№ 204
гр. Варна, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20233000500349 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивни жалби, подадени от процесуалния представител на М. А. К. и от
процесуалния представител на Ж. И. Ж. срещу решение № 108/03.07.2023 г.
по гр.д.№ 99/2023 г. на Окръжен съд – Разград.
С обжалваното решение съдът е уважил искът на К. К. Н. против М. А.
К. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000
лева, настъпили в резултат от извършено престъпление на * г., за което
ответникът е осъден с влязла в сила Присъда № 9/28.06.2022 г. по НОХД №
133/2022 г. на ОС – Разград. Със същото решение е отхвърлен искът на Ж. И.
Ж. против М. А. К. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 40 000 лева, настъпили в резултат на същото деяние.
Въззивникът М. К. обжалва решението в осъдителната му част;
противопоставя възражение за съпричиняване и моли за намаляване на
присъденото обезщетение.
Въззивникът Ж. И. Ж. обжалва решението в частта му, с която
предявеният от него иск е отхвърлен. Твърденията са за незаконосъобразност,
с молба за отмяна и за уважаване на предявения иск.
В подаден писмен отговор М. А. К. оспорва въззивната жалба на Ж. И.
Ж. и изразява становище за правилност на решението в отхвърлителната му
част.
Пълномощникът на К. К. Н. оспорва въззивната жалба на М. А. К. и
1
изразява становище за правилност на решението в осъдителната му част.
Въззивните жалби и отговорите са подадени в срок и от надлежни
страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по
делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд
приема следното:
Предявени са искове по чл.45, във вр. с чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД от К. К.
Н. и Ж. И. Ж. против М. А. К. за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 60 000 лв. за първата ищца и на 40 000 лв. за втория ищец,
настъпили от смъртта на Сл. К. К., причинена от М. А. К., като работодател,
поради незнание и немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност и установена с влязла в сила
присъда по НОХД № 133/ 2022 г. по описа на РОС.
Оспорвайки иска, ответникът твърди, че с действията си прострадалият
е допринесъл за злополуката.
Не се спори между страните, установява се от доказателствата по
делото, че с влязла в сила Присъда № 9/28.06.2022 г. по НОХД № 133/ 22 г. по
описа на РОС, М. А. К. е бил признат за виновен в това, че на * г. в град Л.,
обл.Р., в кравеферма, като работодател, допуснал причиняването на смъртта
на Сл. К. К. поради незнание и немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност
-престъпление по чл.123, ал.1 НК.
Безспорно е по делото, че М. А. К. към момента на деянието бил
земеделски производител, като отглеждал крави и телета. В края на месец
юни 2021 г. в кравефермата започнал работа Сл. К. К., като дейността му
включвала отглеждане и доене на крави. Между него и работодателя ЗП „М.
А. К." не бил сключен писмен трудов или друг договор, защото Костов не
представил лична карта. Тъй като Сл. К. заявил, че вече е работил с доилен
агрегат, ответникът не му провел инструктаж и не го запознал с мерките за
безопасността на труда при обслужване на животните. К. предупредил
пострадалия да не пие на работното място.
На 31 август 2021 година около 20,00 часа пострадалият и свид.К. Ст.
сложили храна на животните и след половин час започнали доенето на
кравите. Сл. К. не ползвал работно облекло и гумени ботуши, а през деня
употребил голямо количество алкохол. В процеса на работа Сл. К. усетил
удар от ток и казал на колегата си св. К. Ст., че се страхува да работи с
агрегата. Двамата доячи не взели мерки и продължили да работят. Въпреки че
продължавали т.н. „друсвания" от ток по агрегата, Сл. К. не спрял работа.
След поредното удряне на ток той продължил да работи, като премествал и
позиционирал агрегата на ново място, след като изключвал щепсела. Около
22.00 часа, изчаквайки издояването на две крави, докато агрегатът работел в
режим на доене и с включен щепсел в електрическата верига, Сл. К. се
подпрял с дланта на дясната си ръка на левия рог (тръба) на доилния агрегат.
За пореден път получил удар от електрически ток, повдигнал лявата си ръка,
свлякъл се и паднал по гръб на земята, а доилният агрегат паднал върху него
2
и допълнително с тласък притиснал тялото на пострадалия, продължавайки да
работи. След няколко минути при падналия Сл. К., дошли първо св. К. Ст.,
който изключил работещия агрегат и заедно с А. Ж. направили опит да го
свестят. Пристигналият на място екип на ЦСМП-филиал Л. констатирал
неговата смърт.
Във връзка с проверка от “Инспекция по труда“- Разград срещу
ответника е издадено Наказателно постановление № 17-2100005/ 23.11.2021 г.
и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева.
Установено е, че Сл. К. К. бил нает на работа от ответника М. А. К. при
наличие на основните елементи на трудово правоотношение, без да е сключен
между страните писмен трудов договор в нарушение на разпоредбата на чл.
62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ. Съставен е Протокол за извършена
проверка № ПР2128854/ 19.10.2021 г. за констатирани нарушения. Издадени
са АУАН № 17-210003, № 2100004, № 2100005/ 25.10.2021 г.
Свид.Ив. Т. Г. - кметски наместник на с.Пл. установява, че преди
смъртта му, пострадалият живял в едно домакинство с майка си, съпруга й,
ищеца Ж. – негов полубрат и съпругата му. Сл. имал по-специална връзка с
майка си, тъй като от раждането му, докато се оженила за Ив., го отглеждала
сама. К. и Ж. много тежко преживяли смъртта на Сл.. Влошило се
здравословното състояние на К., Ж. започнал да губи кондиция, да забравя и
често да употребява алкохол.
Свид. Ю. Ст. Ст. - племенница на ищцата установява, че ищцата К. сама
отглеждала Сл. от раждането му, докато навършил 5 години, когато се
оженила и заживяла с Ив.. Тогава се родил и синът им Ж.. Всички живеели
заедно, впоследствие заедно се преместили в с. Пл.. Сл. работел като чобанин,
били сплотено семейство. Когато Сл. отишъл да работи в гр. Л. при
ответника, изпращал пари помагал финансово на семейството. Ищцата трудно
преживяла смъртта му - започнала да вдига кръвно, плачела; ищецът Ж.
започнал да пие алкохол.
Свид.П. Ил. П. установява, че Сл. помагал на майка си, тъй като тя
нямала постоянни трудови доходи. Ищцата тежко преживяла смъртта му,
започнала да вдига кръвно, получавала пристъпи, припадъци, често викали
линейка. Брат му Ж. също я понесал тежко –станал много разсеян, не помнел
какво прави.
Свид.Г. Ст. Ал. - племенник на ищцата установява, че Сл. пиел
постоянно алкохол, по цял ден пиел бира. М. също знаел, че Сл. пие алкохол
по време на работа.
Свид.К. Г. Ст. дава показания, че Сл. постоянно пиел бира. Обаждали се
на майка му да дойдат да го приберат, но тя отказвала и затваряла телефона.
Сл. й изпращал пари, ваучери. В деня на злополуката Сл. бил пиян, не можел
да стои на краката си и докато дояли кравите, продължавал да пие бира.
Пуснали доилните апарати. Сл. казал, че апаратите паднали и св. Ст. отишъл
да види. Видял, че апарата бил паднал и Сл. лежал на земята, на канала.
Свидетелят го изкарал от там, опитал да му прави масаж, изкуствено дишане,
3
но Сл. не реагирал.
Свид.Ал. М. К. - син на ответника установява, че Сл. обича да си пийва;
нямал сключен трудов договор, защото не притежавал лична карта. Сл. се
криел и пиел алкохол докато работи. Няколко пъти се обаждали на ищцата,
че прави проблеми, но тя отговорила, че на тях не им трябва, да го правят
каквото искат и затварял телефона. Сл. изпращал на майка си пари и ваучери.
В деня на злополуката Сл. пак бил пийнал. Скарали му се и му казали да не
пие, но той продължил да пие и да дои кравите.
Безспорно е установено, че смъртта на Сл. К. К. – син на първата ищца
и едноутробен брат на втория ищец е причинена от М. А. К. – земеделски
производител, поради незнание и немарливо изпълнение на
правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност, за което е признат за виновен с влязла в сила Присъда №
9/28.06.2022 г. по НОХД № 133/22 г. по описа на РОС. Съобразно
разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Съдът приема, че са налице всички елементи от фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника. При определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди се прилага принципа за
справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД, съобразявайки характера и тежестта на
вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното
отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
Доказателствата по делото установаяват, че към момента на
злополуката, пострадалият живеел с майка си. Двамата имали силна
емоционална връзка, тъй като тя го отглеждала сама, докато заживяла със
съпруга си Ив.. Той й бил опора в живота, помагал й и с финансови средства.
Смъртта му се е отразила тежко на ищцата, както на физическо, така и на
психическо ниво. И към настоящия момент тя не е преодоляла загубата.
Независимо от показанията на свид.Ал., Ст. и К., че ищцата се била
дезинтересирала от сина си Сл., с оглед на останалите гласни доказателства, е
житейски нормално ищцата - като майка, да преживее силен психологически
стрес от травмиращото събитие, настъпило внезапно и да има продължителен
емоционален оттенък върху нея.
С оглед възрастта на ищцата и предвид факта, че смъртта на сина й е
настъпилав житейски етап, когато нуждата от подкрепа е по-голяма и че до
настоящия момент загубата не е преодоляна, справедливото обезщетение за
търпените неимуществени вреди от ищцата е в размер на 100 000 лева.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалrия Сл. К. е основателно. Видно от събраните по делото гласни
доказателства – показанията на свид.Ст. и К., че при започване на доенето
пострадалият Сл. казал, че от апарата бие ток. Свид.К. го предупредил да не
работи, след като е пил алкохол, но Сл. продължил да пие и да работи с
4
агрегата. Употребявайки алкохол в работното си време, пострадалият е
нарушил трудовата дисциплина, тъй като се е привел в състояние, което да не
му позволява да изпълнява работата си. Под влияние на изпития алкохол по
време на работа е пренебрегнал опасността и продължил да работи с
неизправниия доилен агрегат, което е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат, т.е. с поведението си е създал предпоставки за увреждането,
съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД.
При определяне на процента на съпричиняване, следва да се вземе
предвид и поведението на ответника, който е допуснал пострадалият да
работи с неизправен в електрическата си част доилен агрегат. Въпреки, че
знаел за извършените преработки на доилните агрегати, ответникът ги
предоставял доилните агрегати на работниците за използване по
предназначение. Следователно, приносът на ответника е по-голям от този на
пострадалия и той трябва да отговаря до размер от 2/3 от обезщетението, а
съпричиняването от страна на пострадалия бъде определено на 1/3.
Искът на ищцата за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде уважен за сумата от 60 000 лева, независимо от
доказателства за изплатено от ответника обезщетение в размер на 2640 лева
на двамата ищци със споразумение от 10.09.2021 г.
Предявеният от Ж. И. Ж. иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, причинени от смъртта на
едноутробния му брат, е неоснователен. С ТР по тълк.д.№ 1/2016 г. на
ОСГНТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г.
на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
Събраните гласни доказателства - показанията на свид.Г., Ст. и П.
установяват, че ищецът и пострадалият са живели в едно домакинство преди
Сл. да започне работа в гр.Л.. Ищецът тежко преживял смъртта му, започнал
често да употребява алкохол, станал разсеян, започнал често да забравя.
Реакцията на ищеца след смъртта на брат му е индикация за наличието на
обичайни, нормални отношения на обич и привързаност между тях. Няма
доказателства по съдържание и интензитет връзката на ищеца с неговия брат
Сл. да е надхвърляла обичайните предели на доверие, любов и подкрепа, нито
да е преживял морални болки и страдания, надхвърлящи присъщите за тази
родствена връзка, поради което предявеният от ищеца иск следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Предвид идентичните изводи на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло, поради което Варненският
5
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 108/03.07.2023 г. по гр.д.№ 99/2023 г. на
Окръжен съд – Разград.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6