Р Е Ш Е Н И Е
№1980
гр.
Перник, 20.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, VIII - ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
като
разгледа гр. д. № 1937 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по искова молба на „Профи кредит България“ ЕООД срещу Л.М.И. с ЕГН ********** и адрес ***, с която се иска да бъде установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 6389,34 лева – главница по договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК-07.03.2018 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че на 09.09.2015 г. между „Профи кредит България“ ЕООД като кредитор , от една страна и Р. А. в качеството си на длъжник и Л.М.И., в качеството си на съдлъжник от друга страна е сключен Договор за потребителски кредит №********** .По силата на който на Р.А.били предоставени парични средства в размер на 4400,00 лева. За срока на договора било уговорено заплащането на възнаградителна лихва в общ размер на 2128,24лева поели и задължение за заплащане на сумата от 1918,32 лева за предоставен пакет от допълнителни услуги по договора за кредит. Съдлъжниците се задължили на 24 месечни вноски да върнат главницата, възнаградителната лихва и възнаграждението за предоставен пакет от допълнителни услуги. Твърди се, че са преустановили плащанията по кредита, за което на 13.09.2016г. е изпратено уведомително писмо до Л.М.И., в качеството й на съдлъжник, че договора е прекратен едностранно и е обявена предсрочната изискуемост на кредита.
В законоустановеният срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез процесуалният й представител, с който оспорва исковите претенции по основание и размер.
Пернишкият районен съд, след
като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
„Профи кредит България” ЕООД е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК
срещу Р.Д.А.и Л.М.И. за вземания, за които e предявена претенция за сумата от 6389,34 лв,, представляваща главница по договор за потребителски кредит № **********
от 09.0.=2015 г., както и
законната лихва върху главницата, от 06.03.2018 г., до окончателното изплащане
на сумата. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
ч. гр. д. № 14984 по описа за 2018 г. на СРС, за която е подадено посоченото заявление. Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника Р.Д.А.по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
а на длъжника Л.М.И. – лично, като е възразила в срок, за което на ищцовото
дружество са дадени указания за предявяване на иск за установяване на процесните
вземания.
По делото е представен Договор
за потребителски кредит №********** от 09.09.2015 г., сключен между Профи кредит България” ЕООД от една страна и
Р.А.в качеството си на длъжник и Л.М.И., в качеството си на съдлъжник от друга
страна. По силата на този договор
ищцовото дружество се задължило да отпусне кредит в размер на 4400,00 лева. В
т. VI „Параметри“ от
договора се съдържа следното: сума на
кредита: 4400,00 лева; срок на заема: 24 месеца; размер на вноска 272,01 лева;
ГПР 49,90%; годишен лихвен процент 41,17 % и общо задължение: 6528,24 лева. Съдържа
се още клауза за поето задължение за заплащане на сума в размер на 1918,32 лева
за предоставен пакет от допълнителни услуги „Екстра +“.
Предоставено е споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, от което се установява, че обсъжданите
услугите на стойност 1918,32 лева се изразяват в следното: 1. Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит, 2. възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски, 3. възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски, 4. възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Приложени са още общи условия
към договор за кредит, както и погасителен план подписани от страните по
делото.
Представено е платежно нареждане от 09.09.2015г., от което се установява, че кредитополучателят е получил сумата в размер на 4400,00 лева, която е предмет на обсъждания кредит.
В материалите по делото се
намира уведомление от ищеца, адресирано до ответницата, с което го информира,
че счита кредитът за предсрочно изискуем. Обсъжданото уведомително писмо е
получено на 11.09.2019 г. от ответницата, доколкото този документ е приложен
към исковата молба.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422,
вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи
наличието на действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за неговото връщане, размер на възнаградителната лихва, както и валидна
клауза за заплащане стойността на предоставен допълнителен пакет от услуги.
От
предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът
е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи
са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
Договорът е
съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски. По делото е представен погасителен план, в
който се съдржа информация за тези обстоятелства (погасителна вноска в размер
на 351,94 лева; падеж на вноската на 2 – ро число на съответния месец, 24 равни
месечни вноски, считано от 02.11.2015 г. до 02.10.2017г.), т. е. съдът приема,
че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК. Представен е и Анекс към Договора
с който вноски с номера 5,6 и 7 се отлагат съответно на вноска № 25 с падеж 02.11.2017г.,
вноска №26 с падеж 02.12.2017г. и вноска № 27 с падеж 02.01.2018 г.
По делото се
установи, че ответната страна е получила 4400,00 лева, представляваща заемна
сума по кредита. Уговореният размер на възнаградителната лихва възлиза на 2128,24
лева, а ГПР е 49,90 %, което е
съобразено с максималните размери съдържащи се в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По отпуснатият кредит са погасени следните суми както следва:
сумата от 767,13лв , представляваща погасената част от главницата; сумата от
810,51лв. представляваща погасената част от договорната лихва и сумата от
479,58лв. представляваща погасената част от възнаграждението за предоставен
допълнителен пакет услуги.
След като процесният
договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и
на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата
на ЗПК, които важат за всички договори
за потребителски кредит и
уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни
клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им,
съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е
длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от
вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да
има позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
Според чл. 21, ал. 1
от Закона за
потребителския кредит всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. С цитираното възнаграждение за допълнителен пакет от услуги „бонус“ се
заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК,
тъй като начисляването и събирането на подобно възнаграждение не представлява
плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, с които
би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на
ГПР.
Същевременно
следва да се отбележи, че се твърди предварително заплащане на възнаграждението
от потребителя, без значение е дали тези услуги ще бъдат използвани от
потребителя, т. е., то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на
услуги: 1. приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит, 2. възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, 3. възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски, 4. възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Принципите
на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично
ползване на такава.
Също така,
следва да се има предвид и факта, че с оглед на естеството на част от
посочените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за
потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона (правото
на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или
плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече
погасителни вноски), което води до значителна неравнопоставеност на страните в
облигационното правоотношение, тъй като на практика излиза, че едната страна -
потребителят, заплаща за правото си да договоря с другата страна - кредитор за
изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е
гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на другата страна -
кредитора.
Всичко това води
до извод, че подобна клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1
от ЗПК,
поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в
разпоредбата на чл. 10а, ал.2
ЗПК.
В този смисъл следва да се отхвърли исковата претенция за сумата от 1438,74
лева – непогасено възнаграждение за предоставен допълнителен
пакет от услуги.
Следва да бъде
отбелязано обаче, че подобна претенция не е предявена с подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение, искът следва да бъде отхвърлен в тази му
част, тъй като претенцията в настоящото производство е за единствено за
главница, а такава в пълния претендиран размер не е доказана.
С оглед горните
изводи съдът намира, че искът следва да бъде уважен единствено по отношение на
главницата от 3632,87 лева. По отношение на искането за сумата 1317,73 лева,
представляваща възнаградителна лихва по договора за кредит съдът намира, че и в
тази му част исковата претенция следва да бъде отхвърлена. Предпоставка за
допустимост на исковата претенция по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е за
претендираната сума на посоченото основание да е налице издадена заповед за
изпълнение на парично вземане. Видно от заповедта по приложеното ч.гр.д. №
14984/2018 г. на СРС, същата е издадена единствено за главница в размер на
6389,34 лв., както и за лихвата върху тази сума, смятано от датата на подаване
на заявлението1, до окончателното изплащане на сумата. В заявлението, респ.- и
в заповедта липсва претенция за възнаградителна лихва по договора за кредит, като
претенцията е единствено за главница.
Според
указанията в т.12 от ТРОСГТК 4/2013 год. на ВКС, сезираният с установителен иск
по чл. 422 ГПК съд при определяне на отговорността за разноските и на двете
страни следва да отчете както направените разходи за защита в исковото, така и
в обусловилото го заповедно производство.
Съдът взе предвид претендираните от ищеца
спрямо ответника разноски в двете производства и на претендираните от ответника
спрямо ищеца и действително направените от него разноски.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е
направило следните разноски: 127,78 лева – държавна такса, 300,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), т. е. направените разноски
са в общ размер на 427,78 лева.
В заповедното производство по ч. гр. д. № 014984 по
описа за 2018 г. на СРС ищецът е направил разноски както следва: 150 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 127,79 лева – държавна такса, т. е. общо 277,79
лева.
Ответника е направил разноски в размер на 650,00лв
адвокатско възнаграждение в настоящето
производство.
Като се взе предвид уважената част на исковете,
техният общ размер и направените разноски, се достига до извод, че уважената
част на исковата пратанция е в размер на 56,86 %, като разноскитена ищеца,
които следва да бъдат присъдени възлизат на сумата от 243,24 лв.- по исковото
производство и 157,95 лв.- по заповедното производство /56.86 % от общо
направените/.
Ищецът следва да заплати на ответника, съразмерно с
отхвърлената част на исковата претенция, сумата от 208,41 лв.. разноски в
настоящето производство /43% от общо направените/.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.М.И. с ЕГН ********** и
адрес *** ДЪЛЖИ на „Профи
кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ сумата в размер на 3632,87
лева – главница по договор за кредит № **********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите, за което вземане
е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 14984 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта, до пълния претендиран размер на главницата от 6389,34
лева.
ОСЪЖДА Л.М.И. с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49,
бл. 53Е, вх. „В“ сумата в размер на 243,24 лв.- направени разноски по исковото
производство и 157,95 лв.- направени разноски по заповедното производство,
съразмерно с уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ ДА ЗАПЛАТИ на Л.М.И. с ЕГН **********
и адрес *** сумата в размер на 208,41
лв.- направени разноски разноски в настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 14984 по описа за 2018 г. на Софийски
районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия: