МОТИВИ към Присъда № 260033 от 30.11.2021 г.,
постановена по НОХД № 639 по описа на ОС Хасково за 2019 г.
Против
подсъдимия Ж.И.В. е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 343,
ал. 3, предл. 5-то, б. „б“ предл.
1-во вр. ал. 1, вр. чл.
342, ал. 1 от НК за това, че на 09.12.2014 година, в гр. Хасково, при
управление на товарен автомобил, марка „Форд Транзит“, с рег.№ *****, нарушил правилата за движение по пътищата
/чл. 119, ал. 1 от ЗДвП/ и по непредпазливост причинил смъртта на И.И.Г., б.ж.
на гр. ******, като деянието е извършено на пешеходна пътека. Участващият в
съдебно заседание прокурор поддържа обвинението но не във вида, в който е
предявено – за допуснато нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, а налична
бланкетна норма по чл. 20, ал. 2 от същия закон, като предвид събраните на
съдебната фаза на производството доказателства е най-вече втората и
арбитражните експертизи счита, че то е доказано по несъмнен начин. С оглед
указанията дадени в ТР № 2 по т.д. № 2/2016г. на ОСНК на ВКС пледира подс. В.
да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, като му бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” в минимума, установен в специалната
част, в какъвто размер да бъде отмерена и санкцията по чл. 343г от НК. Предлага
изпълнението на по-тежкото наказание за бъде отложено за изпитателен срок по
реда на чл. 66, ал. 1 от НК.
Повереникът
на частните обвинители също приема, че обвинението е доказано, акцентира върху
несъобразената с пътната обстановка и избрана от водача скорост на движение,
допуснатото нарушение на чл. 116 от ЗДвП, което през призмата на упражняваната
от него професия – ***** мотивира упълномощеният от пострадалите адвокат да
иска признаване на подсъдимия за виновен и налагане на наказания над-средния
размер.
Частните
обвинители П.В.П. и В.Т.Г. искат подсъдимият В. да бъде признат за виновен и да
му бъде наложено наказание по преценка на съда.
Защитникът
на подсъдимия изразява становище за несъставомерност на деянието предвид
поведението на пострадалата Г., установено от всички назначени и изслушани
експертизи. Сочи, че задължението по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП за водач на МПС да
намали скоростта за движение, при преминаване през пешеходна пътека, възниква
при наличието на две предпоставки – пешеходецът да е стъпил на пешеходната
пътека или да преминава през нея, съгласно т. 6 от ТР № 2/2016 година на ОСНК
на ВКС. В случая според защитника, след като в момента на стъпване на
пешеходната пътека пешеходецът попада в опасната зона за спиране посоченото за
нарушено правило по ЗДвП (чл. 119, ал. 1) не е налице, деянието се явява
случайно и подсъдимият следва да бъде оправдан по предявеното му обвинение.
Доколкото в отменителното решение на АС на прокурора било указано да повдигне
обвинение за допуснато нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП според защитника
препятства възможността подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
престъпление по друга, бланкетна норма от ЗДвП, така, както пледира представителя
на обвинението пред настоящия състав.
Две са исканията на защитника - признаване на подсъдимия за невинен и
оправдаването му по предявеното обвинение за допуснато нарушение по чл. 119,
ал. 1 от ЗДвП и алтернативно, в случай, че присъдата бъде осъдителна, то
наказанията да бъдат определени по реда на чл. 55 от НК. По повод последното
отбелязва, че производството пред АС е било инициирано по жалба на подсъдимия и
с оглед съществуващата забрана за утежняване положението на обжалващия
исканията на държавното и частно обвинение за увеличаване размера на
наказанията се явяват неоснователни. Поставяйки акцента върху обстоятелството,
че В. е сигнализирал на спешен номер 112, направил е всичко възможно за
оказване помощ на пострадалата и процесуалното му поведение, наред с наличието
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, защитникът предлага какъвто
и да е определения размер на наказанието лишаване от свобода изпълнението му да
бъда отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.
Подсъдимият
В. изказва съжаление за настъпването на пътнотранспортното произшествие,
споделя, че макар да е видял пострадалата, действията й не подсказвали
пресичане на пътното платно, поради приведения над нея чадър. В последната си
дума също изразява съжаление.
Съдът, след
като прецени събраните в съдебното производство доказателства поотделно, в
тяхната съвкупност и във връзка с доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Ж.И.В. ***,
не е ***** и е неосъждан. С изцяло положителни характеристични данни по
местоживеене. Правоспособен водач на МПС е от 12.10.2011г. и притежава
свидетелство за управление № ******, издадено на 08.12.2011 год., като до
12.01.2015г. е бил санкциониран за нарушения по ЗДвП с два фиша и едно НП.
Работел като *****-****** в „****“ ***** – ******, собственост на М.Г.. При
изпълнение на служебните си задължения В. управлявал товарен автомобил „Форд
Транзит“, с рег. № *****.
И.И.Г., б.ж.
на гр. ******* към декември 20214 година била на ** години и живеела в бл. № ***
на булевард „**** *****“ в гр. ******,
заедно със съпруга си - св. В.Т.Г. и с внука им - св. В.Т.Г.. Била в добро
здравословно състояние, жизнена и енергична, не страдала от старческа деменция.
Грижела се за цялото домакинството.
На
09.12.2014 год. работодателят възложил на В. *** и сутринта подсъдимият
потеглил от Димитровград. Същият ден, около 9.00 часа сутринта И. Г. излязла да
пазарува от хранителен магазин, който се намирал в близост до блока, в който тя
и семейството й живеели. За целта трябвало да пресече булевард „В. Левски“,
което решила да стори по най-близката пешеходна пътека, поставена пред съседния
блок № **. Пешеходната пътека била тип „Зебра“, една от трите в този участък.
Започвала от тротоара пред блок ** и прекъсвала в разделителна затревена ивица.
От другата страна на разделителната ивица симетрично продължавала до
срещуположния тротоар на булеварда. И двете части на пътеката били маркирани с
напречна пътна маркировка, съобразно правилата на чл. 64, т. 3 от Правилника за
прилагане на Закона за движение по пътищата /ППЗДП/. Била обозначена и с
предупредителен пътен знак Д 17 от ППЗДП от двете страни. Самият булевард
„Васил Левски“ е разположен в посока север-юг, като северната му част започва
от изход на гр. Хасково, състои се от две платна за еднопосочно движение, всяко
от които има по две ленти за движение. Платната са разделени от разделителна
затревена ивица с ширина 2.90м., издигната над нивото на платното за движение с
височина 0.19м. Разделителната ивица била оградена с предпазни метални
решетки/парапети/, прекъснати в зоната на пешеходните пътеки. Пътното платно е
с настилка от асфалтобетон и с низходящ наклон в посока юг. Този ден
(09.12.2014 г.) валял дъжд и пътят бил мокър, но видимостта добра. След като
заредил магазин в кв. „Орфей“ в Хасково, около 9 часа, подс. В. *** в посока –
юг. Движел се със скорост от 48 км/час, в лявата лента за движение на западното
платно. В същото време И. Г. започнала да пресича булеварда по пешеходната
пътека в посока изток - запад. Носела чадър. Г. спряла на разделителната ивица
за кратко, с лице насочено към западната половина на пешеходната пътека. В това
й положение била възприета от св. В., която се движела по тротоара на западното
платно, в посока от юг на север. Подс. В., управлявайки товарния автомобил имал
пряка видимост към стоящата на разделителната ивица Г. от разстояние 84-87 м. В момента, в който
управляваният от подсъдимия автомобил бил на отстояние от около 26.60 метра Г.,
без да се огледа за движещи се МПС вдясно от нея предприела внезапно навлизане
върху платното за движение за да пресече западното платно за движение на
булеварда по пешеходната пътека, при което последвал удар между предната лява
част на микробуса и дясната част на тялото й под центъра на тежестта.
Първоначалният контакт на пешеходеца и автомобила бил в бронята, която се
напукала, след което последвало отхвърляне върху предния капак, оставило овална
вдлъбнатина на метала и напукване на предното панорамно стъкло вляво. После
пешеходеца бил изхвърлен на асфалта пред колата с глава на изток. Подс. В.
спрял микробуса, уверил се, че жената е в съзнание и сигнализирал на спешен
номер - тел. 112. В този момент се приближила св. К.Б., която възприела
произшествието след настъпване на съприкосновението между пешеходката и
автомобила. До мястото на инцидента на път за работа се оказал и св. Е.Г. – *****,
който извършил преглед на пострадалата и констатирал тежкото й състояние. По
негова преценка и разпореждане Г. не била местена да пристигането на екип от
Спешна медицинска помощ – свидетелите М.С., Д.Х. и П.К., които транспортирали
пациента в ОАИЛ на МБАЛ Хасково, където около 12 часа на 09.12.2014 год.
настъпила смъртта й. В това време на място отишли служители на Сектор КАТ ОД
МВР Хасково свидетелите М. и Ж., които съставили АУАН на водача В..
Същият ден
- 09.12.2014 година е изготвен протокол за оглед на местопроизшествие /л. 49,
т. 1 от ДП/, ведно с фотоалбум. На 22.03.2016 година е бил проведен следствен
експеримент като получените данни са били обективирани в протокол и фотоалбум
/л. 87-94, т. 1 от ДП/. В последният е фиксирано, че водачът на товарния
автомобил е имал пряка видимост към пешеходката на разстояние около 87 м. северно от ориентира или
на около 84 м.
преди пешеходната пътека. Отбелязано е, че пешеходната пътека е била маркирана
с пътна маркировка в жълт цвят, както и че на западния тротоар е имало
поставени пътни знаци – А 18 /предупредителен/ на разстояние 40,90 м. северно от ОР и
пътен знак № Д 17 /със специално предназначение/ на разстояние 2,50 м. северно от ОР.
Съдебномедицинската
експертиза установява, че при аутопсията върху трупа на пострадалата Г. са
установени съчетана травма – разкъсно контузни рани по главата и лицето;
охлузване на лицето; кръвонасядане на меките обвивки на черепа; травматичен
субарахноидален кръвоизлив; оток на мозъка; кръвонасядане на рехавата тъкан на
шията; счупване на гръдната кост; счупване на ребра – двустранно; кръвонасядане
на сърдечната торбичка; разкъсвания на черния дроб и дръжката на червата;
кръвоизлив в коремната кухина и хематом в задкоремното пространство; дълбоки
кръвонасядания на десния крак и по тялото. Причина за смъртта е описаната
съчетана травма. Смъртта е била неизбежна въпреки оказаната специализирана
медицинска помощ, като установените увреждания са причинени по механизъм на
действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма.
Автотехническа
експертиза /л. 104-120, т. 1/ сочи, че бул. „Васил Левски” в гр. Хасково се
състои от две платна за еднопосочно движение, като между тях има разделителна
затревена ивица с широчина 2,90
м., която е над нивото на платното за движение с Н = 0,19 м. Платното за движение
в посока юг е с широчина 7,20
м., разделена на две пътни ленти /всяка с широчина 3,60 м./, които в областта
на пешеходната пътека са разделени с непрекъсната линия. Пътната настилка е
изпълнена от асфалтобетон, към момента на произшествието е била мокра.
Пешеходната пътека е с широчина 3,00 метра, изпълнена в жълт цвят, като е имало
и поставен пътен знак № Д 17. Мястото на удара е определено на разстояние около
2,05 м.
западно от базовата линия, като скоростта на движение на товарния автомобил
преди удара е определена на около 46,08 км./ч., а в момента на удара на около 39,60 км./ч. Опасната зона
за спиране на МПС при определената скорост непосредствено преди удара е
определена на 33,67 м.,
като е прието, че водачът на товарния автомобил не е имал техническа възможност
да предотврати произшествието с екстремно задействане на спирачната му уредба
тъй като автомобилът се е намирал на разстояние 22,04 м. Произшествието е
било предотвратимо при скорост на движение на автомобила по-ниска от 33,12 км./ч. Същите изводи
са потвърдени от назначената тройна комплексна експертиза.
Друга,
тройна авто-техническа експертиза приема, че скоростта на товарния автомобил в
момента на удара е била около 49
км./ч., както и скоростта преди задействане на
спирачната система, поради липса на обективни данни за намаляване на скоростта
на движение. Опасната зона, в конкретната пътна обстановка е установена на 27,98 м. Вещите лица въз
основа на протокола за следствен експеримент приемат, че водачът е имал пряка
видимост към пострадалата на отстояние 84 м. преди пешеходната пътека, в който момент
същата е била неподвижна на разделителната ивица. Това обуславя извода им, че
ако е реагирал в този момент би имал техническата възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране, респ. би имал техническата възможност да предотврати ПТП чрез
екстрено спиране, ако в момента на тръгване на пешеходката за да навлезе на
платното за движение се е движел със скорост по-малка от 46 км./ч. Със скорост на
движение от 49 км./ч. не е имал техническата възможност да предотврати удара
чрез безопасно екстрено спиране. При определената опасна зона от 27,98 м. и скорост на
движение от около 49 км./ч.
при екстрено задействане на спирачната система на разстояние около 16,80 м. вещите лица
приемат, че удара също би бил неизбежен. Като причина за настъпилото ПТП се
сочи, че пешеходката Г. е предприела пресичане на платното за движение по начин
и в момент, в който не е било безопасно, без да се съобрази с разстоянието до
приближаващото се ППС и с неговата скорост на движение, като по този начин е
попаднала в опасната зона на т.а. „Форд Транзит.
Арбитражната
експертиза е определила мястото на удара така: първоначален контакт на 2,2 м. от лявата граница на
платното и на 2,3 м.
преди мерната линия. За определяне скоростта на движение на товарния автомобил
са използвани различни метода, като тази преди удара е определена на около 59 км./ч., а към момента на
удара около 48 км./ч.
Доколкото е изчислено, че опасната зона за спиране на автомобила е била около 40 м., а в момента на
пресичане на лявата граница от пешеходката автомобилът се е намирал на
разстояние около 32,8 м.
преди мястото на удара и възприемайки опасността на около 29 м. от мястото на удара,
водачът не е имал техническата възможност да предотврати ПТП при навлизане на
пешеходката на платното за движение. Използвайки данните от проведения
следствен експеримент, според който за водача на МПС е установено, че е имал
пряка видимост към пешеходката от разстояние 87 м., което е значително
по-голямо от опасната зона, дават основание на експертите за извод, че подс. В.
е имал техническата възможност да се съобрази с приближаването към пешеходната
пътека, като намали скоростта за движение до технически безопасната от около 48 км./ч. при което ПТП е
било предотвратимо, дори пешеходката да е предприела внезапно навлизане на
платното. Изводът на експертите е, че пешеходката е имала техническа възможност
да възприеме автомобила, неговото положение и скорост на движение преди да
навлезе на платното за движение.
Допълнителната
арбитражна експертиза дава и отговори на поставените въпроси за
несъответствията в заключенията на предходните експертизи, както и причината,
поради която е приета различна скорост на движение на товарния автомобил преди
и към момента на удара за разлика от назначената повторна автотехническа
/тройна/ експертиза. Вещите лица са заключили, че в момента на удара скоростта
на автомобила е била 48 км/час, а преди него - 59 км/час. Изчислената опасна
зона е от 40 метра
и за тях не съществуват съмнения, че в момента в който пешеходката е предприела
пресичане на западното платно автомобилът е бил на около 33 метра от нея, тоест в
опасната зона. От друга страна обаче, след като е безспорно установено, че
подс. В. е могъл и е бил длъжен да я възприеме от 87 метра преди мястото на
удара, то правилното му поведение е налагало намаляване на скоростта до
технически безопасната, да спре и да пропусне пресичането й, и след това да
продължи движението си. Безопасната скорост е изчислена от вещите лица на 48
км/час.
Изложената
фактическа обстановка, спор по която между страните в производството няма,
съдът прие за установена от показанията на свидетелите: В.Т.Г., П.В.П., В.Т.Г.,
М.М.М.(приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК), П.П.К.(приобщени
по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 НПК), К.С. В. (Б.), Е.Б.Г., Ж.Г.Ж., И.Н.К.,
М.Д.С., Д.В.Х., дадени на съдебното следствие, обясненията на подс. В.,
приобщени по реда на чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 НПК, автотехническите
тройна и арбитражни (две) експертизи, придружени от скици и модели на
инцидента, съдебно медицинската експертиза, изготвените по предписания ред
протоколи за оглед и следствен експеримент, фотоалбумите към тях; справки,
декларация, както и останалите писмени материали, съдържащи се в Д.П. и
приобщени към доказателствата по реда на чл. 283 от НПК. От доказателствената
съвкупност съдът изключи приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК показания на свидетелите Ж.Г.Ж., И.Н.К., М.Д. Х., Д.В.Х., К.С. В. и Е.Б.Г.,
дадени на досъдебната фаза на производството, защото липсва изразено съгласие
от частния обвинител В.Т.Г.. Последният не взе участие в съдебните заседания
при разпита на тези свидетели, респ. лично не изрази собствено информирано
становище за прочитане показанията на свидетелите по реда, посочен по-горе. От
доказателствената маса съдът изключи първата автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице Р., както и заключението на комплексната
автотехническа, трасологична и медицинска експертиза с неговото участие, защото
изводите им бяха опровергани от тройната автотехническа експертиза. Последната
по същество бе подкрепена и от назначените две арбитражни експертизи, изготвени
от вещи лица – безспорни специалисти в своята област, при това двама от тях хабилитирани
преподаватели, а единият - автор на научен труд по автотехнически експертизи и
множество публикации в тази област.
При така
установените факти съдът прие, че подс. В. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1
вр. чл. 342, ал. 1 от НК защото на 09.12.2014 г. в гр. Хасково, при управление
на товарен автомобил, марка „Форд Транзит”, рег. № *****, нарушил правилата за
движение по пътищата /чл. 20, ал. 2 от ЗДвП/ и по непредпазливост причинил
смъртта на И.И.Г., б.ж. на гр. *******, като деянието е извършено на пешеходна
пътека.
Безспорно
установено от съдебномедицинската и комплексната експертизи е, че смъртта на Г.
е причинена при ПТП-то, вследствие съчетаната травма. Наред с това ПТП е
настъпило на посочената в обвинителния акт пешеходна пътека на булевард „В.
Левски“ и вследствие на нарушено от В. правило за движение – предписанието по
чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от Закона за движение по пътищата: „Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението.” Автотехническите тройна и арбитражни експертизи
установяват, че в резултат поведението на подс. В. – не е намалил скоростта или
спрял автомобила, за да предотврати сблъсъка със стоящият на разделителния
остров, в близост до пешеходната пътека и в избраната от В. лента за движение
на пътното платно, ориентиран с лице на запад пешеходец, след като е имал тази
възможност, и е настъпило пътнотранспортното произшествие, вследствие на което
е причинен и съставомерният резултат – смъртта на Г.. Последната е
представлявала опасност, която водачът е могъл да забележи от разстояние повече
от 87 метра.
От субективна
страна деянието е осъществено по непредпазливост, тъй като подсъдимият не е
желаел настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди. В случая настъпилото транспортно произшествие и причинените
съставомерни последици се дължат на нарушаване задължението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и конкретно на необоснованата субективна увереност на В., че управлявайки
МПС-то по бул. ”В. Левски” с избраната от него скорост за движение в населено
място безпрепятствено ще съумее да премине по платното въпреки очевидната опасност
за движението – стоящата до пешеходната пътека Г., без да намали скоростта или
спре, респ. без да настъпи ПТП. Тази субективна увереност у подсъдимия е довела
до подценяването на пътната обстановка, попречила е на В. да вземе правилно
решение и да съобрази поведението си на пътя с оглед на конкретната ситуация. А
правомерното поведение се заключава в изпълнение на вменените с чл. 20, ал. 2
от ЗДвП задължения на водача на моторното превозно средство - да намали
скоростта или спре, в случай на възникнала опасност на пътя, която е могъл да
възприеме, осмисли и реагира съгласно изводите на експертизите. Подс. В. не е
предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да стори това. Затова наказателната му отговорност следва да бъде
ангажирана за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като е извършил деянието,
предвидено в разпоредбата на чл. 343, ал. 3, б.”в” вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1
от НК по непредпазливост, в първата и форма - небрежност.
Приетото за
съставомерно нарушение на правило за движение по пътищата от водача В. е
подробно, точно и ясно описано в обстоятелствената част на обвинителния акт и
съобразно т. 7 от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по тълк. д.
№ 2/2016 г., ОСНК съдът е компетентен да даде правилната квалификация на
нарушението, запълващо бланкетната норма на чл. 343
от НК. Няма и процесуална забрана това да бъде сторено, след като присъдата
на ОС по н.о.х.д. № 23/2019г., с която подсъдимият В. е бил признат за виновен
в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1 вр. чл. 342,
ал. 1 НК за допуснато нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е била отменена и
делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС. Ето защо възражението
на защита, че съдът е обвързан да се произнесе само и единствено по въведеното
в обвинителния акт нарушение по ЗДвП е неоснователно.
Съдът
призна подс. В. за невинен и на основание чл. 304 от НПК го оправда за
нарушението по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, предявено му с обвинителния акт, защото
съдебната практика е категорична относно задължителното съществуване и наличие
на причинна връзка между нарушението на конкретното правило за движение и
настъпването на съставомерния резултат. Както е в настоящия случай,
отговорността на В. следва да се ангажира единствено за това нарушение от ЗДвП,
което е в причинна връзка с настъпилата смърт. Категорично и от свидетелските
показания на В./Б. и най-вече от заключенията на коментираните по-горе
експертизи(тройна и арбитражни автотехнически) се установява, че пострадалата Г.
е стояла на разделителния остров и не е стъпила на пешеходната пътека, а още
по-малко е преминавала по нея, което да обуслови задължение за водача да намали
скоростта или спре.
Причините
за престъплението са: моментното пренебрежително отношение към повелителната
разпоредба на ЗДвП и подценяване на конкретната пътна обстановка от водача на
МПС, както и неправомерното поведение на пострадалия пешеходец.
При
индивидуализация на наказанието на подс. В. съдът отчете наличие единствено на
смекчаващи отговорността обстоятелства – желанието му за провеждане на
съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 НПК, изразеното
съжаление, младата възраст, трудовата ангажираност, чистото съдебно минало,
изключително добрите характеристични данни, действията му за оказване на помощ
на пострадалата, след деянието и нито едно отегчаващо. Нещо повече. Налице е и
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство – продължителността на
досъдебното производство, надминаваща разумните срокове. При така посочените
обстоятелства, имащи значение за вида и размера на наказанието, е необходимо
приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК защото и най-лекото предвидено в
специалната част на НК наказание (чл. 343, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1 от с.з.) се
явява несъразмерно тежко за конкретния деец, поради което съдът наложи на
подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за срок от 9 (девет) месеца. Тъй
като Ж.В. не е осъждан, наложеното му наказание “лишаване от свобода” е за срок
по-малък от три години, съдът счита, че за постигане целите на наказанието и
най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително той да
изтърпи ефективно наказанието, поради което отложи неговото изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години. В тази връзка
следва да се посочи, че подс. В. е млад човек, живеещ и работещ в страната,
ползва се с изключително добри характеристични данни по местоживеене; след
настъпването на ПТП е останал на място и опитал да окаже помощ на пострадалата,
като сигнализирал за това на тел. 112. Изложеното, наред с констатираното
съпричиняване от страна на пострадалата (нарушения по чл. 113, ал. 1, т. 1 и
чл. 114, т. 1 от ЗДвП), предприела внезапно пресичане на пътното платно макар
на регламентирано за целта място, без да се убеди за наличието на движещи се в
лентата за движение на която стъпва автомобили, дава основание на съда да
счете, че така определеното по вид и размер наказание, чието изпълнение е
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК ще постигне личната и генералната
превенция по чл. 36 НК.
Освен това,
на основание чл. 343 г
от НК съдът лиши подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство
за срок от 1 година, който бе определен най-вече с оглед наличието на само три
допуснати нарушения по ЗДвП от подс. В. (Справка – л. 7, т. 2 от Д.П) и
упражняваната от него професия, налагаща ежедневно управление на МПС.
С оглед
постановената присъда подсъдимият следва да заплати по сметка бюджета на МВР
направените по делото на досъдебната фаза на производството разноски в размер
на 5 350,06 лева, в полза Бюджета на Съдебната власт, по сметка на ОС
Хасково 408. 84 лева, а на тримата частни обвинители суми от по 1 800 лв. за всеки един от
тях.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
Председател: