Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, ………….2017 г.
В И М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на девети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Д. Т., като разгледа т.д. № 3749/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
66, ал. 6 вр. чл. 68 ЗБН.
Образувано е по възражение на Л.Н.Д. срещу решение ЗБН 66-14/17.12.2015 г., с което е оставено без уважение възражението срещу невключване в списъка по чл. 64, ал. 1 ЗБН на вземане в размер на 10 900 лв. - главница, произтичаща от договор за депозит № 56260/15.09.2009 г.
Възразилият кредитор твърди, че в качеството си на вложител е прехвърлил част от вземането си по процесния договор на трето лице, а впоследствие отново е придобил същото въз основа на сключено споразумение с цесионера. Ето защо счита, че следва да бъде включен в списъка с приетите вземания, изготвен от синдиците на К.т.б. АД /н./. Не претендира разноски.
Синдиците на К.т.б. АД /н./ оспорват възражението при твърдението, че договорът за цесия не може да се развали/прекрати след неговото изпълнение по противопоставим за длъжника начин. Ето защо считат, че вземането не е станало отново част от патримониума на възразилия кредитор. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Безспорно между страните е наличие облигационно отношение по договор за банков депозит от 15.09.2009 г.; прехвърляне с договор за цесия от 06.11.2014 г. на част от дължимата по депозита главница - в размер на 10 900 лв. - на С.Б. ЕООД; отправяне от цесионера до банката на изявление за прихващане, достигнало до знанието на длъжника на 06.11.2014 г.; сключването на споразумение от 16.02.2015 г. между цедента и цесионера относно преуреждане на отношенията във връзка с цедираното вземане; уведомяване на банката за постигнатото споразумение на 20.02.2015 г.
Общоизвестно е, че с решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ К.т.б. АД /н./ е поставена под специален надзор, а с решение по протокол № 27/06.11.2014 г. на УС на БНБ е отнета банковата лицензия на банката.
При тези факти спорни са два въпроса: 1./ дали сключеното на 16.02.2015 г. споразумение към договора за цесия може да породи обратно транслативно действие /да прехвърли вземането от цесионера обратно на цедента/ и ако да – 2./ дали към момента на сключване на споразумението цедираното вземане все още е съществувало у цесионера с оглед отправеното от него изявление за прихващане /т.е. дали към 16.02.2015 г. изявлението за прихващане е породило правен ефект и е погасило цедираното вземане/.
В тази хронология съдът ще даде отговор на спорните въпроси:
1./ Договорът за цесия има транслативен ефект за вземането – то се прехвърля от патримониума на цедента в патримониума на цесионера. След прехвърляне на вземането цесионерът става кредитор и това му дава възможност да иска изпълнение от длъжника или на свой ред да прехвърли вземането другиму, вкл. обратно на цедента.
В настоящия случай страните са сключили споразумение, с което са постигнали съгласие договорът за цесия „да бъде развален“, като „с развалянето да отпаднат с обратна сила правата и задълженията на всяка една от страните“.
За да се определи правното действие на това споразумение, следва да се
тълкува волята на страните чрез установяване на целения от тях фактически резултат. Начинът, по който страните
характеризират споразумението и правния му ефект /“разваляне“, „прекратяване“ и
т.н./, не е определящ, тъй като се касае до правна терминология, от която не произтича природата на сделката
- така както наименованието на договора не може да предопредели неговия ефект,
а последният се определя от конкретно поетите права и задължения. Ето защо при
тълкуване на волята съдът не дава приоритет на използваните правни термини
/грешка, разваляне, противоречие на закона/, а изследва целения от страните
резултат. Той е обективиран в чл. 2 от споразумението – „с развалянето отпадат
с обратна сила правата и задълженията на всяка една от страните“. За
настоящия състав волята на страните безспорно е обратно придобиване на вземането от Д., т.е. неговото прехвърляне. Че
такава е била волята на страните, е видно и от уведомлението, отправено до
банката, в което се разяснява смисълът на постигнатото споразумение – „вземането се прехвърля обратно на
първоначалния му титуляр“.
Поради изложеното съдът счита, че сключеното споразумение е годно като правна сделка да прехвърли обратно вземането, т.е. има характер на нова цесия. Следва да се даде отговор на въпроса, дали в конкретния случай вземането е прехвърлено обратно у Д.. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
За да породи прехвърлителен ефект договорът за цесия, е необходимо вземането да съществува в патримониума на прехвърлителя. В случая вземането следва да е съществувало в патримониума на С.Б. ЕООД към момента на сключване на споразумението – 16.02.2015 г. Ако вземането към този момент е било погасено /чрез плащане, прихващане или друг погасителен способ/, то същото не би могло да бъде прехвърлено обратно на Д.. Следователно, ако изявлението за прихващане, направено от С.Б. ЕООД, е имало погасителен ефект, то и споразумението от 16.02.2015 г. не би имало транслативен ефект. Ако изявлението за прихващане, от друга страна, не е породило погасителен ефект, то и споразумението от 16.02.2015 г. ще е транспортирало вземането обратно в патримониума на Д..
Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД прихващането може да се извърши, ако активното вземане е изискуемо и ликвидно и не е установена законова пречка пред този погасителен способ. Изявлението за прихващане е връчено на банката на 06.11.2014 г., следователно към този момент следва да се преценяват горепосочените предпоставки.
До откриване на производството по несъстоятелност банката е преминала през два последователни етапа – етап на специален надзор с приложение на мярката по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ и етап на отнемане на лицензията. Законодателното отношение към методите за запазване на банковото имущество е различно за всеки от етапите – по-занижени ограничения в периода на специален надзор и засилени в периода след отнемане на лицензията. Този извод особено ясно личи след изменението на чл. 59, ал. 5 ЗБН и сравнението й с разпоредбата на чл. 3, ал. 2 и 3 ЗБН - извършените до отнемане на лицензията /в периода на специален надзор и приложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ/ прихващания пораждат правен ефект, но могат да бъдат обявени за относително недействителни, докато прихващанията като способ на изпълнение, извършени след датата на отнемане на лицензията и до откриване на производството по нестоятелност, са нищожни. Че прихващането като вид изпълнение попада в обхвата на чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗБН, следва както от самия текст на закона, така и от неговия разум – независимо че с прихващането не се намалява масата на несъстоятелността /вземането погасява задължение на същата стойност/, с него се променя редът за удовлетворяване на кредиторите. Целта на ограничението на чл. 3, ал. 2 ЗБН е да направи възможно приложението на специалния ред за удовлетворяване, като съхрани съществуващото имуществено положение до момента, в който влизат в действие правилата на откритото производство по несъстоятелност.
Именно защото отнемането на банковата лицензия е факт, сочещ на сигурното предстоящо откриване на производство по несъстоятелност, законодателят е избрал да свърже с този факт началото на по-засилените ограничителни мерки, насочени към запазване масата и правата на кредиторите. Т.е. приложното поле на чл. 3, ал. 2 и чл. 59 ЗБН е различно и касае прихващания, извършени в различен период – прихващането, извършено в периода от отнемане на лицензията до откриване на производството по несъстоятелност, е нищожно, а в периода преди и след това може да попадне в обхвата на чл. 59 ЗБН.
От изложеното е видно, че изявлението за прихващане, направено на 06.11.2014 г. /след отнемане на лицензията и преди откриване на производството по несъстоятелност/, не е могло да породи погасителен ефект поради ограничението на чл. 3, ал. 2 вр. ал. 3 ЗБН. Такъв би могъл да има след откриване на производството по несъстоятелност, но при спазване на изискванията за извършване на прихващането, уредени в чл. 59 ЗБН. Следователно вземането е съществувало в патримониума на С.Б. ЕООД към момента на сключване на спорразумение от 16.02.2015 г. и би могло да бъде прехвърлено обратно на цедента Захариев.
Поради изложеното съдът счита, че Д. следва да бъде включен в списъка с приетите вземания. Съгласно чл. 68, ал. 3 ЗБН съдът трябва да определи поредността на удовлетворяване на вземането. В случая трябва да се съобрази § 12 вр. § 11, т. 8 ПЗР ЗВПКИИП - въведената поредност на чл. 94, ал. 11, т. 4а и 4б не се прилага за производства, открити преди влизане в сила на изменението, т.е. и по отношение на процесното. Ето защо процесното вземане следва да е с поредност по т. 4 в редакцията на чл. 94, ал. 1 към ДВ 67/2003.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА на основание чл. 68, ал. 3 ЗБН списъка с приетите вземания срещу К.т.б. АД /н./, ЕИК ********, с вземане на кредитора Л.Н.Д., ЕГН **********, в размер на 10 900 лв., представляващо главница по договор за преференциален безсрочен депозит № 56260/15.09.2009 г.; обезпечение: няма; поредност на удовлетворяване: чл. 94, т. 4 в ред. към ДВ 67/2003.
ОСЪЖДА К.т.б. АД /н./, ЕИК ********, да заплати на по сметка на съда сумата от 436 лв. държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: