Р Е Ш
Е Н И Е
№
………..…/……………………..… ,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в
публично заседание на девети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа
докладваното от съдията НДАХ № 3437 по описа за 2019год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Г.” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
подадена чрез адв. Д.С. ***-009925/20.08.2018год. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е
било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000лв.
за административно нарушение наказуемо по чл.414, ал.3 от КТ.
В жалбата си въззивникът навежда твърдения както за допуснати
съществени нарушения на процес. правила /АУАН и НП били издадени от
некомпетентни лица, НП не било връчено/, така и за нарушение на материалния
като твърди, че дружеството не било в трудови правоотношения с Д.А.А., а съставът на чл. 62, ал.1 от КТ касаел формата на
сключване на ТД, наложеното наказание било несправедливо завишено. Моли НП да
бъде отменено.
В с.з. процес. представител на
въззивното дружество поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
отменено изцяло като акцентира на това, че събраните доказателства не сочели на
наличие на трудови правоотношения между въззивното
дружество и Д.А. от една страна, а от друга сочи, че било допуснато съществено
нарушение на процес. правила, тъй като не било издадено постановление по чл.
405а от КТ, а само едва след съставяне на такова постановление АНО можел да
предприема последващи действия.
Процес. представител на въззиваемата
страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено
като изразява становище за безспорна доказаност на адм.наказателното
обвинение.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
На 25.06.2018год., около 14:00ч. свидетелите Н. и М., и
двамата служители на Дирекция „ИТ“
Варна, извършили проверка на строителен обект – жилищна сграда находяща се в
гр.Варна, ул. „Цар Иван Шишман” №5.
По време на проверката свидетелите констатирали, че на
строителния обект работят пет лица, които на партера на сградата поставяли
изолация и шпакловка. Един от работниците бил Д.А.А.. Проверяващите се легитимирали и започнали да
задават на работниците въпроси във връзка с трудовите им правоотношения. Д.А.
посочил, че бил нает от Драго, че работи от деня на проверката –
25.06.2018год., като майстор шпакловчик, че има
определено работно време от 08:00ч. до 17:00ч., с почивни дни събота и неделя,
че има договорено трудово възнаграждение в размер на 250лв. седмично и няма сключен
трудов договор. Същият предоставил на проверяващите и телефона на лицето, което
ги е наело. Св. М. се обадила по телефона и провела разговор със св.Д.. В
разговора той потвърдил, че лицата са наети от него, че работят за фирма „Г.”
ЕООД. Данни съобщени от лицата, в това число и тези съобщени от Д.А. били
вписани в констативен протокол, в който Д.А. се подписал срещу информацията
вписана за него.
В последствие била насрочена документална проверка на
въззивното дружество като работодател, при която от страна на въззивното дружество
се явил св.Д.. ТД сключен с Д.А. не бил представен, а св. М. направила справка
в НАП и установила, че регистриран трудов договор сключен между въззивното дружество и Д.А. няма.
При тези факти св.М. приела, на 25.06.2018год. въззивното
дружество е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.1 вр.
чл.1, ал.1 и чл. 61, ал.1 от КТ, тъй като в качеството си на работодател е
допуснало до работа лицето Д. А.А. да престира труд в негова
полза с определено работно място - строителен обект – „Жилищна сграда” находящ
се в гр.Варна, ул. „Цар Иван Шишман” №5 полза, с определено работно време от
08:00ч. до 17:00ч. И уговорено трудово възнаграждение в размер на 250лв.
седмично, изпълнявайки трудови функции на майстор шпакловчик
без да има сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото
правоотношение и на 20.08.2018год. съставила срещу въззивника АУАН бл.№
03-009925.
АУАН бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от
представляващия въззивното дружество лице – св.Д., който го подписал без
възражения.
На 22.08.2018год. въззивника, чрез св.Д. подал писмени
възражения срещу акта в които сочел, че нарушение няма тъй като въззивното
дружество не било в трудови правоотношения с Д.А., при граждански договор
нямало трудови правоотношения между страните.
Възражението не било възприето от АНО и на 29.08.2018год.
въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите
констатации изложени в него, приел че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.
62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ и ме
наложил адм. наказание имуществена санкция в размер
на 5000лв. на основание чл.414, ал.3 от КТ.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са
дали Е.Н. (свидетел по акта) и П.М. (актосъставител),
които възпроизвеждат пред съда възприятията си от извършената проверка с
нужната конкретика.
Показанията на тези свидетели са последователни, логични и
взаимнодопълващи се от една страна, а от друга кореспондират и с приложените по
делото писмени доказателства, поради което и се кредитират от съда с доверие.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е
дала и Д.Д.. Последният пред съда заявява, че е бил
пълномощник на фирма „Г.” ЕООД, която била на брат му. Сочи, че брат му наемал
строителни обекти, а в гр.Варна той движел нещата, наемал работници, говорил с
тях за работата, работно време, заплащане и когато се договорели се обаждал на
брат си и той подписвал трудовите договори. Заявява, че брат му имал обект в
гр.Варна на ул. „Цар Иван Шишман” и че той набирал персонал за този обект, но Д.
не работел там. Работел преди това на друг обект. Въпросния ден лицата били
пред обекта и го чакали да дойде за да видят работата, той не им бил
разпореждал на никой да работи преди да се сключи трудов договор.
Като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани и
лицата А.А. и С.И., и двамата вписани в КП като
работещи на обекта към момента на проверката. В показанията си тези свидетели н
отричат, че са били на обекта но твърдят, че не са работели, а са били на
улицата когато са дошли на проверка. И двамата сочат че са чакали да дойде шефа
Драго да се разберат, както и че именно Д.А. ги е завел на обекта.
Съдът не кредитира показанията на св.Д. и свидетелите А.А. и С.И., че Д.А. и останалите лица не са работели на
обекта в момента на проверката, а само са чакали Д. да дойде да се разберат,
тъй като в тази им част показанията им са в пълно противоречие с показанията на
свидетелите М. и Н., които са категорични, че обекта е бил заграден, с
ограничен достъп, а всички лица които са заварили вътре са работели – поставяли
са изолация и са шпакловали. От друга страна няма никаква логика да отидеш да
видиш „една работа” както сочи Стефанова, още сутринта и да стоиш там и да
чакаш на улицата до 14:00ч., когато са дошли инспекторите.
Съдът не кредитира и обясненията на св.Д., че към този
момент Д.А. не е бил нает на работа, както и че никой от проверяващите не бил
разговарял с него, тъй като в тази им част показанията му са в противоречие
както с показанията на св.М. и Н., така и с данните съобщени от самия Д.А. по
време на проверката и вписани в КП който той е подписал. В показанията си М.
сочи, че именно с Д. е разговаряла по телефона даден и от работниците и той
потвърдил, че те са наети от него и работят за „Г.” ЕООД, както и че Д. А. сам
е посочил като какъв работи, каква е заплата му, какво е работното му време и
т.н. В подкрепа на показанията на М. са тези на Н., както и данните от КП. И
най-накрая съдът не кредитира показанията на св.Д. в посочената по-горе част
защото същият е изцяло заинтересован от изхода на делото. В същност именно той
се е занимавал с наемането на персонала и точно той е наел и Д.А. да работи за
фирмата на брат му като не е сключил с него ТД. А че такива правомощия са му
били дадени от брат му – управителя на „Г.” ЕООД явства
от приложеното към АНП пълномощно. Видно от същото то е генерално като изрично
е вписано правомощие да сключва от името на „Г.” ЕООД всякакви договори в това
число и трудови. Горното наред с факта, че Д.Д. е
осъществявал изцяло и контролирал дейността на дружеството на територията на
гр.Варна /тези факти той сам ги съобщава пред съда/ не оставя никакво съмнение
че с показанията си той цели да избегне адм.наказателна
отговорност за дружеството на което е пълномощник.
Като писмени доказателства към АНП са приложени констативен
протокол, Заповед № 0280/03.08.2010год. на ИД на ИА „ГИТ“, пълномощно изходящо
от Тодор Д. като управител на „Г.” ЕООД към Д.Д.,
както и протокол от извършена проверка.
Всички събрани в хода на съдебното следствие писмени
доказателства съдът кредитира изцяло.
Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа
на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както писмени
така и гласни с изключение на коментираните по-горе части.
Съдът, предвид
становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срок, с оглед липсата на данни за връчване на НП на
наказаното лице, от надлежна страна, поради което е и допустима и е приета от
съда за разглеждане.
Що се касае до
направената върху НП отметка че на 18.10.2018год. бил посетен адреса но
нарушителят не бил открит същата не обуславя връчване на НП по реда на чл.58,
ал.2 от ЗАНН ,то и изрично такова позоваване не е направено. Отделен е въпроса,
че в случая адреса на управление *** и посещение на адреса от страна на двама
инспектори от Д „ИТ” Варна там малко
вероятно.
От друга страна
съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят
не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на
отбелязването. В случая в оригинал на НП е отбелязано еднократно посещение на
адреса което само по себе нищо не означава, то не и ясно какво се има предвид –
че няма фирма на този адрес или че в офис няма никой. По важното обаче друго, че лисват каквито и да било данни
фирмата да е променила адреса си като съдът намира за нужно да отбележи, че в
случая книжата за съдебното производство, а и книжата изпращани до въззивника в
досъдебната фаза са били получавани точно на този адрес който е вписан в търговския
регистър. Отделен е въпроса, че в случая АНО е разполагал и с данни за пълномощник
на дружеството – св.Д. който видно от приложеното към АНП пълномощно е имал
правомощия да получава НП.
Съгласно разпоредбите
на чл. 416, ал. 1 и 2 от КТ и приложената по делото
заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за
спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се
осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към
министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ НП се
издават от ръководителя на органа по чл. 399 или оправомощени от него
длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби
органът, който може да налага адм. наказания по КТ е
ИД на ИА "Главна инспекция по труда" или оправомощено
от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция
"ИТ" Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА
"ГИТ". В горната насока е приложената по делото заповед на ИД на
"ГИТ" издадена на 12.01.2010 год. Видно от т. 4 от заповедта с нея ИД
на "ГИД" е оправомощил директорите на
дирекции "ИТ" да издават НП по актове съставени от инспектори от
" "ИТ". Твърденията в жалбата, че директора на Дирекция
"ИТ" Варна не е подписал НП, поради което същото е нищожно, са
абсолютно голословни. Видно от приложените по преписката материали, подписът
положен в НП, съответства на този съдържащ се в другите документи, изхождащи от
директора на Дирекция "ИТ" Варна.
Видно от съдържанието
на АУАН, същият е съставен от св. М., която към момента на съставянето му е
работила като инспектор в Д"ИТ"- Варна, следователно е била
компетентна да издава АУАН.
АУАН и НП са
съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната
проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение
на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание
на нарушението , посочени са датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби,
които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и ЕИК.
Спазено е от страна на АНО на
изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН,
а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание
на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение.
Действително в НП няма подробни мотиви защо АНО приема
възражението срещу акта за неоснователно. Съдът обаче не споделя наведените в
жалбата възражения за допуснато от АНО нарушение на чл. 52, ал.4 от ЗАНН.
Съгласно посочената разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият
орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и
преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо,
извършва и разследване на спорните обстоятелства. Задължение обаче за
произнасяне по възраженията с нарочен акт или тяхното обсъждане в НП
(правораздавателния акт) в закона не е предвидено. При положение че в случая
АНО е издал НП то няма никакво съмнение какво е било становището му по
направеното възражение, очевидно е счетено за неоснователно. Следва да бъде
посочено и това, че задължителните реквизити на НП са изчерпателно изброени в
чл.57, ал.1 от ЗАНН, в десет точки и произнасяне по възраженията срещу АУАН,
както и излагане на мотиви за издаване на НП не са сред задължителните
реквизити на НП, както неправилно се сочи в жалбата. Отделен е въпроса, че
правото на защитата в производствата с наказателен характер се реализира срещу
фактите, а не срещу правната им квалификация.
Що се касае за
наведените възражения в жалбата, че не била спазена процедурата за връчване на
НП, то макар съдът да изложи подробни мотиви защо не са били налице основанията
за приложение от страна на АНО на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, то горното има
значение единствено за допустимост на жалбата. Същата е приета от настоящия
състав за допустима и по никакъв начин не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:
С НП адм.наказателната отговорност
на въззивното дружество е ангажирана за нарушаване на разпоредбата
на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовия договор трябва да бъде
сключен в писмена форма.
В
случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът прецени, че
правилно АНО е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически
констатации към хипотезата на правната норма.
От събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите Н. и М.
и от съдържанието на приложения по преписката констативен протокол по безспорен
начин се установява, че на 25.06.2018г. Д.А. е изпълнявал трудови функции в
обект изпълняван и от въззивното дружество,
без да е имало сключен трудов договор между страните. От показанията на
свидетелите Н. и М., депозирани в хода на съдебното следствие става ясно, че при влизането им в обекта, Д.А.
е поставял изолация и е правел шпатловка и в
разговора им сам е заявил че е нает от Драго /св. Др.Д./ посочил от кога – от
същата дата, посочил е работно време и трудово възнаграждение 250лв. седмично.
В същата насока е и информацията вписана в констативния протокол и подписан от А..
От
показанията на св.Др.Д. се установява, че той е наемал работници за фирмата на
брат си „Г.” ЕООД. В горната насока е и приложеното по преписката пълномощно.
От показанията на М. и Н. се установява още, че Д. сам е потвърдил в разговора
с М., че работниците на обекта на контрол „в частност Д.А./ работят за „Герматех”.
От
друга страна по делото няма спор, че към момента на проверката между Д.А. и
въззивното дружество не е имало подписан писмен трудов договор.
В контекста на
изложеното по-горе съдът счете, че правилно в случая АНО е възприел отношенията
между въззивното дружество и Д.А. като трудови и
законосъобразно е приел, че с допускането до работа без сключване на трудов
договор в писмена форма въззивника е нарушил разпоредбите на чл.62 ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ и
спрямо него следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от
законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът
установи, че АНО е завишил същото над справедливия размер, съобразно
конкретните обстоятелства като не е изложил и каквито и да било мотиви досежно
размера на наложената санкция. И като отчете че нарушението е първо за
въззивника, доколкото липсват данни за други нарушения по същия нормативен акт,
както и липсата на каквито и да било
данни за имущественото състояние на последния счете, че така наложеното
наказание е прекомерно. Прецени, че в случая дори наказание наложено в
минимален размер би постигнало целите както на индивидуалната, така и на
генералната превенция поради което и счете, че следва да измени НП като намали
размера на наложеното наказание глоба от 5000лв. на 1500лв.
Що се касае до изразеното във фазата по същество от
защитата становище, че било допуснато съществено нарушение на процес. правила
тъй като в случая нямало издадено постановление по чл. 405а от КТ то не се
споделя от съда доколкото издаването на такова постановление или неиздаването
на такова е без всякакво значение за адм.наказателната
отговорност.
Действително, в
случая данни контролните органи да са обявили съществуването на трудово
правоотношение по реда на чл.405а от КТ не са налице /то и не са събирани
доказателства в тази насока/, а са били длъжни да го сторят, тъй като чл.405а,
ал.1 от КТ е императивна. Целта на посочената норма е да защити правата на
работника, в случай, че несключването на
трудов договор се дължи на неправомерно поведение на работодателя. Неиздаването на постановления за обявяване на трудово
правоотношение при наличие на данни за такова обаче, може да доведе до
дисциплинарна отговорност на служителите в Дирекция „Инспекция по труда“, но не
и до отпадане на адм.наказателната отговорност
Като взе предвид всичко изложено по-горе съдът прави извода,
че атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с
разпоредбите на закона, същото не страда от пороци, които го правят процесуално
недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното
наказание имуществена санкция от 5000лв. на 1500лв.
С оглед крайния
изход на спора /жалбата остава неуважена / и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът
счете, че въззивното дружество „Г.” ЕООД следва да
бъде осъдено да заплати на Дирекция „ИТ” Варна такова, на основание чл. 63,
ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК,
вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв..
И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа или правна сложност
изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на
АНО в с.з съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80лв.
Водим от горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление №
03-008995 от 07.03.2018год. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" гр.Варна, с което на „Г.“ ЕООД ЕИК *********, на основание чл.414,
ал.3 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
5000лв. като намалява размера на
наказанието на 1500лв..
ОСЪЖДА
„Г.“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда”
Варна сума в размер на 80лв.
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: