Решение по дело №4693/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2993
Дата: 25 юни 2024 г. (в сила от 25 юни 2024 г.)
Съдия: Лора Миткова Митанкина
Дело: 20241110204693
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2993
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20241110204693 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ДГГ-3” ЕООД срещу наказателно
постановление/НП/ № 722748-F11952/30.08.2023г., издадено от началник на
отдел „Оперативни дейности“ София, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ на НАП, с което на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 700 лв. на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1
от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/ за нарушение на чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.06г. за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти на МФ.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно
и се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на депозираното
възражение срещу АУАН. Алтернативно се сочи, че нарушението е
маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Изтъква се, че невъведената сума е в
нисък размер и нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност.
Счита се, че имуществената санкция е в несправедлив размер. Моли се за
присъждане на разноски.
1
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ч, която
моли жалбата да бъде уважена и НП да бъде отменено,. Поддържа всички
съображения в жалбата. Счита, че не е налице пълно описание на
нарушението. АНО оставил необсъдено подаденото възражение, а наложената
санкция счита за неоправдано висока. Счита, че са били налице
предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. А, която моли НП да бъде
потвърдено. Счита нарушението за безспорно установено, както и че същото
не е маловажно. Установило се от разпита на актосъставителя, че
нарушението не е инцидентно, а били констатирани още две нарушения.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 04.04.2023 г. в 13.51 часа служители на ТД на НАП-София
извършили проверка в търговски обект – магазин за хранителни стоки,
находящ се на адрес в гр. София, ул. „Велчо Атанасов” № 27, стопанисван от
„ДГГ-3” ЕООД. При проверката е установено, че разчетената касова
наличност от дневния оборот от монтирания в обект ФУ модел DATECS FP-
150 с ИН на ФУ DT352568 и ИН на ФП 02848751 и рег. номер на ФУ в НАП:
4448148/2.11.20г. е в размер на 779.20 лева, което видно от изведен дневен Х
отчет номер 0226856/4.04.23г. в 14:08:30 ч. Фактическата наличност в касата
на обекта е установено, че е в размер на 784.18 лева съгласно изговен опис на
паричните средства от Д В – продавач в обекта. Установена е положителна
разлика в касовата наличност в размер на 4.98 лева.
Проверката е документирана с протокол за извършена проверка №
0134223/4.04.23г.
С оглед на тези данни св. Е. Я. – главен инспектор по приходите при ТД
на НАП София, съставила на жалбоподателя АУАН № F711952/21.06.23г. за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.06г. за регистриране и
отчитане на продажбите в търговските обекти на МФ. Актът е връчен на
упълномощено от дружеството лице.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което при същото словесно описание и правна
2
квалификация на нарушението на „ДГГ-3” ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 700 лева на основание чл. 185, ал. 2, вр,. ал. 1 ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и въз основа на
събраните гласни доказателства чрез разпита на св. Е. Я. .
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният
състав ги кредитира в цялост.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи. Видно от чл. 193, ал. 2 ЗДДС и приобщената по делото
заповед № ЗЦУ-1149/25.08.20г. началник на отдел „Оперативни дейности“ на
НАП София е оправомощен да издава наказателни постановления по чл. 185
ЗДДС.
Съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното
НП са спазени изцяло изискванията на процесуалния закон- актът и НП са
издадени в изискуемата се от закона форма и при спазване на процесуалните
правила.
Несъмнена е волята и на актосъставителя, и на
административнонаказващия орган при посочване на нарушената правна
норма – чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.06г. за регистриране и
отчитане на продажбите в търговските обекти на МФ. По еднопосочен и
съответен начин и в АУАН, и в НП се сочи правилото за поведение, за чието
неспазване е наказано дружеството. По този начин са изпълнени
изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, като изрично и в АУАН,
и в атакуваното НП е посочена нормата, която е нарушена.
3
Изричното посочване на чл. 33, ал. 1 от Наредбата изпълнява
изискването за посочване на правната квалификация на нарушението, а
нарушаването на посочената правна норма представлява именно нарушаване
на нормативен акт по прилагане на чл. 118 ЗДДС по смисъла на санкционната
разпоредба на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС.
Чл. 33, ал. 1 от Наредбата предвижда, че извън случаите на продажби
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане
на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
В настоящия случай се установи, че при извършената проверка е
установена промяна в касовата наличност в размер на 4.98 лева, която
представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното
устройство в момента на извършването. По този начин наказаното дружество
не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби да отбележи
всяка промяна на касовата наличност /въвеждане на пари в касата/ на ФУ чрез
операцията „служебно въведени” суми.
Необсъждането на възражението срещу АУАН не представлява
съществено процесуално нарушение.
Тъй като е ангажирана отговорност на юридическо лице, не е
небходимо доказване на вина, тъй като отговорността на юридическите лица
и ЕТ е обективна и безвиновна.
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1
ЗДДС.
Административнонаказващият орган законосъобразно на основание чл.
185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като е наложена имуществена санкция по ал. 1
в размер малко над минималния законоустановен към датата на извършване
на нарушението, а именно - 700 лева.
Съдът не счита, че нарушението е маловажно по смисъла на чл. 28
ЗАНН. Обстоятелството, че се касае за промяна в касовата наличност в
размер на 4.98 лева, само по себе си според съда не представлява достатъчно
основание да се приеме, че случаят е маловажен. Именно защото АНО е
приел, че случаят не е такъв, е издал и атакуваното НП. Според съда фактът
4
на установяване на неизпълнение на задължението за отбелязване на всяка
промяна на касовата наличност на ФУ, само по себе си като деяние
независимо от конкретно установената в настоящия случай разлика е с
достатъчно висока обществена опасност, която е довела и до предвиждането
на административнонаказателна отговорност за извършването му.
Настоящото деяние не се различава съществено от други деяния от същия
вид, с оглед на което съдът намира, че законосъобразно дружеството е
санкционирано с минимална имуществена санкция на основание чл. 185, ал.
2, вр. ал. 1 ЗДДС. Отделно от това основателно се изтъква от процесуалния
представител на въззиваемата страна, че не се касае за инцидентно
нарушение, а към датата на проверката са констатирани още три нарушения,
две от които идентични на процесното. Последното означава, че се касае не за
инцидентно нарушение, а за системно нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредбата
и приложение на чл. 28 ЗАНН е необосновано.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това съдът осъди
„ДГГ-3“ ЕООД да заплати на НАП 100 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение за съдебното производство.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 722748-
F11952/30.08.2023г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“
София, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП,
с което на „ДГГ-3“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 700
лв. на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.06г. за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти на МФ.
ОСЪЖДА „ДГГ-3“ ЕООД да заплати на Национална агенция по
приходите 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
5
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6