№ 3442
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20241100107422 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял І, Глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от А. Х. Ш. срещу Столична община искове, с правна
квалификация чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 30000,00 лв., обезщетение за неимуществени вреди и сумата
от 2245,00 лв. – обезщетение за имуществени вреди, възникнали по повод настъпило на
13,05,2023 г. увреждане, ведно със законната лихва от 13,05,2023 г. до окончателното
изплащане на вземанията.
Релевират се доводи, че на 13,05,2023 г., около 14,00часа в гр. София, докато ищецът
е вървял върху затревена площ в кв. Разсадника, парк „Св.Св. Петър и Павел“, в близост на
пресечката на ул. „Хъшове“ и бул. „Възкресение“, на разстояние от около 300-400 метра от
намираща се в близост бензиностанция „Лукойл“, пропада в несигнализирана и
необезопасена дълбока дупка, вследствие на което получава травматични увреждания на
долен ляв крайник – разместено счупване на левия малък пищял. След инцидента ищецът е
откаран по спешност в УМБАЛ „Света Анна“. На 15,05,2023г. е извършена оперативна
интервенция чрез кръвна репозиция и поставяне метална остеосинтеза. Посочва се, че
ищецът е провел рехабилитация. Твърди се, че и до момента изпитва болки в областта на
крака при движение и не се е възстановил напълно. Поддържа отговорност за процесното
увреждане да носи общината, която не е изпълнила задълженията си да обезопаси и
сигнализира неравността на пътя, предизвикала увреждането. Във връзка с инцидента
ищецът е извършил разходи за лечение в размер на 2245,00 лв./ молба вх.
№92158/22,08,2024год. /
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира
разноски.
Ответникът-Столична община в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от
ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва да е възникнал
фактическият състав на отговорността на общината за непозволено увреждане. Поддържа да
1
не се установява вредите да са настъпили вследствие „дълбока дупка върху затревената
площ“. Поддържа, че по делото липсват доказателства за начина и условията, при които е
настъпило процесното увреждане, в това число по каква причина ищецът навлиза в тревните
площ, вместо да се движи по намиращата се в близост пешеходна алея. Оспорва да е налице
бездействие от страна на Столична община или на действащи по нейно възложение лица
при поддържане на парка. Посочва, че озеленените площи, извън пешеходните алеи, не са
предназначени за движение на пешеходци, поради което Столична община няма задължение
да ги поддържа в състояние, което е годно и безопасно за преминаване. С оглед на това
увреждането е било причинено изцяло от действията на ищеца, който не е проявил
необходимата грижа за собствената си безопасност. Поддържа, че общината е изпълнила
задълженията си за привеждане на пешеходните алеи и зелените площ в годно за употреба
състояние, като са извършвани регулярни дейност по косене на тревните площи, събиране на
шума, кастрене и прочие. В същото време за процесния участък не са били подавани
сигнали, касаещи тревната площ. Намира размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди за необосновано завишен, с оглед тежестта на получените от ищеца
телесни увреждания, периода за възстановяването му и изпитваните болки и страдания,
както и на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който не е проявил дължимата
грижа и внимание при движението си.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира
разноски.
Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи, преценени по реда на първоинстанционното
производство, преценени по реда на въззивното производство, приема от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните, че на 13,05,2023год. около 14,00часа в гр.София,
ищецът е получил травматично увреждане на лява глезенна става по причина падане от
собствен ръст. За настъпилото събитие еднозначно сочат събраните медицински документи
и съдебномедицинска експертиза;
В резултат на събитието на ищеца са причинени неимуществени вреди. От
заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния
акт се установява, че ищецът е получил следните травматични увреждания:
-Счупване на външния малеолус/фибула - малък пищял /и заден триъгълник/ тибия-
голям пищял /на лява глезенна става/, закрито, причинили на пострадалия трайно
затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
След диагностициране на увреждането на 15,05,2023год. е извършено оперативно
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и фибула, с поставяне на 2 винта
отпред назад за фиксация на задния малеол;
Болките и страданията са били най-интензивни непосредствено след травмата, след
оперативната интервенция- в първите 7-8 дни, с постепенно затихващ характер и в началото
на раздвижването, с възстановителен период 3-4 месеца, след което периодично е провел
физиолечение.
В първите три месеца следоперативно пострадалият не стъпвал на увредения
крайник и в началото на раздвижването е имал затруднения в придвижването.
Извършен е личен преглед на лицето на 16,04,2025год., като се констатира, че е
налице раздвижване на крайника, възстановил е обема на движения в ляв глезен без
съществен функционален дефицит и запазен клек. Възстановителният период е общо 4-5
2
месеца, като липсват данни за възникнали усложнения. На 17.01.25г. е отстранен
оперативно част от остеосинтезния материал-2 винта. При необходимост би могло да се
отстрани и плаката от фибуларния малеол с възстановителен период около месец.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за от правна
страна следното:
Предявен е иск с пр.кв.чл.49 от ЗЗД.
Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС
9/1966 г.;/ отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят
на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата – физически
лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД). Релевантните факти
обосноваващи основателност на иска са противоправно деяние-/действие или бездействие/,
настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, характера на същите,
възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносния резултат.
Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при
условията на пълно и главно доказване.
В тежест на ответната страна е да ангажира доказателства относно възраженията в
отговора, както и ищецът да не е упражнил достатъчно внимание.
Исковата претенция съдът намира за основателна. Установи се по делото
настъпването на процесното събитие, в резултат на което ищецът е претърпял вреди-
неимуществени.
Не е спорно между страните, че инцидентът е реализиран на територията на
Столична община, парк Св.Петър и Павел /уточнение с молба вх.№ 115383/24,10,2024год./ в
затревена площ при попадане в необезопасена дупка на земната повърхност. Съгласно чл.
61, ал.2, вр.ал.1 от ЗУТ основа на зелената система на общините са озеленените площи за
широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени
потребности от национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване.
Същите съобразно чл.61, ал.4 от ЗУТ са публична собственост. Съгласно чл.11, ал.1 от ЗОбС
ответникът има задължение да управлява същата в интерес на населението в общината
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Парковата територия е
част от зелената система на Столична община съгласно чл. 10, ал. (1) от Закона за
устройство и застрояване на Столична община, предвидждащ, че зелената система е
съвкупност от терените, предвидени в общия устройствен план и/или в подробен
устройствен план за озеленени площи за широко обществено ползване за трайно
задоволяване на обществените потребности и реализираните в съответствие с подробен
устройствен план озеленени площи в градския и околоградския район, както и териториите
за природна защита, защитните гори и земи, рекреационните земи и гори и лесопарковете.
Чл.10, ал.2, т.1 от ЗУЗСО изрично предвижда като част от зелената система на СО и
устройствената зона на градски паркове и градини; Задължението на общината за
поддържане на зелените площи е регламентирано в чл.31, ал.1 от Наредбата на Столичен
общински съвет за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична
община (загл. изм. - решение № 135 от 13.03.2008 г./ и представлява специфична и творческа
дейност, която се ръководи и осъществява от специализирани общински структури, като
представлява непрекъснат процес с агробиологичен, строителноремонтен характер,
осигуряващ необходимите условия за комплексно функциониране на елементите на зелената
система. Общинските озеленени площи за широко обществено ползване на всеки пет години
се подлагат на преглед и преценка за необходимостта от частична реконструкция на
амортизирани биологични или благоустройствени фондове. Прегледът и преценката се
извършват в процеса на поддържане и опазване от ДЗС и общинските органи по
озеленяване, като съгласно чл.34 от наредбата контролът върху качеството на извършваната
работа по озеленените площи, общинска собственост, се извършва от ДЗС и районните
3
администрации, като за извършените проверки се съставя констативен протокол. ДЗС оказва
методическо ръководство върху работата на общинските органи по озеленяване в районните
администрации в дейността им по изпълнение на тази наредба. Препоръките и изискванията
и са задължителни. Интензивността на поддържане на зелените площи общинска
собственост се разпределят в категории I –IV, в зависимост от вида на конкретната зелена
площ съобразно приложение №1 по Наредбата, сред които е територията на районен парк,
какъвто е процесния парк „Св.Петър и Павел“.
Спорно по делото е задължението на общината по поддръжка на зелените площи в
парковете извън пешеходните алеи, каквото е възражението на ответника. Видно от
нормативната уредба липсва забрана на пешеходците да навлизат в зелените площи по арг.
от чл.36, ал.2, т.4 от Наредбата на Столичен общински съвет за изграждане, поддържане и
опазване на зелената система на Столична община. По делото от ответника не са
ангажирани доказателства сочещи на забрана за навлизане в пространството, където е
реализиран инцидента в парка. Действително същото е извън пешеходна алея, но предвид
предназначението на парка за обществено ползване, като средство за подобряване на
микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението на
осн.чл.61, ал.1 от ЗУТ, предполага възможност за достъп и до зелените площи извън алеите
за придвижване на пешеходци. Ето защо, въпреки, че същите не са предназначени
преимуществено за движение на пешеходци, то доколкото е допустимо навлизане в тях,
настоящият състав приема поддръжката на зелената площ в безопасно за посетителите
състояние да попада в отговорността на ответника за поддръжка с грижата на добър
стопанин съобразно чл.11 от ЗОбС. Същата предполага да не се застрашава безопасността и
сигурността на гражданите при ползването на обществените паркове. Допускането на
необезопасена дупка в зелените площи от естество да доведе до пропадане на лице /
различна от естествения релеф на терена/, е противоправно бездействие или неизпълнение
на задължението за поддържане на парковите пространства в състояние осигуряващо
безопасност за пешеходците. Ето защо неизпълнението на вменените от закона задължения
на Общината- правно регламентирана дейност, осъществима от нейни или наети от нея
работници и служители, е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й
отговорност по реда на чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в
нарушение на закона бездействие е настъпило непозволено увреждане, както е в
разглеждания случай.
Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и здравето на гражданите сам
по себе си сочи на противоправно бездействие. Ответникът е този, в чиято доказателствена
тежест стои установяването на точното изпълнение на задължението му по закон, а
доказателства в тази насока не са ангажирани.
Причинно-следствената връзка между противоправното деяние и нанесените
неимуществени вреди на ищеца се установява от съдебно медицинска експертиза.
По претенцията за неимуществени вреди:
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа
на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените
вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се
възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
4
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който
търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства,
които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда
на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. №
635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че
понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия към момента на
увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-
2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени
вреди следва да бъдат обезщетени в размер 22000,00лв. При определяне на същите, съдът
съобрази характера на причинените физически увреждания- счупване на външния
малеолус/фибула - малък пищял /и заден триъгълник/ тибия-голям пищял /на лява глезенна
става/, закрито, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Следва да бъде съобразено извършването на
оперативна интервенция по поставяне на метални импланти, отстраняването на същите с
втора операция, общия възстановителен период от 4-5 месеца, предполагащ нужда от чужда
помощ. Съобрази се възрастта на ищеца към датата на събитието- 47год., активна
трудоспособна възраст препятствана по причина на инцидента. От приложените данни се
установява да е проведена физиотерапия. Същевременно следва да бъдат отчетени
обстоятелствата, че оздравителния процес съгласно СМЕ е приключил. Няма данни за
остатъчни явления или функционален дефицит.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната към датата на
събитието, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на
справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Релевираното възражение за съпричиняване, съдът намира за основателно именно с
оглед изложените по –горе мотиви, обосноваващи настъпване на инцидента на място
необозначено за движение на пешеходци, където лицето дължи по- засилено внимание за
собственото си здраве. Предвид това поведението на пострадалото лице е в причинно-
следствена връзка с реализиране на вредите, поради което обосновава приложение на чл.51,
ал.2 от ЗЗД. Същото съдът определя в равен принос с бездействието на общината по
поддръжка на зелените площи /50%/;
С оглед горното дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на
11000,00лв.
По иска за имуществени вреди за сума в размер на 2245,00лв.
Съдът намира исковата претенция да е частично основателна. Приложени са
5
доказателства за извършен разход за сума в размер на 20,00лв. / копие от лист за преглед в
спешно отделение/. Посоченият разход настоящият състав намира да не е необходим за
лечебно-възстановителния период на ищеца, а е свързан с изготвяне на документация по
желание на лицето.
Приложени са фактура №7007/25,07,2023год. с фискален бон за сумата 44,10лв. и
фактура № 8222/06,09,2023год. за сума 20,90лв. с основание потребителски такси, разходи,
които съдът приема да са в пряка връзка с инцидента и подлежащи на обезщетение;
Имуществен разход е и сумата от 2160,00лв.-заплатена за медицинско изделие, което не се
спори между страните е вложено при извършване на оперативната интервенция / фактура
№ 5243/15,05,2023год./.
С оглед приетото за основателно възражение за съпричиняване от страна на
пострадалото лице, дължимото обезщетение се следва в размер на 1112,50лв./ 50% от
2225,00лв./
По отношение на претенцията за лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че същата е основателна, тъй
като съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се
смята в забава и без покана, т.е. той дължи законната лихва от деня на увреждането. Лихвите
върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни по своя характер, а не
мораторни. Те се дължат от деня на събитието - 13.05.2023г. до окончателното изплащане.
В посочения размер исковата претенция следва да бъде уважена и отхвърлена за
разликата като неоснователна.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и разноски на основание чл. 83,
ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК, в случай на осъждане (дори частично) на ответника,
последният дължи изплащане на всички такси и разноски по делото в полза на бюджета на
съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се присъдят общо в размер на
660,55лв., от които 484,50лв.– държавна такса и 176,05лв. от общо 475,83лв.-разноски вещо
лице.
На ищеца разноски не се дължат. До приключване на съдебното дирене и съдебно
заседание, в което е даден ход на делото по същество искане за разноски не е релевирано.
Заявеното след приключване на делото е ирелевантно при произнасяне на състава;
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК с оглед отхвърлената част от иска разноски се дължат на
ответника, които съдът намира за доказани в размер на 62,00лв. от общо 100,00лв.-юрк.
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община с адрес: гр. София, ул.”Московска”№33 да заплати на
А. Х. Ш., с ЕГН **********, със съд. адрес гр.София, пл.“*********, КНСБ, ет.18 на
осн.чл.49 от ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД сумата от 11000,00лв., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от увреждане настъпило на
13,05,2023год. в гр.София, в резултат на падане предизвикано от необезопасена неравност
на зелена площ, находяща с в парка „Св.Св.Петър и Павел“, ведно със законната лихва от
датата на увреждането -13,05,2023год. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за сумата над 11000лв. до пълния предявен размер от 30000,00лв. –
6
неимуществени вреди, като неоснователна;
ОСЪЖДА Столична община с адрес: гр. София, ул.”Московска”№33 да заплати на
А. Х. Ш., с ЕГН **********, със съд. адрес гр.София, пл.*********, КНСБ, ет.18 на
осн.чл.49 от ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД сумата от 1112,50лв., обезщетение за претърпени
имуществени вреди от увреждане настъпило на 13,05,2023год. в гр.София, в резултат на
падане предизвикано от необезопасена неравност на зелена площ, находяща с в парка
„Св.Св.Петър и Павел“, ведно със законната лихва от датата на увреждането -13,05,2023год.
до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 1112,50лв.
до пълния предявен размер от 2245,00лв. –като неоснователна;
ОСЪЖДА Столична община с адрес: гр. София, ул.”Московска”№33 да заплати по
бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер на
660,55лв.–разноски.
ОСЪЖДА А. Х. Ш., с ЕГН **********, със съд. адрес гр.София, пл.*********,
КНСБ, ет.18 да заплати на Столична община с адрес: гр. София, ул.”Московска”№33 на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 62,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7