Това твърдение за извършено противоправно действие също не се намира
за основателно, тъй като не се установява на сочената дата ответникът да я е
доближил ищцата и по този начин да е нарушил заповедта за защита. Отново са налице
само твърдения, абсолютно неподкрепени с други доказателства, поради което и не
се приемат за основателни.
През септември 2013 г., ответникът изгонил ищцата и семейството й от
жилището си, като при изнасяне на вещите, отново започнал да ругае и заплашва,
от което ищцата се почувствала унизена и омерзена. Също така, ответникът
противозаконно задържал вещи на ищцата, което предизвикало у нея притеснение и
страх, че никога повече няма да може да ги ползва, а и дискомфорт от липсата
им. Установява се, че след приключило съдебно производство по предявен иск по
чл. 108 ЗС, ответникът е бил въведен във владение на имота си. При завеждането
на делото, същият поискал това да стане по доброволен ред, като изпратил
нотариална покана от 11.11.2011 г., което провокирало последващите негативни
развръзки в отношенията. От доказателствата не се установява, ищцата и
семейството й да са били изгонени от къщата, доколкото ответникът е имал право
да влезе във владение на собствеността си. От друга страна, събраните гласни
доказателствени средства чрез показанията на св. Г., които съдът кредитира като
последователни и ясни, установяват противоположното – процесът по изнасяне на
вещите от дома, е преминал спокойно. Доказателства в обратна насока няма,
поради което и твърденията по –горе са неоснователни и недоказани.
Що се касае до последното твърдение
- ищцата да е изпитала силни притеснения, страх, напрежение, емоционални
и психически проблеми за това, че в продължение на шест месеца, пазила бащата
на ответника да не се самоубие, съдът намира същото за изцяло неоснователно и
недоказано. Не се установява какво точно е извършеното от ответника
противоправно поведение спрямо баща му и как, дори такова да е било налице, се
е отразило на ищцата по какъвто и да било начин. Изобщо не се доказа твърдението
между ответника и баща му да е имало скандали и неразбирателства, камо ли
възрастният мъж да е искал да предприеме противни на живота си действия. Напротив,
от показанията на свидетеля Г., се установява, че между ответника и баща му е
имало топла емоционална връзка, като ответникът молел свидетеля /като негов
приятел/ да отиде и да занесе на баща си храна, тъй като заради заповедта за
защита, не е могъл да посещава дома си. След като изминал срокът на забраната и
ответникът се прибрал, баща му силно се развълнувал и зарадвал да го види.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и непосредствени,
предвид което твърденията на ищцата са недоказани и конкретно противоправно
поведение на ответника не се доказа.
Въз основа на всичко изложено, съдът приема, че предявените искове за
осъждане на ответника да заплати обезщетения за неимуществени вреди са изцяло
неоснователни. По делото не бяха ангажирани доказателства за пълното и главно
доказване на нито едно от твърдените противоправни деяния, които да са
осъществени от ответника. Следователно, липсва още първият елемент от
фактическия състав на деликта, поради което и исковете подлежат на отхвърляне. Недоказани
останаха и останалите елементи от фактическия състав на вземанията, тъй като увреждания
не се доказаха, нито наличие на конкретно претърпени неимуществени вреди, които
да са пряка последица от противоправно поведение на ответника.
Само за пълнота и в подкрепа на гореобоснованото, че по делото не се доказа
нито майката, нито детето да са преживели психическо и/или физическо насилие
или друг стрес, предизвикан от конкретни противоправни действия на ответника за
сочените в исковата молба дни и периоди, следва да се посочи и заключението на
комплексната експертиза, извършена по отношение на ищцата, тъй като от същата
се подкрепят и от друга гледна точка изводите на съда за недоказаност на
предявените искове. Според вещите лица, характерът на взаимоотношенията между
ищцата и ответника, като цяло са били насочени към опознаване на неговата личност
в началото на тяхното съвместно съжителство. Формирал се е като враждебен и
след септември 2013 г., с времето, поведението на ищцата станало систематично и
с параноидна насоченост спрямо него. Тези взаимоотношения са ескалирали с
времето, до степен, когато същата, за всичко от страна на ответника, води
бележки, разговори, ангажира други лица от разширеното си семейство, съседи,
преса, с цел да го злепостави. Експертите сочат, че поведението на ищцата
излиза от нормалната рамка и се вмества в параноидно-личностово развитие, като
нейната цел била да злепостави ответника. Независимо от това, че виждала щетите
на своето поведение, същата продължавала енергично да търси справедливост
спрямо собствените си убеждения, нагласи и вярвания. Сочи се, че личността на
ищцата е с хистерионна структура – с демонстративно поведение, изискваща,
стремяща се да бъде център на вниманието, като при пречка да постигне
поставените цели, тя била склонна да проявява завишен драматизъм на соматично
ниво, да привлича повече от обичайното внимание, като нарушава
социално-поведенческите й функции. За особеностите на личността й били водещи и
нарцистични характеристики /неприемане на критики и отмъстителност/, водещи
чувства – гняв, скука, завист. На когнитивно ниво действала селективно – не
споменавала за свои грешки, а акцентирала върху и преувеличавала чуждите,
откъдето идеята за взаимност, критичност и себекритичност й била чужда. Стремяла
се да бъде център на вниманието, имала провокативно поведение с драматичност,
като емоциите й били плитки. При прегледа се установило, че ищцата се очертава
като подозрителна, манипулативна и гъвкава личност, демонстративна, настойчива
в намеренията си, мотивирана за постижение. Същата била с висока самооценка и
се възприемала като лидер, съобщавала, че силните й страни са правото и
журналистиката. Поведението й се определяло от интересите й, като тя била
определящ фактор и водеща личност, експлоатираща в отношенията си и възползваща
се от другите, за да постигне целите си.
При ищцата К. не са установени данни за преживяно физическо и/или психическо
насилие. Експертите са посочили, че характеровите й особености я въвличат в
неприемливо поведение, което води до влошаване на взаимоотношенията с
фамилията, както и психическото състояние
на сина й В.. Не са налице медицински
данни същата да е преживяла сочените видове насилие, като в
обстоятелствената част на заключението е посочено, че по отношение на
заболяванията, от които ищцата твърди, че страда, не е приложена съответната
медицинска документация, като същата не е здравно осигурена и се лекува сама.
Описаната от нея ***от 2002 г., няма хронологична връзка с делото и не
съществуват данни за обострянето й като последица от отглеждането на папагали в
имота на ответника. По отношение на твърдяната стенокардия и епилепсия, са
приложени документи, от които било видно, че няма клинични данни за нито
едно от двете заболявания , като поставянето на такива диагнози изисква
клинично наблюдение и инструментално изследване, за каквито няма доказателства
да са осъществени. Нямало данни и за твърдените епилептични припадъци, за които
се заявява да са били налице, тъй като нямало направено ЕЕГ – задължителен
критерий за поставяне на подобна диагноза. Медикаментите, които ищцата
използвала, не са проследявани от лекар, няма данни за динамиката в процеса на
приемане и лечение. Веднъж, същата е била закарана в БП, където не е
хоспитализирана, като фактът, че състоянието й не е изисквало болничен престой,
говорело, че най-вероятно е в рамките на невротичните състояния, съпътстващи
специфичната й личностова структура.
Експертите допълват, че не са налице медицински документи за наличие на
физическо и/или психическо насилие както спрямо ищцата, така и спрямо сина й В.,
което да се отразява върху К..
Въз основа на всичко изложено, съдът приема, че предявените главни искове са
изцяло неоснователни. Както се посочи и по-горе липсват задължителните елементи
от състава на деликта по смисъла на чл. 45 ЗЗД, като не беше доказано ответникът
да е осъществявал което и да е от твърдените действия, които да са
противоправни и оттам да са произлезли сочените вреди за ищците. Дори напротив
– всичко посочено в исковата молба беше опровергано от събраните доказателства,
респ. за част от твърденията изобщо не бяха ангажирани релевантни такива. Следва
да се има предвид, че свидетелските показания, ангажирани от ищците, не могат
да бъдат кредитирани, тъй като са твърде общи, не дават информация за конкретни
деяния, нито пък за извършването им в точен момент, а там, където са изнесени
данни, същите или противоречат на описаното в самата искова молба или са плод
на преповтаряне на чужда информация и реплики, което ги прави опосредени и
недостатъчно надежден източник за изграждането на съответни обосновани и
категорични правни изводи. Експертите по двете КППЕ, след подробен анализ на
личността и на двамата ищци, на доказателствата по делото и на съответните
медицински и психологични аспекти относно твърдените проблеми, са стигнали до
несъмнен и обоснован извод, че нито по отношение на ищцата, нито спрямо сина й
са налице данни за преживяно физическо и/или психическо насилие, още по-малко
такива, причинени от ответника. На база събраните доказателства и след тяхната
съвкупна преценка, съдът счита, че и другите елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, не са установени. Предвид горното, съдът приема, че
ищците не доказаха пълно и главно изнесените в исковата молба твърдения,
съобразно изискванията на чл. 154 ГПК, поради което и исковете им подлежат на
отхвърляне в цялост. Не са доказа осъществяване на всички изискуеми от закона
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника.
По
исковете по чл. 86 ЗЗД:
Съдът
не формира извод за наличие на главен дълг, поради което исковете за акцесорните вземания следва да се
отхвърлят.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на спора
при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ответника на
основание чл. 78, ал.3 ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък
по чл. 80 ГПК /л.205/ и доказателства за сторени такива в размер на 1044 лева –
платено адвокатско възнаграждение в брой, по отношение на което не е релевирано
възражение за прекомерност до преклузивния за това срок – приключване на
устните състезания по делото. Ето защо и така направените разноски ще бъдат
присъдени в полза на ответника.
Отделно, съдът
констатира, че ищцата е била освободена от заплащането на държавна такса по
делото, с разпореждане от 05.08.2014 г. /л.101/. Няма обаче нито искане, нито
произнасяне на съда досежно освобождаване на страната от заплащане на дължимите
разноски за събиране на доказателства, поискани от нея, поради което и
доколкото съдът не е бил надлежно сезиран, не е постановил и подобно
освобождаване. Ето защо и доколкото ищцата не е освободена от заплащането на
разноски, съдът следва да се произнесе по дължимостта им с крайния си съдебен
акт на основание чл. 77 ГПК. Констатирани са такива в размер на общо 400 лева –
възнаграждения на всяко едно вещо лице по депозираните комплексни експертизи,
като тези суми са изплатени от бюджета на съда, за което няма основание,
предвид изложените мотиви. Ето защо и същите ще бъдат възложени в тежест на
ищците.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло
предявените от Л.И.К., ЕГН **********, лично и в качеството й на
законен представител на малолетния й син В.В.Д., ЕГН ********** против
ответника Н.В.Д. ЕГН **********, обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
следните суми: 4 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от В.Д., а именно
- болки и страдания, неспокойство, нервност, в резултат на системен физически
тормоз, осъществен от страна на ответника на следните дати и периоди: март -
април 2009 г., 16.01.2011 г., май 2011 г., 11.11.2011 г., ведно със сума в
размер на 1117,03 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочена
главница, претендирана за периода 12.11.2011 г. –14.03.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска – 14.03.2014 г. до
окончателното погасяване; сумата от 6 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от В.Д.,
изразяващи се в емоционални болки и страдания, стрес и нервност, безсъние,
напрежение, претърпени множество обидни изрази спрямо него, в резултат на
осъществен психически тормоз от страна на ответника, осъществени на дати и
периоди: март-април 2009 г., 02.04.2010 г., 16.01.2011 г., май 2011 г.,
11.11.2011 г., септември 2013 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на 616,22 лв.
за периода от 01.08.2013 г. – 14.03.2014
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на иска - 14.03.2014
г. до окончателното погасяване; сумата от 4 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени лично от
Л.И.К. - емоционални болки и страдания – страх, стрес, безпокойство, нервност,
безсъние, напрежение, множество обидни изрази, гадене, повишено кръвно
налягане, общо влошаване на здравословното състояние, сърдечни проблеми,
астматични пристъпи, епилептични припадъци и др., в резултат на осъществения от
ответника психически и физически тормоз спрямо ищцата на следните дати и
периоди: март - април 2009 г., 02.04.2010 г., 16.01.2011 г., май 2011 г.,
11.11.2011 г. и 04.09.2012 г., септември 2013 г., ведно с обезщетение в размер
на законната лихва върху главницата в размер на 410,81 лв. за периода 01.08.2013 г. – 14.03.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от предявяване на иска - 14.03.2014 г.
до окончателното погасяване; както и сумата от 1 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени лично от Л.И.К. емоционални болки и страдания –
стрес, страх, безпокойство, нервност, безсъние, напрежение, в резултат на това,
че в продължение на шест месеца е пазила бащата на ответника да не извърши
самоубийствени действия спрямо себе си, вследствие на осъществения системен
тормоз от ответника спрямо баща му, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба 14.03.2014 г., до окончателното погасяване, като
неоснователни.
ОСЪЖДА
Л.И.К., ЕГН **********, лично и в качеството й на законен
представител на малолетния й син В.В.Д., да заплати на Н.В.Д. ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1044 лева –
разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Л.И.К., ЕГН **********, лично и в
качеството й на законен представител на малолетния й син В.В.Д., на основание чл. 77 ГПК, да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
сумата от общо 400 лв. – съдебни разноски за възнаграждения на вещите лица по
допуснатите по искане на страната и приети в хода на производството комплексни
съдебно-психиатрични и психологични експертизи.
Решението, в частта, с която страните се осъждат да
заплатят съдебни разноски по сметка на ПРС, има характер на определение и
подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
В останалата част, решението подлежи на обжалване пред ПОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:ВГ