№ 85
гр. ЛЕВСКИ, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско
дело № 20244410100941 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск по чл. 415, ал.3, вр. ал.1, т.3 от ГПК.
В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, чрез юрисконсулт С.К., срещу П. С. С., ЕГН**********.
В исковата молба се твърди, че съгласно указанията на РС – Левски в
Разпореждане по ч.гр.д. №800/2024г., след като е отхвърлено депозираното от
ищеца Заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение срещу
длъжника – ответник, предявяват осъдителен иск, с който ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумите по Договор за паричен заем №271239,
сключен на 21.03.2022г. с „Креди Йес” ООД.
Твърди се, че на 21.03.2022г. между „Креди Йес” ООД (заемодател) от
една страна и П. С. С. (заемател) от друга е подписан Договор за паричен заем
№271239, с чиста стойност 200 лв., с уговорен брой 12 – седмични вноски,
всяка от които в размер 24 лв. Първата падежна дата била на 28.03.2022г.
последната вноска била уговорена на 13.06.2022г. Общата дължима сума,
която следвало да бъде върната на заемодателя в края на посочения период,
била в размер на 210,14 лв. В изпълнение на поетото от страна на длъжника
договорно задължение постъпили плащания в общ размер на 24 лв.
Посочено е в исковата молба, че вследствие на възникналите между
страните договорни отношения, „Креди Йес” ООД е отпуснало договорената
заемна сума на заемателя. Твърди се, че на 12.01.2024г. между „Креди Йес”
ООД в качеството му на цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД бил
сключен договор за цесия, по силата на който „Креди Йес” ООД /като цедент/
цедирал вземането си по описания договор за кредит на ищцовото дружество
1
парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за
паричен заем, описани в Приложение №1. В предмета на сключения Договор
за цесия от 12.01.2024г. било включено и вземането по Договор за паричен
заем №271239, сключен между „Креди Йес” ООД и П. С. С., възлизащо на
282,41 лв., от които 184,03 лв. непогасена главница, 8,60 лв. договорна
(възнаградителна) лихва и неустойка в размер на 89,77 лв.
Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба всички
непогасени вноски по посочения договор за потребителски кредит са с
настъпил падеж и съгласно чл. 84 от ЗЗД кредитополучателят е изпаднал в
забава. Длъжникът е бил уведомен за извършената цесия.
В случай, че съдът приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземания, да приеме с настоящата искова молба
и приложеното към нея Уведомление за извършено прехвърляне на вземания.
Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата
да заплати на ищцовото дружество дължимото по договор за заем №271239 –
282, 41 лв., от които 184,03 лв. непогасена главница, 8,60 лв. договорна
(възнаградителна) лихва и неустойка в размер на 89,77 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, както и сумата от 25лв. разноски в
заповедното производство. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство в размер на 360 лв.на основание чл. 78, ал.8 ГПК и
чл. 25, ал.1 Наредба за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ, както и възнаграждение в размер на 80 лв. на
основание чл. 13, т. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
страна на ответника, не е изразено становище по иска, не са направени
доказателствени искания.
В проведеното съдебно заседание ответницата се явява и заявява, че е
получила сумата в заем, но не е имала възможност да я върне.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от представените писмени доказателства, че вследствие
на възникналите между страните договорни отношения, „Креди Йес” ООД е
отпуснало договорената заемна сума на заемателя. На 21.03.2022г. между
„Креди Йес” ООД (заемодател) от една страна и П. С. С. (заемател) от друга е
сключен Договор за паричен заем №271239, по силата на който на ответника е
предоставен потребителски заем в размер на 200 лв., с уговорен брой 12 –
седмични вноски, всяка от които в размер 24 лв. Първата падежна дата е на
28.03.2022г. последната вноска била уговорена на 13.06.2022г. Общата
дължима сума, която следвало да бъде върната на заемодателя в края на
посочения период, била в размер на 210,14 лв. Според ищеца, в изпълнение на
поетото от страна на длъжника договорно задължение постъпили плащания в
общ размер на 24 лв. На 12.01.2024г. между „Креди Йес” ООД в качеството му
на цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД е сключен договор за
2
цесия, по силата на който „Креди Йес” ООД /като цедент/ цедирал вземането
си по описания договор за кредит на ищцовото дружество парични вземания,
произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за паричен заем,
описани в Приложение №1. В предмета на сключения Договор за цесия от
12.01.2024г. е включено и вземането по Договор за паричен заем №271239,
сключен между „Креди Йес” ООД и П. С. С., възлизащо на 282,41 лв., от които
184,03 лв. непогасена главница, 8,60 лв. договорна (възнаградителна) лихва и
неустойка в размер на 89,77 лв.
Представено е по делото уведомление за цесия от „Креди Йес“ до
ответника, съдържащо уведомление, че по силата на договор за цесия е
прехвърлило вземанията си по Договор за заем №271239, сключен на
21.03.2022г. между „Креди Йес“ ООД и ответника. Уведомлението за цесията е
получено от ответницата.
Предявеният по делото иск е с правно основание чл. 415, ал.3, вр. ал.1,
т.3 ГПК – осъдителен иск за вземания, за които съдът е отказал издаване на
Заповед за изпълнение. В случая вземанията се основават на Договор за заем
№271239, сключен на 21.03.2022г. между „Креди Йес“ ООД и ответника.
За сключения между страните договор са приложими разпоредбите на
ЗПК и ЗЗП, тъй като ответницата е физическо лице, което ползва услуга, която
не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.
Според разпоредбата на чл.11, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит
съдържа годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима на
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР. В случая е посочен ГПР 49,140%. Липсва информация как е формиран
ГПР и какви са взетите предвид допускания, използвани при изчисляването
му. Същевременно в ГПР не е включена неустойката за непредставяне на
обезпечение в 3-дневен срок от получаване на сумата по кредита.
В чл. 6 от договора е предвидена неустойка за непредоставяне на
обезпечение в полза на заемодателя в 3-дневен срок от получаване на заема.
Неустойката се начислява автоматично от заемодателя и за нея заемателят се
счита уведомен с подписване на договора. В същото време неустойката се
дължи за неизпълнение на задължение, което не води до реални вреди за
заемодателя и не цели да обезпечи изпълнението на конкретно вземане и
навежда на извод, че цели да получи допълнително възнаграждение. С оглед
на излогженото съдът счита, че уговорената сума за неустойка за
непредставяне на обезпечение в процесния договор не съответства на
характеристиките на неустойката.
Невключването на неустойката в ГПР води до несъответствие между
посочения в договора ГПР и действителния такъв, определен съгласно чл. 19,
ал.1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Посочването в договора
ГПР, различен от действителния, което е в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК и съгласно чл. 22 ЗПК води до неговата
недействителност. Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за
3
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В
конкретния случай това е сумата от 184.03 лв., представляващ непогасения от
ответника остатък на главницата по кредита.
По изложените съображения съдът приема, че искът следва да бъде
уважен за сумата от 184,03лв., представляваща главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното погасяване на задължението.
По изложените съображения следва да бъде отхвърлен предявеният
осъдителен иск за сумата от 89,77 лв., представляваща неустойка и 8,60 лв.
договорна възнаградителна лихва.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски съобразно уважените искове-
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лв., с оглед
фактическата и правна сложност на делото, както и обема и и вида на
извършените от юрисконсулта процесуални действия.
Тъй като производството по настоящото дело се развива след направен
отказ, съдът счита за недължими, поради което не следва да бъдат присъждани
в настоящото производство законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като предявеният иск не
е с правно основание чл. 422 ГПК, а напълно самостоятелно исково
производство.
При този изход на делото следва ответницата да бъде осъдена да заплати
на ищеца направените по делото разноски съобразно С уважената част от иска
в размер на 114 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 415, ал.3, вр. ал.1, т.3 ГПК П. С. С., ЕГН
**********, с адрес: с. *** ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.
*** по Договор за заем №271239 сумата от 184,03 лв., представляваща
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.12.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ”
ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу П. С. С.,
ЕГН **********, с адрес: с.*** иск за сумата от 8,60 лв. договорна
/възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 89,77 лв., като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА П. С. С., ЕГН **********, с адрес: с. *** да заплати
на„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК:***, със седалище и
4
адрес на управление: гр. *** направените деловодни разноски направените по
делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 114 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5