РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 08.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на осми
ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 956
по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от „О.Б.Б.“ АД против С.М.Е. и Х.Х.Е., с която
е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 430 от Търговския закон.
Ищецът твърди, че на
23.03.2005 г. между него и С.М.Е. е сключен Договор за предоставяне на кредит
за ремонт и строителство, с който на кредитополучателят е предоставен кредит в
размер на 42 000 лева за ремонт и реконструкция на недвижим имот. Твърди,
че договорът за кредит е подписан и от съпругата не кредитополучателя Х.Х.Е.,
която на основание чл. 36, ал. 2 от СК е поела солидарно задължение по него.
Твърди, че кредитът е усвоен на 04.04.2005 г. Поддържа, че съгласно чл. 5 от
договора, главницата по кредита се олихвява с лихвен процент в размер на 10,95
% годишно, като за първата година е бил приложим промоционален лихвен процент в
размер на 7,5 % годишно. Уговорено било при забава в плащането на месечните
анюитетни вноски по кредита банката да олихвява просрочените суми по главницата
с наказателна лихва в размер на 5 пункта над договорения в чл. 5, ал.1 от
Договора лихвен процент. Твърди, че на 02.12.2005 г. било сключено допълнително
споразумение № 1 към договора, с което годишния лихвен процент бил променен на
9,75 %, а на 10.07.2006 г. било сключено Допълнително споразумение № 2, с което
лихвения процент бил променен на 9,25 %.
Съгласно Решение от на Кредитния комитет на ОББ АД били одобрени промени
в лихвените проценти на ипотечните кредити като били увеличени с 0,5 %. Твърди,
че съгласно чл. 11 от договоракредитополучателят е следвало да заплаща месечни
анюитетни вноски, като крайният срок за погасяване на задължението е бил
15.04.2025 г. Твърди, че в договора било уговорено, че при неизпълнение на задълженията
за заплащане на вноски или неизпълнение на друго задължение банката има право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Поддържа, че с подаване на исковата
молба упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Моли
ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от 35631,60
лева – главница по договор за кредит, от които 8354,16 лева – просрочена
главница за периода от 15.01.2012-15.01.2017 г., както и 27277,44 лева –
дължима главница за останалия срок на договора, дължима поради настъпила
предсрочна изискуемост, сумата от 9291,01 лева – договорна лихва за периода от
15.02.2014 г. - 15.01.2017 г. включително, сумата от 1137,03 лева – дължими
наказателни лихви по Договора за кредит за периода от 15.02.2014 г. до
15.01.2017 г., ведно със законната лихва върху дължимата главница от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й погасяване. Претендира направените по делото разноски.
Ответниците С.М.Е. и
Х.Х.Е. в отговора на исковата молба заявяват, че оспорват предявения иск като
поддържат, че ответницата Х.Е. не е легитимирана да отговаря по предявения иск,
тъй като кредитополучател е само съпругът й, а подписът й удостоверявал само,
че е уведомена за задълженията на съпруга й. Твърдят, че не са налице основания
за предсрочна изискуемост на задълженията, тъй като не е налице забава за
плащанията им. Поддържат, че с влязло в сила решение на САС било прието, че
задължението им не съществува. Правят възражение за недействителност на разпоредбата
на чл. 5, ал. 3 от договора за кредит. Молят предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендират направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 23.03.2005 г.
между „О.б.б.“ АД и С.М.Е. е сключен договор за предоставяне на кредит за
ремонт и строителство, по силата на който на кредитополучателя е предоставена
сумата от 42000 лева, като изрично е посочено, че сумата се отпуска за ремонт и
реконструкция на недвижим имот, представляващ ателие № 1, в гр. София, бул. *********.
В чл. 5, ал. 1 от договора е уговорено, че главницата по кредита се олихвява с
лихвен процент в размер на 10,5 % годишно, като олихвяването се извършва
ежемесечно, като през първата година главницата по кредита ще се олихвява с
промоционален лихвен процент в размер на 7,5 % годишно. В ал. 3 е предвидена
възможност банката едностранно да променя размера на лихвения процент, посочен
в ал. 1, в зависимост от размера на инфлацията и пазарните условия, за което
уведомява кредитополучателя в едноседмичен срок от промяната или изнася
информация за това в банковите салони, като не било необходимо подписване на
анекс към договора. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено, че при
забава на плащането на месечните анюитетни вноски по кредита от страна на
кредитополучателя, банката олихвява просрочените суми от главницата с
наказателна лихва в размер на пет пункта над договорения в чл. 5, ал. 1
процент. Кредитът е следвало да бъде издължен за срок от 240 месеца на равни
месечни вноски, от които първите 12 вноски в размер на 351,30 лева и 228 вноски
в размер на 443,12 лева, включващи главница, лихва и съответна част от
годишната такса за управление и обслужване, считано от 15.05.2005 година на 15-то
число на месеца (чл. 11). Съгласно чл. 16, ал. 1 от договора в случай на
неизпълнение на някоя от клаузите на договора от страна на кредитополучателя
банката има право да направи предсрочно изискуем целият дълг по кредита.
Договорът за
предоставяне на кредит за ремонт на строителство от 23.03.2005 г. е подписан от
съпругата на кредитополучателя Х.Х.Е..
За обезпечаване на
кредита на 24.03.2005 г. между В.Н.К., Х.И.К.– ипотекарни длъжници, С.М.Е. –
кредитополучател и „О.б.б.“ е сключен договор за учредяване на ипотека с
Нотариален акт № 153,т. ІІ, рег. № 2948, д. № 324/2005 г., по силата на който
ипотекарните длъжници са обезпечили сключения Договор за предоставяне на кредит
за ремонт и строителство от 23.03.2005 г.
На 02.12.2005 г.
между страните по договора е сключено допълнително споразумение, по силата на
което годишният лихвен процент за
редовната главница е в размер на 9,75 %, а на 10.07.2006 г. е подписано
допълнително споразумение, с което годишният лихвен процент е променен на
9,25%. В т. 2 от допълнителните
споразумения е посочено, че банката начислява и годишна такса в размер на 0,5 %
върху остатъка на главницата за покриване разходите по управлението и обслужването му, която се
включва в анюитетната вноска ежемесечно. Двете допълнителни споразумения са
подписани от съпругата на кредитополучателя.
Със Заповед за
изпълнение на парично задължение от 17.11.2012 г. по гр.д. № 51735/2012 г. по
описа на СРС, 45 състав въз основа на извлечение от счетоводни книги С.М.Е. и Х.Х.Е.
са осъдени солидарно да заплатят на „О.б.б.“ АД сумата от 35631,60 лева –
главница към 30.10.2012 г. по Договор за предоставяне на кредит за ремонт на
строителство от 23.03.2005 г., сумата от 2845,69 лева – договорна лихва от
15.01.2012 г. до 30.10.2012 г. и сумата от 27,04 лева – наказателна лихва за
периода от 15.01.2012-30.10.2012 г., както и законна лихва върху главницата,
считано от 31.10.2012 г. На 19.11.2012
г. е издаден изпълнителен лист, по който е образувано изпълнително дело №
20128580401412 по описа на ЧСИ У.Д.. Видно от приетото по делото Удостоверение
от 25.05.2016 г. по изпълнителното дело в резултат на извършена публична продан
е постъпила на 14.11.2013 г. сумата от 46272,15 лева, която е преведена на
взискателя „О.б.б.“ АД на 24.01.2014 г.
С Решение от
08.01.2015 г. по гр.д. № 2005/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд е
отхвърлен предявения от „О.б.б.“ АД иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка с подадено възражение
от С.М.Е. и Х.Х.Е. по гр.д. № 51735/2012 г. В мотивите на съда е прието, че
предявеният иск е неоснователен, тъй като към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и към момента на
разглеждането му, не са представени доказателства, че банката е уведомила
длъжниците, че е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Решението
е влязло в сила на 16.03.2016 г. Установява се, че на 14.07.2016 г. по гр.д. №
7376/2013 г. в полза на С.М.Е. и Х.Х.Е. е издаден обратен изпълнителен лист за
сумата от 46272,15 лева, събрана в изпълнителното производство по изпълнително
дело № 20128580401412 по описа на ЧСИ У.Д., образувано по изпълнителен лист,
издаден по гр.д. № 51735/2012 г. по описа на СРС, 45 състав.
Въз основа на
събраните по делото писмени доказателства е прието неоспорено от страните
заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Установява се, че към датата на
подаване на исковата молба 24.01.2017 г. непогасените задължения по Договор за
предоставяне на кредит за ремонт на строителство от 23.03.2005 г. и
допълнителни споразумения към него са както следва: 8354,17 лева – главница,
дължима по вноски в периода от 15.01.2012 г. до 15.01.2017 г., 16 308,78
лева – възнаградителна лихва за периода от 15.02.2012-15.01.2017 г. и
наказателни лихви върху просрочени главници, от които 57,04 лева за периода от
15.02.2012-30.10.2012 . и 1137,03 лева за периода от 15.02.2014 г. до
14.01.2017 г. Вещото лице установява, че неизплатената главница е в общ размер
на 35631,60 лева, от която 8354,17 лева дължима за периода от 15.02.2012 г. до
15.01.2017 г. и 27277,43 лева – предсрочно изискуем остатък от главницата с
ненастъпил падеж. Посочва, че лихвеният процент върху редовната главница за
периода от 15.02.2014 г. до 15.01.2017 г. е бил 10,25 % (9,75 % - лихва + 0,5 %
такса за обслужване) и за този период размерът на възнаградителната лихва е 9291,01
лева. Дава заключение, че в исковия период размерът на възнаградителната лихва
не е променян едностранно от банката. Установява,
че при прилагане на уговорените лихвени проценти с договора и допълнителните
споразумения към него размерът на договорната лихва би бил 9051,32 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 430 от Търговския
закон с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Страните не спорят, че между С.М.Е. и „О.б.б.“ АД е сключен договор, по
силата на който на кредитополучателят е предоставен банков кредит, обезпечен с
договорна ипотека. Не е спорно и съдържанието на договора.
С отговора на исковата молба
ответниците са направили възражение за недопустимост на предявения иск, като
поддържат, че с влязло в сила съдебно решение спорът относно съществуването на
задълженията по договора за кредит, както и дължимостта на сумите при упражнено
право за обявяване на предсрочната им изискуемост е разрешен със сила на
пресъдено нещо. Действително с решение
от 08.01.2015 г. по гр.д. № 2005/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд е
отхвърлен предявения от „О.б.б.“ АД иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите като в мотивите си съдът е приел,
че претендираните суми по Договор за предоставяне на кредит за ремонт на
строителство от 23.03.2005 г. са недължими, тъй като не е настъпила
предсрочната им изискуемост. Предмет в настоящото производство обаче, е сумата
от 8354,16 лева с настъпил падеж след 15.01.2012 и сумата от 27277,44 лева –
предсрочно изискуема главница, считано от 24.01.2017 г. Твърденията на ищеца в
заповедното производството по гр.д. № 51735/2012 г по описа на СРС, 45 състав и
образуваното във връзка с него гр.д. № 7376/2013 г. по описа на СГС, І – 12
състав са свързани с дължимост на кредита като пресрочно изискуем към датата на
подаване на заявлението и искът е отхвърлен само с мотив, че към тази дата
банката не е упражнила правото си по чл. 16, ал. 1 от договора. В настоящото
производство претенцията на ищеца е за суми, представляващи неплатени вноски по
кредита за периода, следващ датата на подаване на заявлението за незабавно
изпълнение, както и се твърди новонастъпил факт след влизане в сила на
решението, а именно поддържа се, че с предявяване на исковата молба упражнява
правото си да обяви договора за предсрочно изискуем. Следователно и доколкото,
ищецът се позовава на обстоятелства, необхванати от силата на пресъдено нещо с
предходното решение и доколкото с него не е отречено изобщо съществуването на
задължения по Договор за предоставяне на кредит за ремонт на строителство от
23.03.2005 г., то предявеният иск се явява процесуално допустим.
Не е основателно и второто
възражение на ответника за недопустимост на предявения иск, тъй като не са
налице основанията на чл. 126 от ГПК. Предмет на производството по гр.д. №
13328/2016 г. по описа на СГС, І-11 състав е иск с правно основание чл. 439 от ГПК и чл. 55 от ЗЗД, който има за предмет установяване на несъществуване на
вземане, за което е образувано изпълнително производство, както и за връщане на
събрана втори път сума.
Предвид на изложеното,
предявеният иск се явява допустим.
Основателността на предявения иск
е поставена в зависимост от това да се установи, че банката е предоставила на
ответника кредит в определен размер срещу задължението да го върне на равни
месечни вноски, както и да заплати уговорената договорна лихва, както и при
просрочие да заплати допълнителни суми, имащи характер на договорна неустойка.
Следва да установи, че е настъпила и предсрочна изискуемост на вземането, която
е обявена на длъжника по съответния ред. В тежест на ответниците е било да
установят, че са изпълнили задължението си в срок.
Не е спорно между страните, а и
се установява, че по силата на Договор за предоставяне на кредит за ремонт на
строителство от 23.03.2005 г. на С.М.Е. е предоставена сума в размер на 42000
лева, която е усвоена. Установява се, че договорът за кредит е подписан от
съпругата на кредитополучателя, като с полагане на подписа си под него е поела
задълженията при условията на чл. 32, ал. 2 от Семейния кодекс, т.е при
условията на солидарност. Установява се,
че към датата на предявяване на иска – 24.01.2017 г. не са изпълнени задължения
по договора за заплащане на месечни вноски за периода от 15.01.2012-15.01.2017
г. или общо 61 погасителни месечни вноски. По делото не са събрани доказателства, от
които да се установява, че ответниците са изпълнили задълженията си да заплащат
месечни вноски съобразно уговореното. Разпоредбата на чл. 432 от Търговския
закон изрично предвижда възможност при неизпълнение на задължения по договора
за банков кредит банката да може да поиска
предсрочно връщане на сумата, ако това е предвидено в договора. В чл. 60, ал. 2
от Закона за кредитните институции е предвидена възможност, когато кредитът или
отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане,
както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради
неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския
процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.
Следователно, на страните по договора за банков кредит е предоставена
възможност да уговорят условията, при които банката може да обяви кредита за
предсрочно изискуем, наред с посочените в закона основания. В чл. 16, ал. от договора е предвидено, че при неизпълнение
на което и да е задължение по договора банката може да направи кредита изцяло
или частично предсрочно изискуем. Ищецът изрично е заявил в исковата молба, че
с предявяването й упражнява правото си да обяви вземането по договора за кредит
за предсрочно изискуемо. Изявлението на представител на банката е породило
правно действие, доколкото препис от исковата молба е връчен на ответниците. Следователно
с оглед преустановяване на плащанията и упражняване на правото на банката по
чл. 16, ал. 1 от договора, настоящият съдебен състав намира, че вземането по
кредита е станало предсрочно изискуемо.
От събраните по делото
доказателства и приетото по делото заключение на съдебно счетоводна експертиза се
установява размерът на дължимите суми за главница към датата на предявяване на
исковата молба са в претендираните с исковата молба размери. Не следва да се
кредитира заключението в частта, с която е направено преизчисление на
главницата със суми, които са събрани в предходни периоди след промяна на дължимите
вноски, тъй като не е направено възражение за прихващане с тези суми.
По отношение на предявения иск за
заплащане на договорна лихва в размер на 9291,01 лева за исковия период следва
да бъде разгледано направеното възражение за недействителност на разпоредбата
на чл. 5, ал. 3 от Договор за предоставяне на кредит за ремонт на строителство
от 23.03.2005 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал. 1 от Закона за защита на потребителите неравноправните клаузи в договорите
са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Съгласно разпоредбата на чл.
143 от Закона за защита на потребителите, неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно са посочени някои неравноправни клаузи (т. 1- 18), като
изброяването не е изчерпателно (т. 19). Законът за защита на потребителите
намира приложение в конкретния случай, доколкото възнаградителната лихва по
договор за банков кредит представлява стойността на финансовата услуга,
предоставяна от банката-ответник. В закона се съдържа легално определение на
понятието „финансова услуга” - § 13,
т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите и въз основа на него процесния
договор се определя като такава услуга, която предполага задължението на
страните по него да спазват правилата, предвидени в Закона за защита на
потребителите при сключването и изпълнението му. В конкретния случай преценката
на съда относно действителността на оспорените разпоредби следва да се извърши
с оглед спазване на правилата на чл. 143 и при преценка на хипотезите,
предвидени в чл. 144 от закона към момента на сключването на договора за
кредит.
На първо място, основателността
на възражението е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че
сключеният договор е в резултат на индивидуално договаряне с кредитополучателя.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца - банка е било да установи
това обстоятелство, което изключва приложението на разпоредбата на чл. 146 от
ЗЗП. По делото не са ангажирани доказателства, че разпоредбите на договора са
индивидуално уговорени. Следователно, съдът приема, че не е налице индивидуално
уговаряне на клаузите на договора, касаещи определяне на размера на
възнаградителната лихва, както и другите плащания по договора, извън
главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 143,
т. 10 от Закона за защита на потребителите неравноправна, респ. нищожна, е
клауза, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. От приетите
по делото доказателства се установява, че с договора за банков кредит страните
са уговорили, че възнаградителната лихва може да бъде променена едностранно от
банката в зависимост от инфлацията и пазарните условия. Доколкото условията за
упражняване на правото на банката да промени възнаградителната лихва не са
предварително определени и зависят само и единствено от неговата преценка, то настоящият
съдебен състав приема, че критериите, механизмът и начинът на изменение на
годишния лихвен процент не са ясно и предвидимо уговорени. Само на това
основание оспорените клаузи от договора са неравноправни по смисъла на чл. 143,
ал.1, т. 10 от Закона за защита на потребителите. Законодателят в разпоредбата
на чл. 144 от Закона е ограничил приложението на разпоредбата на чл. 143, т.
12, при сделките с ценни книжа,
финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън
контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. От събраните по
делото доказателства се не установява, че определянето на годишният лихвен
процент е подчинен на ясно определени правила, които не зависят от преценката
на банката. В този смисъл е налице и нищожност на оспорената разпоредба на
основание чл. 146 от ЗЗП във връзка с чл. 143, ал.1, т. 10 от Закона за защита
на потребителите.
С оглед нищожността на
разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от договора при определяне на размера на
възнаградителната лихва за исковия период следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и съответно измененията, направени с допълнителни
споразумения. При прилагане на този размер на лихвения процент задължението за
възнаградителна лихва е 9051,32 лева
за периода от 15.02.2014 г. до 15.01.2017 г. и до този размер следва да бъде
уважена.
Съгласно разпоредбата на чл. 79,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите ако длъжникът не изпълни точно
задълженията си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. При настъпване на
предсрочна изискуемост на задължението по кредита, банката има право да иска
връщане на предоставения кредит, както и обезщетение за забава или уговореното
в договора мораторно обезщетение (т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 на
ОСГТК на ВКС). В конкретния случай, в чл. 6, ал. 1 от договора е уговорено
санкционно плащане, имащо характер на договорна неустойка и в този смисъл то е
дължима като санкция за неизпълнение на договорни задължения. Доколкото по
делото не се установява ответниците да са изпълнили точно и в срок задълженията
си, както и доколкото се установява настъпване на условията за определяне на
размера и изискуемостта на вземането за т.нар. санкционираща лихва. Размерът му
следва да бъде определен при прилагане на разпоредбите на чл. 5, ал. 1 от
договора, изменен с допълнителни споразумения и с оглед заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, той е 1066,54
лева.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените от
ищеца разноски в производството в размер на 2968,56 лева, съразмерно с
уважената част от исковете, както и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК – сумата
от 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите във връзка с чл. 430 от Търговския закон С.М.Е., ЕГН-********** и Х.Х.Е., ЕГН -**********,*** със съдебен
адрес ***, чрез адв. В.В. да заплатят солидарно на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК – ********, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 35631,60 лева (тридесет и пет хиляди шестстотин тридесет и един лева и
шестдесет ст.), представляваща главница по Договор за предоставяне на
кредит за ремонт на строителство от 23.03.2005 г. (от които сумата 8354,16 лева
с настъпил падеж за периода от 15.01.2012-15.01.2017 г. и сумата от 27277,44
лева - представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за предоставяне
на кредит за ремонт на строителство от 23.03.2005 г.), ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.01.2017 г. до окончателното
й плащане, сумата от 9051,32 лева (девет
хиляди петдесет и един лева и тридесет и две ст.), представляващи договорна
лихва с настъпил падеж за периода от 15.02.2014-15.01.2017 г.,сумата от 1066,54 лева (хиляда шестдесет и шест лева
и петдесет и четири ст.), представляващи наказателна лихва по чл. 6, ал. 1
от Договор за предоставяне на кредит за ремонт на строителство от 23.03.2005 г.
за периода от 15.02.2014-15.01.2017 г., като отхвърля иска за разликата над сумата от 9051,32 лева до предявения
размер от 9291,01 лева и за разликата над сумата от 1066,54 лева до предявения
размер от 1137,03 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 от ГПК Х.Х.Е., ЕГН -**********,***
със съдебен адрес ***, чрез адв. В.В. да заплатят на „О.Б.Б.“
АД, ЕИК – ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 2968,56 лева (две хиляди деветстотин
шестдесет и осем лева и петдесет и шест ст.), представляващи направени по
делото разноски съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 300 (триста) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: