№ 47
гр. Пловдив , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Ал. Цанкова
Членове:Веселин Д. Хаджиев
Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря Христина П. Николова
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно частно
наказателно дело № 20215300601190 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С разпореждане № 262141 от 16.04.2021 г. Районен съд-Пловдив, 22 н.с.
е прекратил наказателното производство по НЧХД №7226/2020г. по описа на
ПРС, образувано по тъжба на Н. В. В. срещу Н.Г..
Срещу разпореждането е депозирана частна жалба от тъжителя, в която
се навеждат доводи относно неправилност на съдебния акт, поради неговата
незаконосъобразност. В този смисъл се иска отмяна на обжалваното
разпореждане с указание за отпочване на съдопроизводствени действия по
делото.
В производството пред ПОС, тъжителката В. поддържа въззивната си
жалба и моли съда да отмени обжалваното разпореждане.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното в жалбата и пред настоящата
инстанция и провери атакуваното разпореждане изцяло, съобразно
правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения преклузивен срок от
1
лице, което има процесуалното право да оспорва постановения съдебен акт,
поради което жалбата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнявайки задължението си за цялостна преценка правилността на
атакуваното разпореждане, Пловдивският окръжен съд осъществи проверка за
съблюдаване и коректно прилагане на процесуалните разпоредби, както и
нормите от материалноправен характер.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира
следното:
Наказателното производство е образувано въз основа на частна тъжба
на Н. В. В., изпратена по пощата с пощенско клеймо от от 17.11.2020г. срещу
Н.Г. с оглед престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
С разпореждане на съдията докладчик наказателното производство е
било прекратено като е било прието, че частната тъжба не отговаря на
условията на чл. 81, ал. 1 и ал.2 от НПК. Във връзка с подадена срещу
първостепенния съдебен акт частна тъжба от В., разпореждането на ПРС е
било отменено с аргумент, че е следвало да се дадена жалбоподателката срок
за отстраняване на нередовностите в тъжбата /в т.ч. и относно липсата на
отразяване на дата на извършване на престъплението и дата на узнаването за
него, ако същите не съвпадат/.
В изпълнение указанията на ПОС, ПРС е дал срок на тъжителката Ж.
да отстрани нередовностите в тъжбата си, като в допълнителна молба от
14.04.21г., жалбоподателката е посочила, че не знае точната дата на
извършване на твърдяното от нея престъпление, но сочи, че е било извършено
в периода 01.-13 май 2020г., а за него тя узнала на 16.05.2020г.
С обжалваното по настоящото производство разпореждане от
16.04.21г. съдията докладчик отново е прекратил наказателното производство
с аргумента, че независимо от направените с допълнението уточнения,
съдържанието на частната тъжба отново не изпълва изискванията на чл. 81,
ал. 1 от НПК
Недоволна от първостепенното разпореждане, тъжителката В. е
обжалвала същото, изявявайки претенция да бъде отменено, като в
допълнителна молба, депозирана пред въззивната инстанция, излага
съображенията си в тази насока. Потвърждава, че дата, на която е възприела
инкриминираното деяние е 16.05.2020г., като се позовава на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение /в сила от
13.03.2020г/, аргументирайки се, че до 13.05.2020г. преклузивният срок по
чл.81, ал.3 от НПК е спрян. Изразява тезата, че към 17.11.2020г., когато е
2
подала жалбата, не е преклудирано правото й да инициира въпросното частно
наказателно производство.
Въззивният съд след запознаване с материалите по делото, намира че
тъжбата на В. е изпратена по пощата на 17.11.20г. т.е. в последния ден от
изтичане на 6-месечния преклузивен срок по чл.81, ал.3 от НПК. Не така стои
обаче въпросът с направените в допълнението от 14.04.21г. уточнения
относно времевия период, в рамките на който се твърди да е извършено
процесното престъпление /а и датата на неговото узнаване/.
Според нормативната редакция, а и според съдебната практика,
частната тъжба трябва да съдържа ясно, конкретно, точно и пълно описание
на всички обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на
престъпленията, сведения за подателя и обвиненото лице, тъй като, подобно
на обвинителния акт, основната й процесуална задача е да очертае
фактическите рамки на обвинението и съответно предмета на доказване по
делото. Липсата на някое от тези данни и факти прави тъжбата негодна да
очертае рамките и да постави началото на едно законосъобразно наказателно
производство. В случаи, в които са налице пропуски от подобно естество,
следва да бъдат дадени указания за отстраняване констатираните пороци в
срок, доколкото не е изтекъл срокът по чл.81, ал.3 от НПК, което условие в
конкретния случай не е било налице. Така в НПК и в тълкувателната дейност
на ВС/ спр. ТР №34/90г. на ОСНК/ и в текущата му практика в принципни
решения, не се поставя никакво ограничение за възможността частният
тъжител да поправи непълнотата в съдържанието на частната тъжба
/например относно дата, мястото, или елементи от фактическото изпълнение
на престъплението/, стига непълнотата да е отстранена преди изтичане на
шестмесечният преклузивен срок по чл.81, ал.3 НПК. Последният е
абсолютна процесуална предпоставка за образуване на делото от частен
характер. Изпълнението на това изискване на закона е свързано с
необходимостта да се очертаят рамките на предмета на доказване в
наказателния процес по обвинението за престъпление, преследвано по реда на
частното обвинение.
Необходимо е да се направи уточнение относно началния и крайния
момент, фиксиращи въпросния 6-месечен преклузивен срок в конкретния
случай. Така началният момент според настоящия съдебен състав е от
17.05.20г.-т.е. следващия ден след деня, в който тъжителката е узнала за
инкриминираното деяние. Видно е, че тази дата е след отмяната на
извънредното положение на 13.05.2020г., съгласно разпоредбата на чл.3, т.1
от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците (загл. доп. - Дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г.). С други думи, 6-месечният срок по чл.81, ал.3 от НПК в
конкретния случай е започнал да тече от 17.05.20г., доколкото от 13.05. е
3
отменено извънредното положение. Неприложима в случая е разпоредбата на
чл.4, ал.1, т.1 от коментирания закон, доколкото въпросната норма разглежда
срокове, извън тези по чл.3, т.1, приложим в случая, които изтичат по време
на извънредното положение, което условие също не е налично. Така, срокът
за подаване на процесната тъжба е ограничен във времевите рамки от
17.05.20г. до 17.11.20г.
Проверката на данните по делото сочи, че нередовността в
съдържанието на частната тъжба относно отразяване на информация относно
периода, в рамките на който се твърди да е извършено процесното
престъпление, е отстранена по указание на съда с изготвено от частната
тъжителка допълнение от 14.04.21г., което е сторено много след изтичане
срока по ал.3 на чл.81 НПК /на 17.11.21г./. Ето защо, предвид, че
допълнението към тъжбата относно датата на извършване на престъплението
е просрочено, няма друга правна възможност, освен прекратяване на
наказателното производство. Ето защо е абсолютно безпредметно да се
обсъждат в пълнота доводите на първостепенния съд относно съдържанието
на тъжбата, в частност относно липсата на изискуемите от закона реквизити.
Правилна е решаващата теза, застъпена от съдията докладчик, че
наказателното производство следва да бъде прекратено. Това е така,
доколкото направеното към 14.04.21г. допълнително уточнение относно
времето на осъществяване на инкриминираното деяние /което не е било
посочено в първоначалната тъжба дори с приблизителни рамки/ се явява
просрочено-т.е. в рамките на 6-месечния преклузивен срок липсва надлежно
депозирана тъжба, която да отговаря на всички изисквания на закона относно
задължителните реквити, вкл. и относно време на извършване на
престъплението. Ето защо, като е приел, че тъжбата не изпълва изискванията
на чл.81, ал.1 от НПК, първостепенният съдия докладчик е постановил
законосъобразен и обоснован съдебен акт.
С оглед изложеното, Пловдивският окръжен съд намира, че не са
налице основания за отмяна на обжалваното разпореждане, поради което
трябва да бъде потвърдено. Жалбата срещу него като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
По изложените съображения и на основание чл.289, ал.4, вр. чл.334, т.6,
вр. чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 262141 от 16.04.2021 г. на Районен
съд-Пловдив, 22 н.с., с което е прекратено наказателното производство по
НЧХД №7226/2020г. по описа на ПРС, образувано по тъжба на Н. В. В. срещу
Н.Г..
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5