Решение по дело №76/2019 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 49
Дата: 14 юли 2020 г. (в сила от 29 май 2021 г.)
Съдия: Константин Георгиев Моллов
Дело: 20193600900076
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 49

гр. Шумен, 14.07.2020 г.

 

            Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- десет и пети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                Окръжен съдия: Константин Моллов

 

при секретар Жанета Дучева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Кон- стантин Моллов т. д. № 76 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по депозирана искова молба от С.А.А.., ЕГН ********** с адрес ***, чрез Адвокатско дружество „В.У.. и партньори“, представлявано от ад. В.У. ***, в качеството на пълномощник със съдебен адрес:*** срещу ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831 830482, , със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“, № 87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К.. Ищцата твърди, че на 05.09.2018 г., около 06.15 ч. на път І-2 на км. 115+000, общ. Шумен, е настъпило ПТП при което л.а. марка „Ауди“ с рег. № ..., управляван от К.Н.К.при извършване маневра за изпреварва- не, навлиза в лентата на насрещното движение и се удря челно в движещия се в своята лента за движение лекотоварен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № ..., управляван от Е.Ж.Ф.. В резултат на ПТП, намиращата се в лекотоварния автомобил С.А.А. е получила увреждания, като след прегледа в „МБАЛ-Шумен“ АД й е поставена диагноза: счупване на други тарзални кости, множество открити рани на главата. След консултация с ортопед е поставена диагноза „Счупване на навинкуларната кост на дясното ходило“, като първоначално й е поставена гипсова имобилизация, но впоследствие поради продължаващите болки в дясното ходило и след нов преглед имобилизацията е сменена с полимерна.

            На 11.09.2018 г. е извършен преглед от съдебен лекар и са установени след- ните травматични увреждания, настъпили в резултат на ПТП: Контузия на гла- вата: контузия на лявата очна ябълка; кръвонасядания на клепачите на лявото око; подлигавичен кръвоизлив на лявата очна ябълка; множествени охлузвания и кръво- насядания в областта на лицето; подлигавични кръвонасядания на горни и долни устни. Контузия на гърба: еднично охлузване върху гръбнака – срединно и в дяс- но. Контузия на крайниците: счупване на ладиевидната кост на дясното ходило; множествени кръвонасядания и охлузвания в областта на левия горен и на двата долни крайника. За периода на лечението си от травмите ищцата има издадени бол- нични листове за общо 149 дни временна нетрудоспособност. По време на лече- нието пострадалата е изпитвала болки, движенията са били ограничени и болезне- ни, поради което е била насочена към физиотерапия.

            За л.а. марка „Ауди“ с рег. № ..., управляван от К.Н.К.е имало сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица № BG/02/********** 79 със срок за валидност от 16.05.2018 г. до 15.05.2019 г. Ищцата в качеството си на увредено лице  е отправила до ответното дружество молба за възмездяването на претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, като е представила документите, с които разполага. Застрахователят е отказал изплащане на обезщетение. Ищцата претендира ответното дружество да й заплати застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имущест- вени вреди в общ размер на 30 215.62 лв., от които 30 000.00 лв. неимуществени и 215.62 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на настъпването на пътнотранспортното произшествие – 05.09.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и направените разноски по делото и адвокатско възнаграждение.

            ЗД „Бул Инс” АД оспорва изцяло претенциите на ищцата, като счита предя- вените искове за неоснователни, необосновани и недоказани. Оспорва да е причи- нен деликт от лицето управлявало л.а. марка „Ауди“ с рег. № ..., който е застрахован при него. Не са доказани по безспорен и категоричен начин вината и деянието на водача на лекия автомобил, както и причинната връзка между неговото поведение и настъпилите неимуществени вреди. Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на ПТП. Оспорва и законосъобразността на издадения на 05.09. 2018 г. констативен протокол за ПТП. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва претенцията за неимуществени вреди, като счита същата за недължима, респективно прекомерна, в случай, че бъде установено на- стъпване на твърдените вреди, вследствие на процесното ПТП.

В допълнителната искова молба, ищецът заявява, че поддържа изцяло иско- вата си претенция и оспорва възраженията на ответника.

В отговора на допълнителната искова молба ответното дружество заявя, че поддържа изцяло отговора на исковата молба с всички твърдения и възражения на- правени в него.

            От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

            С влязло в сила Определение № 248 от 23.12.2019 г. по НОХД № 2677/2019 г. по описа на РС – Шумен на основание чл.382 от НПК във вр. с чл.24, ал.3 от НПК е одобрено постигнатото между Районна прокуратура – Шумен и К.Б.К.споразумение, с което се приема за безспорно установено от факти- ческа страна, че обвиняемия К.Н.К.на 05.09.2018 г. в община Шумен на главен път І-2 на км. 115+000, при управление л.а. марка „Ауди“ с рег. № ... е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП  и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С.А.А., изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния долен край- ник, както и на още две лица – престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“от НК във вр. с чл.343, ал.1, б. „б“ от НК във вр. с чл. 342, ал.1 от НК. На дееца са наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца.

            Страните не оспорват наличието и съдът е приел за безспорно установено обстоятелството, че за лекия автомобил марка „Ауди“ с рег. № ..., с който е извършено ПТП е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” със ЗД „Бул Инс” АД, обективиран в застрахователна полица BG /02/118001465979. Застраховката е валидна за периода от 16.05.2018 г. до 15.05.20 19 г.

            По делото е допусната и извършена комплексна автотехническа и медицин- ска експертиза. Видно от депозираното заключение се установява, че на 05.09.2018 г. около 06.15 ч. лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ... се движи по път І-2 в посока гр. София. В същото време и по същия път, но в обратна посока се движи товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № .... Към км. 114+918 водачът на товарния автомобил вижда, че от колоната насрещно движещи се  автомобил се отделя лек автомобил, който предприема изпреварване на два автомобила. Виждайки приближаващия срещу него лек автомобил, водачът на товарния автомобил за- действа аварийно спирачния механизъм и за да избегне челния удар отклонява то- варния автомобил в дясно. Въпреки предприетите действия от водача на товарния автомобил, последва челен удар, при който лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ... удря с предната си част товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ... отпред, основно в дясно. При удара, вследствие на породилия се ударен импулс, товарния автомобил се измества назад на около 1.80 м. При удара, водачът и пътуващите двама пътника получават увреждания. Двата автомобила са напълно унищожени и неподлежат на възстановяване.

            Причината за настъпването на ПТП е неправилно предприето изпреварване на два автомобила от лек автомобил „Ауди А3“ и навлизане в насрещната лента за движение, която е лента за движение на товарен автомобил „Форд Транзит“. Скоростта на от лек автомобил „Ауди А3 преди удара е била 104 км./ч., а на товар- ния автомобил „Форд Тразит“ 63 км./ч. Скоростта в конкретния случай е фактор от който зависи степента на уврежданията на участниците в ПТП, но не е определяща за механизма на възникването му.

            Настъпването на ПТП е било предотвратимо от водача К.Н.К.ако същия е наблюдавал внимателно пътната обстановка и останалите участници в движението. При правилна преценка на пътната обстановка и непред- приемане на изпреварване на двата автомобила не би настъпило ПТП.

            Предпазният колан в автомобила е част от пасивната система за защита на водача и пътниците при различни видове удари. Неговото предназначение е да не позволи на водача или пътника, вследствие на инерцията да полети в посока на уда- ра и го предпазва от травматични увреждания.Товарният автомобил „Форд Тран- зит“ фабрично е оборудван с предпазни колани, които са монтирани само за водача и пасажера в дясно.За пътуващия в средата, на средната седалка, където е седяла ищцата между водача и пътника отдясно няма предвиден предпазен колан от заво- да производител.

            При претърпяното ПТП, ищцата е получила следните травматични уврежда- ния: 1) Контузия на главата: контузия на лявата очна ябълка; кръвонасядания на клепачите на лявото око; подлигавичен кръвоизлив на лявата очна ябълка. Множе- ствени охлузвания и кръвонасядания в областта на лицето. Подлигавични кръвона- сядания на горна и долна устни. 2) Контузия на гърба и седалището: единично ох- лузване върху гръбнака – срединно и в дясно. Две кръвонасядания в областта на седалището в ляво странично следващи се едно в друго. и 3) Контузия на крайни- ците: счупване на ладиевидната кост на дясното ходило. Множествени кръвонася- дания и охлузвания в областта на левия и на двата долни крайника. Между получе- ните телесни увреждания на пострадалата С.А.А. и механизма на настъпилото на 05.09.2018 г. ПТП по път І-2, км. 114+918 е налице причинно-следствена връзка.

            В първите дни след травмата болката е с по-висок интензитет, като посте- пенно за няколко седмици намалява и изчезва. Напълно възможно е след отстраня- ване на имобилизацията да е налице преходна болезненост при раздвижване на долния десен крайник най вече в областта на глезена. Понякога е възможна поява на непоС.на болезненост или дискомфорт в увредения крайник при промяна на времето, физическо претоварване на крайника и др.

            На ищцата е било проведено само консервативно (неоперативно) лечение. За установената фрактура на ладиевидната кост на дясното ходило е назначена имоби- лизация за 35 дни. Първоначално е наложена гипсова имобилизация, която впо- следствие е била заменена с полимерна на шестия ден след ПТП. Имобилизацията е била свалена в определения срок. Назначена е двукратна физиотерапия и рехабили- тация на 15.10.2018 г. и на 18.12.2018 г. за по седем дни. От проведената контролна рентгенография на дясното ходило от 15.01.2019 г. се установява, че фрактурата на ладиевидната кост в дясно е консолидирана напълно. Ищцата е била временно нетрудоспособна до 31.01.2019 г., предвид спецификата на работата й. Издадените болнични листи са общо за 149 дни временна нетрудоспособност.

            За останалите травматични увреждания, предвид липсата на медицинска документация, вещото лице определя само средни срокове за възстановяване: 1) за кръвонасядания на клепачите на лявото око и за подлигавичния кръвоизлив на лявата очна ябълка – около 2 седмици; 2) за охлузванията и кръвонасяданията в об- ластта на лицето, както и за кръвонасяданията на горна и долна устни – 7-10 дни; 3) за охлузванията върху гръбнака около 1 седмица и 4) за кръвонасяданията в област- та на седалището, за кръвонасяданията и охлузванията в областта на левия горен и двата долни крайника, както и за разкъсноконтузната рана на десния крак – 2-3 сед- мици. При проведения актуален преглед по главата, тялото и крайниците, вещото лице не е установило белези с вид на загрозяващи. Към момента на прегледа ищца- та е клинично здрава. Движенията в дясната глезенна става са възстановени в пъ- лен обем. Ретистрира се лека болезненост само при максимална плантарна и дор- зална флексия (по слаба).

            Приложените по делото фактури са свързани с закупуването на превързочни материали, спрейове за кожни увреждания и рани, поставяне на полимерна имоби- лизация, обезболяващи и нестероидни противовъзпалителни средства, и са във връзка с лечението на установените травми, получени при ПТП. По делото са при- ложени и фактури, свързани с явяването на ищцата на ЛКК и освидетелстване от съдебен лекар.  

За установяване на наведените твърдения за претърпени имуществени вреди ищцата е представила редица писмени доказателства – фактури и фискални бонове, с които са закупени необходими за лечението й медикаменти и медицински мате- риали или заплатени медицински услуги. Общия размер на разходите свързани с лечението на ищцата възлизат на 218.52 лв.

За установяване на наведените твърдения за претърпени от нея болки и стра- дания, ищцата е ангажирала гласни доказателства. В съдебно заседание е разпитан свидетеля А.Х.А.– съпруг на ищцата. След ПТП ищцата е била закарана в болницата, където след установеното счупване на крака са го гипсирали. Свидетелят прибрал ищцата на ръце в къщи. Около месец е била на легло, като свидетелят й помагал в личните нужди и храненето, тъй като тя не можела сама да се обслужва. Отначало, ищцата не можела да ходи с патерици, защото раменете й били слаби и нямала сила, поради което се налагало свидетелят да я носи на ръце. След като махнали гипса, болките в крака продължавали и ищцата изпитвала страх да стъпва на него и взимала обезболяващи. Постепенно започнала да ходи с патери- ци. С патерици ходила два месеца и половина – три, докато започнала да ходи са- мостоятелно. Поради болките в крака, ищцата не е можела да ходи на работа  пет месеца, тъй като работата й е интензивна, съпроводена с голямо натоварване на крака. Изпитвала страх и от пътуване с кола и да управлява кола, въпреки че била правоспособен шофьор. Едва след една година се престрашила да се качи на колата и да я кара.  

Съдът кредитира показанията на  свидетеля, предвид обстоятелството, че той има преки впечатления от съС.ието на ищцата в периода непосредствено след ПТП. На следващо място неговите показания кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства.

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени дока- зателства се установява, че на 01.11.2018 г. ищцата е депозирала писмена застрахо- вателна претенция, като е приложила към нея документите свързани със застрахо- вателното събитие, включително констативния протокол за ПТП и медицинската документация, свързана с провежданото лечение на травмитте, получени в резултат на ПТП. Ответното дружество  с писмо от 25.04.2019 г. е отказало изплащането на застрахователно обезщетение, тъй като не е представен влязъл в законна сила съдебен акт или документи, които с оглед естеството си, са част от висящото към този момент досъдебно производство № 1114/2018 г. по описа на РУ – Шумен.

            С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

            Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди, както и законната лихва върху пре- тендираните суми от датата на депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетенията. Предявените обективно и комулативно съединени ис- кове срещу ответното дружество са с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

            По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 21.05.2020 г.

            Разгледани по същество искът е частично основателен, поради следните съ- ображения:

            Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отго- ворност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от не- го на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застра- хователя се осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за пре- търпените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена въз- можността пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предя- ви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Отго- ворността на застрахователя е функционално обусловено и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува ва- лидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди.

            В конкретния случай е безспорно, че на 05.09.2018 г е осъществено ПТП с участието на лек автомобил, управляван от К.Б.К., при което е причинена средна телесна повреда на С.А.А.. Наказателното производство е приключило със споразумение, одобрено от съда, с определение, което е окончателно (чл.382, ал.9 от НПК) и съгласно чл.383, ал.1 от НПК, има последиците на влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за носене на деликтна отговорност от прекия причинител – водачът на автомобила К.Б.К., за понесените от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно, при условията на непредпазливост и в резултат на същото е настъпила телесна повреда на ищцата, вследствие, на което тя е претърпяла имуществени и  неимуществени вреди.

Не се оспорва наличието на валидно сключен застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвателите на л.а. „Ауди А3“ с рег. № .... Застрахователния договор е обективиран в застрахователна полица № BG /02/118001465979, валидна от 16.05. 2018 г. до 15.05.2019 г.

Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Граж- данска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахо- ваните физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуще- ствени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят. В кръга на застра- хованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ, са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във фактическа власт, на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа власт върху МПС. Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432, ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, поради което същото следва да обез- щети вредите, претърпени от ищцата, като пряка и непосредствена последица от поведението на застрахования водач.

            Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния ре- зултат. Ищцата не е била с поставен предпазен обезопасителен колан в разрез със задълженията произтичащи от ЗДвП и с това е допринесла за вредоносния резул- тат. Действително ищцата е била без поставен обезопасителен колан, поради об- стоятелството, че такъв не е бил монтиран фабрично на седалката на която е седя- ла. Следователно тя не е допринесла с поведението си за причинените й вреди.

Относно размера на претендираните от ищцата обезщетения.

Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказан по своето основание. От събраните в хода на процеса доказателства, се установява, че във връзка с лечението на получените при увреждането травми ищцата е понесла разходи в общ размер на 218.52 лв. размерът на разходите не се оспорва от ответното дружество. В представеното заключение на назначената КСАМЕ, вещото лице посочва, че медикаментите и медицинските услуги, посочени в приложените към исковата молба фактури имат връзка с лечението на установените травми, получени при процесното ПТП. С оглед на това тези разходи следва да бъдат въз- становени на ищцата изцяло. Следователно искът за обезщетение на имуществе- ните вреди е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло в искания размер от 215.62 лева.

По отношение претенцията за обезщетение на неимуществени вреди, следва да се има предвид, че то има за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това, следва да се съобрази възрастта на ищцата, конкретните прояви на увреждане, физическите и емоционални отрицателни последствия от причинените с ПТП травми, периода на възстановяване и необходимостта от допълнително лечение. Предвид събраните в хода на процеса доказателства съдът приема, че по- лучените в следствие на ПТП травматични увреждания са довели до болки, страда- ния и неудобства в първите седмици след ПТП. След сваляне на имобилизацията е била налице болезненост в десния долен крайник. Възстановителния и лечебен процес е продължил около пет месеца. Съгласно експертното заключение на вещото лице, ищцата се е възстановила напълно и е клинично здрава. Настъпило е оздравяване и няма данни за усложнения. На тази основа, с оглед и на социално-икономисечските условия в страната и област Шумен (вкл. данните от НСИ за средната работна заплата в страната и в област Шумен), съдът приема за справед- ливо на С.А.А. да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, причинени й вследствие на травматичните увреждания в размер на 20 000.00 лв., като в останалата част за разликата до претендирания размер от 30 000.00 лв. ледва да бъде отхвърлена, поради прекомерност.

Предвид основателността на главната претенция, основателна е и акцесорна- та претенция за законна лихва върху уважения размер на главниците от датата на завеждане на иска до окончателното й заплащане.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е направила разноски по делото в общ размер на 1 866.00 лв., от които 1 250.00 лв. - заплатена държавна такса и 616.00 лв. - внесен депозит за възнаграж- дение на вещите лица. На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с ува- жената част от претенциите й в размер на 1 248.44 лв.

От приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 19.06. 2020 г. (л.132) се установява, че ответното дружество е платило в брой 1 500.00 лв. адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски съразмерно с отхвърлената част от претен- циите в размер на 496.43 лв.

По компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 752.01 лева.

Съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възна- граждение на процесуалния представител на ищцата в размер не по-нисък от пред- видения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА минимум. Предвид заявения по делото интерес и съгл. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокат- ските възнаграждения, адвокатското възнаграждение е в размер на 1 436.47 лв. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния пред- ставител на ищцата, съразмерно с уважената част от претенциите й, адвокатско възнаграждение в размер на 961.06 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

Осъжда ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на упра- вление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“, № 87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К. да заплати на С.А.А., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 215.62 (двеста и петнадесет лева и шестдесет и две стотинки) лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени, вследствие получените от нея трав- матични увреждания, в резултат на ПТП, станало на 05.09.2018 г., причинено от К.Б.К., който е нарушил правилата за движение при управле- ние на л. а. „Ауди А3“ с рег. № ..., на основание застрахователна полица № BG/02/118001465979 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 16.07.2019 г. до окончателното й запла- щане

Осъжда ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на упра- вление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“, № 87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К. да заплати на С.А.А., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 20 000.00 (двадесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживените болки и страдания, причинени, вследствие полу- чените от нея травматични увреждания, в резултат на ПТП, станало на 05.09.2018 г., причинено от К.Б.К., който е нарушил правилата за движе- ние при управление на л. а. „Ауди А3“ с рег. № ..., на основание застрахователна полица № BG/02/118001465979 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 16.07. 2019 г. до окончателното й заплащане, а в останалата част за разликата над уваже- ния размер на главницата от 20 000.00 лв. до претендираните 30 000.00 лв., отхвър- ля претенцията на С.А.А..***” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на упра- вление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“, № 87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К. да заплати на С.А.А., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 752.01 лв., представляващи направените от ищцата разноски по делото.

Осъжда ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на упра- вление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“, № 87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К. да заплати на Адвокатско дружество „В.У.. и партньори“, Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Три уши“, № 6, Б, ет.4, представлявано от ад. В.У. *** сумата от 961.06 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата безплатна адвокатска помощ.

            Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: