О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V -1158 Година 2020,
24.04 град
Бургас
Бургаският
окръжен съд, ІІ-ро гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На двадесет и четвърти април, две хиляди и двадесета
година
в закрито
съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар
като разгледа
въззивно гражданско дело номер 982 по
описа за 2020 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК В.КАМБУРОВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по повод въззивна жалба вх.№1380/04.03.2020г. подадена от адв.В.,***,
представлявана от кмета Васил Едрев, ответник, срещу Решение №37/20.02.2020г.
по гр.д.№282/2019 по описа на АРС.
С обжалваното Решение съдът е осъдил Община Айтос, представлявана от
кмета на общината, при участието на трето
лице-помагач на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, представлявано от Ганчо Тенев-Изпълнителен
директор, да заплати на ищеца В.Й.В. с ЕГН **********,
сумата от 10 000,00 лв, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от ПТП, в резултат от пропадане през улична шахта на
пътното платно на 26.07.2018 г. около 09:30
часа в гр.Айтос на ул. „Славянска”, ведно със законната лихва върху горепосочената
сума от датата на увреждането - 26.07.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението и е отхвърли иска над уважената част до претендираната от
20 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН. Съобразно уважената и отхвърлена част от иска страните са осъдени да
заплатят съдебно-деловодните разноски, сторени от насрещната страна.
С въззивната жалба се изразява недоволство от съдебното
решение в уважителната част, като се посочва, че е необосновано и неправилно в
обжалваната част, постановено при съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон. Жалбоподателят счита, че констатациите и изводите на
първоинстанционния съд са несъответни на правото и установените по дело факти.
На първо място се извежда нарушение на правото на защита на
ответника изразяващо се в това, че извършеният първи оглед от ВЛ по допуснатата
САТЕ е станало в отсъствие и неуведомяване на ответника. Тогава ищецът е
показал мястото, на което е претърпяно ПТП.
На следващо място се подчертава, че мястото на увреждането
не е установено своевременно с годни доказателства, няма изготвен протокол за
ПТП. Както и че липсват доказателства, че ищецът е преминал точно през тази
шахта на посочената дата, която е била точно в това състояние.
На следващо място се оспорва извода на съда за пълно
кореспондиране на показанията на свидетелите, водени от ищеца. Според
жалбоподателя в показанията им съществува противоречие относно това в коя пътна
лента се е движел ищеца. Също така се посочва, че по делото няма доказателства,
че те са били очевидци доколкото те не са били установени като такива на
мястото на произшествието , нито са повикали спешна помощ, нито са
сигнализирали органите на МВР.
Излагат се доводи в подкрепа на твърдяното съпричиняване
като се посочва, че ищецът е нарушил две важни правила за движение по
пътищата-движил се е в неразрешен пътен участък, очерта с маркировка М15
забранена за движение на ППС зона, която попада извън лентите за движение и
нарушил чл.80 ЗДвП-чл.180 ППЗДвП като не се е движил възможно най-близо до
дясната граница на пътното платно за движение. Друго задължение, което не е
изпълнил ищеца е, че не е уведомил служба на МВР, не е останал на мястото на
произшествието, за да изчака органите на МВР, да вземе мерки следите от ПТП да
бъдат запазени и т.н. Също така посочва, че съдът не е определил процента на
съпричиняване, с който обезщетението да бъде намалено.
На последно място се развиват съображения относно това, че
не е доказано, че пътят, по който е настъпило ПТП е общински, а твърдението на
ответника, че пътният участък е част от републиканската пътна мрежа не е
опровергано.
Жалбоподателят моли за отмяна на решението в обжалваната
част, вкл. в частта за разноските, като вместо това бъде постановено нов по
съществото на спора и искът бъде отхвърлен. Претендира разноски пред въззивната инстанция в пълен
размер. Няма доказателствени искания.
При проверката, извършена на осн. чл. 267, ал.1 ГПК се
установи следното:
Препис
от първоинстанционното решение е връчено на процесуалния представител на ответника
адв.В. на 24.02.2020г. Въззивната жалба е входирана в деловодството на АРС на
04.03.2020г., следователно е подадена в законния двуседмичен срок.
Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение и е допустима за разглеждане по същество.
Препис
от въззивната жалба е връчен на ищеца, чрез адв.К. на 13.03.2020г., а на третото лице помагач-„ВиК“ ЕАД-17.03.2020г.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба само процесуалния представител на ищеца подадена от
адв.К.. Излага подробни съображения по всеки от доводите на въззивника, като и
прави анализ на събраните по делото доказателства. Моли за потвърждаване на
решението в обжалваната част. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна
жалба, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за
разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№982 /2020г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване
на 22.06.2020г. от 09,30 ч., за която дата и час да се уведомят
страните, след отпадане на извънредното положение.
С оглед
своевременното им призовани, в случай на необходимост, същите да бъдат
призовани вкл. на посочените от тях телефони или ако са служебно известни на
съда.
На всяка от страните да се връчи препис от
настоящото определение, а на въззивника-препис от отговора на въззивната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: